Робърт Силвърбърг
Някой е бил тук (3)

3.

Когато след месец корабът кацна на Земята и в пристанището за допълнителна обработка беше подложен на обикновената в подобни случаи процедура за почистване и обеззаразяване, всеки си получи своето. Външната обвивка на кораба беше почистена с мощни струи, проектирани така, че да бъде унищожен всеки, даже най-малкият организъм, донесен от космоса. Екипажът в закрита капсула беше доставен право в карантинния блок на космодрума. Едва тук, след многобройни очистителни процедури, те можеха да си свалят скафандрите. Въздухът и вътрешните помещения бяха подложени на шест различни степени на почистване и обеззаразяване, като се започне от вентилацията и филтрацията на въздуха и се стигне до едночасовата бомбардировка с неутрони във вакуум на целия кораб.

Всички тези процедури сториха на Взиир маса неприятности, даже и затова, че енергийните му ресурси бяха значително изтощени от отчаянието и безполезните опити да установи контакт с членовете на екипажа на кораба, доставил го на Земята. Сега той трябваше да се приспособява към всички тези уморителни режими, които непрекъснато следваха един след друг. Даже и най-добре приспособеният към адаптация организъм си има определени граници. Взиир се умори безкрайно и когато бяха завършени всички операции по обеззаразяването, той едва бе способен да анализира онова, което го заобикаляше.

Но ето че в трюма нахлу кислородно-азотна атмосфера и се установи постоянно налягане. След уморителната атмосфера на почистването, тази атмосфера даже се хареса на Взиир. Люкът на товарния отсек беше отворен, роботите започнаха разтоварването на контейнерите върху самоходни платформи. Взиир избра подходящ момент, извади няколко пипалца и се измъкна от трюма. Озова се на бетонния квадрат на космодрума, заобиколен с масивни сгради. На синьото небе сияеше жълто слънце, всичко наоколо беше залято от инфрачервено излъчване, но Взиир бързо се адаптира към околните условия.

Той се справи даже с отчаянието, което го обхвана при вида на този уродлив, чужд свят, където той даже не можеше да установи контакт с нито един хуманоид. Какво да прави? Как да се върне на своята планета? Засега Взиир чувстваше само затворените за контакт умове на хуманоидите. Само от време на време той успяваше да проникне в открит мозък, но и тогава не можеше да установи истински контакт. Прогонваха го и мозъкът се скриваше зад стена, недостъпна за Взиир, сякаш мисловното му послание дразнеше хуманоидите.

Може би тук всичко ще е по-различно. Може би онези шестимата от кораба имаха слаби способности за мисловно общуване. Може би тук ще намери по-способни и по-подготвени за контакт хуманоиди. Може би. Може би.

Близко до изнемогата, Взиир пресече стремително космодрума и се насочи към сградата, в която усети голямо количество открити за контакт хуманоиди. Там имаше голям брой хуманоиди, мозъците на които бяха достъпни. След намирането на най-близкия такъв мозък Взиир внимателно се докосна до него с нервните си окончания и започна да предава отчаяното си послание:

„Постарайте се да ме разберете. Няма да ви причиня никаква вреда. Аз съм нехуманоиден мислещ организъм, озовал се на вашата планета при неблагоприятно стечение на обстоятелствата. Помогнете ми да се върна на родната планета!…“