Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,8 (× 26 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Silverkata (2020)

Издание:

Автор: Юджийн Джейк

Заглавие: Безсрочен договор

Издание: първо (не е указано)

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: българска (не е указано)

ISBN: 978-619-162-367-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8726

История

  1. — Добавяне

2

След премеждията си, посещението в бърза помощ и довършването на снимките, разбира се, тези, които позволяваха това, късно вечерта Ема се обади на Андреа. Намираха се в клуб „ЛИВ“. Тя отиде в клуба, въпреки че бе късно, но не знаеше, кога отново щеше да се види с приятелката си. И двете бяха прекалено ангажирани. Компанията на Андреа бе шумна и голяма, а купонът бе в разгара си. Видя я отдалеч. Промъкна се сред множеството от танцуващи и веселящи се младежи. Бе стигнала средата на дансинга, когато млад мъж я хвана за ръката и я повлече в изумителен танц. Пуснаха латино песен и мъжът я завъртя на дансинга във вихъра на танца. Явно бе професионалист, защото след силно притискане в себе си, заедно се понесоха по дансинга. Така умело я извърташе в посоката, в която се извиваше и самият той, че всички наблюдатели останаха с впечатлението, че са двойка. Дансингът бе празен ако изключим танцуващата двойка. След приключването на танца Ема най-накрая бе оставена да стъпи на пода.

Джейсън стоеше до Крис и от началото на танца не бе отлепил поглед от двойката.

— Ууу — извика младежа и й се поклони. — Благодаря за танца, госпожице.

— Аз Ви благодаря, г-не — каза тя докато все още й бе трудно да си поеме дъх и да се осъзнае от невероятното усещане за свобода придадено от ритъма на музиката и вихреният танц. — Танцьор ли сте? — попита го.

— Да — отговори й момчето.

— Бих желала да се науча да танцувам така.

Момчето подаде визитка и каза:

— Обадете се или елате на адреса тук.

— Обезателно — каза Ема и се огледа. Всички все още ги гледаха. Само след секунди от огромните тонколони прозвуча песен на Риана и дансинга бързо се напълни отново, а момичето се отправи към приятелката си на бара.

— Ема, на танци ли ходиш? — попита Андреа учудена — Бяхте страхотни на дансинга.

— Не, и момчето виждам сега за пръв път. Той буквално ме носеше и обръщаше както трябва — каза тя усмихната.

— Наистина? — попита отново Анди.

— Мога ли да Ви поканя на танц? — Ема чу глас зад себе си.

— Не се ли изморихте вече да ме носите? — попита докато се обръщаше. Там обаче, не бе момчето, с което танцува, пред нея стоеше мъжът, който едва не я удави. — Какво ще направиш сега? Ще опиташ да ми счупиш краката на дансинга, след като не успя да ме удавиш?

— Да те удавя? Та аз ти спасих живота. Докато твоите хора скочат във водата аз бях доплувал до теб и вече те изкарах на повърхността.

— Дори и да е така…

— Така е. Би могла да ми се отблагодариш с един танц като за начало.

— Искаш да ти се отблагодаря?

— Не, просто те поканих на танц, ти си тази, която се заяжда. Хайде — каза усмихнат и й подаде ръка.

Тя сложи своята в неговата и го погледна. Бе толкова красив, че колената й омекнаха. Кимна с глава и тръгна с него. Когато слезе от подиума, на който бяха наредени столчетата пред бара, пред погледа й бяха гърдите му. След прегръдката Ема се почувства сякаш бе опряна в стена. Тялото му бе много твърдо и в мислите й изплува споменът за следобеда, на яхтата. Бе лежала върху него, бе усетила тялото му под себе си, беше я държал за кръста и я бе опипал бавно и старателно по дупето и гърба. И всичко това много й хареса. Почувства се толкова слаба и мъничка, а едновременно с това усети зърната й как настръхнаха, при това не от студ. Сега положението не бе по-добро. Трябваше да го разкара и то по-бързо. Тялото й откликваше прекалено силно на присъствието му, а тя се бе зарекла никога повече да не си позволява чувства и прекомерно задълбочаване на отношенията й с представител на другия пол. Позволяваше си забавления понякога, но това се случваше много рядко. Дали тази вечер да не се поотпусне малко? Сякаш прочел мислите й мъжът я притисна по-близо до себе си.

— Как се казваш? — попита той. — Аз съм Джейсън. От Хюстън съм, но живея в Ню Йорк.

— Ема. От тук съм, живея и работя тук. Ти на почивка ли си в Маями? — попита тя.

— Може и така да се каже. Всъщност, дойдох, за да се запозная с приятелката на Крис. С Андреа.

Последва повдигане на вежди от Ема.

— Дойде само за да се запознаеш с Анди? Интересно.

— А Вие двете от къде се познавате? От салона ти?

— Не, преди и аз бях манекенка, само че на бельо. Там няма толкова строги изисквания за ръст. Оказа се, че ми беше много по-интересно мястото, на което се грижеха за външността ни пред еднообразното заемане на пози и гледането в определена посока.

Танцът приключи и Джейсън я освободи от прегръдката си.

— Благодаря, беше чудесно изживяване.

Бяха заедно на бара, в една компания, а Джейсън бе постоянно около нея. Пред нея винаги имаше питие, запозна се и с Кристофър, в когото приятелката й бе лудо влюбена. Много по-късно вечерта, след всички танци и смях Анди и Крис тръгнаха, а те двамата с Джейсън се спогледаха на бара. Поръчаха си по още едно питие и веселбата продължи.

Незнайно как в ранните часове на новия ден двамата се озоваха в хотелската му стая. Без да прекъсват целувката, тя обвила крака около кръста му, а ръцете му обгърнали дупето на момичето минаха през фоайето и се насочиха към асансьора. Момичето на рецепцията и едно пиколо ги изгледаха смаяно, мъжът носеше момичето с лекота. Безшумно и с лека стъпка мина през фоайето и влезе в асансьора. Трудно, но Джейсън успя да уцели ключалката и да отвори вратата. Затвори я с крак и опря момичето на стената, ръцете му обстойно обходиха тялото й…