Юджийн Джейк
Безсрочен договор (15)

15

Бе минала вече средата на декември, бяха минали три седмици от разказа на Чейс, наближаваше Коледа, всички бяха в приповдигнато настроение, украсите в града бяха невероятни, само Ема стоеше умислена в апартамента си. Вдигна снимката на майката и бебето и отново я погледна. Въздъхна и я остави на масичката. Докога щеше да се самозалъгва, че не й пука за Джейсън? Та той бе постоянно пред нея. Дете. И какво от това? Нима ако се задомеше, а след това се разделят и остане с дете на ръце трябваше да бъде осъждана заради детето? Та това дете бе невинно, нямаше вина за това, което се е случило между родителите му. Трябваше ли родителят да страда и да бъде отхвърлен? Или детето? Глупости! Глупости! Дали Джейсън имаше вина за смъртта на момичето? НЕ. Вече не мислеше така. Ако искам да родя дете, кое обстоятелство ще ме спре да го отгледам? Кое ще ме накара да се самоубия? Никой и нищо на този свят няма да бъде в сила да ме раздели с детето ми. Трябваше ли да го обвинявам за смъртта на непозната и за него жена? Не знаеше, но и не я интересуваше. Искаше само предполагаемият баща на въпросното дете, а именно г-н Джейсън Монтгомъри. Ема набра номер от телефона си.

* * *

На двадесети декември семейство Монтгомъри се бе събрало във вилата им във Вейл на ул. „Тахо“, на края на улицата и от три страни заобиколена от борови гори. Къщата се извисяваше сред дърветата и планинските склонове огромна и раздвижена, изградена от камък, дърво и стъкло, тя бе като архитектурен шедьовър. Цялата светеше от коледните украси и осветлението, което се виждаше отдалеч заради панорамните прозорци. Пътеката бе изрината от снега и черен джип стоеше паркиран пред нея. В дневната имаше огромна каменна камина, в която големите цепеници пукаха и внасяха топлина и уют в помещението. Обстановката бе шикозна и елегантна, а едновременно с това и практична. Нямаше нищо помпозно, но още с влизането се усещаше влиянието и силата на парите. Снегът бе натрупал и курорта вече бе пълен с туристи и гости, а все нови и нови пристигаха и скоро щеше да се препълни. Да се разхождаш във Вейл в този сезон и по това време на годината, бе нещо неописуемо, коледното настроение бе толкова заразително, че дори и най-самотните и скептични хора се усмихваха, като наблюдаваха веселите предколедни усмивки и настроения на туристите.

На семейната вечеря в трапезарията, около огромната маса бяха наредени всички членове на семейство Монтгомъри, като начело стоеше Теодор, а срещу него Александра. Между тях, един до друг синовете, а от другата страна Кристин. Телефонът на Брандън звънна и той погледна учудено номера.

— Извинете ме — каза и напусна семейната маса. Всички го изгледаха учудено, но продължиха спокойно да вечерят.

— Здравей, сладкишче — каза той и затвори вратата на дневната. След десетина минути се върна и доволно седна на мястото си.

— Да видим сега, кой ли ще получи подаръци от дядо Коледа? Разбира се, само послушните — каза Брандън усмихнат.

— Какво ти става, Бран? — попита Кристин.

— На мен? Нищо миличка, защо? — попита я притихнал на мястото си.

Всички го изгледаха и продължиха с вечерята.

— Знаете ли, тази година трябва да прекараме тук Коледата, имам предчувствие, че ще бъде много хубаво — каза отново Брандън и погледна майка си настоятелно. Тя улови погледа му и тихо прошепна „Господи“.

— Аз тъкмо мислех да предложа същото, Брандън, — каза Алекс бавно. — Какво ще кажете деца?

— Деца? — попита Кристин.

— Е, може и да сте пораснали, но сте ни деца и за нас винаги ще си останете такива — каза Алекс с усмивка.

— С този сняг, май не е лоша идеята — добави и сестрата, след като получи подобаващ ритник под масата от стоящия пред нея брат. Майка й само й стисна ръката и тя заинтригувано погледна пържолата в чинията си, защото в тази къща определено ставаше нещо странно. — Да си направим снежен човек, а? — попита с пресилен ентусиазъм.

Джейсън и баща му само ги изгледаха странно, но продължиха да вечерят.

— Не си ли малко голяма за снежни човечета, Крис? — попита Джейсън бавно.

— Защо, Джес, ще бъде весело — каза Брандън.

— Абе вие двамата да не сте се смахнали тотално? — попита ги той учуден.

— Моля, моля, моля — каза Кристин подскачайки на стола си.

— Аз мислех да си остана у дома — каза Джейсън.

— На Коледа ли, миличък? — попита майка му — Сам?

— Моля те, Джес, нека се съберем тук всички — каза сестра му умоляващо.

— Добре — накрая се съгласи. — И ще ти правим снежен човек? — попита Джейсън и поклати глава невярващо.

— Обезателно — каза Кристин.

След вечерята докато почистваха съдовете, Брандън влезе при тях и Кристин попита:

— Ще ми каже ли някой причината, поради която се държах като идиот?

— Е… — каза Брандън, но Джейсън влезе — ма — образуваха устните му.

— Някакъв заговор ли има тук? — попита Джейсън.

— Супееер — изпищя Кристин радостно и се хвърли на врата на брат си.

— Ееее, Кристин, обещахме ти снежен човек, престани да питаш постоянно — каза Брандън, но силно прегърна сестра си.

— Няма никакъв заговор, Джес, — каза Алекс и Брандън я изгледа — Просто исках да се съберем всички заедно, нищо особено. Баща ти би се зарадвал, така мисля — каза тя усмихната.

* * *

След семейната вечеря, точно в полунощ, семейството му се нареди пред Джейсън и майка му му подаде ключ от хотелска стая.

— Хайде, Джес, отиди да си вземеш подаръка. На ключа е написан комплекса.

— Подарък? — попита той неразбиращо.

— Да, Джес, в тази стая я коледният ти подарък. Върви, момчето ми — каза и весело махна с ръка. — И, Джес, огледай навсякъде, не знам къде точно ще е, но знам, че е в тази хотелска стая.

Той ги изгледа всички подред и погледа му се задържа на Кристин. Всички останали бяха прекалено обиграни от живота, за да се издадат по някакъв начин, но Кристин… тя бе малка и невинна все още. Тя обаче, се обърна към майка им и каза:

— Мамо, пуйката трябва по-раничко да я сложим да се пече утре.

— Да, мила — отговори й тя с весел поглед. — Не се тревожи за пуйката, миличка, и пудингът със сос от бренди ще е готов навреме.

— Този подарък мога и утре да го видя, нали? — каза Джейсън и се запъти към спалнята си.

— Не, миличък, сега, веднага — каза припряно Алекс. — Не търпи отлагане.

Той погледна ключа отново и тръгна към вратата. Облече шушляковото си яке и се отправи към джипа си, отпред. Спря на прага и се замисли като огледа ключа. На кой Брандън каза „Сладкишче?“ Ема? Сърцето му прескочи два удара и Джейсън ускори крачка.

Веднага след тръгването му, Брандън набра номер от мобилния си телефон и каза: „Идва!“

Джейсън подмина информацията на хотел „Арабела“ и се качи в асансьора. Бавно излезе и се запъти към вратата с номер 326. Вкара ключа в бравата и завъртя дръжката, след което влезе вътре. Огледа се, вратата на банята бе затворена и той продължи към спалнята. Леглото бе непокътнато, нямаше никъде нищо, което да напомня за подарък.

„Боже Господи, това мое откачено семейство какви игри си играе с мен?“ стана и тъкмо когато отвори входната врата, чу шум от вода в банята. Бавно затвори вратата и се заслуша. Чу звука на течаща вода. Бавно отвори вратата на банята и надникна вътре. Срещу него бяха огледалата и мивките. Влезе и погледна надясно. Остана като закован в пода, а очите му се разшириха възхитено от гледката, разкрила се пред него.

В бяла вградена вана с кафяв мрамор по края заобиколена от запалени свещи и червени листенца от рози, стоеше Ема. Гледаше към водата едва покриваща гърдите й, вдигна поглед към новодошлия и се вгледа в очите му.

— Здравей — каза тя усмихната.

Джейсън продължи да я съзерцава, без да промълви и дума.

— Ще се присъединиш ли към мен? — попита момичето след няколко минути.

— Ема! — бе единственото, което прошепнаха устните му.

— Да, Джес, аз съм. Ще дойдеш ли при мен? — попита отново.

— Защо, Ема? — попита Джейсън.

— Защо, какво, Джес? — попита тя с наклонена глава.

— Защо си тук?

— Заради теб.

— Защо сега? Защо не преди седмица, или две? След месец, сега вярваш ли ми достатъчно, за да дойдеш при мен?

— Не ме интересува, Джес. Не ме интересува, дори собственоръчно да си я убил. Детето… Няма значение дали е твое.

— Трябва ли да съм поласкан от тези думи? — попита я цинично.

— Не, Джес, не те лаская. Идвам при теб, сама, защото искам да съм с теб — каза с въздишка.

Той не каза нищо, просто продължи да я гледа. Няколко минути я наблюдава, докато тя се поливаше с вода и свали якето си. То падна на пода и след това към него се присъединиха и всичките му дрехи.

— Ема, искам да поговорим — промълви, докато влизаше в топлата вода при нея.

— По-късно, Джес! — каза тя и ръцете й се обвиха около врата му. Започна да го целува като обезумяла.

— Бон-бон-че — каза на пресекулки и я обгърна с ръце.

— Джес — промълви тихо Ема.

— Ммм? — прошепна в устните й.

— Моля те, нека сме малко по-тихи тази нощ.

— Че ние били ли сме шумни някога? — попита я в устните и след това дълго никой от двамата не проговори.

* * *

На Коледа на обед Ема и Джейсън отидоха в дома на родителите му. Ема беше с клин, пуловер и апрески. Имаше плетена шапка, шал и пухено яке. Джейсън беше с джинси, пуловер и топла грейка. Всички бяха в истерия от появяването им заедно.

— Ема — каза Алекс с насълзени очи — толкова се радвам да те видя отново.

— Ема — каза и баща му и разтвори ръце за прегръдка — така ми липсваше, момичето ми. Надявам се, да сте изгладили недоразуменията помежду си.

— Сега ще дойда — каза Джейсън и се качи по стъпалата към стаята си. След малко се върна с лист в ръка. — Ето, — каза той и обърна листа към събралите се в дневната хора, — това е доказателството, което така силно искахте всички, кръвен тест. Не съм баща на това дете.

В дневната настана тишина. Всички мълчаха онемели. Ема гледаше втрещено листа, без да може да откъсне поглед от него. Александра и Теодор Монтгомъри бяха вцепенени. Отначало бесни на Джейсън, впоследствие започнаха да възприемат идеята малкият Бенджамин да е техен внук. В сърцата и на двамата бе започнала да се прокрадва радостна нотка от обстоятелството, че имат внук. Кристин гледаше онемяла, за нея бе невероятна изненада да чуе това. Брандън си пое облекчено дъх и се засмя.

— Знаех си, че не може да си такъв копелдак, братле — каза той и прегърна брат си и го потупа доста силно по гърба.

— Искам само да ви кажа, че въпреки всичко, поех ангажимента да плащам на детето 500 долара на месец. Освен това, реших, да му поема разноските, когато отиде да учи, но до тогава има много време.

— Тео — каза Алекс и докосна съпруга си.

— Да, мила? — попита мъжът нежно.

— Искам да поговорим — каза тя с насълзени очи.

Двамата за ръка напуснаха стаята. Ема отиде пред пращящата камина и се загледа в играта на огъня. Очите й се навлажниха и тя избърса една търкулнала се по лицето й сълза.

— Какво има, бонбонче? — чу гласът му зад себе си.

— Нищо. Просто… — каза тя и замълча. — Извинявай, Джес, извинявай, че бях такава глупачка и не ти повярвах — каза и раменете й се разтресоха.

Брандън хвана ръката на Кристин и я поведе към вратата, но тя ядно я отблъсна и остана на мястото си. Останаха в коридора, на входа на вратата.

— Няма защо да се извиняваш, миличка, дори и аз в един момент се зачудих дали не греша. Толкова бяха убедителни… Затова реших да приема истината и направих теста — каза той и ръцете му нежно се обвиха около нея. — Тя не каза нищо, само се обърна и го прегърна през гърдите.

— Обичам те, Джес, дали си баща на това дете или не, за мен няма значение. Казах ти го още в хотела — каза тя и още по-силно го притисна към себе си.

— Обичаш ме? — попита Джейсън тихо.

— Мх — промълви Ема и отново изхълца.

— Никога не съм предполагал, че някога ще чуя тези думи от теб. И аз те обичам, бонбонче — каза и нежно я отдели от себе си.

— Знаеш ли, Джес, преди месец разбрах защо бе изнудването ти, да живея с теб. Беше прав, тези три месеца постоянно с теб бяха като очистително за мен, видях те в много светлини, и хубави и лоши, но никога не ме е било страх от теб.

— Да те е страх? — попита той недоумяващо.

— Да, Джес, заради Матю. Какво ти разказа Джулио? — попита тя.

— Ами, всичко ми разказа, миличко, — каза той със съжаление в гласа.

— Джес, няма как да ти е разказал всичко, той знае само това което аз съм му разказала… — каза тя тихо.

— Какво? — попита тихо мъжът и усети как вратът му настръхва, бавно я взе на ръце и я положи на огромния кожен диван пред камината.

— Той не знае всичко, Джес. Никой не знае цялата истина — каза тихо Ема. — Може би майка ти и Брандън, но само до някъде.

— Майка ми? Брандън? — попита недоумяващо Джейсън.

— Да, Джес, те идваха при мен, за да ме убедят, че не си чудовище. Идваха да ме убедят колко си добър и човечен — каза Ема бавно. — Онзи ден и на Чейс му омръзна да слуша какъв кретен си, че не поглеждаш детето си, че си виновен за смъртта на момичето… Тогава Чейс ни разказа за последната ви мисия, разказа ни какво си направил, Джес, Бран също ми разказа какво си направил за него.

— Направил съм за него? Та аз го пребих, Ема, при това най-брутално. Заплаших, че ще го довърша… — каза той изумено.

— Не, Джес, Бран мисли по друг начин. Но това няма значение сега. Сега ще ти разкажа защо се държах така, Джес, мисля, че трябва най-накрая да научиш истината. Живеехме с Мат заедно… — започна тя разказа си. — Бях пребита, Джес, зарязана в банята в безсъзнание, скулата ми бе спукана, окото ми бе с кръвоизлив, ребрата ми бяха потрошени, живях в мотел почти месец, докато отмине всичко. Разбира се, отидох на лекар, в частна клиника. Едва когато отминаха болките в ребрата ми, се обадих на Джулио, за да ми помогне с багажа. След това заминах за Канкун. Почти бях станала алкохоличка, Джес, но не от съжаления, а защото си дадох ясната сметка, че аз сама съм му позволявала да се държи така с мен. Тогава, когато видях как Тина те хвана, си помислих, че ме очакваш, а едновременно с това си с други, а ако бях казала, че няма да дойда? Това си помислих вечерта, Джес. Но след това, когато трябваше да живея с теб, бях те виждала в много светлини, като плейбой, като бизнесмен, като хищник, всякак, но ти никога не ме нагруби, не ме обиди, не ме удари — каза тя тихо — Едва наскоро разбрах каква е била целта на изнудването ти… — каза тя тихо и се сгуши в него.

— Виж сега, миличка, — мъжът я отдели от себе си и повдигна брадичката й нагоре, за да го погледне в очите — много се радвам, че виждаш в мен рицаря на бял кон, но аз те принудих да живееш с мен, защото те исках. Чисто сексуално. Исках само да те чукам. Само това бе в ума ми… Вече съм бил влюбен в теб, но явно не съм го осъзнавал — каза той — нямах ни най-малката представа за това, което ми каза току-що, сега ако го намеря ще го одера жив, но тогава… можеш да бъдеш сигурна, че обиколих леглата на половината жени в Ню Йорк, за да те забравя, докато не разбрах, че искам само теб. Тогава казах на адвокатите си, че ако не се върнат с подписа ти върху договора, остават без работа и ще се погрижа повече никога да не работят тази професия. Оказа се, че с този тримесечен договор изиграният съм аз. Имаш ли дори най-малката идея колко пъти се бе разминала на косъм от това да те изнасиля? Аз? Нежелан? Аз, който имах на разположение всяка една жена в града, и само чакаха обаждането ми?

— Заслужаваш си го, Джейсън — чу се гласът на Кристин от вратата.

Двамата се обърнаха стреснато и видяха семейството му там. Всички със сериозни физиономии и сълзи в очите.

— И в дома на родителите си ли не мога да намеря покой? — попита Джейсън бесен, че са подслушвали разговора му.

— На родителите си? Та това е твоят дом, Джес — каза баща му — Ти купи парцела и ти го построи, ние сме ти само на гости за Коледа, момчето ми. Нашият дом е в Хюстън. Това тук е твоят дом.

— Твоят дом? — попита Ема.

— Да, мила, това е вилата на Джейсън Монтгомъри. Построена лично от него — добави и майка му.

— Не ги слушай, Ема, правят се на луди, парите бяха на компанията, не лично мои — каза Джейсън и се усмихна, — но къщата, това, че изглежда по този начин, това вече, е моя идея.

— Джес, — каза Брандън — в този ред на мисли, искам да ти благодаря, братле.

— Да ми благодариш? — попита той учудено.

— Да, братле, ако не беше ти… сега… ти ме отрезви Джес, благодаря ти за това, което направи и за това, че съм все още жив и с ума си. — Брандън отиде до брат си. Последва силна прегръдка между двамата братя.

— Децаааа! — чу се гласът на Александра — с баща ви искаме да ви кажем нещо — каза тя.

— Деца? — попита Кристин.

— Решихме да говорим с близките на Бенджамин — каза тя и в стаята настана тишина. — Решихме, ако те са съгласни, разбира се, да го осиновим.

— Какво? — попитаха всички в един глас.

— Амиии, тъй като всички сте поели по своя път, ние двамата се чувстваме много самотни и… — Тя замълча.

— Не ти ли е малко късно да се правиш на млада майка? — попита Кристин.

— Кристин Монтгомъри, — чу се силният и ясен глас на Теодор — никога през живота си не съм ти посягал, но в момента едва се въздържам да не те напердаша — каза със строг глас. — Извини се на майка си, веднага. — От слабия болен мъж пред тях застана старият собственик на „Дженеръл Газ“ в цялото си величие.

— Но… — каза момичето и замълча. — Татко, след година или две и Джейсън и Брандън ще ви дарят с внуци. Пък и аз… — каза момичето учудено. — Не можете ли да почакате малко?

— Какво? — попитаха в един глас братята.

— Кой е? — попита Джейсън.

— Говорех само хипотетично — каза Кристин и вдигна рамене.

— Казах нещо, Кристин — каза баща й и се зачерви от възмущение.

— Татко — извикаха притеснени братята в един глас.

— Добре съм и няма да позволя на никой да обижда съпругата ми — каза мъжът вбесен — или ще си държите езиците зад зъбите или ще си понесете последствията. Не ме интересува, колко сте силни или млади… — Теодор Монтгомъри трепереше от яд и възмущение от проявеното неуважение към жената родила и отгледала ги.

Всички отново замълчаха, но този път от изненада, мъжът, който мислеха за предал се, застана пред тях в цялата си величествена осанка на човек само със собствени сили и воля, създал бизнес за милиони.

Следобед пристигнаха родителите на Ема. С радост се запознаха с Джейсън, приятелят на дъщеря им. Когато бяха представени и на родителите му, баща й попита.

— Да не сте се сгодили?

— Не, г-н Джоунс — каза Джейсън сериозно — когато това се случи, можете да бъдете сигурен, че вие двамата с г-жа Джоунс първи ще научите… нали ще трябва да ви искам ръката на Ема?

— Чак до там ли смяташ да стигнеш, момче? — попита баща й през смях.

— Амиии, да, предполагам — каза Джейсън и се изчерви.

Кристин отвори уста да каже нещо язвително, но Брандън я ритна в глезена, а Ема за пръв път видя Джейсън да се изчервява.

— Ема, сладкишче, знаеш ли, че и аз си строя вила в момента? — попита Брандън и погледна към брат си. Срещна поглед предвещаващ само нещастия…