Елси Лий
Дипломатична любовница (5)

Глава V

Докато приближаваше, той леко се огледа.

— Нони, мила — отпуснато каза Йорк и се наведе да я целуне. — Къде са Джил и другите?

— На почивка — отвърна тя, като се стараеше да не се вълнува.

Йорк седна в един шезлонг.

— По дяволите, трябваше да се сетя — разочаровано изрече той и затвори очи с въздишка. — Е, това е. Господи, така се надявах, а сега всичко пропадна.

— Какво пропадна?

— Отпуската ми. Първата, която успях да си издействам от години насам. И то цели две седмици. Работех като вол, дадох всичко от себе си, пришпорвах останалите, като си мислех, че ще имам половин месец, за да си почина — той скочи на крака и нервно прекоси двора. — Намерих и яхта от мой приятел в Анаполис. Хенри я снабди с провизии и морски карти. Идвам тук и разбирам, че бил изпратен в Канада, прекратили му отпуската. Бедната Джилиън, ще очаква Хенри във фермата, но напразно.

— Не можеш ли да заминеш сам? Пак ще си починеш — попита със съчувствие Нони.

Йорк унило поклати глава, откъсна една от розите на Хеда и я поднесе към носа си.

— Яхтата е дълга почти девет метра. Трябват двама души, за да може да се управлява. Дойдох, като се надявах, че Джил ще е тук, можехме поне за няколко дни да… Трябваше да се досетя, че е възможно да е заминала някъде.

Нони седеше мълчаливо, наблюдаваше го колко е разочарован, докато той изведнъж се обърна и се хвърли в краката й, като с театрален жест я хвана за ръката.

— Нони, миличка моя! Ще дойдеш ли с мен? Моля те, моля те!

— Разбира се — спокойно отвърна тя. — Чаках да ме поканиш — наведе се, отдръпна ръката си, като започна бързо да прибира материалите си за рисуване. — Не зная доколко ще бъда полезна, но стриктно ще изпълнявам заповедите ти.

Нони се изправи, Йорк също, а очите му радостно блестяха.

— Наистина ли ще дойдеш?

Тя ведро кимна.

— За две седмици, щом ще съм полезна и ще мога да рисувам — после се засмя на невярващия му поглед. — Аз също съм в отпуска. Възнамерявах да рисувам в Озаркс, но морските пейзажи ще свършат същата работа.

— Нони! — Йорк я хвана през кръста и я подхвърли нагоре като кукла, като я целуваше от радост. — Ах, ти, прекрасно момиче! — пусна я той с мечешка непохватност. — Разбира се, че можеш да си вземеш боите и каквото още поискаш! Ти си екипажът, от който се нуждая. Ах, какъв невероятен късмет!

— След десет минути съм готова. Докато чакаш, в хладилника има студен чай.

Тя нахвърля малко дрехи в една чанта, материалите за рисуване — в специално куфарче, затвори прозорците, в случай че има буря, и тичешком слезе надолу по стълбището. Йорк възбудено я чакаше на главния вход.

— Всичко е заключено на първия етаж. Взе ли си вълнен пуловер? На яхтата има и мушами. Готова си, така ли? Да тръгваме тогава!

Той подкара с бясна скорост, а Нони бе странно спокойна. През целия път до Анаполис устата му не млъкна, сякаш бе навит на пружина. Като се качиха на борда на „Тиана Ту“, Йорк съвсем се развихри, взе питейна вода, лед и започна да издава най-различни заповеди, сякаш Нони бе другата му млечна сестра. Свита на предното легло, тя се питаше колко ли време ще му е необходимо още, за да осъзнае, че не е с Джилиън.

На яхта като тяхната имаше много работа. Под неговите напътствия тя помогна да вдигнат платна, изслуша лекцията му, как да си служи с газовия котлон и го замести на руля, докато той слезе долу да си облече фланелка и къси панталони. После поеха по главното течение на залива, огрени от слънцето и заобиколени от зелената пенлива вода под тях. Нони бе седнала на пейката в кабината и фиксираше грога, както й бе казал Йорк, а той изучаваше морските карти и с крак държеше курса като истински професионалист.

— Хммм, как мирише морето! — пое дълбоко въздух. — Обичам птиците. Обичам да слушам крясъците им. Обръщала ли си внимание, че морските птици никога не пеят?

— Разбира се, тук морето пее!

— Така е — бе замечтаният му отговор, последван от мълчание.

От три часа не бе продумал нито дума. Беше оставил картите и се бе отдал на слънцето, небето и морето. Духаше лек, свеж бриз и яхтата леко се носеше по вятъра. Той сякаш бе забравил за нейното присъствие и тя слезе долу, за да си вземе боите и четките. После се върна в кабината, седна в ъгъла до компаса и моливът й бързо се плъзна по белия лист: крайбрежие, птици, лодки. Йорк бе на руля и Нони се хвана да изучава мускулестите му крака. Постепенно бе напълно погълната и силно развълнувана от мисълта, какъв бърз поглед трябва да има човек, за да улови миг от заобикалящия го пейзаж, и тогава Йорк каза:

— Съвземи се, моряко! Добре се справяме! Подай ръка!

Тя остави листа и моливите.

— Да, сър. Какво трябва да направя?

Нони пое руля, а Йорк сви кливера.

— На борд!

— Надясно или наляво?

Те успешно пуснаха котва и свиха главното платно за през нощта.

— Сега зная защо моряците от флота получават роли — каза тя, останала без дъх. — Трябва да пийна нещо.

Йорк спа в кабината, а Нони — долу в спалното помещение. Времето бе все така хубаво. Поддържаха курс надолу по източния бряг, като спираха, за да се окъпят и по-пекат на палубата. Нони се справяше с всичко, но се ядосваше на Хенри за провизиите, предимно консервирани спагети и фасул, които след кухнята на Хеда й се струваха съвсем безвкусни.

— Трябва да измислим нещо по-добро. Не можем ли да наловим прясна риба?

— С какво? Ти сама би ли се хванала на въдицата?

— Ако това означава „вкусна вечеря“ — да!

Той бе почернял доста от слънцето, а тя имаше приятно кафеникав загар. Научи се да борави с руля, подремваше за кратко време. Малко разговаряха: „Отпусни главното платно“ или „Аз ще поема руля, а ти запали котлона. Не мога да му свикна.“

През изминалите три дни Нони бе щастлива, както никога досега. Тя дори не мислеше за мъжкото тяло, до което бе съвсем близо. Харесваше й ролята на сестра. Очарована бе от желанието си да рисува, от поклащането на яхтата, от издутите от вятъра платна. Достатъчно бе да бъде тихо и всеки да се отдаде на собствените си мисли, да направи смел кулинарен опит с омарите, които Йорк замени срещу три кутийки студена бира през един горещ следобед. Забавно беше да научи някои морски термини, да се оправя с руля и въжетата, да се опитва да измие добре палубата или да завърже възел. Стигаше й просто да е там, при слънце и вятър, с добър приятел до себе си. Нони погледна отстрани този световноизвестен мъж, застанал като ястреб на руля, и видя в него малкото корнуелско момче, което пуска във водата първата си детска платноходка. Тя бе напълнила цяла папка с негови рисунки и знаеше, че това е най-трудният за рисуване мъж. Като гледаше лениво към блещукащата вода, Нони си каза: „Някой ден ще го нарисувам наистина, защото ще имам сегашните мигове…“

— Нони — тихо рече той. — Ще те сваля на брега тази вечер…

Тя се взря в него, неспособна да каже нищо. Зелените му очи бяха мрачни, тревожни…

— Не зная какво ми бе станало. Прости ми, мила! Такъв егоист съм, но нали се надявах на този отпуск и бях готов да се вкопча във всеки, който би ми помогнал.

Усмихна се тъжно, протегна ръка и я повика при себе си. Нони се облегна на него, сърцето й щеше да се пръсне от страх, че всичко може да свърши изведнъж.

— Толкова съм несръчна — с тъга отбеляза тя.

— Господи, не, не това е причината — той я притисна силно към себе си. — Тези дни бяха истински, чисти, но всичко си има край. Нони, миличка, не можеш да прекараш две седмици на яхтата сама с мене. Ще се разчуе.

— О! — възкликна тя успокоена. — Значи причината не е в това, че не ме бива за моряк.

— Та ти си сто пъти по-добра от Джил — увери я той, като се засмя. — Господи, досега да ми е проглушила ушите.

Нони се усмихна и се сгуши в него, усещайки силната ръка, която я обгръщаше.

— Кой го интересува, че ти помагам? А и кой ще узнае? Ще слизам долу в каютата, когато зареждаш с гориво, и ще ходя на пазар сама.

— Ако бях сигурен, че няма да се разбере… — каза той сякаш на себе си. — А ти, Нони, наистина ли ти е приятно?

— О, да! Това е нов свят за мен, Йорк.

— Не бива… няма да е честно спрямо теб — мърмореше той, — но ако наистина искаш да останеш, не мога да ти откажа, Нони. Та ти си моят екипаж…

— Добре тогава, ще бъдем предпазливи и ти ще си задържиш екипажа.

Тя се извъртя малко така, че да може да се излегне с цялата си дължина върху кърмата, и облегна глава на рамото му. Останаха така около час, без да говорят, докато вятърът не смени посоката си и Йорк се надигна, за да направи нужните промени.

— Поеми руля и го задръж така — кратко й обясни той, изчака между два порива на вятъра и в най-подходящия момент обърна платната, за да може яхтата да навлезе в пристанището на Деймс Куортър. — От теб ще излезе превъзходен кормчия — каза той с усмивка, когато свиваха платната за през нощта.

— Заслугата е изцяло твоя.

Слязоха на брега: Йорк, за да разговаря с представители от пристанището, а Нони да намери супермаркет. В гумената лодка обратно към яхтата той й каза:

— Има карнавал в града, Нони. Искаш ли да отидем? Искаш ли да спечелиш пухкави платнени мечета и електрически часовници, които не работят?

— Не. Ти си падаш по кокосовите пайове, а аз — по въртележките…

Той започна да се смее високо, докато не зарази и нея. После складираха храната, клекнали весели един до друг. Нони се зае да приготви вечерята, като си тананикаше нещо заедно с транзистора, а през това време Йорк се избръсна и се преоблече в предната каюта.

— Пееш фалшиво — оплака се той.

— Зная. Не е ли жалко? Обичам музиката, а един тон не мога да изпея вярно — тя продължи да си тананика все така фалшиво, докато не излезе навън за глътка въздух. Като се изправи до командната кабина, тя откри, че си имаха съседи: една огромна лъскавобяла яхта се канеше да пусне котва малко по-навътре към морето от „Тиана Ту“. На носа й с яркочервени букви бе написано „НЕ НЕ“. Нони седна, кръстоса крака и мълчаливо се прехласна в нея, като се чудеше дали името не означава „ДА ДА“ на гръцки, или това бе названието на един вид хавайски гъски, често срещано в кръстословиците. Десетина моряци се суетяха около котвата, а капитанът — в пълна униформа, с еполети и островърха шапка — издаваше заповеди по микрофон. Задната палуба бе пълна с хора, които се смееха, разговаряха, движеха се и си вземаха от нещата, които слугите им поднасяха в подноси.

Нони се чувстваше напълно щастлива на „Тиана Ту“, но й беше приятно да наблюдава „Не Не“. Явно хората там се веселяха добре. Замечтано, тя се наведе над планшира, за да вижда по-добре, и забеляза двама мъже да се отделят от основната група и да се доближават до бордовата ограда, разговаряйки помежду си. Нони едва не извика от почуда, рязко се обърна и се скри в каютата. Единият от двамата без съмнение бе Оливър Невинс…

Йорк се показа — чист, елегантен и по-красив, отколкото трябва да бъде един мъж.

— Твой ред е, мила! Аз ще направя нещо за пиене, а ти се приготви да омагьосаш тълпата на карнавала и, моля те, престани да пееш.

— Не се притеснявай, спрях вече — с разтреперан глас отвърна тя. — Я погледни отвън. Една огромна богаташка яхта е пуснала котва до нас и Оливър Невинс е там.

— Виж ти! — промърмори той, като разтревожено хапеше устни. — Добре, здрачава се вече. Няма да се показваш, а като се стъмни, ще слезем на брега — Йорк предпазливо отиде отново да огледа яхтата до тях, но като се върна, изглеждаше по-разтревожен. — Мили боже, това е яхтата на Стратос Медина!

— Кой е той? — смутено попита Нони.

— Човекът, притежаващ всичко, което Онасис няма. Оливър може да не ме познае, само веднъж сме се срещали, но Стратос беше продуцент на последните ми два филма. Дори за един уикенд бях на гости на острова му в Егейско море. По дяволите — той замислено се хвана за брадичката, — това е единственото спокойно място да закотвим, но вероятно ще се наложи да отплаваме рано утре сутринта. Но да не изпадаме в паника. Иди и се преоблечи.

Тя покорно се оттегли, за да смени сегашните си дрехи с чиста блуза и три четвърти панталони, гримира се и съвсем, леко се парфюмира. Когато излезе, навън беше почти тъмно, а Йорк бе оптимистично настроен:

— Въобще няма да ни забележат. Партито е в разгара си, а и ще има вечеря после. Освен това морското течение ни скрива от погледите им.

Беше прав. „Тиана Ту“ се бе извила така, че командната кабина скриваше каютите, а очевидно гостите на борда на „Не Не“ се намираха в салонните помещения под палубата, ако се съди по редицата от осветени илюминатори по протежение на яхтата. Красива моторна лодка се полюшваше сред вълните, завързана за мостика, където двама моряци в бели униформи стояха на пост. Капитанът заслиза към лодката, следван не само от Оливър, но и от Мери-Ан. С широко отворени от учудване очи Нони ги видя как махнаха на някого от палубата. После, сред бумтежа на двигателя, се отправиха към кея.

— Колко странно! Явно няма да се връщат, но и багаж нямат.

— Стратос вероятно ги е поканил за през деня — предложи Йорк. — Толкова по-добре за нас. Ела да пийнем по нещо.

Пиха по две, седнали в командната кабина, изчаквайки да се стъмни съвсем.

— Какво ще правиш в Холивуд?

— Любовен филм — той сбърчи нос с отвращение. — Начин да се изкарат пари за по-полезни неща.

— Като например?

— Не зная още. Това е едно от нещата, които трябва да реша. Имам… доста голям избор.

— И винаги си го имал — отбеляза тя. — Какви са възможностите този път?

— О, съвременна пиеса в Лондон, филм в Рим, телевизионно шоу или Шекспир на Бродуей — прозвуча нетърпеливият му отговор.

— Какво от Шекспир?

— „Отело“ — вяло отвърна той и се усмихна. — Кое да избера, мила? На теб разчитам.

— О, ами пиеса, разбира се — без колебание отвърна тя. — Дали Лондон, или Бродуей — ти знаеш по-добре от мен.

— Защо избра пиеса?

— Защото почти година не си правил нищо друго, освен филми и снимки за телевизията. Нужна ти е истинска пиеса — за тонус.

— Ако знаеш колко работа се иска за подобно нещо — потръпна той при тази мисъл, но Нони продължи:

— Ще ти хареса, ще видиш.

Йорк й се усмихна замислено.

— Познаваш ме доста добре и мисля, че си права. Трябва да играя в пиеса, просто съм се отпуснал.

— Още седмица почивка и ще се справиш — увери го тя и стана да нареди масата. Изведнъж по средата на вечерята „Тиана Ту“ се заклати силно. Нони хвана чашите с вино, а Йорк сграби кафеничето, преди да се е изляло.

— Какво, за бога…? — той надникна през илюминатора.

— Виж ти, „Не Не“ вдига котва.

Нони застана на колене върху леглото и двамата мълчаливо наблюдаваха как огромната яхта бавно се извъртя, за да излезе от залива. Стояха така, докато не се скри от погледа им.

— Ура! — радостно възкликна Йорк и придърпа Нони към себе си. — Имаме си поне един ангел пазител да се грижи за нас. Искаш ли кафе или след това, като се върнем? Време е за карнавала.

Като привърза лодката към кея, Йорк си сложи някакви огромни очила с рогови рамки и разроши косата си.

— Дегизиране — прошепна той, като скрито се озърна, при което Нони започна да се смее, но колкото и невероятно да изглеждаше, това не беше вече Йорк Деланд, а селяндур, който зяпаше наоколо.

Карнавалът малко простееше, но беше забавно особено когато човек бе с Йорк. Ходиха на стрелбището, пързаляха се и опитаха какви ли не игри, а накрая той спечели едно грозно мече, играчка със светещи очи, и й го подари с нежност.

— Благодаря много, мили Йорк! — задъхана от вълнение, тя притисна мечето до гърдите си. — Играчката, която желаех най-много. Ще се приспивам всяка вечер с него.

Зелените му очи я погледнаха безучастно.

— Сега по-добре се забавлявай.

Нони седна на карусела, като от време на време безпогрешно улавяше медния кръг и отхапваше от захарния памук, а Йорк се поклащаше до нея и накрая каза:

— Или ще слезеш след тази обиколка, или сам ще те извлека оттук. Какво толкова ти харесва това въртене в кръг?

— Това, че не се въртя в квадрат — буйно отговори тя в момента, когато кончето й се издигна нагоре и далеч от него. После се спусна обратно надолу и Йорк се надигнат, пресегна се да хване пръта, който държеше кончето на Нони, и я притегли плътно до себе си.

— Хей, немирнице! — целуна я по ухото. — Последна обиколка и си тръгваме.

Но обиколките се оказаха четири, сякаш с това Нони искаше да му разкаже за каруселите в детството си, докато той се държеше с едната ръка, а с другата я притискаше силно към себе си, облегнал глава на нейната.

Покатериха се от гумената лодка на яхтата, окичени с ненужни дрънкулки от карнавала, като със смях си спомняха за жената, похарчила цели шест долара, за да спечели едно оскубано вълнисто папагалче, и семейната двойка, победила в състезанието по полка сред река от пот.

— И аз не зная защо им се смеем — отбеляза тя, докато Йорк спадаше лодката. — В края на краищата, ти похарчи много повече за всички тези неща, нали? — вдигна мечето към лицето си и накара очите на Йорк дяволито да засветят.

Той се изправи и пристъпи напред. Много внимателно взе мечето от ръцете й и го пусна зад гърба си.

— Тази вечер то няма да ти трябва повече — каза той и я притегли в обятията си.

След малко Нони рече:

— Нека този път се съблечем най-напред…

Сега бе съвсем различно. Йорк се отнасяше с нея като с жена. Стремеше се да й бъде хубаво, но едновременно с това търсеше удоволствието и за себе си. Не беше груб, но ръцете му уверено се плъзгаха по тялото й. Известно време Нони остана неподвижна, позволявайки му да прави с нея всичко, и единственото, което осъзнаваше, бе, че я любеше опитен мъж, който я приема като опитна жена. Подсъзнателно той предполагаше, че тя знае как да се отдаде на собственото си удоволствие, което го освободи да се потопи в своето. По този начин Йорк силно я възбуждаше.

Преди бе казал: „Прави с мене това, което чувстваш, че искаш да направиш.“ И сега тя спусна пръсти надолу по корема му, а бедрата й се вкопчваха във всичко, което можеха.

Той отвръщаше с конвулсивни движения и в този момент Нони се зарадва на въздействието, което оказваха върху нея. Той издаде дълбок гърлен звук, гърчеше се върху нея, а после, когато тя вдигна краката си върху бедрата му и с тях го притисна силно към себе си, цялото му тяло потрепери. Накрая Йорк вдигна глава и изстена:

— Ох, мила! — Нони разбра, че в този миг той не знаеше коя е тя — просто едно женско тяло, от което се нуждаеше и което се нуждаеше от неговото. Тази мисъл бе възбуждаща, защото действително тялото й го желаеше.

Сега Нони разбра какво е истинска възбуда — прагът, който, ако не бъде прекрачен, може да предизвика психически срив. Нищо чудно, че петингът е опасен.

Точно в този момент тялото й диво реагираше на докосването с пръсти, устни и ръце. В нея надделя животинското: топлина и нега, събрани в копнежа за мъжкия индивид, който и да е той, и в очакването на истинското удоволствие.

Тя яростно се бореше да освободи краката си, да придърпа Йорк между бедрата си и безумно триеше члена му в тялото си, докато той не прокара ръка, за да намери входа и да проникне в нея. Без да иска, Нони извика. Заболя я почти колкото първия път, а Йорк сякаш изведнъж осъзна, че това е тя.

— Господи! — дрезгаво промърмори той. — Колко е хубаво, че си тясна, мила! Ох, Нони, чудесно е…

Затвори очи, влезе дълбоко, като се завърташе, извиваше и стенеше от удоволствие. Тогава Нони го притисна още повече и впи устни в неговите.

— Мила, не мога повече! — диво каза той. — Стисни ме!

Спонтанно, тя обви крака около него и затвори очи, а неговите движения ставаха все по-ритмични. Сега Нони си спомни онова неописуемо чувство от първия път и отчаяно искаше да го изпита отново — тръпнеща в очакване и с известен страх да не го пропусне. Когато накрая той рязко извика и зарови глава в нея, под натиска на тялото му Нони почувства дълбоките вътрешни свивания и захлипа от удоволствие.

Йорк сгуши глава в трапчинката на рамото й. Известно време той остана така, задъхан, преди да се отдръпне и легне до нея.

— Нони, мила! — въздъхна Йорк и я погали по гърдите. Вероятно след това заспа. Нони се протегна надолу, потърси с ръка чаршафите и ги сграбчи. Придърпа ги нагоре и уви него и себе си, за да не настинат от хладния морски въздух.

След това и тя заспа.

Малко преди зазоряване усети раздвижване до себе си: същите ръце нежно я галеха, а устните леко я целуваха по гърдите. Беше полубудна сред топлината на завивките. Соленият въздух щипеше носа й, но очите й отказваха да се отворят. Толкова удобно се чувстваше. Щастливо въздъхна и прегърна Йорк още по-силно, а той гърлено се засмя. Сякаш снабдена с пипалца, възбуждаща, ръката му се мушна между краката й. Тя не издържа и се обърна по гръб:

— Хммм…

Тихо и бързо той придърпа краката й около тялото си, обърна я на една страна и я доближи до себе си. Внимателно подпъхна завивките под нея. Тя усети ръката му да се спуска надолу и да се връща, а устните му легнаха върху зърната на гърдите й. Импулсивно Нони се заизвива и въздъхна.

— Шшшт! — прошепна Йорк с дълбокия си глас. — Заспивай, мила моя!

Послушно тя се остави на съня, лежеше неподвижно в обятията на любимия си и усещаше нежната милувка на устните му върху зърната си. След малко се събуди отново… и усети как тялото му трепереше, той дишаше тежко, а ръцете му се свиха от напрежение. Инстинктивно Нони стегна мускулите на краката си и с приглушен вик Йорк застина за миг, после тласна веднъж и още веднъж и задъхан се отпусна в обятията й.

Тя се събуди с ясната мисъл, че макар и да не бе изпитала нищо, бе напълно щастлива заради насладата, която Йорк бе изпитал. Отвори очи и видя първото почервеняване на хоризонта, което гонеше сенките в каютата. Раждаше се нов, чудесен ден. Тя извърна глава и срещна погледа на Йорк.

— Винаги ли си така тясна? — попита той.

— Не зная — смутено отвърна Нони, като извърна очи от неговите.

— Значи след мен не е имало друг — това не бе въпрос, а просто размишление. — Защо? Какво стана с трето действие?

— Исках да се подготвя — кисело отговори тя, — което не означава, че възнамерявам да ставам хетера.

Той се усмихна. Легна по гръб и се взря в тавана на каютата.

— Да можех да знам какво се върти в малката ти умна главица — промърмори Йорк.

— Има ли значение?

— Определено, да! Имах причини да предполагам, че знаеш какво правиш. Вместо това откривам, че използвам едно неопитно момиче — той се облегна на лакът и я погледна. — Какво възнамеряваш, мила? Да имаш любовен роман с известния с лошата си слава Йорк Деланд? Защото, ако останеш на тази лодка, нещата ще излязат точно така, и ти го знаеш нали? Ти страшно ме възбуждаш, прекрасно е с теб в леглото, а си и най-естествената жена, която съм имал от години насам. Дори не се опитвам да ти устоя, нали разбираш?

— Да — спокойно отвърна тя.

— По дяволите — нетърпеливо продължи Йорк. — Не зная дали това ще ми се размине. Да дефлорирам приятелката на млечната си сестра! Не ми казвай, че ще бъдем предпазливи, все ще излезе наяве. Ще ме разпознаят — можеше да стане още днес, ако „Не Не“ не бе отплавала, и за теб това ще е краят. Защо? Какво целиш? Знаеш, че това няма бъдеще.

— О, разбира се! — съгласи се Нони. — Ние сме просто тела, които се нуждаят едно от друго.

— За да не се загубят — сериозно добави той.

— Не, не желая брак — заяви тя. — Може ли една цигара? — Йорк й подаде цигарената кутия, наметна я с дебел пуловер, за да не настине на утринния хлад и я изчака да продължи.

— Намеренията ми са точно толкова непочтени, колкото и твоите.

Той си облече халата и бързо се мушна под завивките до нея.

— Разбирам.

— Мисля, че не ме разбираш напълно. Влюбена съм в теб, Йорк. Може да е въпрос на химия, но ти си първият мъж, с когото пожелах да го направя. Не е ли странно? След като се познаваме от три години, аз сякаш изведнъж те забелязах там, на откриването на сезона в посолството.

— Чудесно — сухо отбеляза той.

— Предполагам, че за теб тази история не е нищо ново, но за мен тя е необичайна и, честно казано, малко ме притеснява. Мислех, че ще превъзмогна това чувство след първия път, но не можах. Сега се надявам да те изключа от системата си след десетина дни. Това е всичко, а и нали ти си в отпуска и за теб почивката означава присъствие на жена?

Йорк дръпна силно от цигарата си.

— Поуспокои ме малко, защото, да си призная, не гледах много розово на нещата — сърдечно се засмя той. — Ох, мила! Ти си невероятна!

— Не съм — тихо отвърна Нони, — но мисля, че това, което казах, е разумно, нали? Докато се опитвам да превъзмогна чувствата си към теб, аз ще натрупвам опит. Нали ми каза, че съм чудесна? Ах, Йорк, толкова си ми мил! Не бих могла да помисля за друг, от когото да се уча.

— Ти също си ми много мила. Сега, като се замисля, разбирам, че ти си най-приятната от всички. Анис и Хеда са симпатични, но скучни, а Джил… — той повдигна рамене. — Привързан съм към нея, но това не ми пречи да осъзная, че е изключително вятърничава — очите му леко се присвиха. — Значи ти смяташ, че ще преодолееш чувствата си към мен след десет дни? — меко попита Йорк и плъзна ръка под пуловера, за да я погали по гърдата.

— О, ако го приемеш като предизвикателство и се опиташ да докажеш, че си неотразим, предполагам, че дори можеш да стигнеш дотам да ме завържеш, но защо ти е нужно това?

Той й свали пуловера и опря буза до нейната.

— Предизвикваш мъжките ми инстинкти, което за една вещица като теб е най-лесната работа — усмихна се Йорк. — Добре, хващаме ли се на бас?

— Ще се държиш ли с мене като с всяка друга жена, с която си спал? А аз ще те засипвам с любов и на теб ще ти писне.

— Добре! — ощипа я го гърдата, Нони изпищя, а той със смях добави. — По-добре да те предупредя: обожавам гърдите ти така, че ще те насиня от горе до долу през времето, когато сме заедно.

— Е, като се върна, ще си взема болнични — философски отвърна Нони. — Така и така сме будни, хайде да отидем за риба.