Юджийн Джейк
Безсрочен договор (13)

13

Заминаха за Хюстън. Брандън бе дошъл на летището, за да ги посрещне. Чакаше на изхода и когато ги видя усмивка се разля по устните му. Двамата бяха чудесна двойка. Той — рус, висок и силен, а тя — малка брюнетка, невероятно красива и деликатна. Последва радостен вик от Ема и тя се хвърли на врата на Брандън.

— Не очаквах чак толкова бурна реакция от срещата ни, сладкишче — каза Брандън и й се усмихна нежно — Как си, мила? Да не би да си размислила и да искаш да ме смениш с това говедо, което всеки момент ще ме разкъса с поглед?

— Добре съм, Бран, толкова се радвам да те видя — каза момичето и си пое дълбоко дъх от забележката му.

— Как си, братле? — попита той Джейсън. Последва силна братска прегръдка.

— Явно отново си поел ролята на идиота, а? — попита Джейсън.

— Ти имаш ли някакви съмнения? — попита Брандън сериозно.

— Никога не съм имал, та ти от малък даваш подобни индикации, но всички в семейството се опитвахме да не обръщаме внимание на лудостта ти. Явно вече е време да вземем мерки — каза Джейсън и се засмя и силно притисна брат си в прегръдката си.

— Полека, братле, аз съм деликатна душа, не ме притискай така в себе си — каза брат му.

— Деликатна? Така ли наричаш физическата сила, която притежаваш? — попита Джес през смях.

— Ако вие двамата сте деликатни, то аз съм Годзила — каза Ема. Мъжете я погледнаха смаяно и след това избухнаха в смях. Тримата през смях напуснаха летището и се отправиха към паркинга отвън.

Натовариха двата куфара в багажника на мерцедеса и се отправиха към дома на семейство Монтгомъри.

— Това е домът ни — каза Джес и посочи къщата вдясно на улицата, която се появи пред тях.

Дом? Та сградата бе като палат…

Къщата бе невероятна. Беше на два етажа, раздвижена и много елегантна. Боядисана в тъмно бежово, отделни части от нея облицовани с камък, и плочи вместо керемиди с цвета на камъка. Единственото което се различаваше от целия фон бяха белите орнаменти около прозорците и колоните. До входната врата се стигаше по стъпала отначало широки, след това стесняващи се към площадката горе и бяха обградени със зидан парапет, боядисан в бяло, а от двете му страни по протежение на къщата имаше лехи с цветя издигнати на около тридесетина см от земята. От двете страни на парапета, в началото му и в края, до стените на къщата имаше по две борчета, които чудесно се съчетаваха със зелената морава пред имота и дърветата зад него.

По цялата улица имаше паркирани коли, които явно бяха на гостите от партито. Колата зави по алеята водеща към гаражите и пред Ема се появи другата част на къщата. Три гаража с автоматични бели врати и два етажа с прозорци. Брандън натисна копчето на дистанционното и едната врата започна да се вдига нагоре, а новата Е класа бавно се плъзна в тъмното и хладно помещение.

Ема погледна през вътрешната врата към двора.

— Не се притеснявай, бонбонче — каза Джейсън и леко я целуна по лявата скула. Тя само кимна леко с глава, но белите зъби нервно хапеха плътната долна устна.

Гостите бяха пристигнали и двора приличаше на разбунен кошер. Около басейна имаше издигнати шатри в бяло, масите бяха наредени в тях, а украсата бе семпла, но изискана. Джейсън със сив елегантен костюм и синя риза, без вратовръзка, а Ема, с бяла къса рокля с черно лачено коланче, късо бяло сако и черни лачени чанта и сандали. На врата й имаше къс наниз от черни перли, подарък от Джейсън и същата гривна. Очите й бяха черни като нощта, гримът й свеж и семпъл, а черната лъскава коса се спускаше като водопад по гърба й.

— Нека първо да оставим багажа в стаята ми и тогава да отидем при останалите, защото след това няма да ни оставят на мира, докато не си отиде и последният гост.

— Добре, Джес, както искаш, — каза тя и прошепна на ухото му — и без това искам да ползвам тоалетната.

— Правилно, Джес, за пръв път водиш момиче у дома, двамата ще бъдете най-интересната тема на разговор — каза Брандън и се засмя. — Дори оздравяването на татко и завръщането на блудния син няма да е толкова вълнуващо, колкото появата ти с момиче у дома…

Ема погледна учудено Брандън, но нищо не каза.

— Леля Мелани тук ли е? — попита Джейсън.

— А ти как мислиш? Дали ще пропусне такова събитие? Баща ни става на седемдесет. Тя без повод е постоянно тук, ти питаш за днес.

— Ема, подготви се добре, сладкишче, леля Мел е доста досадна и любопитна — каза Бран с усмивка, а двамата с брат си взеха по един куфар в ръка и тръгнаха по коридора водещ от гаража към вътрешността на къщата. Стаята, в която се настаниха се оказа бившата стая на Джейсън. Семпла и елегантна, като него самия, в кафяво и пясъчни тонове. Ема влезе в банята и след минутка застана пред Джейсън и пое дълбоко дъх.

— Готова съм — каза тя — да ме разкъсат.

— От какво се притесняваш? Спокойно, бонбонче, никой няма да те разкъса. Аз ще съм постоянно до теб, а тук ще бъдат и Бран, Кристи, майка ми… няма от какво да се притесняваш. — Хайде, бебчо — каза Джес и й подаде ръка.

Партито бе чудесно, Алекс и Тео бяха неразделни, а Кристин и двамата й братя бяха постоянно с Ема. Теодор Монтгомъри бе с прошарена черна коса и сини очи, висок и строен, а стойката му бе горда. Още с появяването на двойката, разговорите секнаха, а когато Алекс запозна Теодор с Ема и я представи като приятелката на Джейсън, всички разговори започнаха отведнъж.

— Здравей, Ема — каза Теодор Монтгомъри — Значи, двамата с момчето ми сте заедно от няколко месеца? Винаги съм знаел, че някога ще се появи жената, която ще го укроти, но някак си, все съм си я представял като жената войн, не такова малко и деликатно създание. Искам да знаеш, че Алекс е запленена от теб, все ти си й в устата откакто се прибра след посещението при Джес.

— Аз? Да съм укротила Джейсън? Това няма как да стане, г-н Монтгомъри — каза Ема с усмивка. — Той просто отказва да се подаде, на каквото и да е внушение или намеса. Като питбул е, готов веднага да се нахвърли върху всички около него.

— Тео, мила, просто Тео — каза възрастният мъж — Значи си се запознала с тази му не особено привлекателна страна? Жалко. Трябва обаче да ти кажа, че е добро момче — каза баща му и я потупа по ръката. — Забелязвам друго, мила, той не те изпуска от поглед независимо с кой си. Дори в момента не сваля очи от теб.

Обектът им на разговор се приближи до тях.

— Не се залъгвай от външния й вид татко, тя е като харпия — при тях се събра цялото семейство.

— Ема? Харпия? — попита Брандън и се засмя.

— Вярно, че има маникюри, но едва ли разкъсва с тях — каза Кристин с усмивка.

— Токчетата. Токчетата са най-страшното й оръжие — каза Джейсън и направи несъзнателен жест към слабините си. Брандън го видя, за разлика от останалите и се изсмя с цяло гърло.

— Всеки според силите си братле — каза и изтри сълзите предизвикани от смеха. — Това трябва да ми го разкажеш, Джес.

— Какво пропускаме? — попита Кристин.

— Нищо — каза Джейсън. — Едва ли някога ще ти разкажа — каза на брат си.

Джейсън бе като сокол над нея. Пазеше я от всички досадници или тези, които му се струваха такива, но бе факт, че повече не се отдели от брюнетката.

* * *

Няколко дни след това Ема бе седнала в малък италиански ресторант и чакаше Джейсън, за да обядват. Тя си поръча чаша мерло и отвори таблета, на който си водеше записки за салоните, когато млада жена издърпа стола пред нея и се настани на него. Погледна към Ема и погледа й бавно я обходи цялата.

— Много си красива — каза тя сериозно.

— Мястото е заето, г-це — каза Ема изумена от действието на момичето. Бе добре облечена и достатъчно красива, за да я проследят доста погледи, но някак си изражението й бе сурово и хладно.

— Знам това, просто искам да ти кажа нещо мила, искам да те предупредя. Ти си много красива, но човекът с теб не те заслужава. Той е едно гадно и себично копеле.

— Би ли напуснала масата — каза Ема ядосано.

— Разбира се, — каза тя и стана от стола. — Внимавай да не се окажеш и ти сама с дете на ръце, когато му омръзнеш — момичето я изгледа и добави — Предупреждавам те, ще те изхвърли точно както направи със сестра ми. — След това набързо обясни как ги е изхвърлил от офиса си.

След тези думи се завъртя и гордо напусна заведението. Не след дълго Джейсън дойде. Целуна я по устните и се настани на мястото срещу нея. Точно там, където беше седяло момичето преди минути.

— Как си, бонбонче? Умирам от глад — каза и направи жест на сервитьора да донесе две менюта. Ема го наблюдаваше и се замисли за думите, които чу пред малко.

— Джес, — каза тя тихо — случи се нещо странно.

— Какво? — попита той учуден.

Ема му разказа за момичето, като внимателно го наблюдаваше през това време.

— Нямам деца, миличка — каза той спокойно и поръча и за двамата спагети „Болонезе“.

— Тя каза, че когато са дошли да говорят с теб, ти си ги изхвърлил — каза отново Ема.

— Виж сега бонбонче, това да искаш и да можеш са две коренно различни неща. Това, че иска да препише детето си за мое, е едно, но дали е мое, е съвсем друго. Нямам деца. Точка. Няма повече да дискутирам този въпрос.

— А ти, не си ли направи тест за бащинство? — попита тя учудена.

— Не, няма нужда от тестове, детето не е мое.

* * *

Джейсън беше канен на парти, което щеше да събере на куп доста влиятелни личности. Двамата елегантни в официалното си облекло, отидоха на партито. Джейсън бе казал, че няма да се бавят и дори нямаше да дочакат вечерята. Просто искал да се види с негов познат и да обсъдят делови въпрос. Паркираха пред имението и се присъединиха към гостите. Джейсън бе перфектният кавалер, услужливо й подаде чаша с шампанско, а той самия си взе чаша с уиски. Ръката му бе на кръста й и се отделяше от нея само когато трябваше да се здрависа с някой. Мина повече от час, но на Ема й направи впечатление, че винаги бяха близо до мъж около четиридесетте, с оформило се вече коремче и леко оредяваща коса. Той се веселеше с дамата си, когато Джейсън застана до него.

— Джейсън, радвам се да те видя — каза мъжът с усмивка.

— И аз се радвам да те видя в цветущо здраве, Хари — каза Джейсън с широка усмивка на уста. — Как върви бизнеса?

— При мен е добре, но чувам, че при теб нещо е зациклил. Верни ли са слуховете, Джейсън? — попита мъжът доволно.

— Кое? — каза недоумяващо — А, да, но скоро ще се оправя с това недоразумение — добави сякаш изведнъж спомнил си за проблема.

— Джейсън, ако мога с нещо да ти помогна, не се колебай да ми се обадиш — каза мъжът и понечи да се отдалечи.

— Знаеш ли, Хари, сега като се замисля, — направи кратка пауза — дали не си чувал, някой да се е оплакал от липсата на известно количество радиоактивни отпадъци? — попита Джес отново.

— Не, не знам, нищо подобно не съм чул… — каза мъжът сепнато. — Защо питаш?

— Някой е решил да си изхвърля отпадъците в района на моя кладенец. Ама в изключителна голяма близост, ако се сещаш какво искам да кажа, Хари — каза Джейсън в ухото му, сякаш му доверяваше никому неизвестна тайна. — Та съм пораздвижил връзките си да направят проверки на всички кладенци около моя и на околните ни щатове също, разбира се.

— Проверки? — попита мъжът и преглътна трудно.

— Да, ще спрат добива на всички Ви. Всъщност, — продължи Джейсън — няма да се ограничат само с проверка на радиоактивните отпадъци и съхранението им, сам знаеш, че невинаги се покриват изцяло нормите за сигурност и безопасност на съхранение… Ще направят щателни проверки на всичко, ама на абсолютно всичко, Хари, все пак „Дженеръл Газ“ е от десетилетия в този бизнес, следователно, имаме много връзки… Ще затворя всички терени, ще спрете добив и накрая ще продължите да плащате заплати на работниците си за незнайно колко време. Ще Ви грабнат ЕРА и всички останали организации… ще стане страшно, Хари, адът съвсем скоро ще се отприщи. Надявам се, не те плаша, приятел, само те предупреждавам да си подготвен…

Мъжът се бе припотил, преглъщаше трудно и се бе зачервил като прясно сварен рак.

— Абе, с две думи, ще си затворя кладенеца временно, но ще Ви разкатая мамицата на всички, които добивате шистов газ, докато не разбера кой е виновен за това замърсяване точно до моя кладенец, или на кого му липсват радиоактивни отпадъци. Говорим конкретно за радий 226. А тогава ще дойде страшното… Извинявай, Хари, натоварих те с проблемите си — каза Джейсън и го потупа по рамото — не беше правилно от моя страна.

— Бонбонче, ще се прибираме ли? Изведнъж се почувствах адски изморен.

Жълтото Ламборджини се носеше бясно по улиците, Ема не смееше да се обади, нямаше ни най-малката представа защо бе цялото това представление, но и нямаше куража точно в този момент да се интересува от действията на Джейсън. Обаче, пред страха от високата скорост, с която се движеха предпочете да си говори с него, отколкото да стиска дръжката на вратата и да си представя предстоящата катастрофа.

— Какво бе това изпълнение, Джес? — попита тя с побелели устни.

— С Хари ли? — попита той сухо.

— Да — едва каза момичето.

— Той е с най-близко разположеният терен за шистов газ до моя кладенец. Ако на някой му липсват отпадъци ще са от там, едва ли ще съберат кураж да минават границата на щата с подобен товар — каза яростно.

— Но ти няма да направиш това, което му каза, нали?

— Оооо, със сигурност ще го направя. Може да си убедена. Имам достатъчно влиятелни приятели, които ще им създадат много проблеми. Просто не можеш да си представиш какво ще се случи ако кажа няколко думи на правилното място в точния момент…

Повече никой от двамата не проговори, но в ума на Ема се въртяха думите на адвоката „Той ще направи това, което е казал, винаги го прави“.