Труди Канаван
Гилдията на магьосниците (10)

Глава 9
Неканен гост

Леденият вятър забиваше дъждовните капки в палтото на Сери. Той се загърна по-плътно и приведе глава по-надолу между гънките на шала. Намръщи се, когато дъждът го удари в лицето, после решително пристъпи срещу вятъра.

В пивницата при Херин беше толкова съблазнително топло. Бащата на Дония беше великодушно настроен, но дори безплатният бол не можеше да изкуши Сери да остане — не и когато Фарин най-накрая му беше разрешил да посети Сония.

Сери изсумтя, когато един висок мъж го блъсна, докато го изпреварваше. Изгледа намръщено непознатия в гърба, докато мъжът крачеше нататък по улицата. „Търговец“ — предположи Сери при вида на лъщящите под дъжда наметало и ботуши. Изруга още веднъж и продължи по пътя си.

Когато Сери се бе върнал вкъщи от магазина на бандитите, Фаргън го беше разпитал за нощната му работа. Крадецът бе изслушал разказа на Сери, без да покаже нито одобрение, нито недоволство, а накрая само беше кимнал.

„Проверява доколко мога да бъда полезен — помисли си Сери. — Иска да научи къде са границите на способностите ми. Чудя се какво ли ще поиска да направя следващия път.“

Вдигна глава и огледа улицата. Няколко обитатели бързаха под дъжда. Нищо необичайно. Търговецът отпред беше спрял и сега незнайно защо стоеше край една постройка.

Когато минаваше покрай търговеца, Сери го погледна. Очите на непознатия бяха затворени и той се мръщеше, сякаш съсредоточавайки се. Когато стигна до следващата пресечка, Сери погледна назад, точно в момента, в който мъжът рязко вдигна глава и очите му се насочиха към пътя.

„Не — помисли си Сери и кожата му настръхна. — Под пътя“.

Той разгледа внимателно дрехите на търговеца. Обувките му бяха хем познати, хем необичайни. В мътната светлина проблесна дребен символ…

Сърцето на Сери прескочи. Той се обърна и побягна.

 

 

През дъжда Ротан видя застаналия на противоположния ъгъл висок мъж с наметало.

— Някъде наблизо сме — изпрати мисъл Денил. — Тя е някъде под тези къщи.

— Остана ни само да намерим откъде да влезем — отговори Ротан.

Денят беше безкраен и разочароващ. Понякога момичето използваше магия седем пъти подред, и те напредваха значително. После им се налагаше да чакат дълги часове само заради единичен опит, след който тя отново спираше.

Ротан бързо разбра, че дългото наметало, макар и да скриваше мантията му, все пак издаваше, че е твърде добре облечен, за да е жител на копторите. Осъзна също, че няколко облечени с наметала мъже, намиращи се в един и същ район, привличат вниманието на хората, така че когато магьосниците се доближиха до местоположението на момичето, нареди на повечето от тях да се отдалечат.

Жужене в крайчеца на съзнанието му отново насочи вниманието му към момичето. В този момент Денил напусна мястото си и навлезе в пресечката. Ротан свери усещанията си с тези на другите магьосници и реши, че момичето трябва да е някъде под къщата от лявата му страна.

— Мисля, не там има вход към подземията — изпрати мисъл Денил. — Вентилационна решетка на стената, каквито сме виждали и по-рано.

— Оттук нататък вече няма да можем да се прикриваме — уведоми Ротан търсачите. — Време е. Двамата с Меркин ще наблюдаваме предния вход. Киано и Ялдан ще поемат задния. Но първо Денил и Джолън ще влязат в тунела, защото тя вероятно ще се опита да избяга оттам.

Когато всички докладваха, че са заели местата си, Ротан даде знак на Денил и Джолън да тръгват. Когато Денил отвори решетката, изпрати ментален образ на всички. Скочи вътре и се приземи на пода на тунела. Създаде светещо кълбо и видя как лорд Джолън го последва. После двамата тръгнаха в срещуположните посоки на тъмния коридор.

След стотина крачки Денил се спря и изпрати светлината си напред. На няколко крачки напред имаше завой.

— Изглежда този тунел преминава под улицата. Връщам се.

Секунда по-късно лорд Джолън изпрати образ на спускащи се надолу тесни стълби. Тръгна по тях, но веднага срещу него изскочи някакъв мъж. Непознатият погледна в светещото кълбо на Джолън, после се обърна и хукна по един страничен коридор.

— Откриха ни — съобщи Джолън.

— Продължавай напред — отговори Ротан.

Денил беше спрял, за да изпрати образи, така че Ротан да може да проследи как напредва Джолън. Стълбите свършиха и Джолън продължи нататък по тесен коридор. Когато достигна до първия завой, в съзнанието на Ротан нахлуха прах, грохот и чувството на тревога. Последва хаос, тъй като всички магьосници започнаха да изпращат въпроси.

— Затрупаха тунела — съобщи Джолън, предавайки образ на преграда от натрошени камъни. — Денил беше зад мен.

Ротан усети как го пронизва мрачно предчувствие.

— Денил?

Отначало всичко беше тихо, после в съзнанието му проникна слаб ментален глас:

— Затрупан. Чакай… освободих се. Не съм ранен. Продължавай, Джолън. Явно са смятали да ни спрат по този начин. Върви и я намери.

— Върви — повтори Ротан.

Джолън обърна гръб на стената от отломки и закрачи нататък по коридора.

Удари камбана. Сония откъсна поглед от камината и се изправи. Ламперията на стената се плъзна встрани и Фарин пристъпи в стаята. Облечен в черно, с пронизващ, искрящ поглед, той изглеждаше като опасно насекомо. Усмихна се и й подаде нещо, опаковано и вързано с лента.

— Това е за теб.

Тя повъртя подаръка в ръцете си.

— Какво е?

— Отвори го — настоя Фарин, като седна в едно от креслата и подви дългите си крака.

Сония седна срещу него и развърза лентата. Махна опаковката, разкривайки стара книга с кожена подвързия. Голяма част от страниците се бяха отделили от книгата. Тя погледна към Фарин и се намръщи.

— Стара книга?

Той кимна.

— Погледни заглавието.

Сония погледна надолу, после отново вдигна очи.

— Не умея да чета.

Фарин примигна изненадано.

— Разбира се. — Той поклати глава. — Извинявай, трябваше да се досетя. Това е книга за магията. Изпратих човек да огледа всички заложни къщи и бърлоги на вехтошари. Явно магьосниците отдавна са изгорили старите си книги, но според собственика на магазина тази му е била продадена от предприемчив и не особено покорен слуга. Погледни вътре.

Тя разгърна книгата и намери сгънат лист хартия. Разгъвайки го, забеляза дебелината му. Такъв пергаментен лист сигурно струваше повече от обяда на голямо семейство или от ново наметало. Беше изпълнен с черни завъртулки, подредени в идеални напречни линии. Сония затаи дъх, когато видя печата в ъгъла. Диамант, разделен от знака „У“ — гербът на Гилдията.

— Какво е това? — въздъхна тя.

— Послание — отговори Фарин. — За теб.

— За мен? — Тя го погледна.

Той кимна.

— Как са били сигурни, че ще достигне до мен?

— Не са били сигурни, но са го предали на някого, за който са знаели, че има връзки с Крадците, и се е получило.

Сония му подаде писмото.

— Какво пише?

Фарин взе писмото от нея.

— Пише: „До младата дама с магически сили. Тъй като не можем да поговорим лично, ви изпращаме това послание чрез Крадците и се надяваме, че ще успеят да ви го доставят. Искаме да ви уверим, че нямаме намерение да ви навреждаме по никакъв начин. Бъдете сигурна също, че не сме искали да нараним вас или младежа в деня на Прочистването. Неговата смърт беше трагична случайност. Желаем само да ви научим как да контролирате силата си и да ви дадем шанс да се присъедините към Гилдията. Добре дошла сте сред нас“. Подписано е: „Лорд Ротан от Гилдията на магьосниците“.

Сония се вторачи невярващо в посланието. Гилдията искаше тя, момчето от копторите, да се присъедини към тях?

Реши, че това сигурно е капан. Опит да я измъкнат от скривалището й. Спомни си за магьосника, който я беше намерил на тавана — беше я нарекъл „враг на Гилдията“. Тогава той не знаеше, че тя го чува. Най-вероятно това беше истината.

Фарин сгъна посланието и го прибра в джоба си. Когато видя лукавата му усмивка, Сония изпита съмнение. Откъде можеше да знае, че той й е прочел точно онова, което пише в писмото?

Но за какво му трябваше да лъже? Той искаше тя да работи за него, а не да бяга, за да се присъедини към магьосниците. Освен ако не я проверяваше…

Крадецът вдигна вежди.

— Е, какво мислиш, млада Сония?

— Не им вярвам.

— Защо?

— Те никога не биха приели обитател.

Той потри с ръка облегалката на креслото си.

— А ако беше установила, че наистина искат да те вземат? Мнозина обикновени хора мечтаят да станат магьосници. Може би Гилдията иска да се издигне в очите на народа?

Сония поклати глава.

— Това е лъжа. Грешката им не е, че убиха момчето, а че не убиха точния човек.

Фарин бавно кимна.

— Това казват и повечето свидетели. Добре, ще отклоним поканата на Гилдията и ще пристъпим към по-важната работа. — Той посочи лежащата на коленете й книга. — Не знам дали тя ще ти е от полза. Ще се наложи да ти изпратя някой, който да ти я прочете. Но може би ще е по-добре самата ти да се научиш да четеш.

— Леля ми ме е учила малко — каза Сония, пробягвайки с поглед по страниците. — Но това беше отдавна. — Тя вдигна поглед. — Ще мога ли да се видя с Джона и Ранел скоро? Сигурна съм, че Джона може да ме научи да чета.

Фарин поклати глава.

— Не и преди магьосниците да преустановят… — Той се намръщи и леко наклони глава. До ушите им достигна слаб звън.

— Какво е това?

Фарин се изправи.

— Чакай тук — каза той и изчезна в мрака зад ламперията на стената.

Сония остави книгата и тръгна към камината. Ламперията отново се разтвори и Фарин пристъпи обратно в стаята.

— Бързо! — отсече той. — След мен, и тихо!

Той мина покрай нея. Сония го зяпна за миг, после го последва през стаята.

Фарин извади малък предмет от джоба си и го прекара напред и назад по ламперията. Сония се приближи и видя как от гладкото дърво се подаде дълга колкото половин пръст дръжка. Фарин я хвана и я дръпна. Част от стената се завъртя навътре. Фарин хвана Сония за ръката и я издърпа в тъмнината. Вмъкна отново дръжката в ламперията и затвори вратата.

Двамата стояха в мрака. Когато очите й се приспособиха, Сония забеляза пет мънички дупки, пробити във вратата на височината на рамото. Фарин допря око до едната от тях.

— Има и по-бързи изходи от стаята — каза й той, — но тъй като имаме време, реших, че е най-добре да избера тази врата, защото е почти невъзможно да се отвори. Виж.

Той се отдръпна от шпионката. Сония примижа от внезапно бликналата светлина. Фарин вдигна малка лампа и спусна страничните й капаци, така че само един тънък лъч да осветява коридора, след което показа на момичето няколко метални резета и сложно изглеждащ заключващ механизъм от задната страна на вратата.

— Е, какво става? — попита Сония.

Фарин затвори всички резета. Жълтите му очи проблеснаха под слабата светлина на лампата.

— Само шепа магьосници те търсят все още. Шпионите ми знаят как изглеждат, как се казват и къде се намират. — Фарин се изкикоти. — Пробутахме им фалшиви информатори, за да не остават без работа. Днес обаче се държаха странно. Мотаеха се из копторите повече от обикновено, носеха дълги наметала над мантиите си. Заеха позиции навсякъде из копторите и сякаш чакаха нещо. Не знам какво точно, но продължиха да се придвижват и да заемат нови позиции. Всеки път се доближаваха до това място. А преди малко Серини ми каза, че се опитват да те проследят. Според него сигурно могат да усещат кога използваш магия. Не го повярвах, докато… — Фарин млъкна, после сребристата светлина на лампата изведнъж угасна и коридорът се изпълни с мрак. Сония чу как крадецът се приближава към стената. Тя пристъпи напред и допря око до една от малките дупки.

 

 

Входът на стаята все още зееше отворен — правоъгълник тъмнина. В първия момент на Сония й се стори, че скривалището е празно, но тогава в полезрението й се появи фигура, която пристъпи напред от една от страничните стаи. Когато непознатият се спря, зелената му мантия се развя.

— Хората ми успяха да ги спрат, като затрупаха коридора — прошепна Фарин. — Но този успя да премине. Не се тревожи. Никой не може да мине през тази врата. Тя е… — Той си пое дъх. — Интересно.

Сония отново притисна око към шпионката и усети, че сърцето й прескача. Магьосникът имаше вид сякаш гледа право към нея.

— Той да не ни чува? — пошепна Фарин. — Толкова пъти проверявах тези стени!

— Може би вижда вратата? — предположи Сония.

— Не, за целта трябва да се вгледа много отблизо. А и дори да започне да търси тайни врати — в стаята има цели пет. Защо веднага избра точно тази?

Магьосникът се приближи към тях и се спря. Вторачи се в ламперията, после затвори очи. Сония почувства вече добре познатото й усещане. Когато магьосникът отново отвори очи, вече не беше намръщен и гледаше право във Фарин.

— Откъде знае? — изсъска магьосникът. — Да не правиш магии в момента?

— Не — отговори Сония, учудена от увереността в гласа си. — Мога да се скрия от него. Това е заради теб. Той усеща теб.

— Мен? — Фарин извърна глава от шпионката и я погледна.

Сония сви рамене.

— Не ме питай защо.

— Можеш ли да ме скриеш? — Гласът на Фарин беше напрегнат.

— Можеш ли да скриеш и двама ни?

Сония се отдръпна от шпионката. Можеше ли? Тя не можеше да скрие нещо, което магьосникът усеща, без тя самата да го усеща. Погледна към Фарин, после погледна към Фарин. Усещането беше сякаш разширява сетивата си, или по-скоро имаше друго сетиво, което не беше зрение или слух. Тя чувстваше човека там.

Фарин изруга.

— Престани, каквото и да правиш — изпъшка той.

Нещо потърка стената. Крадецът отстъпи и каза:

— Той се опитва я отвори. Страхувах се, че просто ще я разбие. Така поне ни дава малко време.

Крадецът отвори капаците на лампата и даде знак на Сония да го последва.

Бяха изминали само няколко крачки, когато звукът на отварящо се резе ги спря. Фарин се обърна и изруга. Вдигна лампата и освети стената.

Едно по едно резетата се отваряха, сякаш от само себе си. Сония видя как зъбните колела на сложния механизъм преминаха в движение, после лампата издрънча на пода и коридорът потъна в тъмнина.

— Бягай! — изсъска Фарин. — След мен!

Сония протегна ръка към стената на коридора и побягна, вслушвайки се в тракането на обувките на крадеца. Не успя да измине и двайсет крачки, когато отзад избухна светлина, хвърляйки сянката й на пода пред нея. В коридора зад гърба й закънтяха стъпки. Коридорът се изпълни от ярка светлина и сянката й започна да се скъсява. Край ухото й премина топлинна вълна и тя отскочи от пътя на летящото светещо кълбо. То изпревари Фарин и се разшири, превръщайки се в нажежена преграда.

Фарин се спря рязко и се обърна към преследвача им; лицето му изглеждаше бледо на бялата светлина. Сония също се обърна и застана до крадеца. Към тях крачеше фигура с мантия. С разтуптяно сърце Сония заотстъпва, докато не почувства зад гърба си пулсиращата горещина на преградата.

Фарин издаде дълбоко гърлено ръмжене, стисна юмруци и тръгна по коридора срещу магьосника. Изненаданата Сония не беше в състояние да помръдне.

— Ти! — Фарин посочи с пръст магьосника. — За какъв се мислиш? Това е моя територия. Ти си нарушител!

Гласът му ехтеше в коридора. Магьосникът забави крачка и погледна крадеца бдително.

— Според закона можем да ходим където си поискаме — каза непознатият.

— Според закона не можете да вредите на хората и на тяхната собственост — възрази Фарин. — А вие направихте доста и от двете неща през последните няколко седмици.

Магьосникът спря и вдигна ръце в примирителен жест.

— Не сме искали да убиваме онова момче. Беше грешка. — Мъжът погледна към Сония и тя почувства как по гърба й пробягва хлад. — Има много неща, които трябва да ти обясним. Трябва да се научиш да контролираш силата си…

— Ти какво, не разбираш ли? — изсъска Фарин. — Тя не иска да става магьосник. Тя не иска да има нищо общо с вас. Просто я оставете на мира!

— Не мога да направя това — поклати глава магьосникът. — Тя трябва да дойде с нас…

— Не! — извика Фарин.

Очите на магьосника се вледениха, Сония почувства хлад.

— Недей, Фарин! — извика тя. — Той ще те убие!

Без да й обръща внимание, Фарин подпря ръцете и краката си на стените на коридора.

— Ако я искаш — изръмжа той, — ще трябва да минеш през мен.

Магьосникът се поколеба за миг, после пристъпи напред с длани, насочени към Фарин. Коридорът се изпълни със звънтене на метал.

Магьосникът разпери ръце и изчезна.

Изумената Сония зяпна към мястото, където мъжът беше стоял. На пода се виждаше тъмен квадрат.

Фарин отпусна ръце, отметна глава назад и избухна в смях. С все още разтуптяно сърце тя пристъпи напред и клекна. Видя, че тъмният квадрат е дупка в пода.

— К-какво стана?

Смехът на Фарин премина в кикот. Той се пресегна и завъртя една от тухлите в стената. Бръкна в получилия се отвор, хвана нещо и го издърпа с усилие. Капакът на дупката в пода се вдигна и я затвори. Фарин направи няколко движения с крак, покривайки капака с прах.

— Това беше страшно лесно — каза той, докато избърсваше ръцете си с носна кърпичка. Ухили се на Сония и направи подигравателен поклон. — Хареса ли ти представлението ми?

Сония усети как устните й се разтягат в усмивка.

— Още не мога да се съвзема.

— Ха! — Фарин повдигна вежди. — Явно си го взела на сериозно. „Не, Фарин! Той ще те убие!“ — пропищя той с тънко гласче. — Толкова съм трогнат от твоята загриженост за моята безопасност.

— Е, наслаждавай й се — каза тя. — Може да не трае дълго. — Тя докосна капака с върха на обувката си. — Накъде води?

Крадецът сви рамене.

— О, това е яма, на дъното на която стърчат железни остриета.

Сония се ококори.

— Искаш да кажеш… той е мъртъв?

— Много. — Очите на Фарин проблеснаха.

Сония погледна капака. Сигурно не беше… Но щом Фарин го твърдеше… А може би магьосникът някак си беше успял…

Изведнъж тя се почувства зле, побиха я студени тръпки. Никога не беше предполагала, че някой от магьосниците може да бъде убит. Може би ранен, но не и убит. Как щеше да реагира Гилдията, когато научи, че един от членовете й е загинал?

— Сония. — Фарин сложи ръка на рамото й. — Той не е мъртъв. Капанът води към канализацията. Предвиден е за един от пътищата за бягство. Този тип сега вони по-отвратително от река Тарали, но е жив и ще се измъкне.

Сония кимна с облекчение.

— Но не забравяй какво искаше да стори на теб, Сония. Възможно е някой ден да се наложи ти да убиеш за свободата си. — Фарин повдигна вежда. — Не си ли мислила за това?

Без да дочака отговора й, той се обърна и видя, че светещата и жарка преграда все още е на мястото си. Поклати глава и тръгна по коридора обратно към скривалището. Сония нервно прекрачи покрай капака и го последва.

— Не можем да се върнем обратно — размишляваше той в движение. — Магьосниците може да намерят друг начин да влязат. Ще трябва да… — Той се приближи до стената и се зае да я изучава. — Аха, ето го! — И той докосна нещо на стената.

Сония ахна, когато подът избяга изпод краката й. Нещо я шляпна по задника и тя се плъзна надолу по стръмна, гладка повърхност. Въздухът ставаше все по-горещ и с все по-неприятна миризма.

Внезапно тя се озова във въздуха, после цопна в мокра тъмнина. Водата заливаше ушите и носа й, но тя задържа устата си затворена. Достигна до дъното и се отблъсна на повърхността. Отвори очи точно навреме, за да види как от тунела излетя Фарин и се пльосна във водата. Той размаха ръце и излетя на повърхността, сипейки проклятия.

— Пфу! — изрева крадецът. Избърса очите си и отново изруга. — Грешният тунел!

Сония скръсти ръце.

— Къде е магьосникът в такъв случай?

Фарин я погледна и жълтите му очи проблеснаха демонично.

— В помийната шахта зад пивницата през няколко къщи оттук. Когато се измъкне оттам, ще вони цяла седмица на ферментирал тугор^[1].

Сония изсумтя и започна да се придвижва към края на басейна.

— Да не би да е по-лошо оттук?

Фарин сви рамене.

— За един магьосник — сигурно. Чувал съм, че мразят този продукт. — Той я последва извън басейна, после я огледа замислено. — Предполагам, че ти дължа баня и нови дрехи?

— За това, че за малко да не успееш да ме опазиш? — Сония сви рамене. — Добре, става, но следващия път ще се наложи да измислиш нещо по-добро от това да ме хвърлиш в клоаката. Той се ухили.

— Ще видим какво мога да направя.