Произведения

Роман

Сваляне на всички:

Новела

Сваляне на всички:

Биография

По-долу е показана статията за Амели Нотомб от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Амели Нотомб
Амели Нотомб през 2009 г.
Амели Нотомб през 2009 г.
Родена9 юли 1966 г. (58 г.)
Професияписател
Националност Белгия
Активен период1992 -
Жанрроман, пиеса
Известни творби„Изумление и трепет“ (1999)
НаградиГоляма награда на Френската академия за роман (1999)
Награда Флора за млада звезда (2007)
Награда на името на Жан Жионо (2008)
Командор на Ордена на короната, Белгия
Подпис
Уебсайт
Амели Нотомб в Общомедия

Амели Нотомб (на френски: Amélie Nothomb), псевдоним на баронеса Фабиан Клер Нотомб (Fabienne Claire Nothomb), е белгийска писателка, творяща на френски език.

Плодовита авторка, след публикуването на първия й роман „Хигиена на убиеца“ през 1992 г., на двадесет и шест години, тя издава по една книга на година. Романите й са сред най-продаваните литературни произведения и са преведени на няколко езика. Тя е кавалер на Ордена на короната и има титлата „баронеса“, връчена й от белгийския крал Филип. Нейният сатиричен роман за корпоративния живот в Япония „Изумление и трепет“ печели Голямата награда за роман на Френската академия през 1999 г., а през 2015 г. е избрана като член на Кралската академия за френски език и литература в Белгия.

Биография

Амели Нотомб е родена на 9 юли 1966 г. в Етербек, Брюксел-столичен регион. Въпреки че като творец тя често метафорично заявява, че е родена през 1967 г. в Кобе, Япония, официалните данни показват, че е живяла там само между две и петгодишна възраст.

Произхожда от белгийско благородническо семейство – баща ѝ е дипломатът Патрик Нотомб, а сред предците ѝ са Шарл-Фердинанд Нотомб, бивш белгийски външен министър, и писателят и политик Пиер Нотомб. Има един брат – Андре Нотомб и една сестра – Жулиет Нотомб, която се занимава с писане на детски книги.

Детството ѝ е белязано от множество пътувания – живяла е в Китай, Ню Йорк, Бангладеш, Бирма, Обединеното кралство (Ковънтри) и Лаос. Докато живее в Япония, учи в местно училище и научава японски език. Когато навършва пет години, семейството ѝ се премества в Китай. В автобиографичния си роман „Изумление и трепет“ тя описва напускането на Япония като „мъчителна раздяла“.

По-късно Нотомб следва филология в Брюкселския свободен университет. След завършването си се връща в Япония, където започва работа в японска компания в Токио. Именно този период от живота ѝ вдъхновява романа „Изумление и трепет“.

Амели Нотомб дебютира през 1992 г. с романа „Хигиена на убиеца“, който бързо привлича вниманието на критиката и читателите. Оттогава тя поддържа впечатляваща продуктивност, публикувайки приблизително по един роман годишно. Сред най-известните ѝ произведения са Les Catilinaires (1995), „Изумление и трепет“ (1999) и Métaphysique des tubes (2000).

Талантът ѝ е признат с множество престижни награди, включително Награда „Жак-Шардон“ (1993), Гран при за роман на Френската академия (1999) и Гран при „Жан Джоно“ (2008). От 2015 г. тя е член на Белгийската кралска академия за френски език и литература.

През 2002 г. Амели Нотомб публикува Robert des noms propres – романизирана биография на френската певица Робер. Освен това, в периода 2000–2002 г., тя пише текстовете за девет песни на същата изпълнителка.

Има строг режим, пише по 4 часа на ден и се събужда преди изгрев слънце.

През 2012 г. е създаден документалният филм Amélie Nothomb: une vie entre deux eaux („Амели Нютомб: живот между две води“), режисиран и написан от Лорелин Анамийо и Лука Киари. Филмът проследява завръщането на писателката в Япония, където тя преоткрива красотата на пейзажите, мирните ритуали и тъгата на Фукушима. Най-емоционалният момент е срещата с нейната японска бавачка Нишио Сан.

На 8 юли 2015 г. Амели Нотомб получава титлата „баронеса“ с кралски указ. Това отличие е ненаследствено, а подчертава нейния принос към литературата и културата.

Романът й „Първа кръв“ представлява измислени мемоари на нейния баща, който почива през 2020 г.. Написан от първо лице, той предлага личен и емоционален поглед върху живота му, включително детството, дипломатическата му кариера и изпитанията, които е преживял. Книгата получава наградата „Ренодо“ през 2021 г., което затвърждава литературното майсторство на Нотомб и способността ѝ да съчетава история и художествена измислица.

Живее в апартамента си в Париж и по-рядко в Белгия.

Амели Нотомб през 2013 г.

Библиография

Романи

  • Hygiène de l’assassin (1992)
    Хигиена на убиеца, изд. ИК „Колибри“, София (2005, 2024), прев. Светла Лекарска
  • Le Sabotage amoureux (1993)
    Любовен саботаж, ИК „Колибри“, София (2013), прев. Светла Лекарска
  • Les Catilinaires (1995)
    Против Катилина, изд. „Ковачев“, Силистра (2004), прев. Анелия Велева
    Речи против Катилина, ИК „Колибри“, София (2017), прев. Светла Лекарска
  • Péplum (1996)
  • Attentat (1997)
    Атентат, ИК „Колибри“, София (2011), прев. Светла Лекарска
  • Mercure (1998)
    Живак, ИК „Колибри“, София (2009), прев. Светла Лекарска
  • Stupeur et tremblements (1999)
    Изумление и трепет, ИК „Колибри“, София (2005, 2024)[1], прев. Светла Лекарска
  • Métaphysique des tubes (2000)
  • Cosmétique de l'ennemi (2001)
    Козметика на врага, ИК „Колибри“, София (2004)[2], прев. Светла Лекарска
  • Robert des noms propres (2002)
    Речник на собствените имена, ИК „Колибри“, София (2006), прев. Светла Лекарска
  • Antéchrista (2003)
    Антихриста, ИК „Колибри“ (2008), прев. Светла Лекарска
  • Biographie de la faim (2004)
    Биография на глада, ИК „Колибри“, София (2010), прев. Светла Лекарска
  • Acide sulfurique (2005)
  • Journal d’Hirondelle (2006)
  • Ni d'Ève ni d'Adam (2007)
    Нито Ева, нито Адам, ИК „Колибри“, София (2009), прев. Светла Лекарска
  • Le Fait du prince (2008) – награда „Жан Жионо“
    Кралска воля, ИК „Колибри“, София (2010), прев. Светла Лекарска
  • Le Voyage d'hiver (2009)
    Зимно пътуване, ИК „Колибри“, София (2011), прев. Светла Лекарска
  • Une forme de vie (2010)
    Форма на живот, ИК „Колибри“, София (2014), прев. Светла Лекарска
  • Tuer le père (2011)
    Да убиеш бащата, ИК „Колибри“, София (2014), прев. Светла Лекарска
  • Barbe bleue (2012)
    Синята брада, ИК „Колибри“, София (2015), прев. Светла Лекарска
  • La Nostalgie heureuse (2013)
    Щастливата носталгия, ИК „Колибри“, София (2016), прев. Светла Лекарска
  • Pétronille (2014)
    Петрония, ИК „Колибри“, София (2017), прев. Светла Лекарска
  • Le Crime du comte Neville (2015)
  • Riquet à la houppe (2016)
  • Frappe-toi le cœur (2017)
    Попитай сърцето, ИК „Колибри“, София (2019), прев. Светла Лекарска
  • Les Prénoms épicènes (2018)
  • Soif (2019)
    Жажда, ИК „Колибри“, София (2020), прев. Светла Лекарска
  • Les Aérostats (2020)
    Аеростати, ИК „Колибри“, София (2021), прев. Светла Лекарска
  • Premier Sang (2021)
    Първа кръв, ИК „Колибри“, София (2023), прев. Светла Лекарска
  • Le Livre des sœurs (2022)
  • Psychopompe (2023)
  • L'Impossible Retour (2024)

Пиеси

  • Les Combustibles (1994) 

Източници

  1. ↑ Амелия Личева, „За собствения дял от свободата“, в. „Култура“, бр. 8/9, 1 март 2002.
  2. ↑ Амелия Личева, „За съдбата да си виновен“, в. „Култура“, бр. 14/15, 2 април 2004.

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Amélie Nothomb в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни