Стефани Лорънс
Годеницата на Дявола (17)

17

С доволна усмивка Девил прибра двете писма и менителницата на виконт Бромли в чекмеджето на писалището си, заключи го и стана. Взе свещника, излезе от библиотеката и тръгна към втория етаж. Вече можеше да празнува една постигната победа.

Когато влезе с бързи крачки в стаята си, къщата беше утихнала. Докато стигне до вратата, радостното очакване беше заличило всички други чувства. Възбудата го владееше. Отвори вратата, влезе, заключи грижливо и незабавно потърси с поглед леглото.

В следващия миг удари с юмрук по касата и изруга ядно. Тя не беше тук.

Девил пое дълбоко въздух. Дълго стоя като парализиран, устремил поглед към недокоснатото легло, опитвайки се да се отърси от разочарованието. Трябваше да обмисли ситуацията много внимателно.

О, не, стига е мислил! Каквито и основания да е имала Онория, за да не дойде в леглото му и да го чака, както си беше представял цялата вечер — той не искаше да ги знае. Не искаше да говори за това. Веднъж завинаги трябваше да сложат край на въздържанието — дори една добре възпитана, от аристократичен род, двайсет и четиригодишна до вчера девственица би трябвало да го разбере. Как ще живее до нощта на сватбата, ако тя престане да идва при него — особено след като беше вкусил тялото й, страстта й, искрената й наслада?

Девил излезе в коридора и мина покрай строгите портрети на дедите си, без да ги удостои с поглед. Остави галерията зад себе си и се обърна наляво към коридора, в който беше стаята на Онория.

Насреща му изникна призрак, загърнат в светла коприна.

Тя се блъсна в него и щеше да падне, ако той не я бе задържал. Тялото му я позна на мига. Прониза го болезнено желание. Предизвикателната й закръгленост събуди в тялото му пулсиращ живот. Инстинктивният й вик не успя да излезе от устните — той го задуши с целувка.

Онория се отпусна веднага, освободи ръцете си и го прегърна. Сгуши се в него и отговори на целувката му с неприкрита страст. Гърдите й се отриха нежно о горната част на тялото му. Девил я прегърна още по-здраво и посегна към едното полукълбо с вече втвърдено връхче.

Тя изохка тихо и падна на гърдите му. Бързото й отдаване беше толкова сладко, че му се зави свят. Тя мушна ръце под халата му, опипа мускулите на гърдите, зарови пръсти в гъстите косъмчета. Всяко нейно движение беше тласкано от същия властен порив, който пулсираше във вените му.

Девил изстена гърлено, обхвана таза й и притисна тялото й към своето. Вдигна я във въздуха и изви бедрата й така, че да усети ерекцията му. Залюля я леко, докато езикът му имитираше добре познатия ритъм, а тя се впи в него и отговори на ласките му с нарастваща страст.

Това съзнателно прелъстяване, откритото обещание за интимни радости събуди демоните в душата му. Едва когато тя развърза колана на халата му, алармените камбани в главата му зазвъняха.

Парализиран, разтърсен, лишен от прословутото си само обладание, Девил не намери сили дори да изохка. Тази жена го убиваше. По дяволите, намираха се точно срещу вратата към покоите на майка му!

Ако тя беше малко по-опитна, той би могъл да се поддаде на изкушението и да го направи тук, в коридора — например да я сложи върху масата в отсрещния ъгъл и да се зарови между бедрата й. Забраненото удоволствие, знанието, че нямат право да издадат нито звук, щеше да възбуди и двамата до крайност.

Обаче те и без това бяха достатъчно възбудени — но дори и да хареса позата, тя със сигурност няма да стои мирно. Миналата нощ беше викала — болезнено сладък вик на женско удовлетворение — и той искаше отново да я чуе. Да я чува всяка нощ. Тази нощ. Сега. Но не тук.

Девил прекъсна целувката и я вдигна на ръце.

— Какво…?

— Шшт! — изсъска той. Халатът му беше отворен. Ако бе почакал още малко, тя щеше да го помилва и тогава край. Затова не й каза нищо, а с бързи крачки се запъти към нейната стая.

Блъсна вратата към салона й и мина през прага. Затвори вратата с ритник и се огледа. Онория се изви в прегръдката му, освободи ръцете си и го прегърна. Девил се наведе и впи устни в нейните.

Сложи я да стъпи на краката си и забравил повелите на разума, даде воля на ръцете си. Двамата вече се познаваха интимно и той искаше да поднови това познанство. Нежностите му бяха дръзки, с едничката цел да разпалят желанието й. Неговото заплашваше да избухне, затова отблъсна ръцете й. Милувките им скоро се превърнаха в гореща, задъхана игра и в гърдите им лумна пламък.

Онория се отдели от него и извика разочаровано.

— Аз искам…

— Не тук — изръмжа Девил. — В спалнята.

И отново се нахвърли върху устата й. Играта продължи и вече никой не искаше да я спре.

Отчаяна, Онория отново се освободи от жадните му ръце с протестиращ вик. Кожата й пареше, цялото й тяло гореше. Ако той скоро не я изпълнеше, сигурно щеше да изпадне в безсъзнание. Хвана го за ръката и го повлече към спалнята си. Отвори вратата и влезе първа. Застана точно под снопа лунна светлина, която влизаше през прозореца, развърза колана на коприненото неглиже и го смъкна от раменете си. Когато дрехата се свлече в краката й, тя протегна ръце. Девил бе затворил вратата и сега стоеше и я гледаше. Погледът му я обливаше като слънце и разпалваше огъня в тялото й.

Девил се облегна тежко на вратата и се хвана за металната брава като удавник за сламка. Опита се да си спомни, че трябваше да се владее. Напомни си, че са се любили само веднъж, че тя може би е още раздразнена, че й трябва време, за да свикне с любовната игра. Съзнанието му — по-точно малката част от него, която все още работеше — прие всички тези обстоятелства. Остатъкът се съсредоточи върху нея, върху пулсиращата болка в слабините му, върху отчаяното желание да я вземе още сега.

Нощницата й беше възхитителна: от най-фина коприна, разрязана от двете страни до бедрата. Когато се раздвижи, дългият й крак се показа, но само за миг и веднага се скри. Изкушение, последвано от илюзия за добродетелна женственост.

Тя му махна величествено да се приближи и той се подчини, като пътьом свали халата си. Остана съвсем гол и й позволи да го докосва, където и както желаеше. Ръцете му внимателно обхванаха лицето й и го приближиха към своето, за да изгорят устните й с нова целувка.

Целуваше я жадно и властно, като през цялото време си повтаряше, че не бива да губи самообладание. Тя обаче плъзна ръце към корема му и мускулите му се напрегнаха ужасено. Онория също го целуваше жадно и беше цялата отворена за него. Ръцете й се плъзнаха по гърба му, притиснаха го към мекото й тяло, но в следващия миг тя се отдръпна и го остави безкрайно учуден.

Онория се засмя тайнствено, взе ръката му и го поведе към високото легло. Спря до рамката, впи поглед в очите му и бавно смъкна нощницата от раменете си. Меката коприна се свлече с тих шум по тялото й и разкри прекрасните гърди, бледи под синкавата светлина на луната. Коприната се надипли на талията й, но тя раздвижи леко хълбоци и нощницата падна на пода.

Без следа от сдържаност или плахост, с откритост, която му отне способността да се владее, тя пристъпи към него и сложи ръце на гърдите му. Плъзна ги нагоре и се притисна към него. Опря пръсти в тила му и се надигна да го целуне. Гърдите й се триеха о твърдите му мускули, хълбоците й се притиснаха към слабините му. Ето как му се предложи.

Нещо в него се скъса.

Той посегна към нея, знаейки, че тя ще му отговори. Не знаеше дали той я е привлякъл към себе си, или тя се е хвърлила в прегръдките му. Устните й намериха устата му, отворени и жадни, езиците им затанцуваха и събудиха тъмните демони на страстта. Всичко друго загуби значението си.

Единствената им цел беше сливането, удовлетворението — единствената мисъл в трескавите им мозъци. Девил съзнаваше, че е изпуснал юздите, но вече нямаше воля да ги хване отново. Тя владееше сетивата му, силата му, всяка частица от съзнанието му. Отчаяният й натиск по нищо не отстъпваше на неговия.

Тласкани от порива да се слеят, двамата се поддадоха на тази могъща, първична сила. Тя пулсираше във вените им, намираше израз в задъханото им дишане, говореше от всяко докосване, от всяка дръзка нежност, доставяше им наслада, толкова силна, че причиняваше болка.

Тежко дишаща, Онория се отдели от Девил и сложи коляно на леглото. Девил я вдигна и я положи върху завивката. Тя го привлече към себе си и той я остави да почувства тежестта му, наслади се на извиващото се под него тяло. Тя отвори бедра и той се отдръпна от нея само колкото да мушне ръка между тях и да започне да я милва, за да усети горещата влажност на желанието й, огъня на възбудата й.

От устните й се отрони неразбираема молба, тя повдигна хълбоците си в недвусмислена подкана. Ръцете й се плъзнаха по тялото му и стигнаха почти до слабините му, но Девил ги пресрещна и задържа.

Тя повдигна натежалите си ресници и го погледна. Без да бърза, той отдели едната й ръка от тялото си и я вдигна към главата й. Постъпи по същия начин и с другата. Вече не можеше да мисли. Вече не знаеше какво е да се владее. Силата, която го тласкаше, го бе погълнала изцяло. Трябваше незабавно да я вземе. Да я притежава изцяло.

Влажната горещина между бедрата й посрещна пулсиращия му член с готовност. Той разтвори краката й, колкото беше възможно, и тя се подчини, без да протестира. Въпреки това успя да го разтърси, като наведе таза си, отпусна мускулите на краката и се отвори широко за нахлуването му. Толкова ранима. И готова да стане негова.

Чувството, което го завладя, беше толкова силно, толкова дълбоко, че Девил затвори за миг очи и спря бурята. Когато отново ги отвори, пое дълбоко въздух, притисна мощната си гръд върху гърдите й и сведе глава да я целуне.

Устните им се сляха и огънят пламна с нова сила. Той проникна в нея с мощен тласък и пожарът се разгоря.

Той се движеше върху нея, тя се движеше под него и около него. Тялото й го милваше по различни начини. Много скоро вече не знаеха къде е той и къде — тя. Той се потопи дълбоко в нея и двамата едновременно усетиха как започна огненият полет.

Онория се предаде на първичната горещина, която изпепеляваше телата им. Пречистващият огън я поглъщаше, премахваше всички задръжки и оставяше само истината и чувствата под форма на бушуващи пламъци. Усещаше го дълбоко в себе си и го приемаше с радост, позволяваше му да я притежава и изпитваше горещата радост на притежаваща. Експлозията на слънцето не закъсня и телата им се понесоха към съдбата си.

Избухването ги изпълни с неизразимо блаженство, с толкова сладостни чувства, че Онория извика. Вкопчи се в Девил и затрепери като лист под есенния вятър. Нежно прегърнати, двамата стигнаха до неподозирани висоти и се разпръснаха на хиляди парченца. После потънаха в нематериална празнота от болезнен покой отвъд територията на човешките сетива.

Онория се усмихваше като котка, докопала се до сметаната. Кожата й беше приятно затоплена, крайниците й тежаха сладостно. Чувстваше се доволна, изпълнена… обичана. Дълбоко и съкровено обичана. Дори само мисълта за това извикваше тръпки в тялото й.

Денят беше зад нея. Несигурността и угризенията на съвестта, които я бяха нападнали рано сутринта, докато се промъкваше по коридорите, за да стигне до стаята си, изгоряха в огъня на нощта. Тя се усмихна и отново почувства как гори отвътре. Вдигна поглед и видя, че Девил я наблюдава.

Той явно искаше да я попита нещо, но се колебаеше. Най-после отмахна една къдрица от лицето й и зададе въпроса, който го мъчеше:

— Защо не ме чакаше в леглото ми?

Онория го погледна открито и очите й светнаха в мрака.

— Защото не знаех дали ме искаш там.

По лицето му пробяга сянка. Пръстът му нежно се плъзна по бузата й.

— Искам те, разбира се. Искам те винаги там.

Сега и тя се усмихна.

— Добре, утре ще те чакам. — Въздъхна и видя как той изкриви лице.

— Не бива — обясни той и се отпусна назад, без да откъсва поглед от нея. — Колкото и да ми се иска да те намирам всяка вечер в леглото си, до сватбата ще трябва да се задоволяваме с твоето.

— Защо не можем да спим в твоето легло? — учуди се Онория.

— Защото не е прилично.

— А това тук да не би да е прилично? — изненада се още повече тя и посочи с глава голото му тяло, заемащо две трети от леглото.

— Не искам да те виждат как сутрин се промъкваш по коридорите полуоблечена. Слугите ще почнат да говорят. Друго е да виждат мен по халат — все пак сме в моята къща.

Онория се намръщи и му обърна гръб.

— Ти явно знаеш какво се прави във всяка ситуация.

Той се раздвижи и в следващия миг я покри с топлото си тяло. Наболата му брадичка погъделичка рамото й, устните му се заеха да изучават ухото й.

— Повярвай ми — помоли той и се притисна към гърба й. — А що се отнася до приличието, крайно време е да публикувам датата на сватбата в „Газет“.

— За кога си я определил? — попита предизвикателно Онория.

Той я целуна по тила.

— Ти ще я определиш… но аз се надявам на първи декември.

След четири седмици? Онория се намръщи още повече.

— Трябва ми рокля.

— Ще съберем най-добрите модистки. И без това ще се избият за честта да те обличат.

— Трябва да пиша на Майкъл.

— Аз и без това ще му пиша утре. Дай ми писмото и ще пратя двете заедно. — Девил се взираше замислено в тила й. — Тази сутрин случайно срещнах стария Магнус.

Онория моментално се скова.

— Говорил си с дядо ми? Защо?

— Все пак той е глава на семейството — отговори с леко неодобрение Девил.

— Ти нямаш нужда от съгласието му, за да се ожениш за мен.

— Права си — усмихна се той. — Но семействата Анстрътър-Уедърби и Синстър са близки още от прастари времена. Разменяли са си удари още когато Ноевият ковчег е стигнал до брега.

— И как прие новината? — попита Онория, търсейки отговора по лицето му.

— Като философ — ухили се Девил. — Знаел е, че живееш в къщата ми, и не се изненада особено.

Онория кимна сковано и отново се обърна с гръб към него. Девил се усмихна нежно, наведе се и я целуна зад ухото.

— Заспивай. Ще имаш нужда от сили.

Думите му прозвучаха като обещание. Онория се сгуши в прегръдката му, притисна гръб до гърдите му и изпълни заповедта.

След официалното обявяване на датата за сватбата минаха пет дни, изпълнени с трескави приготовления. Най-сетне всички бяха готови да потеглят от Лондон. Последната среща на Девил беше с виконт Бромли.

Когато изясниха невероятните размери на задълженията му, катастрофалното му финансово състояние, Бромли, който иначе беше известен с дяволския си инат, философски вдигна рамене и се съгласи с условията на Девил. Беше уверен, че има начини и средства да разбере дали донесеният от Лусифър слух отговаря на истината, да идентифицира засегнатия Синстър и да изясни всички обстоятелства около простъпката му. Виконтът даде съгласието си да свърши всичко това до първи февруари.

Доволен във всяко отношение, Девил свали траурната лента и замина с бъдещата си съпруга за Самършам Плейс.