Робърт Силвърбърг
Някой е бил тук (13)

13.

— Е, добре — каза уморено Мукхерджи и погледна часовника. Дванадесет без четвърт. Почти полунощ. — Струва ми се, че ние достатъчно ясно си представяме маршрута на този телепат-невидимка.

Той седеше пред огромния, с размер на цяла стена екран на дисплея, върху който тримерното изображение на болницата блещукаше с червени точки и жълти пунктирни линии. С червените точки бяха означени местата, където бяха зарегистрирани случаи на кошмарни сънища, а жълтите пунктирни линии показваха предполагаемите маршрути на онова, което (а може би — който) беше причина за тези кошмари.

— Това същество — продължаваше Мукхерджи — е проникнало в болницата ето тук, веднага след приземяването на кораба, и е попаднало в кардиологията. Ето стаята, където е лежала мисис Малдонадо, а тук се намира креватът, на който е спал мистър Гинес, нали така? Така. След това той се е качил на второ ниво и го е преминал от дясно наляво, опитвайки се да поговори с пациентите. Червените точки означават случаи на халюцинации по време на сън. Това се е случило между десет и единадесет часа сутринта. След това един час и десет минути са преминали напълно спокойно. Следващият случай, много трагичен, е станал на трето ниво в неврохирургията…

На това място в съобщението, което Мукхерджи правеше пред целия персонал, той затвори очи, но продължаваше да вижда съвсем ясно червените точки и жълтите пунктирни линии. След кратка пауза Мукхерджи продължи:

— По такъв начин може да се предположи, че източникът на сънища в настоящия момент се намира между пето и осмо ниво. Сега той се движи много по-бавно, отколкото сутринта. Възможно е да му се е изчерпала енергията. Ние трябва да вземем мерки, които да му затворят пътя към другите нива, и да изчислим местата на най-вероятното му откриване в близките часове.

Един от сътрудниците на Отдела по безопасност внимателно се намеси:

— Докторе, а как ще търсим това нещо или някой, ако то е невидимо?

Като една сдържаше обхваналото го раздразнение, Мукхерджи отговори:

— Видимият за нашето око спектър не се явява единственият вид електромагнитни колебания, познати във вселената. Ако това нещо е живо, то, въпреки всичко, има някакво излъчване. Вие имате гигантски електронен мозък, чиито датчици са пръснати в огромни количества из цялата сграда. Нима е невъзможно работата на датчиците да се пренастрои така, че да улавят ултравиолетовата и инфрачервената част на спектъра? Или може би е с рентгенови лъчи и не зная какво друго още? Засега ние не знаем в коя част на спектъра да търсим. Слушайте, нещо чуждо се таи някъде в тази сграда, ние не можем да го видим, но компютърът може напълно да се справи. Нека той да търси!

Думата взе доктор Бейли:

— Може би онова, което търсим, изпуска само телепатични вълни. Може ли да бъде така, докторе?

Мукхерджи вдигна рамене:

— Доколкото ми е известно, телепатичните импулси се намират извън спектъра на електромагнитните колебания. Именно затова аз лично мислех да мина по етажите и да се опитам да открия това същество по телепатичен път. Ще се заема с това веднага след съвещанието.

След това той се обърна към Накадаи:

— Ли, какво ново при твоите арестанти?

— И шестимата спаха по осем часа без прекъсване и при нито един от тях не се случиха никакви отклонения от нормата. Разбира се, те са сънували, но са били обикновени сънища. Днес ги помолих да поговорят с пациентите от болницата, които са почувствали върху себе си въздействието на халюцинациите. Всички са стигнали до извода, че характерът на халюцинациите, психологическата им настройка, неизмерното чувство за безкрайна самота и ужасът са били общи за всички кошмари — както при астронавтите, така и при пациентите на болницата.

— Това още веднъж потвърждава хипотезата за появата на чуждо мислещо същество — резюмира психологът на болницата, доктор Мартинсън, — което броди из болницата и се опитва да ни разкаже на нас, хората, че иска да се върне на родната си планета. А тези разкази, тези опити за контакт се възприемат като лоши сънища…

— Всъщност, докторе, защо той през цялото време се опитва да встъпи в контакт само със спящи хора? — внезапно попита един от интернистите.

— Изглежда, че то може да установява контакт само с мозъка на спящия човек, мозъкът на бодърстващия човек не може да възприеме неговото предаване на мисли.

— А на мен ми се струва, че вие правите догадки напразно. Нали няма никакви данни. Ето на, вие седите и говорите за някакъв си телепатичен субект, който изпраща в главите на хората кошмари, но нали причината за това може да бъде и вирус, и някаква глупост във вчерашната вечеря, всичко може да бъде. А може би…

Но тук Мукхерджи прекъсна сътрудника от Отдела за безопасност:

— Всички тези и много други версии бяха проверени и отхвърлени като несъстоятелни. Ние работим сега именно над тази хипотеза, независимо от нейната фантастичност, но тя дава възможност за обяснение на натрупания при нас фактически материал. И още, ние нямаме никаква друга хипотеза. Е, с ваше разрешение, аз ще се заема с прегледа на сградата.

Придружен от двама интернисти и от сътрудника на Отдела по безопасност, Мукхерджи излезе от залата за конференции. Под пръстите му, притиснати до слепоочията, биеше пулсът, често и напрегнато.