Робърт Силвърбърг
Някой е бил тук (9)

9.

Към четири следобед доктор Мукхерджи приключи визитацията си. Той прегледа всичките пациенти, състави отчет за извършената работа и го изпрати в Главния компютър на болницата; той даже намери време за обяд. Сега със спокойна съвест можеше да си почине. Имаше четири часа свободно време. Можеше да отиде в ергенската си, по спартански обзаведена стая в общежитието за медицинския персонал или да изиграе два сета. Следващата визитация започваше в осем вечерта. Но събитията от сутринта в карантинния блок отново завладяха мислите му.

Накадаи беше изпратил данните от цялостното изследване на астронавтите преди около два часа. Мукхерджи разгледа внимателно тези материали, но не откри нищо изключително, въпреки че тогава нещо го обезпокои. Доктор Мукхерджи се върна в ординаторската и прегледа още веднъж данните от изследването, проведено от Накадаи.

Мукхерджи проучи внимателно всички показания, но не намери в тях нищо интересно. Всичко беше в границите на нормалното, включително и енцефалограмата на всичките шест астронавти. От показанията следваше, че тези момчета остро се нуждаят от почивка, защото цял месец не са си доспивали, но освен това приборите и тестовете не показваха нищо друго. Не е открито нищо, подобно на нервно изтощение или психологично отклонение на работата на мозъка.

Откъде идват тогава тези кошмари? Той набра номера на Накадаи и един механичен глас отговори веднага:

— Карантинно.

След минута на екрана се появи слабото лице на Накадаи:

— Здравей, Пит. Тъкмо мислех да ти се обадя.

— Току-що завърших визитацията и ето седя над резултатите от твоето изследване. Тук няма нищо, Ли, нищо!

— Така си и мислех.

— А как са момчетата? Ти трябва веднага да ми съобщиш, ако някой от тях…

— Там е работата, че днес никой от тях не само че не е имал кошмари, но, вероятно, и обикновени сънища. Фолкирк и Родригес са легнали в 11:00 ч., спят като къпани. Шмид и Керъл отидоха в един и тридесет, към три легнаха в хамаците и Уебстър и Шлавън. Сега и шестимата спят като заклани. Аз окачих по момчетата цял арсенал от прибори, но те не им пречат, както виждам. Показанията на приборите са нормални. Искаш ли да видиш данните?

— Не. Не. Ако нямат кошмари, тези данни малко ще ми помогнат.

— Значи възнамеряваш да се поровиш в черепните им кутии довечера?

— Не зная, не зная — сгуши се Мукхерджи. — Предполагам, че там няма да открия нищо интересно, но хайде да оставим този вариант открит. Аз ще приключа вечерната си визитация към единадесет часа и ако се появи някаква причина да се поровя, както ти казваш, в главите им, ще го направя. Чуй ме, Ли, те твърдят, че всеки е бил посещаван от един и същи кошмарен сън, когато заспивали?

— Точно така.

— А сега те за първи път спят извън кораба и никакви сънища не ги тревожат. Ако съм разбрал правилно, сега въобще няма никакви отклонения. Знаеш ли, Ли, започвам да споделям мнението на тези момчета, въпреки че сутринта ми се стори невъзможно.

— Затова, че халюцинациите са били предизвикани от някакво живо същество?

— Да, нещо от този род. Всъщност, какво се е случило с техния „сандък“?

— Корабът е преминал през всички определени процедури на обеззаразяване и сега се намира в изолираната зона на Космодрума. Той ще стои там, докато не разберем кое как е.

— Ще мога ли да посетя кораба?

— Да, разбира се! Само че не разбирам защо ти е на теб…

— В онзи невъобразим случай, ако действително са докарали със себе си някакво живо същество, може да успея да го открия. Ако това същество е все още на кораба, разбира се. Колко бързо можеш да уредиш пропуските и другите формалности?

— Стигат ми и десет минути. След това ще прескоча за теб.

— Окей!

Не след дълго Накадаи пристигна със скоростния си ролер пред главния корпус и подаде на Мукхерджи скафандър.

— А това защо?

— Може би ще поискаш да подишаш там, в кораба, а там е вакуум. Решихме, че е по-добре, ако в кораба няма земна атмосфера. Знаеш ли какво може да изскочи? Нали бомбардираха с неутрони и остатъчното ниво на радиация е все още високо.

Мукхерджи мълчаливо се вмъкна в скафандъра.

Стигнаха до кораба: обикновен междузвезден товарен кораб с гравитационни двигатели. Той изглеждаше малък и много самотен в този празен, изолиран сектор на Космодрума. Накадаи остана в ролера.

Мукхерджи влезе в преддверието, люкът на външната обшивка меко се спусна зад гърба му. Бавно и внимателно вървеше Мукхерджи из помещенията на кораба, като човек, заблудил се през нощта в гъста гора. Мозъкът му беше настроен да приема телепатично излъчване:

— Е, хайде, хайде. Ако си тук, обади се — викаше мислено Мукхерджи, но никой не му отговаряше. Корабът беше празен. Ако това същество беше проникнало в мозъка на спящ хуманоид, то да проникне в специално открития за контакт мозък — нямаше да му представлява трудност. Но на всички нива на възприятието беше пълна тишина. Като провери старателно всички помещения на кораба, Мукхерджи излезе, доволен от прегледа.

— Тук няма нищо и никой — каза той на чакащия го Накадаи. — Ние, както и преди, нищо не разбрахме.