Труди Канаван
Гилдията на магьосниците (16)

Глава 15
По един или друг начин

Сония наблюдаваше как водата, която се процеждаше през една пукнатина на тавана, първо се събираше в една по-голяма капка и като достигнеше определена големина, се стичаше по забитата в стената кука и накрая падаше със звънък плясък на пода. След това момичето отново поглеждаше нагоре към оформящата се нова капка.

Фарин беше направил мъдър избор при намирането на настоящото й скривалище. Празната подземна стая, с тухлени стени и каменно легло, не съдържаше нищо леснозапалимо или ценно.

Освен самата нея.

При тази мисъл в душата й се загнезди страх. Сония затвори очи и бързо прогони тази мисъл. Тя нямаше никаква представа откога се намира в стаята. Може би бяха минали дни, а може и да бяха само няколко часа. Тук нямаше нищо, с помощта на което да успее да се ориентира.

От мига, в който се озова тук, Сония нито веднъж не беше усещала онова познато „размърдване“ в съзнанието й. Списъкът с емоции, които освобождаваха силите й, беше нараснал до такава степен, че тя вече престана да им следи бройката. Докато лежеше в склада, тя се опитваше по всякакъв начин да остане спокойна. Всеки път, когато в главата й се завърташе някоя притеснителна мисъл, тя си поемаше дълбоко дъх и я прогонваше. Сония се наслаждаваше на усещането за пълно откъсване от света.

А може би причина за това беше питието, което й беше дал Фарин.

Наркотиците само ще влошат нещата. Сония потрепери, припомняйки си странния сън, който й се беше присънил след пожара. Беше се озовала в копторите и се беше срещнала с някакъв магьосник. Той дори се държеше донякъде дружелюбно с нея, но думите му не й допаднаха. Момичето въздъхна дълбоко и прогони и тази мисъл.

Очевидно беше сбъркала, като реши, че трябва да съхранява в себе си запас от гняв, за да може да черпи от него всеки път, когато се наложеше да използва магия. Сега Сония се възхищаваше на магьосниците за техния самоконтрол, но тъй като знаеше много добре какви безчувствени създания са те, момичето не намираше никаква причина да ги харесва.

Над вратата се появи малка светла ивица, която постепенно започна да се уголемява. Сония се надигна в леглото и се вторачи в отварящата се врата. На прага стоеше Сери, чието лице се беше изкривило от усилието да помръдне тежката метална преграда. Когато най-после успя да я открехне достатъчно широко, за да се промъкне вътре, той се спря и й махна с ръка.

— Ще трябва да те преместим отново.

— Но аз нищо не съм правила.

— Може би просто не си го усетила.

Когато се измъкнаха в коридора, момичето изведнъж осъзна какво е имал предвид — може би намирайки се под въздействието на наркотика, тя просто не е почувствала как магията се изплъзва от съзнанието й. Наистина нищо не се беше разрушило, нито беше пламнало. Може би силата й продължаваше да изтича, но в не толкова разрушителен вид?

Размишленията бяха на път да породят доста силни емоции, затова тя ги прогони от главата си. Докато вървеше зад Сери, тя се съсредоточи върху поддържането на вътрешен покой. В този момент младежът спря и започна да се изкачва по една ръждясала стълба, вградена в стената. Той повдигна някакъв капак и се изкатери през него, посипвайки Сония със сняг.

Повя студен вятър и Сония присви очи от ярката дневна светлина. Двамата стояха на някаква празна уличка. Сери се засмя, когато тя започна да отупва снега от дрехите си.

— Имаш сняг в косите — каза той и се протегна да го изчетка, но изохка и бързо отдръпна ръката си. — Ау! Какво… — Той отново протегна ръка към Сония и се намръщи. — Да не си създала някоя от онези вълшебни бариери?

— Не, не съм — отвърна тя, уверена, че не е използвала никаква магия. Тя протегна ръка, но дланта й се натъкна на невидима преграда. Сония забеляза някакво движение зад Сери и надникна над рамото му. В уличката беше влязъл някакъв мъж и вървеше към тях.

— Зад теб — прошепна тя, но Сери гледаше към нещо над главата й.

— Магьосник! — изсъска той и посочи с пръст.

Момичето се обърна и дъхът й секна. На покрива стоеше някакъв мъж и я гледаше напрегнато. Тя се ококори невярващо, когато магьосникът пристъпи напред, но вместо да падне, започна да се спуска плавно към земята.

Въздухът се разтресе от силни вибрации — Сери беше ударил с юмрук по бариерата.

— Бягай! — извика той. — Махай се оттук!

Тя отстъпи назад от спускащия се магьосник и изоставяйки всички опити да запази спокойствие, се втурна да бяга по уличката. Глухият звук на тупващи в снега ботуши й подсказа, че летящият магьосник беше слязъл на земята.

Пред нея уличката се пресичаше с друга. Зад пресечката се появи друга фигура, която се устреми към нея. Обхвана й паника и тя се затича напред с всички сили. Успя първа да се добере до пресечката и сви вдясно. Но триумфът й не трая дълго — там вече я очакваше друг магьосник, скръстил ръце на гърдите си. Момичето спря рязко и се хвърли към единствената останала уличка, но отново бе принудено да спре. Четвърти мъж стоеше на няколко крачки от нея и отрязваше единствения й път за отстъпление.

Сония изруга и се обърна назад. Третият мъж я гледаше напрегнато, но не помръдна от мястото си. Тя се обърна към четвъртия. Той започна да се приближава към нея.

Сърнето й препускате бясно в гърдите й. Тя вдигна глава и огледа стените. Те бяха построени от обикновени тухли, но тя знаете, че дори и да успее да се изкатери по тях, магьосниците лесно иде успеят да я свалят. Вледеняващ страх стегна душата й.

„В капан съм. Оттук няма измъкване“.

Тя погледна назад и изтръпна от страх, когато видя, че първите двама мъже се бяха срещнали с третия на пресечката. В главата й отново се появи познатото усещане. Отсрещната стена се срути върху мъжете и във въздуха се разхвърчаха отломки от тухли и прах. Но те не причиниха никаква вреда на магьосниците, а просто отскочиха от предпазните им щитове.

Магьосниците се обърнаха към стената, след което я изгледаха с пресметливи погледи. Уплашена, че може да си помислят, че ги напада, тя се поколеба и отстъпи назад. Отново усети размърдването в съзнанието й. Изпепеляваща жега обгърна крака й. Тя погледна надолу и видя как снегът под краката й се стопява в локва вода. Около нея се издигна пара и изпълни уличката с топка, непрогледна мъгла.

„Хе не могат да ме видят!“ Тя се изпълни с надежда. „Мога да мина покрай тях!“

Сония се обърна се промъкна надолу по уличката — Тъмната сянка на някакъв мъж й препречи пътя. Тя се поколеба, след което бръкна в джоба си. Пръстите й напипаха студената дръжка на ножа. Магьосникът протегна ръка да я хване, но тя се шмугна под нея и се хвърли срещу него с цялата си тежест. Той залитна назад, но не падна. Преди да успее да възстанови равновесието си, тя заби ножа в бедрото му.

Тънкото острие потъна дълбоко. Той изкрещя от изненада и болка, а Сония почувства прилив на жестоко удовлетворение. Тя издърпа ножа и отблъсна ранения встрани от пътя си. Магьосникът се блъсна в стената със стон. Сония се втурна напред…

Нечии пръсти се вкопчиха в китката й. Тя изръмжа и се опита да изтръгне ръката си. Хватката се затегна и най-накрая ножът се изплъзна от пръстите й.

Силен порив на вятъра разгони мъглата и тя видя как другите трима магьосници се приближават бързо към нея. Паниката й се засили и тя започна отчаяно да се дърпа, но безуспешно. Краката й се плъзгаха по влажната земя. С очевидно усилие магьосникът я дръпна към себе си и я тласна към другите трима.

Усещайки ръцете им върху себе си, тя изпадна в ужас. Започна да се мята на всички страни, опитвайки се да се освободи, но те я държаха здраво. Изблъскаха я към стената и я притиснаха към нея. Тя се оказа заобиколена от магьосници, които не сваляха немигащите си очи от пленничката си.

— Каква дивачка — каза единият от мъжете. Раненият се изсмя прегракнало.

Когато погледна най-близко стоящия магьосник, тя изтръпна. Това беше мъжът, който я бе видял по време на Прочистването. Той я гледаше упорито в очите.

— Не се страхувай от нас, Сония — каза той. — Няма да ти навредим.

Единият от магьосниците промърмори нещо. По-възрастният мъж кимна и всички бавно отдръпнаха ръцете си.

Невидима сила я притискаше към стената. Неспособна да помръдне, тя почувства как след вълната от отчаяние в съзнанието й отново се размърда нещо и магията отново избликна. Стената зад тримата магьосници избухна и засипа уличката с тухли.

През образувалата се дупка изскочи мъж с престилка на пекар и потъмняло от гняв лице. Щом видя магьосниците, очите му се разшириха и той се поколеба. Единият от мъжете се обърна и рязко му махна с ръка.

— Махай се оттук — излая той. — Както и всички останали, които живеят в този дом.

Пекарят отстъпи назад и после се шмугна в тъмната къща.

— Сония. — По-възрастният магьосник я гледаше напрегнато. — Слушай ме внимателно. Няма да те нараним. Ние…

Девойката почувства върху лицето си непоносима топлина. Тя се извърна и видя, че близките тухли са се нажежили до червено. По стената се стичаше струйка от някаква течност. Тя чу как един от магьосниците избъбри някакво проклятие.

— Сония — повтори старият магьосник и в тона му се промъкна суровост. — Спри да ни се противопоставяш. Ще се нараниш.

Стената зад гърба й започна да се тресе. Магьосниците протегнаха ръце. Сония изохка, когато забеляза, че земята под краката им се напука.

— Дишай по-дълбоко — нареди й магьосникът. — Опитай се да се успокоиш.

Тя затвори очи и тъжно поклати глава. Нямаше смисъл. Магията изтичаше от нея като вода от разбита стомна. Тя усети как нечия ръка докосва челото й и отвори очи.

Магьосникът отдръпна ръката си. Лицето му изглеждаше напрегнато. Той каза нещо на останалите и отново я погледна в очите.

— Аз ще ти помогна, Сония — каза магьосникът. — Мога да ти покажа как да сложиш край на това, но трябва да ми позволиш да го направя. Знам, че имаш пълното право да се страхуваш и да не ни вярваш, но ако не го направиш, ще нараниш както себе си, така и много, много други хора наоколо. Разбираш ли ме?

Тя го погледна. Да й помогне? Защо ще иска да й помага?

„Но ако е искал да ме убие — осъзна изведнъж тя, — досега да го е направил“.

Тогава лицето на магьосника започна да блещука и тя осъзна, че въздухът около нея трепери от жега. Кожата й пламна и тя едва се удържа да не извика от болка. Магьосникът и другарите му като че ли не усещаха нищо, но лицата им бяха мрачни.

Макар че част от нея се противопоставяше на идеята, тя знаеше, че ако не направи онова, което магьосниците искат от нея, ще се случи нещо лошо.

Възрастният магьосник се намръщи.

— Сония — каза упорито той, — нямам достатъчно време, за да ти обясня. Ще се опитам да ти го покажа какво да направиш, но не трябва да ми пречиш.

Магьосникът вдигна ръка и постави длан на челото й. После затвори очи.

Изведнъж Сония усети как някой е влязъл в съзнанието й. Тя веднага разбра, че името му е Ротан. За разлика от онези, които бе усетила по време на търсенето, този можеше да я види. Затворила очи, тя се съсредоточи върху присъствието му.

— Чуй ме. Ти почти напълно си изгубила контрола върху силите си.

Макар че думите не се чуваха, смисълът им беше ясен — и плашещ. Тя веднага разбра, че силата й ще я убие, ако не се научи да я контролира.

— Потърси това нещо в съзнанието си.

Нещо — безсловесна мисъл — указание какво да търси. Тя разбра, че в нея има едно място, което е едновременно познато и чуждо. Когато се съсредоточи върху него, то се разкри по-ясно. Голяма заслепяваща сфера от светлина, която плава в мрака…

— Това е твоята сила. Сега тя представлява гигантско вместилище от енергия, независимо, че ти непрекъснато черпиш от нея. Трябва да я освободиш — но по един специален, контролиран начин.

Това е магията й? Сония се протегна към нея. Сферата веднага реагира с ярък енергиен пламък. Момичето усети силна болка и някъде в далечината чу нечий вик.

— Не се опитвай да я докосваш — не и докато не ти покажа как! Сега ме наблюдавай…

Той привлече вниманието й към друго място. Тя го последна и веднага усети друга ярка сфера.

— Наблюдавай.

Тя видя как с помощта на волята си той изтегли сила от сферата, оформи я и я изпусна навън.

— Сега опитай ти.

Тя се съсредоточи върху собствената си светлина и си пожела малко от енергията да излезе навън. Магията изпълни съзнанието й. Трябваше само да си помисли какво иска от нея и готово!

— Точно така. Сега го направи пак, но този път не спирай да я изтегляш, докато не използваш всичката сила, която си натрупала.

— Всичката ли?

— Не се страхувай. Щом си успяла да натрупаш толкова много, значи си създадена да се справиш с нея и упражнението, което ти показах, ще я използва по начин, който няма да нанесе вреда никому.

Сония напълни дробовете си с въздух и после бавно го издиша. Започна отново да изтегля силата си, да я оформя и лека-полека да я изпуска навън. Щом веднъж започна да го прави, после ставаше все по-лесно да я подчинява на волята си. Сферата започна да се свива, докато накрая от нея остана просто искрица в мрака.

— Това е, готово.

Тя отвори очи и примигна при вида на обграждащото я разрушение. В разстояние от двайсет крачки около нея всички стени бяха изчезнали и на тяхно място имаше само димящи купчини отломки. Магьосниците я гледаха предпазливо.

Макар стената зад нея да беше изчезнала, невидимата сила продължаваше да я държи на място. Когато я пуснаха, тя се олюля, краката й се разтрепериха от слабост и тя се свлече на колене. Едва успявайки да държи гърба си изправен, тя погледна намръщено възрастния магьосник.

Той се усмихна и постави ръка на рамото й.

— Вече си в безопасност, Сония. Изхаби цялата си енергия. Почини си. Скоро пак ще поговорим.

След това той я вдигна на ръце и тя потъна в тъмнина, която погълна всичките й мисли.

Пъшкайки от болка, Сери се притисна към разрушената стена. Викът на Сония още отекваше в ушите му. Младежът се хвана за главата и затвори очи.

— Сония… — прошепна той.

После въздъхна, отпусна ръце и почти веднага долови нечии стъпки. Сери се огледа и забеляза, че човекът, който му беше попречил да изтича по уличката, се е върнал и го изучава с напрегнат поглед.

Сери не му обърна никакво внимание. Той гледаше съсредоточено яркото цветно ручейче, което се забелязваше сред прахта и отломките от тухли. Младежът коленичи до него и го потърка с пръст. Кръв.

Стъпките се приближиха. До кръвта се появиха чифт ботуши — ботуши със закопчалки, украсени със символите на Гилдията. Обзе го див гняв, той скочи и се хвърли напред, целейки се в лицето на мъжа.

Той с лекота хвана юмрука на Сери и с умело движение го извъртя встрани. Сери се спъна и падна, удряйки главата си в съборената стена. Пред очите му заплуваха кръгове. Дишайки тежко, той се изправи на крака и притисна длани към слепоочията си в опит да спре световъртежа. Мъжът се изсмя.

— Глупав обитател — каза той.

След това магьосникът прокара пръсти през великолепната си руса коса, завъртя се на токове и се отдалечи.