Труди Канаван
Гилдията на магьосниците (23)

Глава 22
Неочаквано предложение

— Трябва ли?

— Да. — Денил хвана Ротан за раменете, обърна го на другата страна и го избута навън от стаята. — Ако продължиш да се криеш, само ще налееш масло в огъня на поддръжниците на Фергън.

Ротан въздъхна и тръгна след Денил по коридора.

— Прав си, разбира се. През последните две седмици не съм разговарял почти с никого — и трябваше да помоля Лорлън да отложи посещението си с няколко дни. Чакай… — Ротан вдигна глава и повдигна веждите си. — Какво казват поддръжниците на Фергън?

Денил се усмихна мрачно.

— Че тя е научила Контрола за няколко дни, а ти я държиш заключена, за да не я види Фергън.

Ротан изсумтя грубо.

— Що за глупости! Ще ми се да ги видя как те ще се справят с главоболията, които ми се струпаха през последната седмица. — Лицето му се изкриви. — Това сигурно означава, че няма да мога да отлагам още дълго посещението на Лорлън.

— Да — съгласи се Денил.

Стигнаха до жилищната сграда на магьосниците и влязоха вътре. Макар учениците да разтапяха всяка сутрин и вечер снега по пътеките и тротоарите, дворът вече беше посипан с тънък пласт снежец. Той хрущеше под обувките им, докато се приближаваха до Седемте свода.

Щом се озоваха в топлата Вечерна стая, няколко глави веднага се извърнаха в тяхна посока. Денил чу как приятелят му изпъшка, забелязвайки неколцината магьосници, които се устремиха към тях. Пръв ги достигна Сарин, Повелителят на Алхимиците.

— Добър вечер, лорд Ротан. Лорд Денил. Как се чувствате?

— Добре, лорд Сарин — отвърна Ротан.

— Има ли някакъв напредък при момчето от копторите?

Ротан изчака да се приближат още няколко магьосници, преди да отговори.

— Сония се справя добре — каза им той. — Мина доста време, преди да спре да ме изхвърля от съзнанието си. Както може би предполагате, тя се отнася доста подозрително към нас.

— Справя се добре? — промърмори някакъв магьосник от тълпата. — Малко са новите ученици, които да усвояват това цели две седмици.

Денил се усмихна, но лицето на Ротан помръкна. Той се обърна към магьосника:

— Не бива да забравяте, че тя не е разглезен ученик, изпратен тук от родителите си. Допреди две седмици тя смяташе, че искаме да я убием. Отне ми доста време да спечеля доверието й.

— Кога започнахте упражненията върху Контрола? — попита друг магьосник.

Ротан се поколеба.

— Преди два дни.

Сред магьосниците се надигна ропот. Неколцина се намръщиха и поклатиха глави.

— В такъв случай трябва да заявя, че сте постигнали впечатляващ прогрес, лорд Ротан — дочу се нов глас.

Денил се обърна и видя как лейди Винара си проправя път през тълпата. Магьосниците отстъпиха почтително встрани, докато Повелителката на Лечителите се приближаваше.

— Каква част от силите й успяхте да разкриете?

Ротан се усмихна.

— Когато за пръв път видях какво се съдържа в нея, направо не можех да повярвам. Силата й е забележителна!

Мърморенето сред тълпата се засили. Денил се усмихна вътрешно. „Добре — помисли си той. — Ако тя е силна, хората ще предпочетат Ротан за неин наставник“.

Един по-възрастен магьосник, който стоеше в предните редици, сви рамене.

— Но ние знаехме, че е силна, в противен случай силата й нямаше да се развие сама до такава степен.

Винара се усмихна.

— Разбира се, при един ученик силата не е от решаващо значение. Какви други таланти е показала?

Ротан сви устни.

— Способността й да визуализира, е добра. Това ще й помогне при повечето дисциплини. Паметта й също е добра. Установих, че е интелигентна и внимателна ученичка.

— Тя опита ли изобщо да използва силата си? — попита един магьосник с червена мантия.

— Не и откакто пристигна тук. Тя разбира много добре опасността от това.

Въпросите не спираха да валят. Денил огледа тълпата и зърна една руса глава сред групата магьосници, които се приближаваха. Той се приближи до Ротан, изчаквайки подходящия момент, за да го предупреди.

— Лорд Денил.

Няколко магьосници примигнаха и погледнаха към Денил. Разпознавайки менталния глас, Денил огледа залата и откри разпоредителя Лорлън да седи в обичайното си кресло. Облеченият в синя мантия магьосник посочи към Ротан и кимна.

Денил кимна усмихнато и се наведе към ухото на Ротан.

— Мисля, че Разпоредителят иска да те спаси.

Докато Ротан се обръщаше с лице към Разпоредителя, Денил видя, че Фергън е достигнал струпалата се групичка магьосници. Познатият му глас се присъедини към глъчта и няколко лица се обърнаха към воина.

— Извинете ме — каза Ротан. — Трябва да говоря с Разпоредителя Лорлън. — Той учтиво наклони глава и побутна Денил към Лорлън.

Поглеждайки назад, Денил за миг кръстоса поглед с Фергън. Устните на воина се разтегнаха в доволна усмивка.

Когато стигнаха до креслото на Лорлън, Разпоредителят им посочи двата съседни стола.

— Добър вечер, лорд Ротан. Лорд Денил. Седнете и ми разкажете за напредъка на Сония.

Ротан остана прав.

— Надявах се да поговорим насаме за това, Разпоредителю.

Лорлън повдигна вежди.

— Много добре. Искате ли да разговаряме в Банкетната зала?

— С удоволствие.

Разпоредителят стана и ги поведе към близката врата. Когато минаха през нея, над главата му грейна светеща сфера, озарявайки огромната маса, която заемаше по-голямата част от залата.

Лорлън придърпа един от столовете, подредени около нея и седна.

— Как е кракът ви, лорд Денил?

Денил го погледна изненадано.

— По-добре.

— Тази вечер ми се стори, че накуцвате — отбеляза Лорлън.

— Заради студа е — отвърна Денил.

— Аха, разбирам — кимна Лорлън и се обърна към Ротан. — За какво искате да разговаряме?

— Преди два дни започнах упражненията за контролиране на силата — каза му Ротан. Лорлън се намръщи, но замълча, докато Ротан продължи да говори. — Вие искахте да проверите напредъка й след втората седмица и ме помолихте преди това да я запозная с друг магьосник. Заради липсата на напредък не пожелах да я разсейвам с посетители, но чувствам, че скоро ще бъде готова. Бихте ли могли да отложите посещението си още няколко дни?

Лорлън погледна твърдо Ротан и кимна.

— Но само няколко дни.

— Благодаря ви. Но има и един друг проблем, пред който ще бъдем изправени рано или късно.

Лорлън повдигна вежди.

— Да?

— Сония не иска да се присъединява към Гилдията. Аз… — Той въздъхна. — За да спечеля доверието й, аз й казах, че ако иска да се върне в копторите, може да го направи. Все пак не можем да я накараме да се закълне насила.

— Обяснихте ли й, че ще блокираме силата й?

— Още не — намръщи се Ротан. — Макар да смятам, че това не я интересува. Предупредих я, че няма да може да използва магията си и тя изглеждаше твърде доволна от това. Според мен момичето дори иска да се отърве от силата си.

Лорлън кимна.

— Не съм изненадан. Тя я познава само като неконтролируема, унищожителна сила. — Той сви устни. — Може би ако я научите на няколко полезни трика, тя ще започне да я харесва повече.

Ротан се намръщи.

— Тя няма да използва силата си, докато не получи пълен контрол над нея, а щом овладее Контрола, тя ще поиска да я пуснем.

— Тя не знае каква е разликата между уроците за овладяване на Контрола и уроците за овладяване на магията — посочи Денил. — Просто промени курса на урока и това е. Така ще имаш и повече време да я убедиш да остане.

— Не много — обади се Лорлън. — Няма нужда Фергън да разбира кога точно е овладяла Контрола, но няма да успеете да го заблуждавате дълго време. Може да спечелите най-много една седмица.

Ротан погледна очаквателно към Лорлън. Разпоредителят въздъхна и разтърка челото си с ръка.

— Много добре. Погрижете се Фергън да не разбира за това, защото няма да му се види краят.

— Ако разбере, ще му кажем, че сме проверявали Контрола й — отвърна Денил. — Все пак тя е необичайно силна. Не бихме искали да допуска грешки.

Лорлън изгледа оценяващо Денил. За миг изглеждаше така, сякаш иска да каже нещо, но вместо това той поклати глава и се обърна към Ротан.

— Това ли искахте да обсъдим?

— Да, Разпоредителю, благодаря ви — отвърна Ротан.

— В такъв случай ще подготвя посещението си след няколко дни. Решихте ли на кого ще я представите първо?

Денил примигна, когато Ротан го посочи с пръст.

— На мен?

Ротан се усмихна.

— Да. Утре следобед, мисля.

Денил отвори уста да възрази, но бързо я затвори, осъзнавайки, че Лорлън го наблюдава.

— Добре — рече неохотно той. — Само се погрижи да скриеш всички остри прибори за хранене.

 

 

Сония скучаеше.

Още беше рано за лягане. Тания си тръгна заедно с мръсните съдове малко след вечеря, а Ротан излезе скоро след това. Сония прочете книгата, която магьосникът й беше донесъл сутринта и започна да се разхожда из стаята, оглеждайки декорацията в стаята и рафтовете с книги.

След като не намери нищо, което да е достъпно за разбиранията й, тя отиде до прозореца и погледна навън. Луната не се виждаше и градината беше потопена в мрак. Нищо не помръдваше. Тя въздъхна и реши да си легне по-рано. Придърпа паравана на прозореца и тръгна към спалнята си — но в този момент на вратата се почука и тя замръзна на място.

Бавно се обърна и впери поглед във вратата. Ротан никога не чукаше, преди да влезе, а почукването на Тания беше леко и учтиво, а не тъй настоятелно. Понякога чукаха различни посетители, но Ротан никога не ги канеше вътре.

Посетителят почука отново и Сония почувства как я полазват хладни тръпки. Тя се приближи до вратата.

— Кой е?

— Приятел — дочу се приглушен отговор.

— Ротан не е тук.

— Не искам да разговарям с Ротан. Искам да говоря с теб, Сония.

Тя погледна към вратата и сърцето й затупка ускорено.

— Защо?

Отговорът прозвуча още по-тихо.

— Трябва да ти кажа нещо важно, което той не би ти казал. Ротан криеше нещо от нея? Сърцето й се разтупка още по-бързо от тревога и вълнение. Който и да беше този непознат, той беше готов да тръгне срещу магьосниците заради нея. Искаше й се да може да погледне през вратата и да види кой е посетителят.

Но беше ли добра идея да научава нещо смущаващо за Ротан точно сега, когато трябваше да му се довери?

— Сония? Пусни ме вътре. Коридорът е празен, но не за дълго. Това е единственият ми шанс да поговоря с теб.

— Не мога. Вратата е заключена.

— Опитай отново.

Сония погледна дръжката. През първите няколко дни се бе опитвала няколко пъти да отвори, вратата винаги беше заключена. Тя протегна ръка, завъртя дръжката и ахна от изненада, когато вратата се отвори.

Появи се един червен ръкав, а след това и цялата мантия. Тя отстъпи назад и зяпна изненадано магьосника. Беше очаквала слуга или спасител, преоблечен като слуга — освен ако този мъж не се беше осмелил да отмъкне нечия мантия, за да се добере до нея…

Мъжът затвори внимателно вратата зад гърба си, след това се обърна и я погледна.

— Здравей, Сония. Най-после се срещаме. Аз към лорд Фергън.

— Ти си магьосник?

— Да, но не като лорд Ротан. — Той притисна длан към гърдите си.

Сония се намръщи.

— Ти си воин?

Фергън се усмихна. Той беше много по-млад от Ротан, отбеляза тя, и доста привлекателен. Косата му беше светла и грижливо сресана, чертите на лицето му бяха едновременно фини и силни. Тя знаеше, че го е виждала и преди, но не можеше да си спомни къде.

— Така е — каза той. — Но не става въпрос за тази разлика. — Той притисна ръка към сърцето си. — Аз съм на твоя страна.

— А Ротан не е?

— Не, макар да ти желае доброто — добави той. — Ротан е от хората, които смятат, че знаят кое е най-добро за останалите, особено за млади жени като теб. Аз, от друга страна, те приемам като възрастен човек, който трябва да има правото на свой избор. — Той повдигна вежди. — Ще ме изслушаш ли или да те оставя на мира?

Макар сърцето й да продължаваше да тупти ускорено, Сония кимна и посочи един от столовете.

— Остани — каза тя. — Ще те изслушам.

Той наведе учтиво глава и седна на стола. Сония се настани срещу него и го погледна очаквателно.

— Първо Ротан каза ли ти, че можеш да се присъединиш към Гилдията? — попита той.

— Да.

— А каза ли ти, какво трябва да направиш, за да станеш магьосница?

Тя сви рамене.

— Малко. Трябва да положа клетва и да се обучавам няколко години.

— А знаеш ли в какво трябва да се закълнеш?

Тя поклати глава.

— Не, но няма никакво значение. Аз не искам да се присъединявам към Гилдията.

Той примигна.

— Не искаш да се присъединиш към Гилдията?

— Не.

Той кимна леко и се облегна назад. Известно време остана мълчалив и замислен, после повдигна глава и я погледна в очите.

— Мога ли да попитам защо?

Сония го погледна внимателно. Ротан й беше казал, че много магьосници ще бъдат изненадани, когато разберат, че е отказала предложението на Гилдията.

— Искам да се прибера у дома — каза му тя.

Той отново кимна.

— Знаеш ли, че Гилдията не позволява съществуването на магьосници извън нейното влияние?

— Да — отвърна тя. — Всички го знаят.

— Тогава си наясно, че няма да те пуснат да си отидеш просто така.

— Няма да мога да използвам силата си, така че няма да представлявам заплаха.

Той отново повдигна вежди.

— Значи Ротан ти е казал, че Гилдията ще блокира силата ти?

Сония се намръщи. Да блокира силата й?

Фергън кимна леко.

— Така си и знаех. Казал ти е само част от истината. — Той се наведе напред. — Върховните магове ще оковат силата ти така, че ти няма да можеш да я достигнеш. Това… не е особено приятна процедура, съвсем не, и клетката ще остане в теб до края на живота ти. Разбираш ли, дори да не те научим как да използваш силата си, винаги съществува възможност да откриеш как да се справиш с нея или да срещнеш някой магьосник-отцепник, който да се съгласи да те обучи — макар това да е малко вероятно. По закон Гилдията е длъжна да се убеди, че не можеш да използваш магията си дори ако си получила цялата нужна помощ.

Докато мъжът говореше, Сония усети как я побиват тръпки. Тя сведе поглед към масата и се замисли върху онова, което й беше казал Ротан. Умишлено ли беше изменил истината, за да не й прозвучи твърде плашещо? Сигурно. Подозренията й нараснаха, когато осъзна, че само беше чула Ротан да казва, че може да си тръгне. Не го беше видяла в съзнанието му, не го беше разпознала като истина…

Сония отново погледна към магьосника с червена мантия. А защо да вярва на неговите думи? Интересно какво ли ще спечели той от своите лъжи? Всъщност истината ще стане ясна веднага, щом овладее контрола над силата си.

— Защо ми казваш всичко това?

Той се усмихна криво.

— Както вече казах, аз съм на твоя страна. Трябва да разбереш истината и… Аз мога да ти предложа алтернатива.

Сония се напрегна.

— Каква алтернатива?

Магьосникът сви устни.

— Няма да е лесно. Ротан обясни ли ти вече за наставничеството?

Момичето поклати глава.

Мъжът я погледна изумено.

— Та той нищо не ти е казал! Чуй ме. — Той се наведе напред и облегна лакти върху коленете си. — Наставничеството позволява на магьосниците да контролират обучението на учениците. Ротан поиска наставничество над теб веднага след Прочистването. Щом научих за това, аз реших да подам насрещен иск. Това принуждава Гилдията да проведе Изслушване — среща, на която да се реши кой от нас да бъде твой наставник. Ти ще ми помогнеш да спечеля, а след това…

— Защо ще провеждат изслушване, щом не искам да се присъединявам към Гилдията? — прекъсна го Сония.

Той вдигна ръце в успокояващ жест.

— Чуй ме, Сония. — Магьосникът въздъхна дълбоко и продължи:

— Ако откажеш да се присъединиш към Гилдията, силата ти ще бъде блокирана и ще те върнат в копторите. Но ако приемеш да останеш и аз спечеля наставничеството над теб, мога да ти помогна.

Сония се намръщи.

— Как?

Той се усмихна.

— Един ден ти просто ще изчезнеш. Ако искаш, можеш да се върнеш в копторите. Ще те науча как да направиш магията си неуловима — и силата ти няма да бъде блокирана. В началото ще тръгнат да те търсят, но ако проявиш достатъчно хитрост, няма да те намерят.

Момичето не сваляше от него недоверчивия си поглед.

— Но така ще нарушиш законите на Гилдията.

Той кимна леко.

— Знам. — По лицето му се смениха различни емоции. Той стана и се приближи до прозореца. — Не ми харесва, когато хората са принуждавани да бъдат такива, каквито не искат — каза й той. — Погледни. — Той се обърна, отиде до нея и протегна ръката си. Дланта му беше покрита с мазоли и белези. — Фехтовка. Аз съм воин, както правилно забеляза. Най-близкото до онова, което наистина исках да стана. Когато бях малък, тренирах всеки ден. Мечтаех да се уча от най-великите учители. — Той въздъхна и поклати глава. — След това откриха магическия ми потенциал. Не е много голям, но родителите ми искаха в семейството да има магьосник. Щял съм да донеса голям престиж на Дома, казаха ми те. Затова бях принуден да се присъединя към Гилдията. Бях твърде млад, за да откажа, твърде разкъсван от съмнения, за да разбера, че магията не е моето призвание. Силата ми не е особено голяма и макар да се научих да я използвам, това не ми доставя особено удоволствие. Продължавах да се занимавам с фехтовка, без да обръщам внимание на това, че повечето магьосници гледат с презрение на честната битка лице в лице. Не можах да се доближа повече до мечтата си.

Той погледна Сония с блестящи от вълнение очи.

— Не искам да позволя на Ротан да ти причини същото. Ако не искаш да се присъединиш към Гилдията, аз ще ти помогна да избягаш. Но ще трябва да ми се довериш. Политиката и законите на Гилдията са сложни и объркващи. — Той отиде до стола си, но не седна в него. — Искаш ли да ти помогна?

Сония наведе поглед към масата. Историята му и страстта, с която я беше разказал, я бяха впечатлили, но въпреки това нещо я смущаваше. Заслужаваше ли си да запази магията си, но отново да се превърне в бегълка?

Но тогава се сети за думите на Сери. Защо само висшите съсловия да притежават монопола над магията? Щом Гилдията не приема в редовете си никого от нисшите съсловия, защо пък те да нямат свои магьосници?

— Да. — Тя вдигна глава и срещна погледа му. — Но трябва първо да си помисля. Не те познавам. Преди да се съглася на какаото и да било, първо искам да разбера как стоят нещата с това наставничество.

Той кимна.

— Разбирам. Помисли си, но не губи много време. Ротан успя да убеди Разпоредителя Лорлън, че е нужно да те държи в изолация, несъмнено за да скрие истината от теб, докато не овладееш Контрола. Поех голям риск, пренебрегвайки това решение. Ще се опитам отново да те посетя, но тогава трябва да получа окончателния ти отговор. Трета възможност може и да не ми се отвори.

Той погледна към вратата и въздъхна.

— По-добре да вървя. Няма да е добре, ако ме намерят тук.

Фергън отиде до вратата, отвори я и надникна в коридора. След това се обърна към нея, усмихна й се тъжно на сбогуване и се измъкна навън. Вратата тихо изщрака зад гърба му.

Останала сама, Сония седна в креслото и се загледа в масата, замислена върху думите на магьосника. Не виждаше причина Фергън да я лъже, но въпреки това щеше да провери всяко негово твърдение: блокирането на силата, наставничеството и историята му за несбъднатата му мечта. Щеше внимателно да подпита Ротан, опитвайки се да разбере повече за нещата, които й беше казал Фергън.

Но не и тази вечер. Сония беше твърде възбудена от срещата, за да се държи спокойно, когато се върне Ротан. Тя стана от стола, влезе в спалнята си и затвори вратата.