Юджийн Джейк
Безсрочен договор (5)

5

В късния следобед Ема пътуваше в двумоторен самолет от Маями за „Grand Oasis Cancun“ Мексико. Снощи бе взела решението да замине. Ненадейно и неочаквано. Искаше да остане сама за известно време. Искаше да остане сама със себе си. Рано тази сутрин се бе обадила за резервация и след като запази една двойна стая, спокойно започна да опакова багажа си. От три дни не бе преставала да пие. Всеки ден и всяка нощ. Беше й много трудно да проумее случилото й се отново. Защо мамка му, не можеше да открие някой, който да се държи добре с нея? Сутринта бе оставила съобщение на Паола, че заминава за Канкун с малък самолет, защото само на него имаше едно свободно място. Остави номера на полета си и името на комплекса, в който бе резервацията й.

Беше задрямала, когато нещо се случи и самолета се разтресе. Какво става? Запита се младата жена.

— Стегнете коланите, падаме — чу се гласът на пилота.

— Падаме? — повториха като ехо след него шепата пътници.

— Нещо стана, двигателите отказаха, ще се разбием — каза пилота с фалцет в гласа — Ще направя всичко по силите си, за да се приземим по-леко. Самолетът се снижаваше бързо и в един момент всички пътници започнаха да се молят нба боговете си, а погледите им следяха бързата смяна на пейзажа около тях. Виждаха как дърветата бързо се приближават към тях и малко по-късно усетиха клоните им да стържат в корема на машината.

— Къде сме? — попита Ема.

— Над Куба — извика пилота и едновременно с това мъжът до него взе радиостанцията и започна да изпраща сигнал за помощ. След няколко секундно напрегнато очакване какво ще се случи, самолетът се заби във върховете на дърветата в гъстата гора.

Привечер по новините съобщиха за изчезването на самолета. Паола гледаше и не можеше да повярва на току-що чутото. По една чиста случайност Джулио точно влезе и стана свидетел на реакцията на Паола.

— Какво става мила? — попита я той угрижено.

— Джулио, — само каза тя и изхлипа — Боже, Джулио, Ема е на този самолет.

От очите й потекоха сълзи.

— Ема? На самолета, който е паднал в Куба? — попита сразен.

— Да, Джулио, тази сутрин си е направила резервацията в комплекса и е отпътувала. Ето, виж съобщението, което ми е изпратила. — Двамата отново го прочетоха, нямаше никакво съмнение, че тя е на самолета, който бе изчезнал над Куба.

* * *

Докато самолетът застане неподвижно сред клоните на дърветата, всички се бяха вкопчили в седалките и не смееха дъх да си поемат, камо ли да мърдат. Първият половин час премина в мълчание, едва след това пилотът се раздвижи.

— Не мърдайте, самолетът все още е заклещен в тънките клони на дърветата. При най-малкото движение може да падне надолу, а това означава да не успеят да ни видят, когато тръгнат да ни търсят.

Ема бе единствената, която запази самообладание, с изключение на пилота. Започна да рови в нещата си и след минути облече дълъг панталон и обу ниски обувки. На кръста си върза тънко яке с дълъг ръкав, а дамската чанта придърпа в себе си. Всички я гледаха все едно бе луда. Пред всички тях остана по бельо и без никакъв срам се преоблече.

— Какво ще правим сега? — попита мъж в напреднала възраст, след като се съвзе от сцената разиграла се пред него.

— Имаме два варианта — първият, да стоим и да чакаме някой да ни открие, а вторият е да тръгнем да търсим помощ.

— И накъде ще се отправим? — попита млад мъж. — Знаем ли къде се намираме?

— Там е проблемът, нямам представа накъде да тръгнем.

Последва разгорещен спор, в който всички си изказваха мнението, единственият мълчащ и слушащ, бе тя. Въобще не й пукаше какво ще стане. Тя се протегна и извади бутилката уиски от куфара си.

Една пълна матрона я погледна и изсумтя:

— Тази пък ще се напие и въобще не й пука какво ще правим.

— Е, поне ще умра щастлива и няма да ми пука за гадинките наоколо — каза жлъчно и отпи глътка. Погледна жената и добави — Не се притеснявайте за мен, мадам, по-добре си облечете дълги панталони, че скоро ще започнат да се показват нощните твари. Комари, хлебарки, скорпиони, да продължавам ли? Този жлъчен морал няма да ви предпази от тях.

— Гадинки? — изкрещя младежът отпред, а пилотът погледна укорително момичето.

— Какво пък, нека знаят и не си правят илюзии — каза Ема и сви рамене.

Отново настана какофония, която бе прекъсната бързо от разтреслият се самолет смъквайки се с няколко клона надолу. Ема погледна жената направила й забележка и й намигна. Тя отново изсумтя и се обърна на другата страна, към прозореца. Решението бе единодушно, че няма да напускат самолета.

— За някои от присъстващите ще бъде невъзможно дори и да искат — вметна Ема като не остана длъжна на жената, и отново бе възнаградена с презрителен поглед.

Мъжът стоящ близо до нея каза:

— Може ли? — и посочи бутилката в ръката й. След това и младежът отпред се присъедини към тях. Останалите пътници стояха и мълчаха увесили нос все едно се бяха предали и приели участта си на жертви.

* * *

Късно вечерта Джейсън влезе в клуба и бавно се отправи към бара. Седна и се огледа наоколо. Телефонът му звънна и след кратък разговор си поръча питие. Не след дълго към него се приближиха приятелят му Крис и неговата Анди. Тримата заедно се смяха и говориха, а момичетата, които съблазнително го гледаха получаваха безучастни изучаващи погледи, след което им обръщаше гръб. Бе доста късно, когато съзря едно създание, което привлече погледа му като с магнит. Джулио. „Значи Ема бе някъде тук“, каза си мъжът и погледа му зашари по тълпата. Гърдите му се свиха от чувството, че тя е някъде около него, може би с някой друг? Защо не можеше да я избие от главата си? Вече една седмица напрягаше волята си до крайност, но тя така се бе загнездила в мислите му, че каквото и да правеше образа или името й винаги бяха пред него.

Стана и бавно се отправи към приятеля й.

— Здравей Джулио — каза усмихнат — Как си?

— Много зле, приятел — Джулио бе много пиян. — Много съм зле.

— Това и сам го виждам — каза мъжът. — И защо така, Джулио?

— Заради Ема — изфъфли той насреща му, — ама теб какво те засяга? Беше ли ти гот, когато те хванаха тук? — ръката му се отправи към чатала на мъжа, но реакциите на другия бяха много бързи. Джейсън стисна слабата му ръка и я изви назад.

— Не го прави никога повече — каза студено.

— Ти си мислиш, че искам да те пипам? Не, исках да видиш как се чувства моят приятел, когато види това. Точно така се е почувствала Ема, когато е видяла същото, но какво получи в отговор? Обиди? Изчукване в асансьора? Е, приятел, можеш да бъдеш спокоен, няма я вече. Изчезна. Едва ли някога отново ще я видим.

— Къде е? — попита мъжът давайки си сметка какво бе видяла тя на онова парти. Джулио само сви рамене, но не каза нищо. Ръката му бе извита силно и момчето го погледна ужасено — Попитах те нещо, Джулио. Къде е Ема? — погледът му бе студен и пронизващ, а пръстите стискаха като клещи.

От очите на Джулио потекоха две сълзи.

— Тя… — каза той с треперещ глас — беше на самолета, който днес изчезна в Куба. Какво ще стане сега? Няма да я открият, нали?

— Била е в самолета? — попита мъжът спокойно — Ела с мен, искам да ми разкажеш какво става — каза и го повлече към мястото си на бара. — И спри да ревеш, мамка му, — каза мъжът отвратено.

Кристофър и Андреа гледаха като попарени сцената, в която Джейсън влачи гея след себе си. Приличаха на статуи. Крис само повдигна вежди от изненада и леко отпи от питието си. Той бе видял цялата сцена с Джулио. Това точно не бе очаквал от приятеля си. Знаеше, че е бил дълго време в армията, но не бе и предполагал, че Джейсън може да има предпочитания към собствения си пол.

— Семейна свада? — попита Кристофър Брейди изненадано и с все така вдървена стойка.

— Стига, Крис, — каза Джес и го погледна сериозно.

— Разказвай, Джулио — каза той и погледна момчето на стола пред себе си.

— Какво да разказвам? Цяла седмица се наливаше, вече и пуши, тя, която живее здравословно заради красотата си. Пропуши. Дори и заради Матю не го бе направила.

— Кой е Матю? — попита Джейсън и очите му се присвиха.

— Ама ти нищо ли не знаеш? — попита момчето изненадано. — Е, Матю е бившият. — Той погледна към мъжа до него, но погледът и позата му го накараха да побърза с разказа си. — Живееха двамата, но нещата се промениха. Тя беше постоянно под психически тормоз, той й спираше тока. Постоянно обиждана и мачкана, налагаше й се да се съобразява постоянно с прищевките му, а тя самата бе маловажна. Това е. Така живя тя няколко години подред. Разбра и за това колко пъти боклукът му с боклук й бе изневерявал и то с някакви пачаври. Накрая си събра нещата и една вечер ми се обади да отида при нея и да й помогна за багажа. Напусна го и пое сама живота си в ръце.

— И къде е сега този Матю? — попита тихо Джейсън.

— Е, ами той си остана в Лос Анжелис. Той, изживява се като актьор. Ама не струва нищо.

— Хубавец значи, така ли? — попита Джейсън отново. — Благодаря за информацията, Джулио. Само не разбрах защо е отпътувала.

— Щеше да се самозабрави една седмица в Канкун, а след това да се върне тук отново старата Ема. Щеше да е още по-силна от преди и да остави в миналото си още един, който я е наранил.

— Какво означава самозабрави? — попита тихо Джейсън.

— Алкохолен туризъм. Предният път бе сама, докато не отидох при нея да й правя компания. Тогава аз поех цялата й болка, самосъжаленията й, бях до нея неотлъчно, до момента, в който не каза стига. Сега положението е много по-зле. В момента не й пука нито как изглежда, нито за бизнеса й. Едва я познах онази вечер. Отидох у тях, знаех, че има проблем, но тя никога не казва нищо. Тогава ми разказа всичко. Съжалих я, а тя го разбра. Строши бутилката в стената и ме изгони от тях, а сега я няма — каза той и отново се разплака.

Джейсън се огледа и видя половинката на Джулио да ги гледа. Кимна му с глава и той се приближи.

— Приключихме разговора. Свободен е — каза Джейсън, а другият мъж започна да успокоява Джулио и нежно го поведе към изхода.

— Какво става, Джес? — попита Крис.

— Ема, — името излезе като въздишка от устата му — миналата седмица се скарахме, а тази сутрин е отлетяла за Канкун на борда на самолета, който изчезна над Куба.

— И защо се скарахте? — попита приятелят му озадачен.

— Тина — само каза Джейсън и след изумения поглед на Крис бавно му разказа всичко.

— Ей т‘ва най-много ти харесвам, Джес, винаги успяваш да се държиш като задник. Правиш го с лекота, без никакви усилия — каза Крис и отново отпи от питието си. — И сега какво?

Джейсън го погледна, със смесица от предупреждение, че отива твърде далеч и чувство за вина, защото кой по-добре да го познава от той самият, себе си. Да, наистина се бе държал като задник. Знаеше го онази нощ, а и сега също.

— Трябва да проведа един разговор — взе телефона си и се отправи към изхода. След половин час се върна и си поръча ново питие.

— Утре заминавам, предупредих и Брандън, че ще отсъствам известно време.

— Къде отиваш? — попита Крис тихо.

— Да я върна обратно тук — каза Джейсън и отпи от чашата си.

— Е, ако не друго, поне се вразумяваш навреме. Капитанът се завръща — каза тихо Крис и се засмя.

Джейсън го погледна предупредително, изпи уискито си на екс и стана от стола си. Крис и Анди проследиха внушителната му фигура и бавно се спогледаха.

— Какъв капитан? — попита недоумяващо Андреа.

— Крис преди беше в армията. Капитан — каза Крис в ухото й. — На отряд от специалните части — прошепна тихо.

— Боже, започва да ми идва в повечко всичко това — каза тя замислено. Елизабет, Тейлър, Доминик, Ема и Джейсън. Всеки един от приятелите й, различен сам по себе си и всеки един от тях уникален. Странни приятели имаше тя. А на върха на пирамидата бяха неизменно Дерек и Маги. Е, на тях двамата скоро нямаше да има кой да им оспори първото място.

Джейсън се прибра в хотелската си стая и реално си даде сметка за нелепата ситуация, която се бе получила на партито. Беше бесен. Той я беше наранил. Тя бе страдала достатъчно, заради онзи кретен, а той бе налял още масло в огъня. Ако имаше някога шанса да срещне въпросния Матю щеше да го разчлени. Започна да се разхожда като тигър в клетка. Майор Тайрън щеше да докара сутринта бившите му колеги, за да я върнат обратно в Щатите. Как искаше да я прегърне в този миг, да я успокои и да й каже, че няма да позволи никой повече да я нарани. Само по дънки излезе на терасата и се загледа в южна посока, тя бе някъде там, в един паднал самолет, вероятно притеснена и изплашена. Поне бе спокоен, че нямаше партизани вече в Куба.