Робърт Силвърбърг
Някой е бил тук (8)

8.

Операцията протичаше нормално. Дузина студенти третокурсници следяха как доктор Хамънд провежда операцията, като се взираха в екраните на мониторите, поставени в камерата за прегледи. Пациентът, шестдесетгодишен мъж, имаше тумор на мозъка. Хирургът завършваше настройката на лазерното устройство, чийто лъч щеше да служи за скалпел. Най-необходимият и тежък стадий на операцията беше завършен, оставаше само лазерното устройство да бъде включено с пълна мощност.

Неврохирургията, която използваше лазерен лъч в качеството на скалпел, беше абсолютно безопасна. Лазерният лъч, с дебелина една милионна част от дюйма, проникваше на каквато и да е предварително определена дълбочина и отрязваше тумора, без да засегне здравите мозъчни тъкани. Най-главното беше точно да се определят размерите и разположението на тумора, всичко останало беше въпрос на техника. След като лъчът беше поставен под определен ъгъл, с операцията можеше да се справи всеки интернист.

Доктор Хамънд беше направил вече няколкостотин подобни операции, тази по нищо не се различаваше от другите. Ето че приготовленията бяха завършени. Доктор Хамънд дава знак и на контролното табло се запалва букет от разноцветни огънчета.

Но изведнъж, в същия онзи момент, когато лъчът на лазера проникна в мозъка на пациента, лицето му се изкриви от животински ужас, сякаш приспалите го наркотици предизвикаха в неговото съзнание някакви страшни кошмарни видения. Ето, той отвори очи, на всички им се стори, че иска да извика, тялото му се загърчи конвулсивно, главата му рязко се обърна надясно. Лазерният лъч, който продължаваше да работи с пълна сила, разкъса здравите тъкани далеч от местонахождението на тумора и лявата страна на лицето на пациента се парализира.

Студентите обезкуражено се спогледаха и зашумяха. Доктор Хамънд запази достатъчно присъствие на духа и с рязко движение изключи лазерното устройство. Той бързо се обърна към контролното табло и започна да разчита показанията на многочислените датчици, които следяха за състоянието на болния. Туморът беше останал цял и невредим, затова пък по-голямата част от дясната страна на мозъка се оказа разрушена.

— Невъобразимо — прошепна докторът.

Какво ли е могло да накара пациента, намиращ се под наркоза, така да ги „прецака“ на операционната маса.

— Невъобразимо, невъобразимо — продължи да мърмори доктор Хамънд, като още веднъж анализираше показанията на приборите, поставени на реанимационната капсула, в която се намираше болният. Сега не им беше до тумора, беше въпрос на живот и смърт за пациента.