Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mercure, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
2,9 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2020 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
hri100 (2020 г.)

Издание:

Автор: Амели Нотомб

Заглавие: Живак

Преводач: Светла Лекарска

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: роман (не е указано)

Националност: белгийска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 14 май 2009

Редактор: Валентина Бояджиева

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Шели Барух

ISBN: 978-954-529-655-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11451

История

  1. — Добавяне

— Какво ви е, Франсоаз? Бледа сте, лицето ви е изопнато.

— Не можах да спя. Ако позволите, мога да ви върна комплимента: изглеждате зле.

— А…

— И сега още повече пребледняхте.

— Мислите ли?

Медицинската сестра се захвана със словесна гимнастика, за да замаскира въпросите си като обикновени изречения.

— Надявам се, че спите добре.

— Невинаги.

— Вижте, Хазел, за да оздравеете, ви е необходим здрав сън!

— Уви, това не зависи от желанието ми. Дайте ми приспивателни.

— Никога! Аз съм против опиатите. Добрият сън е въпрос на воля.

— Не е вярно! Ето че и вие не сте спали добре.

— Това е друго. Аз мога да си го позволя: здрава съм.

— Уверявам ви, че не зависи от мене.

— Ами! Липсва ви воля.

— Франсоаз, вие сте жена, има неща, които можете да разберете.

— Ако сте неразположена, това не е причина да не спите.

— Не става дума за това — смотолеви младото момиче, чието лице от мъртвешки бледо стана яркочервено.

— Не схващам за какво говорите.

— Разбира се, че схващате.

Хазел беше на ръба на нервна криза, докато посетителката запазваше олимпийско спокойствие.

— Капитана… Капитана и аз… Ние… Той…

— А, ясно — подхвана медицинската сестра с професионална хладина, — имали сте сексуални отношения.

— Само това ли ще кажете? — попита Хазел изумена.

— Не виждам къде е проблемът. Нормално биологично поведение.

— Нормално! При 50 години разлика във възрастта на действащите лица?

— След като физиологията го позволява.

— Освен физиологията има и морал!

— В това няма нищо неморално — вие сте пълнолетна и съгласна на това.

— Съгласна? Откъде знаете?

— Не можете да излъжете една медицинска сестра. Мога да ви прегледам, за да проверя.

— Не, не го правете.

— Вашата реакция потвърждава думите ми.

— Нещата не са толкова прости — възмути се младото момиче.

— Или сте съгласна, или не сте. Излишно е да се правите на целомъдрена госпожица.

— Колко сте строга с мене! Истината е много по-сложна от това, което казвате. Човек може и без да е съгласен, да изпитва нещо силно към този, който… Може да е отвратен от едно тяло и при това да е очарован от душата, така че да приеме и тялото въпреки отвращението. Не ви ли се е случвало?

— Не. Нищо не разбирам от вашите истории…

— Никога ли не сте правили любов?

— Разбира се, че да, с моите годеници, но никога не съм си усложнявала живота с вашите смешни душевни терзания.

— Какво смешно има?

— Опитвате се да убедите самата себе си, че злоупотребяват с вас. Имате нужда да се идеализирате, да съхраните хубавия си образ…

— Не е вярно!

— Или като много хора искате да минете за жертва. Харесва ви да се виждате като мъченица в ръцете на един звяр. Намирам, че това не ви подхожда и е достойно за презрение.

— Нищо не сте разбрала! — развика се храненицата, плачейки. — Не е вярно. Не можете ли да допуснете, че един интелигентен мъж упражнява ужасно въздействие върху едно нещастно обезобразено момиче. Особено ако той е нейният благодетел.

— Аз виждам просто един възрастен мъж, който няма физическата възможност да упражни насилие върху когото и да било, особено върху едно младо същество.

— Младо, но болно!

— Пак ли се правите на жертвено агне!

— Освен телесното има и морално насилие.

— Ако наистина понасяте морално насилие, не ви остава друго, освен да си тръгнете.

— Да си тръгна оттук? Вие сте луда! Знаете много добре, че не мога да си покажа лицето.

— Много удобен претекст. Аз смятам, че вие живеете с Капитана напълно съзнателно. И в това да спите с него няма нищо престъпно.

— Лоша сте с мен!

— Казвам истината, вместо да се примиря с вашата недобронамереност.

— Казвате, че съм пълнолетна. Но когато това започна, още не бях. Бях на 18 години.

— Аз съм медицинска сестра, а не полицейски инспектор.

— Нима твърдите, че медицината и законът нямат нищо общо?

— Юридически погледнато, непълнолетните са под закрилата на своите наставници.

— Не намирате ли, че моят наставник ме е закрилял по странен начин?

— 18 години е нормална възраст за първи сексуален опит.

— Подигравате ми се! — разкрещя се младото момиче, като ридаеше.

— Ще се успокоите ли? — авторитетно попита посетителката.

— Не смятате ли, че мъж, който спи с обезобразено момиче, е перверзен?

— Няма да навлизам в такива оценки. Всеки си има вкус. Освен това мога да ви възразя, като кажа, че той ви обича заради вашата душа.

— Тогава защо не се задоволява с душата ми? — изкрещя Хазел.

— Няма защо да изпадате в такова състояние — каза твърдо Франсоаз.

Отчаяна, Хазел й хвърли сърцераздирателен поглед.

— А аз мислех, че ме обичате!

— Разбира се. Но това не е причина да участвам в комедията ви.

— В комедията ми? О, вървете си, мразя ви.

— Добре.

Младата жена събра вещите си. В момента, в който напускаше стаята, малката я попита с умоляващ глас:

— Но ще се върнете все пак, нали?

— Още утре — усмихна се Франсоаз.

Тя слезе по стълбите, ужасена от това, което бе наговорила.

 

 

Вратата на пушалнята се отвори.

— Госпожице, бихте ли дошли за момент? — попита Капитана.

Тя влезе. Сърцето й биеше до пръсване.

Старецът изглеждаше разстроен.

— Исках да ви благодаря — каза той.

— Върша си работата.

— Не говоря за уменията ви на медицинска сестра. Намирам ви много мъдра.

— А…

— Вие разбирате неща, които обикновено жените не разбират.

— Какво искате да кажете?

— Не се правете, че не знаете. Вие анализирахте ситуацията много далновидно. Не ви убягна основното — обичам Хазел. Не можете да подложите на съмнение любовта, която изпитвам към нея. Свети Августин е казал: „Обичай и прави каквото искаш“.

— Господине, това не ме засяга.

— Знам. Но все пак ви го казвам, защото ви ценя високо.

— Благодаря.

— Аз трябва да ви благодаря. Вие сте възхитителна. И освен това хубава. Приличате на богинята Атина — красотата ви е интелигентна.

Посетителката сведе очи сякаш от смущение. Каза довиждане и си тръгна.

„Разбрах това, което ме интересуваше“, мислеше тя.

 

 

След покупките в аптеката Франсоаз отиде в кафенето. Това не й беше присъщо.

— Калвадос, ако обичате.

„Откога жените пият това“, запита се барманът.

Моряците гледаха с възхищение хубавото същество, което изглеждаше по-скоро сериозно и беше потънало в мислите си.

„След като сега знам, трябва да удвоя вниманието си. Какъв късмет, че не е забелязал за клизмите. Сигурно подслушва разговорите ни, без да напуска пушалнята, която трябва да е свързана някак си със стаята на Хазел. Как ли се чувства сега малката клетница? Как да й кажа, че съм на нейна страна? Дали все още ми има доверие след това, което й наговорих? Бих искала да й пиша, но това е невъзможно: копоите, които ме претърсват, не оставят да премине и най-незначителната бележка.“ Няколко дни по-рано тя изненадана видя един от тях да чете указанието на лекарство, намерено в медицинската й чанта. Тя го попита какво точно търси, а той отговори: „Дали няма кодирано съобщение чрез подчертаване на определени букви“. Никога не бе помисляла за това. „Какво мога да направя срещу тези цербери? Мога да взема бял лист и да пиша в стаята на Хазел, но тя би ми задала издайнически въпроси, които ще бъдат чути: «Какво пишете, Франсоаз? Какво отбелязвате? Защо слагате пръст пред устните си?». Няма да е лесно с тази наивница. Не, ще следвам своя план. Само че ще отнеме много време.“

Тя отиде на бара и попита собственика:

— Какво се е случило на Капитана, преди да се настани в Морт-Фронтиер?

— Защо се интересувате?

— В момента се грижа за него. Има начало на плеврит.

— Трябва да не е съвсем млад вече, за последен път го видях преди 20 години. Още тогава изглеждаше стар.

— Морето съсипва.

— В неговия случай не е само морето.

— Какво знаете за него?

— Не много. Знам, че се казва Омер Лонкур, хубаво име за моряк. Доколкото съм чувал, кариерата му е била доста бурна. Участвал е даже в разбиването на блокадата в Китайско море. Преди 30 години се оттеглил от всичко.

— Защо така рано?

— Никой не знае. Във всеки случай бил много влюбен.

— В кого?

— В една жена, която довел с кораба си. Никой не я е виждал. Лонкур купи острова и настани там любовницата си.

— Преди 30 години? Сигурен ли сте?

— Сигурен съм.

— Как така никога не сте виждали тази жена?

— Тя не напускаше Морт-Фронтиер.

— Тогава как знаете, че е съществувала?

— Разбрах го от Жаклин, готвачката на Лонкур.

— Тя беше ли я виждала?

— Не знам. Изглежда, че хората на Капитана имат нареждане да мълчат. Въпросната госпожица е умряла преди 20 години.

— От какво?

— Удавила се в морето.

— Как така!

— Странна история, наистина. Минало време и тялото й било изхвърлено в залива на Ньод. Била толкова подпухнала от водата, че приличала на накиснат хляб. Невъзможно е да се каже как е изглеждала жива. След аутопсията и разследването полицията заключила, че става дума за самоубийство.

— Защо ли го е направила?

— Иди, че разбери.

„Точно това и ще направя“, помисли си медицинската сестра, плати и излезе.

 

 

В болницата тя подхвана разговор с най-възрастната си колежка, която беше на 50 години. От нея не разбра почти нищо.

— Не знам каква беше. Не си спомням.

— Как се казваше удавницата?

— Откъде да знам?

— Може Капитана да е казал името й.

— Може.

— Ама че лоша памет! Не забелязахте ли някоя подробност?

— Носеше хубава бяла нощница.

„Вкусовете на Капитана по отношение на облеклото не са се променили“, помисли Франсоаз и отиде да провери регистрите, в които не откри нищо особено. През 1903 в болницата в Ньод бяха починали десет жени, година като всички останали.

„Така или иначе Лонкур е могъл да каже кое да е име, тъй като само той я е познавал“, каза си тя.

Медицинската сестра се попита къде ли са я погребали.

 

 

Усмивката на Хазел изглеждаше пресилена.

— Размислих върху вчерашния ни разговор.

— А — каза безразлично посетителката.

— Мисля, че бяхте права. Но въпреки това не споделям мнението ви.

— Няма значение.

— Така е, не сме длъжни да мислим като приятелите си, нали?

— Така е.

— Странно нещо е приятелството: обичаме приятелите си не заради физиката или заради идеите им. Тогава откъде идва това странно чувство?

— Права сте, това е много любопитно.

— Може би между хората съществуват някакви загадъчни връзки. Например нашите имена: вие се казвате Шавен[1], нали?

— Да.

— Звучи като „кестен“ и ето, косите ви са кестеняви. Аз пък се казвам Хазел, което значи лешник, и косите ми са с цвят на лешник. Кестен, лешник — от едно и също семейство са.

— Странно е, че името ви значи лешник.

— Клонките на лешника се използват за търсене на вода. Те потрепват, щом усетят силата и чистотата на извора. Хазел означава и „изтръгваща“.

— Звучи много зловещо, като вещица.

— Бих искала да съм вещица. Но нямам такава власт.

„Само така си мислиш“, каза си Франсоаз.

— Кестенът — продължи младото момиче — няма дарбата да открива вода, но е особено издръжливо, здраво и солидно дърво. Като вас, Франсоаз.

— Не знам дали трябва да се вярва на значението на имената — те са ни дадени лекомислено.

— Аз мисля, че те са израз на съдбата. Шекспировата Жулиета казва, че Ромео би бил все така прекрасен дори и да се казваше иначе. Но в същото време нейното изящно име е доказателство за обратното и се е превърнало в мит. Ако Жулиета се казваше… не знам как…

— Жозиан?

— Да, ако се казваше Жозиан, нямаше да се получи!

Те избухнаха в смях.

— Времето е хубаво — каза масажистката. — Бихме могли да се разходим из острова.

Момичето пребледня.

— Уморена съм.

— Добре ще ви се отрази да излезете на въздух, вместо да стоите затворена тук.

— Не обичам да излизам.

— Жалко. Бих се разходила покрай морето.

— Отивайте.

— Без вас не ми се ходи.

— Не настоявайте.

„Колко е глупава — разгневи се вътрешно посетителката, — навън бихме могли да поговорим свободно.“

— Не ви разбирам. Островът е безлюден. Никой няма да ви види, няма от какво да се страхувате.

— Въпросът не е в това. Веднъж излязох на разходка. Бях сама и въпреки това чувствах нечие присъствие. Беше ужасно.

— Имате прекалено развинтено въображение. Всеки ден вървя пеша от кея дотук и никога не съм срещала призраци.

— Не говоря за призраци, а за присъствие. Разтърсващо присъствие. Не мога да ви кажа нищо повече.

Медицинската сестра изгаряше от желание да попита младото момиче дали знае нещо за предишната любовница на Лонкур. Тя извъртя въпроса.

— Много ми харесват вашите бели нощници.

— И на мене ми харесват. Капитана ми ги подари.

— Прекрасни са. Какво качество! Никога не съм виждала такива в магазините.

— Защото са стари. Капитана каза, че са останали от майка му.

„Не знае нищо“, заключи масажистката.

— Тъжно е да носиш такива нощници, когато си обезобразен. Подобна дреха изисква идеално лице.

— Пак ли ще се оплаквате, Хазел!

— Бих искала да ви подаря една. Тази ще ви отива много.

— Отказвам да приема. Подаръци не се подаряват.

— Позволете ми поне да ви кажа, че сте много хубава. Направете ми удоволствието да се наслаждавате на това щастие.

 

 

Преди да стигне до кея, Франсоаз се разходи по брега. Двайсет минути бяха достатъчни, за да се обиколи островът.

Медицинската сестра не беше от тези, които вярват в загадъчни присъствия. Една млада жена се беше удавила тук преди 20 години и в потискащото настроение на това място нямаше нищо ирационално.

Надеждите й да попадне на гроб не се оправдаха. „Глупаво е да търся! Лонкур не би поел такъв риск. Ако трябваше да има гробове на точните места, където хората са умрели, земята и морето щяха да представляват гробища от край до край.“

Все пак на брега, точно срещу Ньод, тя забеляза нещо като каменна стрела, вдадена в морето. Въпреки че не можеше да бъде сигурна в нищо, сърцето й потръпна.

Бележки

[1] Игра на думи. На френски думата кестен звучи като Шавен. На немски Hasel означава лешник и звучи като името на героинята. — Б.пр.