Юджийн Джейк
Безсрочен договор (7)

7

Късно вечерта Ема и Джулио влязоха в дискотеката. Той с панталон и риза, а тя с къса бяла рокля и убийствено високи сандали. Беше се обадила и на родителите си, те нямаха представа какво е преживяла, но се ядосаха, че не им се бе обадила да им каже. Запътиха се към Паола и останалите им приятели на бара.

На второто питие Ема се отпусна и вече се веселеше от сърце. Джулио се бе загледал на някъде и тя проследи погледа му. Видя го. Стоеше небрежно опрян на една стена и гледаше право в нея. Знаеше, че е тук заради нея. Беше една глава по-висок от околните, леко рошав и заобиколен от момичета. Едно от тях много упорито се опитваше да привлече вниманието му, а той гледаше към Ема. Право в нея, а когато срещна погледа й, на устните му заигра лека усмивка.

Дали имаше някаква представа как й въздейства? Горещо се надяваше, че не! Ръцете й трепереха, сетивата й бяха притъпени, а мислите в главата й — неясни и хаотични, връщаха я в апартамента му в Ню Йорк — нощи на дивашки удоволствия и безброй екстази… наред с преобърната масичка, наводнена баня и счупена спалня… но всичко това вече бе минало.

Ема му обърна гръб и вдигна тост към приятелите си. В това време към нея се приближи красив мъж и я покани на танц. Тя прие и двамата хванати за ръка се отправиха към дансинга.

— Казвам се Брандън, а ти? — представи се и попита, когато нежно обгърна ръце около нея.

— Ема.

— И защо си сама, Ема? Къде е придружителят ти? — попита той отново.

— Нямам придружител — каза и сви рамене — тук съм с компания.

— А с какво се занимаваш, сладка Ема? — попита партньорът й.

Тя се загледа в него. Беше висок и широкоплещест, с черна по-дълга коса хваната на опашка и сини очи. Бакенбардите му бяха по-дълги, слабо лице и прав нос, беше красив мъж, но имаше усещането, че й е познат отнякъде. Макар да флиртуваше се държеше на разстояние от нея и я гледаше закачливо, сякаш знаеше някаква тайна известна само на него.

Ема скъси разстоянието между тях. Знаеше, че Джейсън я наблюдава, дори в момента усещаше погледът му забит в гърба си. Искаше да го нарани, а искаше също така да го забрави. Но защо изпитваше нуждата да го нарани? Защото я бе обидил? Беше ли я наранил чак толкова много? Явно се заблуждаваше, когато мислеше, че е надживяла Матю и миналото си.

— Хей, сладур, какво става? Много се умълча — каза мъжът и нежно я прегърна.

— Извинявай, нищо няма, просто се замислих — каза тя — ти с кой си тук, Брандън?

— Наричай ме Бран, моля те. Сам съм, опитвам се да открия брат си, но в тази навалица едва ли ще успея — каза усмихнат.

Танцът свърши и те се отправиха към мястото й на бара.

— Присъедини се към нас, ако искаш — покани го момичето.

— С най-голямо удоволствие — каза Брандън и направо се облегна на бара до нея. Не чака втора покана, поръча питиета за двамата, а ръката му нежно обви кръста й. — Имам усещането, че и брат ми ще се появи всеки момент — каза той в ухото й.

— Свали си ръката от нея, ако не искаш да направим голямо меле тук в клуба, Брандън — чу се гласа на Джейсън зад тях.

— Казах ли ти, сладурче? — попита я с усмивка.

— Много топло посрещане, братле, — каза Брандън без дори да погледне зад себе си. — Предположих, че поне веднъж ще се държиш подобаващо на положението, което заемаш в обществото ни, но явно съм грешал. — Обърна се и погледна към новодошлия.

— Чувствай се предупреден — каза Джейсън и издърпа Ема от ръцете му.

— Познавате ли се? — попита тя учудена.

— Да, Ема, този ядосан рус великан е брат ми, Джейсън Монтгомъри — каза Брандън и я погледна.

— Брат ти? — попита изненадано тя и погледна към Джес, а след това и към Брандън. И двамата кимнаха с глави. Едва тогава разбра защо Брандън й се стори познат, приличаха си доста с тази разлика, че единият бе рус, а другият — тъмен.

— Как разбра за нея? — попита Джейсън.

— Знаеш ли, Ема, Джес е като подивял напоследък — каза Брандън игнорирайки въпроса на мъжа. — Вие от колко време се познавате? Много се чудих, когато научих, че е бил на откриването на салон за красота, но това беше до момента, в който те видях с него. Той е като пеперуда, мила, пеперуда привлечена от уханието на цветята, има ли някъде красива жена той е там, а те всички са склонни сами да се търкалят в краката му и за съжаление, вече е преситен от вниманието им. Сменя ги като бельото си, всеки ден. И изведнъж, чудо…, поне от двадесет дни той е постоянно с теб някъде. Дори и мама е изумена.

— Не мисля, че я интересува всичко това, Брандън — каза Джес със стържещ глас.

— От къде знаеш? — попита учуден братът и се обърна към малката сладурана до него.

— Миличко, искам да те предупредя, не му давай сърцето си, ще го разбие без въобще да му мигне окото, а след това просто ще те захвърли като непотребна вещ. Това прави той с жените — каза Бран със съжаление в гласа, вдигна тост към брат си и отпи.

— Едва ли, — каза отегчено Ема — ние курвите нямаме сърца.

Уискито изхвърча от устата на Брандън, когато чу думите й, а тя продължи спокойно.

— И макар аз самата да съм богата курва, не правя изключение от останалите. Разликата между мен и тях е, че аз просто обичам да си го слагам. Нали, сладкишче? — иронията й можеше да посече човек, а погледа й бе студен.

Брандън се изсмя с цяло гърло.

— Тя те е отсвирила! — каза Брандън невярващо на Джес. — Сега разбирам защо е тази твоя лудост. Това ти се случва за пръв път, нали хубавецо? — попита и избухна в смях.

— Сладкишче, явно си свободна, а и за моя огромна радост аз също — каза Брандън. — Искаш ли да ми правиш компания? Обещавам, аз няма да постъпя като него.

— Това че си ми брат, не означава, че няма да те пребия — каза през зъби Джейсън. — Стой далеч от нея.

— Нещо става с нашия Дон Жуан — Брандън много се забавляваше и не успяваше да прикрие усмивката си. Трябваше обаче да бъде по-внимателен, никога не бе виждал брат си толкова сериозен и нервен, а с Джес шега не биваше. — Заклевам ти се, никога не се е държал така, освен, когато се опитвах да му взема играчките като малък. Явно в момента ти си любимата му играчка, Ема, и определено няма да те дели с никой.

Джейсън придърпа Ема по-близо до себе си и погледна кръвнишки брат си.

— Казах, да си затвориш шибаната уста, мамка му. Престани да играеш ролята на идиота в семейството. Не я интересуват брътвежите ти. Нито пък ти.

— Дали? Едва ли си се променил Джес. Не искам и тя да е една от чакащите обаждане от принца на мечтите си — каза този път напълно сериозен мургавия брат.

— Знаеш ли, мила, — обърна се той към Ема — той действително е принцът на бял кон, но това продължава до момента, в който те вкара в леглото си. След това ставаш една от чакащите на опашката, а тя е много дълга, повярвай ми.

— Защо ми казваш всичко това? — попита Ема не на себе си. Беше изумена от наученото за Джейсън.

— Защото аз съм виновен той да се превърне в това, което е в момента — каза със съжаление в гласа Брандън.

— Как така? — попита Ема.

— Просто е луд — обади се Джейсън и погледна брат си предупредително.

— Ще говорим друг път на тази тема — каза Брандън. — А, да не забравя, и Кристи ще дойде — каза той.

— Защо? — попита Джейсън.

— Притеснява се за теб. Моника й е казала, че постоянно пътуваш, а добре знаем, че работата ти не го налага. Явно имаш някакъв проблем и двамата като загрижени брат и сестра идваме да разберем какво става.

— Ужас, да беше довел и родителите ни — Джейсън хапливо изплю думите.

— Мама е силно обезпокоена за русото си ангелче. Иска да разбере, какво става с теб иначе ще дойдат и те. Мога да й кажа, че това са последици от армията и психиатъра, който посещаваш, ти е препоръчал повече развлечения.

Джейсън изпухтя и погледна тавана в безмълвна молитва да се въздържи и да не се превърне в съвременния Каин.

— Не мога да разбера какво ви дава правото да си навирате мутрите в живота на хората.

Телефонът на Брандън звънна и той го погледна.

— Ха, явно Кристи е подранила, каза, че ще се чуем, когато пристигне — погледна брат си и се усмихна.

— Извини ме сладкишче, — каза на Ема и се ухили, като си спомни как иронично се бе обърнала към брат му с това обръщение — трябва да се обадя на сестра си и да й кажа да дойде. Много ще се забавляваме тази нощ, за съжаление, на гърба на Джес.

Дойде и тя. Явно само Джейсън бе русият, но и тримата бяха със сини очи. Кристин беше много красива и висока. Стройна и елегантна, невероятна мацка. Тя не отстъпваше на Брандън. Бяха страхотни купонджии и единственият, който гледаше като буреносен облак бе Джейсън. Двете отидоха до тоалетната и на връщане двама младежи ги поканиха на танц.

Джейсън не изпускаше момичето от поглед, но все му се струваше, че хлапакът, с когото танцуваше прекалено много я притиска в себе си, а смехът на Ема и лекото отмятане на главата й назад, си бяха чиста покана според него.

„Ааа, тази работа нямаше да я бъде“ пред очите му падна пелена и той хвана за яката най-близко стоящият до него. Брандън го бе наблюдавал през цялото време, рязко се дръпна настрани и Джейсън хвана Джулио. Завлече го на дансинга и изтръгна Ема от прегръдките на хлапака.

— Време е за смяна на партньорите — каза и бутна ужасеният Джулио в ръцете му, а Ема придърпа към себе си.

— Здравееей — чу се гласът на Джулио и усмивка се разля на устните му — май ще потанцуваме.

Брандън през цялото бе наблюдавал брат си и сега се заливаше от смях на бара. Явно Джейсън имаше нужда от още време, за да разбере, че е влюбен и то като ученик. Е, май щеше да поостане, за да наблюдава действията на брат си и ядовете, които щеше да бере с красивото и устато момиче в прегръдките му. Оооо, щеше да бъде весело, усещаше го.

На дансинга, Ема ужасено погледна към Джейсън.

— Какво искаш от мен? — попита тя.

— Като за начало, да поговорим — прошепна над ухото й.

— Няма смисъл Джес, приключихме, казах ти го още в Ню Йорк. Както казах тогава, желая ти всичко добро — тя се обърна и тръгна към бара. Мъжът обаче, не бе съгласен с намерението на г-цата и я дръпна обратно към себе си.

— Не, бонбонче, не по този начин — поклати глава в потвърждение на казаното от него.

— Пусни ме — тросна се Ема.

— Просто искам да поговорим, нищо повече, поне засега.

— Защо си толкова упорит?

— Както ти самата каза, инфантилен съм.

— Май наистина си — каза момичето.

Вечерта разговор така и не се състоя. Джейсън беше бесен, а Ема, унила. Колкото и да й бе липсвал, нямаше да се съгласи да слуша обяснения и извинение от него. Беше ги слушала, само че от друг, също толкова самодоволен глупак. Край. Нямаше връщане назад.

Джейсън отиде до бара и си поръча двойно уиски, изпи го на екс и погледна сърдито към момичето. Направи кисела физиономия, защото брат му много упорито й говореше, а тя се смееше на простотиите му.

— Здравей! — чу глас зад гърба си и се обърна. Красива блондинка стоеше зад него на бара и го наблюдаваше.

Дори не й отговори, обърна се към Ема и присви очи.

* * *

На следващата сутрин се прибра в Ню Йорк. Обаче си бе взел нещо за спомен от Маями. Споменът за Ема. Тя бе постоянно в мислите му и това го побъркваше, едва се побираше в кожата си от безсилие. Още преди да се качи на самолета се обади на Барбара и се уговориха за вечерта.

Беше луда неделна нощ и беше убеден, че Барбара ще избие проклетото момиче от ума му и новата седмица ще започне без Ема в мислите му, но не се получи точно така. Не почувства удовлетворение, напротив, бе нервен и накрая почти я изгони от хотелската стая.

В понеделник сутринта влезе в офиса си ядосан, нервен и готов за скандали. Първото нещо, което направи, бе да награби Моника — секретарката си, защото си бе позволила да го обсъжда с брат му. След половинчасово извинение и обяснение от нея, той склони да я остави на работа, но на пробен период. Един месец. В началото на обедната му почивка Джини го очакваше в дома си не само за обяд.

След вкусната пържола и бързият секс, се върна в офиса си още по-бесен. Джини бе дала всичко от себе си, но, напразно. Ема се бе загнездила в ума му по двадесет и четири часа в денонощието, точно като лош навик. Дори докато беше с Джини тя отново бе пред очите му, докато накрая очакваното чудесно прекарване с нея се превърна в яростно чукане, болезнено и брутално, сякаш искаше да я нарани, като че ли тя самата имаше вина за огорчението му.

Вечерта се обади на Антония. Е, с нея винаги бе забравял всички останали, тя бе великолепна, както външно, така и в леглото, беше просто кралица.

Вечерта бе истински провал. Дори не му стана. Когато обаче си представи Ема… всичко си дойде на мястото, нещата се завъртяха на сто и осемдесет градуса. Метна момичето на леглото и грубият, наказателен секс с Джини бе нищо в сравнение с това, което преживя Антония. Накрая се облече бързо и почти избяга от апартамента й.

Момичето го изпрати с болезнена физиономия и сълзи в очите. Доповръща му се от него самия.

Какво, по дяволите, ставаше с него? Как изобщо бе позволил да се стигне до тук? Странно, никога не бе канил момичета у дома, с изключение на една. Ема…

Късно вечерта взе решение да смени тактиката. От утре щеше да се вижда само с брюнетки. Никакви изключения, абсолютно никакви. Така вече щеше да си я избие от главата. Да. От утре Ема нямаше да бъде повече в ума му. Накрая доволно заспа, може би за пръв път откакто се върна в Ню Йорк заспа като новородено. Обаче само заспа. Вечерта тя бе в съня му, а какъв сън сънува…

След седмица на постоянно обикаляне на леглата на доста момичета, в неделя вечер се обади на адвокатите си и ги извика на вечеря. Вече знаеше какво ще направи. Вече му бе дошло до гуша, само това бе начинът да възвърне душевният си мир…

Мъжете го изгледаха шокирано, когато им каза това, което искаше от тях.

— Джейсън, ти си полудял — каза Стивънсън.

— Да, аз лично няма да участвам в подобно нещо — каза и Търнър.

— Както желаете, утре ще наема нови адвокати на компанията и те ще изготвят договорите за приключването на взаимоотношенията ни.

— Ти си луд — каза отново Стивънсън.

Търнър мълчеше и поглеждаше Джейсън изпод вежди.

— В такъв случай, желая Ви лека и приятна вечер, господа — каза Джейсън и стана от масата.

Стивънсън се покашля леко, а Търнър погледна работодателя си смутено.

— Добре, — каза Стивънсън — казвай нататък.

— Това е останалото, което ще Ви е необходимо — каза Джейсън и остави два листа на масата.