Робърт Силвърбърг
Някой е бил тук (15)

15.

Мукхерджи, придружен от сътрудника на отдела по безопасността и от интернистите, добросъвестно обиколи почти цялата сграда. Той беше в помещения, за които нямаше и представа, че съществуват. Мозъкът му беше настроен да приема предаване на мисли на всички възможни нива, но не откри нищо подобно — нито една вълна от телепатична енергия в нито едно от най-затънтените кътчета на сградата. Впрочем, това не го учуди. Нищо вече не го учудваше, защото той искаше само едно — да спи, да спи, да спи. Сега, когато залезът беше толкова близко, на него му се спеше особено силно. Той беше съгласен даже и на кошмари, в каквито и да е количества. Беше се изморил извън всякакви граници.

Но чуждопланетното телепатично същество се беше затаило някъде наблизо, болните страдаха от невероятно силни халюцинации и той трябваше да открие това същество, каквото и да му струваше това. През последния половин час бяха зарегистрирани още три случая — двама пациенти на пето ниво и един — на шесто, бяха събудени от жестоки кошмари. Болните бяха бързо успокоени. На Мукхерджи му стана страшно за умствено неуравновесените пациенти. Шестото ниво е неврологичното отделение. Ако това същество започне да встъпва в контакт с неговите пациенти, това ще предизвика непоправими беди. Действително, Главният компютър вече се беше „научил“ да разпознава поредната жертва на кошмара за хилядни от секундата и будеше болния още преди да започне самото нахлуване на чуждия мозък. Но това обстоятелство малко успокояваше Мукхерджи — той много добре разбираше какво можеше да надроби пришелецът с пациентите му, даже при опит за контакт „мозък с мозък“. Затова искаше само едно — по-скоро да открие пришелеца и да го махне от неврологичното отделение.

Но как?

Като се връщаше в отделението си на шесто ниво, Мукхерджи изведнъж си спомни изказването на психолога — доктор Мартинсън:

— То може да установи контакт само с мозъка на спящи хора. Мозъкът на бодърстващия човек е затворен за контакт.

Излиза, че мозъкът на бодърстващия телепат е също така затворен за предаване на мисли от съществото. Значи ли това, че той трябва да легне да спи и да чака, докато чужденецът не се натъкне на неговия открит мозък? Не, разбира се, това са глупости. Та нали той по нищо не се различава от останалите спящи хора — само ще сънува лош сън и няма да може да встъпи в контакт. Не, това не е решение. Е, ако можеше чрез мозъка на спящ човек, който сънува лош сън, да встъпи в контакт с чужденеца-телепат, тогава той би могъл… дявол да го вземе, Сатина!

Сатина.

Напълно е възможно. Може би. Разбира се, той трябва най-напред да се убеди, че това няма да навреди на Сатина. Тя и без това си има достатъчно мъка. Но нали тя ще бъде само посредник, той ще й даде силата си, мозъкът й ще е под защита и в същото време ще помогне да се установи контакт. Това може и да свърши работа. Може.

Без много да му мисли, Мукхерджи се запъти в стаята на Сатина. Седна на фотьойла до кревата и взе ръката й.

— Сатина?

— Нима е вече сутрин, докторе?

— Не още, Сатина, но при нас в болницата днес се случват странни неща, а ти би могла да ми помогнеш да се ориентирам. Разбира се, можеш да откажеш, но искам да ти кажа, че със съгласието си ще помогнеш не само на нас, но и на самата себе си. Изслушай ме внимателно и после ще кажеш съгласна ли си или не…

Помогни ми, Господи, помисли си Мукхерджи.