Юджийн Джейк
Безсрочен договор (8)

8

Ема все още бе по бельо, тъкмо си правеше второто кафе и започна да се приготвя за работа. Бе станала много рано, вече бе направила графика си за новата седмица. До края й щеше да бъде тук, а след това две седмици в Ню Йорк. Първо трябваше да се срещне със счетоводителите си и с Джулио, за да уточнят кои снимки ще използват за новата рекламна кампания.

В Ню Йорк трябваше да си намери жилище под наем, след това да се нанесе, да се срещне с рекламната агенция, която нае за изготвянето на двата билборда рекламиращи салоните й. Но всичко това, ще стане едва след като днес направи избора на снимките, които ще бъдат лицето на салоните за в бъдеще. Днес ще ги изпрати на агенцията, а следващата седмица, когато отиде в Ню Йорк, ще изгледа презентациите за новата реклама. „Добре че е новият салон и нямам време да мисля за него“ помисли си момичето, но това не означаваше, че не бе в мислите й. „Него май ще го забравя по-рано от очакваното“ В това време телефонът й звънна. Паола? Защо звъни, та тя знае, че до час ще е в салона.

— Какво има Паола?

— Ема, извинявай, че те безпокоя, но тук има двама господа в костюми, които те очакват.

— Какви господа? — попита учудено.

— Май са адвокати.

— Адвокати?

— Не знам, Ема, на такива ми приличат, дойдоха и питаха за теб. Сега тръгнаха, но казаха, че ще се върнат след около час.

— Добре, Паола, и без това в момента се приготвям, скоро ще дойда. Каза в слушалката и затвори.

След около час вратата на салона се отвори и двама мъже с еднакво строги костюми и физиономии влязоха в помещението. Двамата бяха със сиви коси и очила с телени рамки.

— Добър ден, г-да, — каза Ема.

— Добър ден, — каза единият и попита — Ема Джоунс?

— Да — последва кратък отговор.

— Ние сме адвокат Стивънсън — каза мъжът и кимна с глава — и адвокат Търнър — при което другият мъж също кимна с глава. — Корпоративни адвокати на „Дженерал Газ“ — каза мъжът и явно очакваше реакция, но такава нямаше. Ема нямаше и понятие кои са „Дженерал Газ“

— На кое? — попита тя още по-учудено.

— На компания „Дженерал Гас“ с управител, г-н… — мъжът замълча смутено.

— С управител, г-н Джейсън Монтгомъри — добави Търнър.

— Г-н Монтгомъри? — попита тя невярващо и усети как в стомаха й заседна буца.

— Налага се да поговорим, г-це — заяви Стивънсън.

— Заповядайте в кабинета ми — каза Ема и ги поведе навътре по коридора.

Когато мъжете се настаниха на столовете пред бюрото й тя попита:

— Е, какво желае г-н Монтгомъри?

— Прочетете това, г-це. — Стивънсън извади папка от дипломатическата си чанта и я подаде на момичето срещу него.

Тя я взе и след първото поглеждане извика:

— Жалба?

— Моля, г-це Джоунс, прочетете го — повтори Търнър.

Тя прочете всичко, плюс двата допълнителни листа в папката и накрая ги погледна сериозно.

— Всички знаем, че това са пълни лъжи, уважаеми г-да. Нито портиера ме е виждал да изнасям нещо, нито икономката му.

— Не знам, г-це, — каза Стивънсън — аз защитавам интересите на г-н Монтгомъри и компанията му.

— Доколкото съм запозната, тя е на двамата братя, не само на Джейсън.

— Беше до скоро, но в момента газовата компания е собственост на малкия брат, а големият е собственик на завода за тръбопроводи. Г-н Монтгомъри, баща им, не е много добре здравословно и подели бизнеса между синовете си.

Тя само повдигна учудено вежди.

— И какво искате от мен? Защо сте тук, а не пускате проклетата жалба? — попита външно спокойно, но вътрешно трепереше като лист. Ако този глупак пусне жалба срещу нея, край, бизнесът й приключва завинаги. Кражба? С двама свидетели? Та тя не бе крала, никога през живота си не бе откраднала нищо, дори един бонбон. Срещу нея ще се опълчи целият елит на страната. Щеше да й се наложи да затвори и двата салона.

— Г-н Монтгомъри Ви дава шанс, г-це Джоунс, ето тук е изложено условието му — каза отново Стивънсън и й подаде друга папка.

— Той е луд — каза тя, след като погледна въпросното условие направено под формата на договор. — Не, г-да. Няма да се съглася с наглото му изнудване.

— Помислете, г-це, дал е време до 10:30. Това е часът, в който трябва да му се обадим за отговора Ви. Все пак са само 3 месеца, не са години… А той ще изпълни това, което е казал, винаги го прави.

— Ако откажете, какво ще правите след това? Той ще се постарае да затвори всички врати пред Вас, просто ще Ви съсипе — обади се и Търнър.

Ема имаше чувството, че адвокатите едва ли не я молеха да приеме условието в договора.

— Но това си е чиста проба изнудване — каза отмаляло тя.

— Може да го наричате с много имена, г-це, но в момента е 10:20.

Тя се пресегна и с трепереща ръка взе химикалка и положи подписа си под имената си.

— Сега остава да изясним и пристигането Ви в Ню Йорк, г-це Джоунс — каза Стивънсън.

— Ще пристигна с вечерния полет, след три дни — каза момичето.

— Не, г-це Джоунс, иска Ви при него довечера — каза отново адвокат Търнър.

— Моля? — попита шокирана тя.

— Правилно чухте. Запазил е маса за двама Ви за вечеря.

— Ааа, момент — каза адвокат Търнър и отвори чантата си. Извади самолетен билет от нея и й го подаде. — Има осигурен чартърен полет за Вас, г-це Джоунс.

Адвокатите станаха и набързо излязоха. Когато излязоха отвън Търнър си пое облекчено въздух, разхлаби възела на вратовръзката си и каза:

— Тя да се оправя с него от тук нататък, ние поне имаме работа все още…

Стивънсън го изгледа спокойно, но думите на Джейсън Монтгомъри не излизаха от главата му. „Ако не подпише договора, търсете си работа. Не Ви плащам, за да си клатите краката.“

Ема стоеше в стола си, без да мърда.

ТРИ месеца. Три месеца да живее с него, да се държи като влюбена и да бъде постоянно с него, по двадесет и четири часа в денонощието.

Тя опря глава на ръцете си и тежко въздъхна.

— Какво толкова съгреших, че трябва да преживея това? Как ще го забравя сега? Мамка му и живот… — изкрещя и стана рязко. Взе листа в ръка и отново го погледна. Три месеца. Три шибани, дълги месеца… Погледът й попадна на самолетния билет и ядно го смачка с ръка. — Педал, нагъл, гаден педал — каза и запрати преспапието в стената.

В осем часа вечерта, Джейсън беше на терминала на летище „Ла Гуардия“ когато тя излезе, стилна и красива както всеки път. Тесен шарен панталон до над глезените, високи обувки и сако в тюркоазено, беше с бял топ под него и отново със синя чанта. Косата й беше скъсена до средата на гърба на права черта, безупречен грим и семпли накити, и всичко това й гарантира множество възхитени погледи. Младият мъж очакващ я на летището я гледаше като омагьосан и не можеше да свали поглед от нея.

Тя се обърна, сякаш усетила погледа му и се закова на място. Гледаха се няколко секунди, два погледа вперени един в друг, единият син изразяващ възхищение от гледката пред него, а другият — кафяв, почти черен, гледаше с открита неприязън.

Той се усмихна към нея, а тя, безразлично се наведе и извади дръжката на куфара си. Тръгна към него с гордо вдигната глава и открита омраза в погледа.

— Скъпа, — каза Джейсън и протегна ръка за куфара. Наведе се към нея и леко я целуна по бузата, а в ухото й прошепна — липсваше ми, бонбонче.

— А ти на мен, въобще — каза студено момичето.

Отправиха се към малка площадка, на която имаше хеликоптер.

— След теб! — каза мъжът и се качиха на лъскавата черна машина.

За десетина минути стигнаха до дома му на ъгъла на 8 Авеню и Западна 57-а. На площадката ги очакваше единият портиер и след минути бяха в апартамента му. Огромна дневна с кухня, трапезария и три спални с баня към всяка от тях. Апартаментът бе върхът на лукса, издържан в бяло, кафяво и леки златисти отблясъци. Можеше да задоволи вкуса дори на най-претенциозните и разглезени личности. Подът бе от естествено дърво, стените от бял камък, а осветлението бе скрито и ненатрапващо се. Мебелите бяха масивни от кафява кожа и с помощта на дизайнер имаше поставени цветя в огромни саксии. Скъпи картини висяха по стените, а уредите в кухнята бяха последен писък на модата.

— Знаеш къде е спалнята — каза той и тръгна към помещението в черно и бяло.

— Мислиш ли, че ще остана в спалнята ти? — попита тя хапливо — Интересува ме аз къде ще се настаня — каза и се зае да отвори останалите врати. Избра си спалнята до неговата, и двете имаха изглед към Сентръл парк. — Тук ще се настаня — каза, след което замъкна куфара си от неговата стая в съседната. Огледа се, беше в същите цветове, черно и бяло, и тук спалнята бе черна заедно с останалите мебели, а стените в бяло. На белия под бе постлан същият черен и мъхест килим както в неговата спалня. Единствената разлика от нощуването й тук и другата стая, щеше да бъде липсата на мъжа в леглото. Чудесно, сега не бе особено подходящ момент да се опита да се намъкне в нейното легло. Би се изправил пред опасността да остане без наследници за в бъдеще.

За първата им съвместна вечеря отидоха в ресторанта на хотел „Музата“, където беше запазил маса.

Джейсън беше облегнат на стената на асансьора и я наблюдаваше през полуспуснати клепачи. Ема имаше чувството, че й диша от въздуха, толкова близо до нея бе застанал…

— Изненадва ли те избора ми на място за вечеря? — попита той.

— На мен ли говориш? — попита тя хладно и дори не го погледна.

— Защото ти си моята муза, бонбонче. А и между другото, Пикасо има такава картина, „La Muse“, мисля, че ти беше любимец по едно време… — каза игнорирайки отговора й, но момичето втренчено гледаше към гърба на мъжа пред нея.

— Здравей, Джес, как си? — попита момиче в кабината явно щастлива, че го вижда.

— Добре — каза той и дори не я погледна.

— Нали щеше да ми се обаждаш? — попита отново.

— Явно съм имал ангажимент — отговори сухо, а погледът му не се отдели от малката брюнетка виновна за безсънните му нощи.

— А кога да очаквам обаждане? — попита мацката.

Явно най-накрая бе успяла да привлече вниманието му, защото я огледа бавно и надменно, от върха на обувките до главата и отегчено каза:

— Никога — обърна се към малката брюнетка до него и срещна безразличен поглед.

Ема погледна към момичето през полуспуснати клепачи. Тя беше страхотна, слаба и висока с огнено червена коса и зелени очи. Погледът й се насочи към косата, явно бе скоро боядисвана, защото скалпа й имаше леко оранжев оттенък — нежелан ефект на червеното, но неизбежен. Беше с тясна къса и бяла рокля с високи сандали, а на ръката й висеше шарена чанта на Роберто Кавали. Страхотна мадама, наистина. Самата Ема се зачуди кое точно е това нещо, което не му харесваше в момичето, защото според нея самата бе много готина.

Асансьорът спря и вратите се отвориха.

— След теб, бонбонче — каза Джейсън.

— Престани с това бонбонче — каза тя ядосано.

— Както кажеш, сладкишче — каза и собственически обгърна тънката талия под късата кралско синя рокля от релефна кожа отново в тон с очите й. След като избута ръката му, мъжът изостана с крачка и вече вървеше след нея и очите му бяха като залепени в малкото задниче очертано под кожата и последната му грижа в монета бе, къде ще ги настани младежа, който ги водеше. „Ако не ни настанят на масата скоро, няма да мога да се движа“ помисли си той.

След като се настаниха на масата си, той поръча бутилка Австралийски Ризлинг и отвори менюто.

— Какво ще вечеряме, мила Ема? — попита галантно русият мъж.

— За теб надявам се, нещо, което да те убие, а за мен нищо — каза със стържещ глас — Поръчай си фугу — добави отново мислейки си за отровната риба.

— Радвам се, че прие предложението ми, бонбонче — мъжът я гледаше в сочните устни оцветени в бледорозово червило. — Не съм привърженик на морските деликатеси — каза той и й намигна нагло.

— Приех? Предложение? Ти май не си много наред с главата, Джейсън. Не разбирам, как може да ми пратиш адвокатите си да ме изнудват, а след това да се държиш като най-галантният мъж в света.

— Не си ли гладна, миличка? Трябва да се храниш, в противен случай тези страхотни извивки ще изчезнат — погледа му се закова в гърдите й.

Късно вечерта в коридора към апартамента му той я хвана за ръка и я обърна към себе си.

— Едва се сдържам да не ти налетя — каза и нежно я целуна.

— Добре правиш, по-добре се сдържай, защото никъде в шибания ти договор не пише, че трябва да имам интимни отношения с теб. В него пише, че трябва да се държа като влюбена и мисля, че добре играя ролята си — тя рязко издърпа ръката си. — Стой далеч от мен. Изпълнявам това, което трябва и то доста добре, а все още не съм започнала да ти пускам ръце и да те милвам пред всички.

Той я гледаше безмълвно.

— То се подразбира, не е необходимо да го пише — каза съскащо.

— Засега все още опипвам почвата, бонбонче — каза и му намигна — обърна се и тръгна напред към жилището му. — Ако тези адвокати се грижат за компанията ти, очаквам скоро да фалираш… — добави накрая.

Той отвори вратата, без да продума и влезе преди нея. Ема започна още от коридора да се съблича, Джейсън я гледаше бесен, но не каза и дума.

— Лека нощ, сладкишче, — каза Ема със сладко гласче и влезе в стаята си. Той си наля уиски и седна на дивана. Мислеше за това, което му бе казала и се чудеше веднага ли да се обади и да уволни адвокатите или да го отложи за утре сутринта. И как ще изкара тези шибани три месеца около нея, без да я докосва?

Вратата на спалнята се отвори и Ема излезе, прекоси стаята по къс бял сатенен халат и отиде в кухнята, наведе се пред хладилника и извади бутилка минерална вода. Халата леко се разтвори и пред него се откри гледка, от която замръзна. Гърдите й така му подействаха, че остана в неподвижна поза с чашата уиски в ръка. И това стана само за секунди…

— Извинявай, ако съм те обезпокоила, бях жадна — каза с толкова мил глас, че младият мъж невярващо я погледна.

Господи, тя му се подиграваше. Погледът му я проследи на излизане и малкото й дупе, очертано под плата предизвика до болка позната реакция в тялото му. След това започна кошмара за Джейсън Монтгомъри.

Вместо да се успокои, се чувстваше всеки един момент само на крачка от присъда за изнасилване или убийство, като виждаше как разни сополиви пикльовци се увъртат около нея, а тя флиртува с тях като ученичка. Той я виждаше постоянно, сутрин, обед и вечер. След сън, гладна, ядосана, замислена, сексапилна и прелъстителна до полуда. Особено когато закъсняваше и забързано се луташе от стая в стая. Полугола, без обувки, само по бельо, мокра, с хавлия след баня… Никога през живота си не беше усещал такава възбуда в тялото си както сега, дори и когато беше юноша. Ходеше постоянно в състояние, в което кръвта от тялото му бе събрана само в един орган. Не можеше да се съсредоточи в офиса, не можеше да спи спокойно, но най-големият проблем бе, че тя се намираше в другата спалня гола, защото никога под халата й не се очерта бельо. И тази единствена мисъл го докарваше до полуда. Гола, както майка я беше родила, само с чаршафите около нея… Толкова безсънни нощи не бе прекарвал никога до сега, спеше му се, очите му бяха зачервени, но не можеше да заспи заради мисълта за нея… Беше изнервен, постоянно ядосан и груб заради неудовлетвореното желание, което напираше в тялото му и като източник на душевните му мъки, обикновено на нея й се налагаше да го търпи. В един момент тя се превърна в негово копие. Когато и да го видеше, беше ядосан и я гледаше с присвити очи. Започна да отговаря на погледите му със същото, но когато видеше Брандън, усмивка покриваше лицето й. Тя го прегръщаше и целуваше радостно, а Джейсън би дал едната си ръка, за да бъде само веднъж на мястото на брат си. Това още повече го вбесяваше. Беше му станало навик ръцете да се вплитат безпомощно в косата. Единственият начин да уталожи желанието в тялото си, бяха тренировките във фитнеса. Преди само сутрин, сега по всяко време на деня посещаваше залата. А някои дни и по няколко пъти. След това спеше като новородено. Непробудно и дълбоко поне за няколко часа.

* * *

Месец след началото на договора, Ема се събуди от виковете му. Часовникът показваше седем сутринта. Джейсън явно отново беше бесен и крещеше като обезумял.

— Какво става? — попита грубо влизайки в дневната по къс сатенен халат. — Защо крещиш така рано сутринта?

— Дреболия — каза иронично и я изгледа от глава до пети — Нищо за което да се тревожи красивата ти главица. Представяш ли си, просто една от скапаните ми цистерни се е обърнала и то не къде да е, ами до една още по-скапана бензиностанция — от гласа му се сипеше сарказъм.

— Цистерна? — попита тя и запали цигара — Не разбирам защо постоянно си намръщен без причина.

— Да, представяш ли си? Цистерна — каза заядливо. — Камион, бонбонче. Аз, намръщен? Просто така ти се е сторило…

— Ооо, от онези, огромните? — попита тя сънено.

— Именно — каза и я погледна отново — сега, за да изпреваря следващият тъп въпрос, ще отговоря, без да си ме питала. Превозват газ, по-точно пропан-бутан, не олио, кока-кола или вода. — Джейсън така крещеше, че Ема помисли, че ще получи инфаркт.

— Е, то е близко до ума, Джейсън, не виждам причина да крещиш — каза и пусна кафе машината — Искаш ли кафе? — попита и го погледна — Не, — каза, без да е дочакала отговора му — по-добре уиски, ще те успокои.

Мъжът я гледаше невярващо.

— Виж, Джес, и аз имам проблеми, но не си го изкарвам на теб. Ето, онзи ден например, на една от манекенките едва й покрихме черните кръгове под очите, на друга пък, гримът й се разтече докато стоеше под прожекторите, но аз не съм ти крещяла, разбираш ли?

— Разтекъл й се гримът? — попита той тихо и странно спокоен.

— Да, Джес, фон дьо тена й.

— О, Боже, сериозно ли беше? — попита ужасено.

— Не, но е много неприятно, защото губим време, а…

— Разтекъл се грим — каза той отново. Ема го погледна учудено — Знаеш ли колко ме боли онази работа за грима ти? — изкрещя срещу нея — Аз ти говоря за обърната цистерна с пропан-бутан, и то до бензиностанция. Ти разбираш ли ако ТЯ се разтече какво ще стане? Разбираш ли? — изкрещя отново — Осъзнаваш ли въобще какво може да се случи? Знаеш ли, че там сега има струпана цяла глутница еколози, които мерят и замерват и аз не знам какво? Осъзнаваш ли въобще важните неща в живота? — беше се зачервил от възмущение.

Тя го гледаше с големи очи и след секунда долната й устна се разтрепери, стана и влезе в спалнята.

Той прекара ръка през косата си и през зъби процеди:

— Мама му стара. Сега ще трябва и да се извинявам — след което, без да почука влезе в спалнята след нея, и я видя, стоеше до прозореца, обгърнала ръце около себе си.

— Съжалявам, бонбонче — каза и я прегърна през гърба. Сложи лице в извивката на врата й и вдиша аромата й. — Наистина съжалявам. Моля те, не плачи.

— За мен това е важно, Джес — каза и подсмръкна. — Аз не разбирам от газ, нито от газодобив и не се занимавам с това. Аз имам два салона за красота. От това разбирам, Джес, затова ти дадох такъв пример. Знам, че е глупав и ти се струва маловажно, но така, както за теб е важна компанията за мен… — не успя да продължи, той я обърна към себе си и нежно я прегърна.

— Знам, сънчо — каза тихо и я помилва по гърба. — Знам. Просто… — каза и замълча. — Изкарах си го на теб, съжалявам. — Обгърна лицето й с длани и го повдигна нагоре към него. Целуна я леко по очите, а след това в ъгълчето до устните. — Знам.

Тази целувка в ъгъла на устните й се превърна в нещо нормално и за двамата. Но тя бе и единственият начин, по който Джейсън си позволяваше да я докосва, а и Ема нямаше нищо против нея.

Джейсън забеляза нещо в държанието на Ема. За четирите изминали седмици, когато бяха сред обществото, независимо по какъв повод, тя играеше чудесно ролята си. Беше му много добре, когато бе мила и любвеобилна към него, макар че след това, когато се приберяха, следваха най-мъчителните часове за него. Той се стараеше винаги да бъде безупречен кавалер, макар настроението му рядко да бе хубаво заради неудовлетворението на тялото му, заради отношението на Ема към него, и заради това, че освен по сбирки, коктейли и партита нямаше кога друг път да я докосва и милва. А толкова му харесваше това… да я усеща до себе си, да я придържа през кръста и да усеща ръката й, когато нежно го докосва. Дори имаше моменти, в които мислеше, че и на нея й харесва да го прави. Бе научил още нещо за нея, когато се притесняваше от нещо или някой, тя мушваше малката си ръчичка в неговата, но явно това бе несъзнателно. Все пак се радваше, че усеща сигурност в негово присъствие и това го караше да лети. Това прозрение го накара да се зарадва, защото колкото и да не можеше да го понася, Ема се чувстваше сигурна с него. Беше разбрал още нещо за нея, тя не се впечатляваше лесно, за разлика от останалите млади жени. Първият път, когато се качи в жълтото му Ламборджини, хапливо бе отбелязала: „Трябва ли да се чувствам поласкана от факта, че и аз съм се возила в тази кола?“ Той се бе изсмял, но настроението му видимо се бе понижило.