Юджийн Джейк
Безсрочен договор (1)

1

От „Международно летище Маями“ излезе млад мъж носещ черна кожена чанта с ръчен багаж и се насочи към спрелите отпред таксита. Спря на тротоара, извади телефон и набра номер. Беше облечен със сини джинси и черна тениска. Спортни черни мокасини и масивен часовник допълваха облеклото му в комплект с яко и тренирано тяло. Джинсите бяха опънати по бедрата, а тениската очертаваше силно развит гръден кош. Висок около 1,90 и поне стотина килограма и руса малко по-дълга коса стигаща до началото на гърба с дълъг бретон. Под правите кестеняви вежди светеха сини очи. Остави чантата на земята и бавно прокара ръка през косата си назад, за да отметне падналите на челото кичури.

— Пристигнах, Крис — каза в апарата. Слуша известно време и след това попита — Резервацията на мое име ли е или на твое?

— Добре, Крис, идвам — каза и се засмя силно, при което около очите му се появиха няколко бръчици. Околните жени се обърнаха към него. Последваха няколко оценяващи погледа и съблазнителни усмивки — ще я видя и сам, стига си ми я хвалил. Какво ли пък ще й е невероятното — кльощава манекенка — каза мъжът, сви рамене и отново се засмя — Добре, Крис, добре — каза и затвори телефона. Взе отново чантата в ръка и бавно се отправи към таксито пред него.

Двамата приятели стояха на канапето в салон „Pure Beauty“ и чакаха Андреа Уилсън да приключи с процедурите по разкрасяването си. По принцип Джейсън въобще беше против идването им тук, но Крис бе неотстъпчив.

— Няма начин, Джес, обещах й да съм там, когато приключи. — При категоричния отказ на приятеля му да се обезкосми, Кристофър примирено сви рамене, но не и преди да направи още един последен опит. — Искаш да присъстваш на купона, нали? Няма ли да се чувстваш неудобно пред всички епилирани мачовци, които ще присъстват там?

— Въобще — каза мъжът спокойно и леко сви широките си рамене. — А когато се видите елате в хотела да ме вземете.

— Стига Джес, отиваме двамата — беше непреклонен Крис.

Най-накрая, след дълъг спор, в който победител излезе Крис, двамата влязоха в салона за красота. Джейсън започна да разглежда помещението. Беше в цвят шампанско и портокалово примесени с хромникелови елементи. Свежите цветове придаваха колорит и динамичност на мястото. Някак си те караха да се отпуснеш. На масата имаше нахвърляни всякакви списания, момичето на информацията им поднесе по чаша минерална вода. Русият се загледа се в едно от списанията пред него. На корицата имаше снимка на момиче, с матова кожа и черна коса. Беше зашеметяваща… Отвори първата страница, пак същото момиче, както и на всяка останала до края. Снимките бяха най-различни, на някои беше в съблекалня, на други на подиум, имаше и на океанския бряг, всякакви. Имаше десетки снимки, и такива със заобиколили я мъже, еротични и грабващи погледа като с магнит, но всички изобразяваха едно и също — женската красота.

— Страхотна е — измърмори Джейсън Монтгомъри под нос.

— Струва ми се, че вниманието ти досега не е било приковавано така, както успя да направи мацката от снимките — закачи го Кристофър.

— Невероятна — каза отново Джейсън, а сините очи не се отделяха от каталога.

Вратата се отвори и в салона влезе млад мъж, което бе силно казано, защото от километри си личеше, че отдавна е преминал на другия бряг. Носеше тесни, изтъркани и накъсани джинси и бяла риза с разкопчани почти до кръста копчета. На врата му имаше дълъг наниз от ситни черни камъчета и черен колан на джинсите. Беше с черна коса и модна прическа, която бе по-скоро нахапана, отколкото подстригана и черни слънчеви очила „Рей бан“.

Джейсън отправи към приятеля си красноречиво казващ поглед — „Не ни е тук мястото“.

Ако имаше нещо на света, което мъжът да мразеше истински то това бяха гейовете и то точно тези отявлените, които парадираха с това. Срещу другите нямаше нищо против, щом не му завираха в очите предпочитанията си, всеки има правото да живее както иска и прецени.

— Ема готова ли е? — попита съществото още с влизането си. Джейсън го проследи с леден поглед.

— Ами нея все още я няма, Джулио. Чакаме я да пристигне от Ню Йорк. Всеки момент трябва да дойде, самолета й е кацнал — момичето погледна часовника си и каза — преди около 30 мин.

— Не, този път няма да стоя и да я чакам. Тръгвам си. Кажи й, че съм идвал, но няма повече да вися тук и да чакам да благоволи да дойде. Писна ми, това се повтаря всеки път. Аз си стоя тук и я чакам. Сесията със снимките ще я направим другата седмица.

— Ще те убие ако й провалиш сесията, Джулио, следващата седмица новите каталози трябва да са готови, предстои отварянето на новия салон в Ню Йорк. Ще има презентация в Тръмп тауър. Там ще е събран елита на Ню Йорк, не можеш да й погодиш този номер.

— Не ме интересува — каза въпросния Джулио и тръгна към вратата с походка, на която би завидяла всяка манекенка. Само помаха кокетно на мацката зад извития плот на информацията.

— Тя ще те убие, Джулио — извика момичето след него, но когато излезе добави — Жална ти майка приятел, но си го заслужаваш.

Джейсън се чувстваше не на място в салона за красота и съжаляваше бе меко казано за чувствата бушуващи в него, че така лекомислено бе послушал Крис да го придружи. В момента, в който влезе Джулио мъжът взе твърдото решение да напусне мястото при първа възможност. Освен това в салона бяха започнали да пристигат и други клиенти и двамата млади мъже привлякоха доста женски погледи.

Малка брюнетка влезе със замах. Беше с права черна коса дълга почти до кръста, бял тесен панталон и цикламен топ. Същите цикламени сандали с убийствена височина на токовете бяха обути на краката й. Бе не по-висока от 1,60 и около 50 кг. Дрехите бяха впити по нея и разкриваха тяло, което караше мъжката фантазия да се развихри. Носеше стилна дамска чанта в едната си ръка, а с другата дърпаше обемист куфар. И двете бяха в черно, а големи очила скриваха очите й.

— Здравей, Паола! — каза тя и се отпусна изморено на един фотьойл. — Джулио няма ли го още? — свали слънчевите очила и погледна към момичето.

Това беше момичето от всички снимки. Джейсън гледаше вцепенено, не можеше да откъсне поглед от нея.

— Беше тук, Ема — каза рецепционистката и предаде думите.

— Така значи — каза Ема и стана рязко от стола. — Набери го — каза тя и започна да рови в телефона си. Паола набра номера му и подаде слушалката на Ема.

— Здравей, Джулио, научих, че ти е омръзнало да ме чакаш — бе казано с изненада. — Следващата седмица няма да снимаме нищо, сега ще се обадя и един приятел от Лос Анжелис, който ще ми направи сесията. Ще пратя Том да вземе моите неща от ателието ти. Сбогом — каза тя и затвори слушалката. От телефона си набра номер и зачака.

— Дейв, обажда ти се Ема. Как си с времето? Трябва ми спешно фотограф за новия каталог. Трябва ми за днес или утре. Следващата седмица трябва да е готов, имам презентация в Ню Йорк, ще откривам нов салон там. — Заслуша се в слушалката. — Добре Дейв, благодаря ти — и приключи разговора.

Русият мъж на дивана гледаше момичето като хипнотизиран. В това време две момичета излязоха от помещенията на козметичките и Паола каза:

— Господа, след десет минути Андреа ще е приключила.

— Джес? — попита Крис, но приятелят му гледаше въпросната Ема и въобще не го чу. Крис го ритна в глезена.

— Какво? — попита Джейсън и дори не го погледна.

— Сигурен ли си? — последва нов въпрос.

— Абсолютно — каза мъжът и погледът му се върна обратно.

— Проблем ли има, г-не? — намеси си в разговора Ема.

— Не, просто няма да ползвам услугите Ви — каза русият и се облегна назад. Поклати глава и скръсти ръце пред гърдите си.

— Защо? — попита Ема. — Не Ви ли харесва обслужването? — попита тя отново.

— Не, тук съм, за да изчакаме една г-ца, и освен това, просто отказвам да приличам на Джулио — каза той, а Ема избухна в смях.

Щеше да му бъде адски трудно да заприлича на Джулио не само заради силното и развито тяло, но и заради първичното мъжко излъчване, което сякаш привличаше женските погледи с магнит.

— Разбирам, — каза и замълча за секунда — но това, че посещаваш салон за красота не означава нищо, този избор си е на Джулио, лично негов — каза тя отново.

— Именно от тук се започва — каза мъжът отново и леко повдигна вежди в потвърждение на казаното от него.

В това време телефонът на момичето звънна и тя вдигна слушалката.

Едновременно с това Крис се приведе над приятеля си и му каза на ухо:

— Джес, тя едва ли харесва окосмени мъже. Само си представи на какво се подлага, за да изглежда по този начин.

— Да, Дейв, добре, благодаря ти — чуха гласа на момичето и очите на Джейсън сякаш привлечени с магнит се залепиха за нея. — Кога? Следобед? Благодаря, Дейв, ще ти се реванширам — каза тя отново.

— Джес, чуваш ли ме въобще, когато ти говоря? — попита го Крис ядосано.

— Не ме интересува, Крис — каза мъжът отегчено — ако иска и със совалка да излита веднъж седмично — каза русият ядосано. — Няма да се обезкосмявам, точка. А и досега не съм чул някоя да се оплаква от външния ми вид.

Ема гледаше русия великан разположил се на дивана, разкрачен и леко приведен над масичката с лакти опрени на коленете. Беше с дънки и черна тениска, имаше огромни рамене и гърди, а плата на тениската бе разпънат, за да ги обгърне. Ръцете му бяха масивни и здрави, а на лявата му китка имаше огромен часовник. Само това можеше да види от позата, която бе заел. Видя обаче, че ръцете, които държаха каталога й бяха чисти и поддържани. След това срещна и погледа му…, това бяха най-сините очи, които бе виждала през живота си. Трудно отмести очи от него и се замисли за бъдещата фотосесия.

От стаите с козметичките излезе високо и стройно момиче. Тя се усмихна на Кристофър и след секунда всички в салона станаха свидетели на страстната им прегръдка и последвалата я целувка.

— Анди, запознай се с Джейсън — каза Крис — Джес, това е Андреа или Анди.

Джейсън стана и подаде ръка на момичето.

— Здравей — каза момичето и без да се отделя от прегръдката на приятеля си се здрависа с мъжа.

— Здрасти — последва отговорът му.

Ема гледаше изумено мъжът станал прав. Та той бе огромен. Сигурно беше два метра висок и минимум стотина килограма. Имаше развито атлетично тяло, но едновременно с това бе някак слаб и жилав. Очите й бяха като заковани в мъжкото тяло.

— Анди, ако си готова да тръгваме, защото Джейсън е като досаден трън в пръста, който постоянно напомня за себе си. Едва го накарах да остане докато приключиш — каза изнервен Крис, при което момичето се наведе към него и целуна.

— Благодаря за търпението, миличък, тръгваме — каза тя. — Само секунда — добави и се отправи към Паола зад бюрото. Едва тогава видя момичето разположено на фотьойла.

— Ема — извика радостно Андреа — извинявай, но не те видях. — Последва прегръдка между двете. — Кога пристигна? Защо не дойде при мен вътре? — Андреа задаваше въпросите един след друг.

— Не знаех, че си тук, мила. Пък и аз се бях замислила за нещо… — каза Ема и погледна изпод мигли към русия мъж, наречен Джейсън. — В противен случай не бих пропуснала тази възможност, и без това прекалено рядко се виждаме. Трябва да намалиш темпото, скъпа, прекалено много работиш.

— Няма да е за дълго Ема. Манекените не работят до пенсия, имам още няколко годинки… — каза тя и се засмя. — Ема, ще ходим на едно парти следобед, защо не дойдеш с нас? — попита манекенката радостна.

— Следобед? Не, изключено, днес или утре са снимките за новия каталог.

— Аз ли работя много? — попита Андреа и се засмя. — Когато се освободиш обади ми се, защото утре заминавам.

— Ще дойдеш ли в Ню Йорк на откриването на новия салон? — попита Ема.

— Стига да приключа до тогава, да, с удоволствие ще дойда, с теб винаги е страхотен купон. Трябва да тръгвам, Ема, явно приятелят на Крис много бърза — каза Анди и добави — Когато се освободиш, обади ми се, много искам да се видим.

— Веднага щом приключа. Очаквай обаждане — каза момичето и двете се прегърнаха.

Крис и Анди тръгнаха напред, а Джейсън ги последва след последен поглед към момичето, собственичката на салона за красота.

Единственото, което Ема видя, бе тялото на Джейсън в гръб. Когато вратата се затвори след него, единственото нещо останало в ума й, бе мъжът. Очите й го проследиха и когато се скри от погледа й тя бавно седна обратно на фотьойла.

* * *

Привечер, разположени удобно на яхтата, в разгара на купона, тъкмо наближаваха „Brickell Key Dr“ видяха срещу тях малка яхта. Младо момиче стоеше на предната палуба по силно изрязан бял бански с капела и две огромни дого аржентино от двете й страни. Кучетата бяха бели и контрастираха убийствено с тена й, също както белите бански и капелата покриваща раменете.

Двете яхти бяха една срещу друга и „движеха“ бе силно преувеличено в случая. Купонджиите и най-вече Джейсън, имаха невероятната възможност да се любуват на гледката пред тях.

Джейсън я позна веднага. Това бе ТЯ. Ема. Гледаше, без да е способен да откъсне поглед от нея. Двете кучета изпълняваха това което им показваха треньорите им. Веднъж с оголени зъби, а тя хванала двата синджира в ръце украсени с масивни гривни на бицепсите с убийствено високи и тънки токчета, след това с масивен накит от камъни на челото седнала на палубата, а главите на животните покорно лежаха на бедрата й и гледаха право в камерата.

След това приведе лицето си напред и включиха вентилатор пред нея, който развя дългите й коси назад. Накрая треньорите прибраха кучетата и екип от гримьори се доближи до нея. Започнаха да работят по лицето и тялото й…

Всички насочиха вниманието си към момичето. Яхтата, на която се вихреше купонът бе доста по-голяма от другата и се приближи към нея. Момчетата започнаха да подсвиркват на Ема, но тя надменно обърна глава и бавно отново зае мястото си отпред, на носа, само че този път бе седнала на стол. Повтори се кадъра с вентилатора, но сега снимаха само нея в близък план. Фотографът направи знак с ръка и момичето бавно стана, за да могат помощниците да махнат стола. След пълното й безразличие към купонджиите тяхната яхта направи рязък завой и със силно ускоряване започна да се отдалечава от отсрещната.

В същото това време вълната от рязкото обръщане удари по-малката яхта и момичето буквално излетя от борда. С няколко бързи крачки Джейсън полетя към водата и с грациозен скок с главата напред се гмурна. Излезе на повърхността и се огледа. Със силни махове на ръцете се насочи към мястото, на което момичето потъна. Излезе втори път и след дълбоко поемане на въздух се гмурна към дълбините на залива. Плуваше надолу и се оглеждаше във всички посоки, за да види къде е тя. Не след дълго я видя да ръкомаха и да се опитва да изплува. С последни сили се насочи към нея и протегна ръка напред в момента, в който тя се отпусна във водата и тялото й започна да потъва надолу. Хвана черната й коса и се обърна в обратна посока. От силата на обръщането, тялото на момичето се върна назад. Подхвана я през гърдите и бавно, но сигурно започна да плува към повърхността. Притокът на адреналин му придаваше свръх човешки сили и го караше да я дърпа нагоре, нагоре и нагоре към повърхността, там, където бяха хората от екипа й. Само след секунди, които му се сториха вечност, след като я хвана, изплува на повърхността и си пое дълбоко въздух. Извади момичето и го подаде на двамата треньори, които тъкмо бяха прибрали кучетата и скочили във водата.

Джейсън погледна нагоре и отново пое дълбоко въздух. В същото това време погледът му се спря на надвесилият се над перилата Джулио. Остана изумен. Нали щеше другата седмица да я снима? — помисли си мъжът.

Ема бе качена на яхтата и сложена на палубата. Треньорите започнаха да й оказват първа помощ. Не след дълго тя изплю вода и пое дълбоко въздух. Отвори очи и Джейсън се закова на място така, както бе на колене и от него се стичаше вода. Очите й бяха кърваво червени, целите. Тя се огледа и бавно върна погледа си на Джейсън. Всички бяха мокри, но единствено те двамата си поемаха въздух като току-що върнали се към живота.

В това време се появи Джулио и започна да щрака като обезумял с фотоапарата.

— Не мърдай, Ема, невероятна си — каза й и продължи да снима.

— Досущ като удавено куче, точно толкова невероятна. — Изведнъж фотографа се обърна и започна да снима Джейсън.

— Достатъчно, приятел, — каза мъжът, но единственият отговор бе звукът на апарата при заснемането на всеки нов кадър.

— Легни до нея — каза фотографа — По-бързо, ако обичаш — и направи знак с ръка — Няма време, лягай.

Солидният мъж изгледа убийствено фотографа, но бавно седна и след това легна до нея на палубата.

— Ема, прегърни го — момичето направи каквото й каза. Сложи глава на гърдите му, легни на ръката му, сега легни върху него, така, обърнете се с лице към мен, добре, чудесно, не мърдайте, отмести косата си зад главата — младежът говореше и снимаше без прекъсване. Физиономията на Джейсън бе отначало изумена, след това премина в доволна дори на лицето му се появи лека усмивка. Ръцете му отначало отпуснати след това бавно се преместиха на кръста й достигайки средата на гърба.

— Само не ми пускай ръце, ако обичаш — каза тя и го изгледа убийствено — Не стига, че едва не ме удави…

— Да ти пускам ръце? — попита учуден и я отблъсна от себе си. — Да те удавя? Май банята ти е размътила мозъка. — Двамата стояха един срещу друг и се гледаха в очите, докато си разменяха репликите. В този момент чуха непрестанното щракане на фотоапарата и се обърнаха едновременно към фотографа. Погледите бяха смразяващи.

— Не мисля, че е удачен момента да помоля и за целувка, нали? Благодаря много, бяхте чудесни — каза Джулио и свали апарата от лицето си.

— Ема, можеш да се приготвиш за следващата серия снимки. Въпреки че бе мокра като кокошка, момичето царствено се понесе към вътрешността на яхтата.

— Какви снимки, бе, тя трябва да отиде на лекар, едва не се удави. — Джейсън се огледа, но тяхната яхта бе доста далеч, така че, явно трябваше да се прибере в хотела с новите си домакини. След двадесет минути тя излезе с нов тоалет в жълто. Нямаше нищо общо с мокрото момиче, изглеждаше като току-що напуснала салона си за красота. Когато погледна към камерата очите й бяха жълти, точно като широката испанска риза, която бе облякла.

„Лещи“ помисли си Джейсън.

След един час, когато свършиха снимките всички слязоха на брега и Джейсън се отправи към хотела си.

— Хей, пич, — извика Джулио след него — довечера ще има яко парти в „Имението“. Чувствай се поканен. Само кажи моето име.

— Съжалявам, имам неотложен ангажимент — извика мъжът от кея и махна с ръка, а от яхтата се чу звънкия смях на Ема.