Юджийн Джейк
Безсрочен договор (12)

12

Въпреки че последните две денонощия почти не бе мигнал, Джейсън Монтгомъри имаше сили да превземе света. Прибраха се в Ню Йорк и повече не напуснаха апартамента му. Единствените неща, които запълниха уикенда бяха секс, храна и сън. Без значение по кое време от денонощието. Дори проблемите около кладенеца му се струваха някак чужди. Сякаш бяха на друг човек, а не негови.

За пръв път от месеци насам, отиде на работа в добро настроение и толкова работоспособен, че можеше да се погрижи и за завода на брат си, без да почувства никакво натоварване.

Свърши работа колкото цялата изминала седмица и доволен се облегна в стола. Около обед Моника се обади по вътрешния телефон и каза:

— Г-н Монтгомъри, майка Ви е тук.

— Майка ми? — попита той изумено — Кажи й да влезе, Моника.

Елегантна жена около шестдесетте влезе в кабинета му и спря на вратата. Дребна и слаба, с руса коса до раменете и сини очи, беше с изчистена петролена на цвят рокля до коляното и черни лачени обувки на нисък ток. Същата лачена чанта висеше на ръката й, а на другата висеше преметнато леко палто от Викуня на „Пиана“. Единствените й накити бяха часовник Картие и същите обеци. Тя бавно огледа сина си и каза:

— Здравей, Джейсън.

Той стана от стола си и отиде до нея. Прегърна я нежно и каза:

— Здравей, мамо. Какво правиш тук? — попита изненадано. — Как е татко?

— Баща ти е добре — имаше някаква хладина в държанието й и това учуди младият мъж. — До ушите ми достигат доста обезпокоителни новини, миличък. Идвам да се уверя с очите си, че това са просто долни лъжи.

— Какви новини имаш предвид? — попита я и отново зае старото си място зад бюрото.

— Коя е Ема? — пристъпи директно към въпроса, заради който бе пропътувала разстоянието от Хюстън до Ню Йорк.

— Ема — повтори той бавно и се облегна назад в стола си.

— Вярно ли е това, което научавам? Вярно ли е, че си я принудил да живее с теб? Какви са тези откачени работи, Джейсън? Толкова ниско ли си паднал, че си стигнал до там, за да си с нея? Така ли не останаха момичета, че опря дъното и започна да ги принуждаваш да живеят с теб? Нямаш ли поне малко останал морал, Джейсън Монтгомъри? — майка му направо крещеше пред него.

Той я гледаше учудено, за пръв път я виждаше в това състояние.

— На това ли успях да те възпитам? Да малтретираш жените? — очите й се насълзиха и тя ядно изтри една сълза с ръка. — Отвратена съм от теб. Направо не знам какво да кажа. Поне ми дай някакво обяснение. Кажи ми, че това не е вярно, или ако е така, обясни ми защо си постъпил по този начин с нея.

— Имаш ли време за един обяд, мамо? — попита синът.

— Нямам желание да обядвам с теб — извика насреща му тя. — Нямам желание дори да говоря с теб. Държа да разбера какво ти става? Кажи ми, Джес, моля те, кажи ми, че това не е вярно. Знам, че не би го направил — каза накрая с молба в гласа.

— За съжаление, ще те разочаровам, мамо. Вярно е до последната думичка.

Телефонът на бюрото му звънна и той вдигна слушалката.

— Добре, Моника, да влезе — каза той в слушалката. — Не, Моника, да не ме чака отвън, да влезе тук.

На вратата се почука и след секунда Ема застана на прага. Усмихна се, но усмивката й бавно се скри, когато погледна жената до стола пред бюрото. Имаше чувството, че я зашлевиха. Това бе майка му, та те бяха като две капки вода.

— Ааа… — каза заеквайки от изненада. — Ще мина по-късно — каза тя смутено и отстъпи назад.

— Ела, бонбонче — каза той и стана от стола. Доближи се до нея, целуна я леко по устните и я хвана за ръка. — Ела да те запозная с г-жа Монтгомъри.

Поведе я в кабинета и усмихнат каза:

— Мамо, запознай се с Ема Джоунс.

Жената стана от стола. Бе огледала момичето пред себе си и се усмихна доволно. Да, тя наистина бе бонбонче, особено с белия си панталон, бялата риза и бледорозово сако, цикламените обувки на висок тънък ток и чанта в същия цвят. С права черна коса и много свеж грим, момичето напълно покриваше обръщението, което синът й използва. Дааа, бонбонче — това бе най-точното определение за момичето пред нея.

— Г-жо Монтгомъри, радвам се да се запознаем — каза Ема с лека усмивка.

— Може ли да говорим без официалности, Ема? — попита майка му — Казвам се Александра. Алекс за близките.

Ема само кимна с глава.

— Джес, ще мина по-късно, не знаех, че имаш уговорка — каза тя и понечи набързо да избяга от стаята.

Беше страшно, да се запознае с майка му… наистина си е страшничко…

— Радвам се, че се запознахме, мадам — каза на жената.

— Тъкмо поканих майка ми на обяд с нас, бонбонче. Дошла е заради теб, научила е, че живеем заедно — каза той бавно. — Моля те, кажи й кога съм те малтретирал. Да съм те докоснал? Заплашвал?

Явно г-жа Монтгомъри бе научила за действията на сина си.

— Амиии, в интерес на истината, не, подобно нещо не се е случвало — нито ме е заплашвал, нито ме е малтретирал. Изключвам, разбира се, наглото изнудване на адвокатите му. Не се притеснявайте, Алекс. През цялото време той се държа като намусен, но безупречен кавалер — каза Ема сериозно, жената май наистина бе притеснена от действията му.

Телефонът й звънна и тя погледна кой я търси. От рекламната агенция й звъняха, вероятно всичко вече бе готово.

— Извинете ме, трябва да се обадя — и буквално излетя от стаята.

— Но, Джейсън, ти самият потвърди, че си я принудил да живее с теб? — попита майка му учудено.

— Да, мамо, така е, принудих я, но никога не съм я заплашвал. Е, казах й, че ако продължава да се разхожда полугола пред мен ще я метна на леглото, но никога не съм й посегнал с пръст, независимо какво ми е струвало това. — Той замълча чудейки се дали да й каже още нещо или не. — Успокой се мамо, не съм изверг, имах причини да направя това, но сега все още е рано да казвам каквото и да било. Ще ти кажа само едно нещо. От два месеца и половина Ема е тук, и от тогава досега не съм бил с жена.

Майка му повдигна учудено вежди. Този мъж пред нея синът й ли беше? Същият онзи Джейсън, който всяка вечер бе с различни момичета? Е, пределно ясно й беше, че не им е разтривал гърбовете нощем, и сега просто стоеше и слушаше думите му със зинала уста. Ама и „бонбончето“ си го биваше… защо ли с образа на Ема умът й направи асоциацията за „петифури с ягоди“?

— Исках Ема сама да реши кога ще бъде с мен, но колкото и трудно да ми е било, не съм бил с друга. Повярвай ми, имах чувството, че ще полудея през цялото това време — той я прегърна нежно.

— Тя наистина е бонбонче, Джес — каза майка му успокоена. — Добре, момчето ми, повече няма да те питам нищо. Знам колко непоносим можеш да бъдеш, затова се дръж добре, миличък — помилва го по лицето и го погледна с безграничната си майчина любов. — Косата ти е пораснала…

Ема влезе усмихната.

— Новият договор е подписан. Готови са и рекламните билбордове — каза тя сияеща. — Мина месец докато стане всичко, но се надявам резултата да си заслужава чакането и нервите.

— Може ли следобед, бонбонче? — попита мъжът. — Нека да обядваме с майка ми, след това ще имаш време да видиш и рекламите.

— Да, Джес, уговорката ми е за следобед, за 17,00 ч.

Тя просто сияеше. Джейсън си взе сакото и отвори вратата.

— След вас, дами — каза им усмихнат.

Обядваха в „Сетай“.

— Алекс, откъде разбрахте какво е направил Джейсън? — попита смутено Ема.

— Най-вероятно от онзи недоразвит кретен, брат ми — каза мъжът и сви рамене.

— Брандън е знаел какво правиш? — попита учудено майка му.

— Да, и през цялото това време се увърта около нея като гладно псе — каза кисело Джейсън, а ръката му стисна вилицата.

Майка му забеляза тона, физиономията и движението му и с повдигане на вежда се загледа в сина си. Явно нещата бяха много сериозни, момчето й май бе влюбено…

— Това не е вярно, Джес. Брандън беше толкова мил с мен през цялото това време, за разлика от някои присъстващи на масата — каза тя. — Ти беше вечно кисел, Джес, а Брандън обратно, винаги весел и усмихнат. Ти как мислиш, чия компания да предпочета? На този, който ме гледа на кръв по двадесет и четири часа в денонощието, или на другия, който е мил с мен?

Той я гледаше с отворена уста.

— Както ти казах още на летището в Маями, трябва да си поговорим много сериозно, мила.

Майка му само ги гледаше и слушаше. Явно Брандън е играл ролята на добрия дух в ситуацията.

— Джейсън, — каза тя след малко — след десетина дни баща ти има рожден ден, нали ще дойдете? — попита тя.

— А ти как мислиш? Дали ще го пропуснем, нали бонбонче? — каза и погледна към момичето до него.

Тя се замисли, тогава вече щеше да е изтекло времето на въпросните три месеца.

— Ема? — попита майка му.

— Не знам, г-жо Монтгомъри — каза сковано на масата.

— Как така, не знаеш? — попита Джейсън сериозно.

— Амиии — каза тя и замълча.

— Да? — попита рязко и я погледна с присвити очи.

— Трите месеца ще са изтекли, не знам дали ще бъдеш там с мен или с някоя друга — каза тя смутено. — Не искам да обещавам нещо, което не знам дали ще изпълня.

— Ако мислех да ходя с някоя друга, нямаше въобще да си направя труда да те питам — каза рязко и стана от масата като хвърли салфетката до чинията си. — Извинете ме — и се отдалечи в посока към тоалетните.

— Когато се върна никой повече не отвори дума за предстоящото посещение. Алекс започна да разпитва Ема за работата й и тя на драго сърце я покани в салона, за да й покаже за какво говори.

След като се наобядваха, тримата с Джейсън отидоха в салона и й показаха каталозите. Алекс закова поглед в снимката, на която бяха двамата и шокирано ги погледна.

— Вие двамата, от кога всъщност се познавате? — попита тя.

— От няколко месеца, мамо — каза Джейсън.

— Разбирам, и от няколко месеца живеете под един покрив — каза и погледна остро сина си.

— Не, Алекс, не е така — каза Ема и се засмя. — Видяхме се за пръв път в моя салон в Маями.

Александра само повдигна вежда и погледна сина си. Неминуемо щяха да й се появят бръчки по челото от толкова изненади и повдигане на вежди.

— Ти? В салон за красота? Пропускам живота на децата си — каза майката изумена.

— Не… беше там с Кристофър и чакаха Андреа. След това бяхме на дискотека и… Той дойде в Ню Йорк на представянето на новия ми салон. Живеем заедно от месец след това.

— Нещо не ми е много ясно — каза тя — но, няма значение.

— Всичко беше чудесно, докато не се получи една нелепа ситуация с едно момиче — каза синът й.

— Друго момиче? Джейсън, син си ми и те обичам безгранично, но си глупак, момчето ми. Не знам какво е онова момиче, но виждам това пред себе си… — каза тя и го изгледа студено от глава до пети.

— Казах, нелепа ситуация, да не мислиш, че съм сляп, мамо? — попита я ядосано.

Тя отново го изгледа, но не каза нищо повече. Ема бе навела глава надолу и много заинтригувано наблюдаваше снимката, просто умираше от срам от това, което чу.

— Та какво казваше, мила? — попита Алекс отново.

— Днес ми се обадиха, че двата билборда са готови и рекламата на салоните ми скоро ще бъде на лице.

— Мисля, че идеята да рекламираш сама салоните си е чудесна, Ема — каза тя обръщайки се към нея.

— И аз мисля така, г-жо Монтгомъри — каза момичето с усмивка.

Вечерта, след като изпратиха майка му на летището Ема критично оглеждаше образа си в огледалото. Джейсън се доближи зад нея и я прегърна през кръста с една ръка притискайки я в себе си. Другата я помилва по шията и се спусна надолу, към двете съблазнителни извивки на бялата риза.

— Тази вечер къде ще вечеряме? — попита любимият във врата й, а устните му бавно целуваха нежната кожа.

— Не знам — каза Ема задъхано и се притисна в него — Където искаш, Джес — добави на пресекулки и потрепери, когато зъбите му нежно захапаха извивката на рамото й.

— Добре, — вдиша аромата й — ще се обадя за маса — след минута каза — приготвяй се, нямаме много време, след час ни е резервацията.

— Но, Джес, — изскимтя момичето — така ли ще оставиш всичко?

— Няма време бонбонче, след вечерята ще продължим — каза и отново се доближи зад гърба й — А и така ще тръпнеш от желание да се върнем по-скоро тук.

Следващите десет дни бяха като приказка. Двамата бяха разделени единствено на работа, но бързаха да приключат делата си, за да са отново заедно. Вършеха всичко с лекота и усмивките не слизаха от лицата им. Никой и нищо не бе в състояние да ги ядоса.