Елси Лий
Дипломатична любовница (2)

Глава II

Лека музика, уиски със сода, слабо осветление… Нони събу лачените си обувки и се сви на топка върху кушетката. Йорк се суетеше из стаите на апартамента и въртеше телефони, а през това време тя си мислеше за невероятно бързото развитие на отношенията им. От три години го познаваше, следеше клюкарските статии за него, смееше се от сърце на любовните му приключения, гордееше се заедно с Джил за негови филми, спечелили награда, или пиеси, станали хит още след обявяването им по вестниците.

— Йорк винаги е „подръка“ — беше казала веднъж Джил и бе много права. Подобно на брата на Хеда, той имаше ключ за къщата на Анис. В случай че отстъпеше апартамента си на приятел, можеше да преспи на приземния етаж, в стаята, определена за прислугата. Една неделна сутрин бе пристигнал малко преди съмване, бе им приготвил закуска, която беше занесъл на всяка поотделно, облечен в престилката с панделки на Хеда, и само след секунди в къщата отекна женски кикот. По-късно всички се бяха събрали върху леглото на Джил и се смееха напук на неговите протести.

Като техен роден брат той ги милваше и целуваше и приемаше това за нещо естествено. За своите „четири женички“ осигуряваше билети за премиерните спектакли. Въобще харесваше му ролята на покровител, с която момичетата бяха свикнали и на която спонтанно откликваха.

„Това ли е мъжът, който желая?“ — замаяно си мислеше тя, като слушаше неговия така познат дълбок глас:

— Дарил? Радвам се да те чуя, приятелю!

„Все по-често си мисля за секс“ — каза си Нони, като несъзнателно навлажни устните си с език при мисълта за хармонията между лице и тяло, която лъхаше от мъжа, седнал в креслото.

Над камината висеше портрет маслени бои на неземна пепеляворуса красавица — Катрин Остенд. Според Джилиън същата бе правила всички възможни опити да доведе Йорк до олтара, но напразно. Брак? Тази мисъл Нони отхвърли веднага. От Йорк би станал ужасен съпруг — ту се прибере, ту не се прибере, понякога изчезва с дни. И все пак той бе идеалният мъж за изживяване на приключение. Колкото повече мислеше върху това, толкова повече се въодушевяваше от идеята да бъде с него, защото, ако въобще съществуваше мъж с голям житейски опит, това бе Йорк.

Помисли си, че би се радвала да му направи портрет. Подобно на художник професионалист, тя го разглеждаше: широки длани, дълги, силни пръсти, грациозни крака, волева брадичка, почти нахална в своята решителност, и дълбоко вдълбани очи. Физически Йорк бе роден за актьор. Облечете го с каквито щете дрехи и той веднага се въплъщава в съответния персонаж, било то пират, милионер или каубой. Дадете ли му островърха каска с лампа, той на секундата се преобразява в уелски миньор, а златният кръг на главата го правеше крал. Тази вечер, в официалния си костюм, Йорк наподобяваше герой от комедия, осмиваща живота на богатите.

Изведнъж той затвори телефона, усмихна се и каза:

— Свърших! Писна ли ти?

— Не, мислех си как да те нарисувам.

Йорк стана, смеейки се, и си наля още уиски и сода.

— С шапка и звънчета или с рога и опашка? — попита той.

— Предполагам, че отговорът е някъде по средата — разсеяно отвърна тя и някак спонтанно, без да осъзнава, се чу да казва. — Йорк, ще ми направиш ли една услуга?

— Разбира се, стига да мога — увери я той, преди да отпие от чашата.

— Би ли спал с мене? — ясно запита Нони.

— Какво? — Йорк преглътна уискито не както трябва и ужасно се задави. Като се тресеше целият, той постави чашата върху масичката за кафе, бръкна за носната си кърпа и през цялото това време кашляше и бършеше насълзените си очи. — Твърде съм стар за подобни шокове — успя да изрече той накрая. — Нони, какво, по дяволите, ти става?

— Нищо засега — отговори тя, като се усмихна леко, — но се надявам, че ти ще промениш ситуацията.

Йорк се взираше в нея, невярващ на очите си.

— Трябва да си откачила — промърмори той и с подозрение погледна към чашата й. — Колко пи тази вечер?

— Едно вкъщи, две на откриването и това тук — съвестно докладва Нони. — Не съм пияна, Йорк.

— Тогава си луда! — високо каза той и отпи голяма глътка. — Обуй се. Ще те откарам вкъщи.

Вътрешностите й сякаш се обърнаха, но тя поклати глава, стараейки се да изглежда спокойна.

— Много добре осъзнавам за какво те моля, Йорк, и ако идеята не ти харесва, тогава добре.

Той нервно прокара ръка по косата си, отиде до прозореца, върна се, за да си налее нова голяма доза уиски, и го изпи на екс.

— Нони, въпросът не е в това, дали идеята ми харесва или не. Ти си… красиво момиче — каза той, сякаш че обясняваше на малко дете, — но си девствена.

— Зная това и мисля, че е време да спра да бъда.

— Защо?

— Имам… планове. Нужен ми е известен опит.

Йорк присви очи:

— Пази се от Хенри! — каза й той остро. — Стой настрана от Хенри, Нони, чуваш ли?

— Щом ти го казваш, добре — смирено отвърна тя, — но все пак на мен ми е нужен опит.

— Защо дойде при мен? — запротестира той. — Ох, боже, само защото живееш в една стая с Джил ли и просто вярваш, че няма да каже на никого?

— Да — отговори тя. — И защото си много хубав мъж, Йорк. Можеш да ме научиш на всичко, от което се нуждая. Затова реших първо да те попитам. Повечето мъже не искат да бъдат учители, но може би ти нямаш нищо против? — усмихна му се тя доверчиво. — Ако го направиш, обещавам ти, че ще си остане между нас. Познаваме се от три години. Знаеш, че не съм някоя глезла и че стон няма да издам, и съм сигурна, че ти ще бъдеш внимателен с мен, но ако просто мислиш, че аз не…

— Боже господи! — промърмори Йорк и нервно обиколи стаята. — Знаеш ли, че умишлено използвам секса, без много да подбирам, защото чрез него се освобождавам? Да — добави той замислено, — казваш, че съм хубав мъж…

— И изискан при това — допълни меко Нони, притихнала, очакваща. — Мислиш ли, че ще е по-добре, ако се съблека?

— Не!

Нони го погледна настойчиво:

— Какво те смущава толкова?

— Ти — бавно отговори той. — Не това, че си девствена, нито пък фактът, че никога не съм спал с девствено момиче. Самата ти ме смущаваш, Нони — той нервно разтриваше челото си. — Това е… отговорност. Нима не разбираш? Представи си, че те травмирам психически…

— Няма — отрече тя подобна възможност. — Зная, че е болезнено и че е свързано с кървене. Не съм невежа, Йорк, просто нямам опит — Нони го погледна право в очите. — Не съм докосвана от мъж. Нямам представа какво е усещането да чувстваш голо мъжко тяло до своето или разните неща, които мъжете обичат да правят на една жена. Аз дори не зная какво да правя, когато съм с мъж, като изключим това, което съм научила от учебниците.

— Започва се с целувки — разсеяно обясни Йорк, като седна до нея и я притегли в обятията си с поглед, вперен в нея. При допира на ръцете му, които я обгърнаха, Нони се олюля напред и се отдаде на устните му. Целувките му бяха груби и същевременно нежни и инстинктивно тя нагоди устните си към неговите. Малко след това той леко се отдръпна.

— Не зная дали ще мога да го направя или не, Нони — тихо каза Йорк, — но… страхувам се, че ще опитам.

— Да, моля те — прошепна тя и се наведе, за да намери устните му отново. Постепенно Нони отвори уста, за да приеме езика му, който нежно се движеше вътре. В отговор нейният език се плъзна напред, при което Йорк въздъхна и я прегърна по-силно. Той миришеше на хубаво. Нони започна да усеща уханието на одеколон след бръснене, силата на ръцете му и мекотата на сакото му под бузата си.

Сърцето й бясно затуптя, когато Йорк прокара ръка по лицето й, погали я по страните, мина към слепоочията, а след това към косата, за да спре на тила й. Тя затаи дъх — несигурно, ръката й го погали по обръснатото лице, по слепоочията и меката, чуплива коса. Пръстите й на художник инстинктивно определиха формата на черепа му като класически, нещо много рядко срещано, но в момента тя не мислеше за изкуство.

Усещаше тежкото дишане на Йорк срещу лицето си, докато езикът му се движеше в забързан ритъм, който сякаш ускоряваше и движенията на ръката му. Трябваше ли тя да направи нещо? Точно в този момент й беше трудно да си спомни какво пише в учебниците, но прокара едната си ръка под сакото му, като го притисна силно към себе си, за да усети по-добре топлината на неговото тяло. С нисък стон той я притегли още по-плътно към себе си, а тя не мислеше за нищо друго, освен за желанието да го направи. Съвършено инстинктивно ръцете й се насочиха към панталоните му, погалиха го отзад и се заеха с ципа му. Йорк силно пое въздух, отдръпна се и се взря в нея.

— Ти не си девствена — каза той с дрезгав глас. — Защо ме излъга?

— Не съм те лъгала — отвърна тя смутено, усещайки пръстите му да навлизат дълбоко в нея.

— Така е — промърмори той, не по-малко смутен, — но къде си се учила да правиш любов, Нони?

— Казах ти: от книгите. Просто повтарям това, което правиш ти. Бъркам ли нещо? Кажи ми, Йорк!

— Няма какво да ти кажа, сладка моя — сухо рече той, ставайки от кушетката, за да си съблече сакото и да махне вратовръзката, а през това време Нони го гледаше изпитателно.

— Сега какво?

— Сега се съблечи и легни на леглото, където ще продължим по-нататък — отговори й той, като нетърпеливо си сваляше бутонелите на ризата и с едно движение на краката се освободи от обувките.

— Значи на прав път съм била да си мисля, че най-напред се започва със събличането — с въздишка каза тя, изправи се и застана с гръб към него. — Би ли ми помогнал да си разкопчея ципа? — помоли тя и след това добави: — Изглежда, сега трябва да започнем всичко отначало.

— Може би ти се нуждаеш от това — усмихнат отвърна той, — но аз имам чувството, че ще експлодирам всеки момент.

С гръб към него, Нони си свали роклята, разкопча сутиена и най-накрая пристъпи към чорапогащника и бикините. Събра всички тези неща и прилежно ги подреди върху облегалката на стола. Когато се обърна, Йорк стоеше прав, чисто гол, с ръце на кръста, вперил очи в нея.

— Малката ми красавица! — тихо каза той, а Нони поклати глава.

— Наистина сега съм добре — констатира тя тъжно, — но вероятно ще напълнея ужасно, след като родя.

За миг той я изгледа неразбиращо, а после отметна назад глава и избухна в смях:

— Ох, мила моя Нони! Ела при мен!

— Имаш ли нещо против, ако те разгледам първо, Йорк? — срамежливо попита тя. — Никога не съм виждала гол мъж, въпреки че съм искала — оглеждаше го тя внимателно. — Сигурно си по-красив от останалите.

— По отношение на тяло и мускули вероятно съм — спокойно й отговори той, — но като мъж в леглото — никой не знае, защото това е въпрос на индивидуалност, а за да разберем това, просто трябва да опитаме.

Нони го слушаше мълчаливо:

— Мислиш ли, че можем да опитаме? — разсеяно го попита тя, отиде при него и нежно прокара ръцете си по мускулестите му рамене и по къдравата козина на гръдния му кош. Йорк стоеше притихнал, а Нони го обгърна с ръце и леко отърка гърдите си нагоре-надолу в топлата му кожа. Мъжествеността му се раздвижи в отговор на нейните ласки. Нони се разкрачи, за да го стисне между краката си.

— Винаги ли прави така? — попита тя.

— Има си своята собствена самостоятелност — обясни й той — и винаги е склонен да полудува малко, докато не намери истинското си място — той я прегърна, а зелените му очи потъмняха: — Господи, трябва да не съм с всичкия си! — мърмореше той. — Но не мога…

Взе я в силните си ръце, отнесе я в полумрачната спалня и я постави нежно върху отгърнатите чаршафи. Поколеба се за миг, но после легна при нея и я придърпа в обятията си.

— Ох, колко си сладка! — мърмореше той, като я целуваше страстно. Нони се прилепи до него. Действително нямаше нищо по-прекрасно от това да чувства тялото му. Изведнъж ръцете му я обгърнаха цялата, устните му докоснаха гърдите й и Нони простена: „Аах!“ Затворила очи, тя усети някакъв отговор дълбоко, дълбоко в себе си. Несъзнателно ръцете й също започнаха да галят зърната на гърдите му, бедрата и корема му, докато накрая тя с нежност заопипва зоната между краката му. Беше мек като кадифе, но в същото време много твърд под покриващата го кожа.

Йорк диво се заизвива от нейния допир и със стон отпусна гърдата, която целуваше.

— Не трябва ли да те пипам там? — попита тя, но той задържа ръката й и каза дрезгаво:

— Не, напротив! Прави това, което чувстваш и искаш.

Още веднъж Йорк прокара ръката си между бедрата й, разтвори ги, започна да я гали все по-бързо и по-бързо, като през цялото време обсипваше лицето и гърдите й с целувки. Нони се бе предала изцяло на сетивата си. Усещаше силна топлина, някакъв странен пламък някъде между краката си, разтворени в очакване. В този миг всичко четено в учебниците бе забравено.

— Хайде, ох, хайде! — лудо стенеше тя, дърпаше Йорк към себе си, докато той не застана на колене, надвесен над нея.

Йорк отстрани ръката й, а лицето му бе придобило съсредоточен вид.

— Не се движи, Нони, скъпа, и аз ще се постарая да не те заболи — с увереност в гласа й каза той, след това много нежно я разтвори и влезе, докато не усети преградата. Зелените му очи мрачно я гледаха. „Прости ми, Господи!“ — прошепна той, пое дълбоко въздух и тласна с пълна сила, така че лицето му опря нейното.

Нони усети сълзи да се стичат по лицето й, но мълчаливо стисна устни, докато Йорк продължаваше. Да, по-болезнено бе, отколкото очакваше, а и никога не бе мислила, че у мъжа има толкова много сила. Притисната в него, тя стоически потискаше всеки следващ стон. Йорк просто вършеше това, за което го бе помолила. Правеше всичко възможно да не бъде болезнено за нея… и в момента, когато вече ставаше непоносимо, преградата бе преодоляна.

— Ох, мили боже! — промърмори той с пресипнал глас и се отпусна, като продължи да прави тласъци напред-назад, а Нони стисна зъби и инстинктивно се нагоди към неговия ритъм. Не беше съвсем лошо сега, когато хименът вече го нямаше — сякаш имаше нещо отвъд него, което започваше да се усеща. След малко той тласна за последен път и с приглушен стон остана неподвижен с ръце под раменете й. След това се отпусна до нея леко разтреперан.

Нони нежно го притисна с ръце. В нея растеше странното усещане за сила — да превърнеш един мъж в разтреперано същество, това бе удивително!

Малко по малко Йорк възстанови дишането си и се надигна, за да легне до нея.

— Милата ми Нони! — въздъхна той. — Боля ли те много?

— Малко — послъга тя. — Притеснявах се, че тебе те боли повече.

— Не — разсеяно каза той и легна по гръб, като се взираше в тавана. — Това бе… изключително изживяване за мен — сякаш на глас разсъждаваше Йорк. — Не съм сигурен дали бих могъл да го направя с друга.

— Защо?

Той се отдръпна от нея, протегна ръка, за да вземе цигарите, и запали две, една от които постави в устата й.

— Защото девствеността е нещо, което се дава на младите в първите им стъпки в любовта, а не на такъв стар козел като мене — сухо отвърна той. — Всъщност — не, ти ме нарече изискан, хубав мъж, нали? — засмя се Йорк. — Във всеки случай — наведе се да я целуне, — благодаря ти, Нони!

— Аз съм тази, която трябва да благодари — рече срамежливо тя. — Сега вече наистина съм голяма жена.

Йорк я погледна с дяволито изражение и каза:

— Що се отнася до това, то бе първо действие. Второто действие ще е по-добро — той се усмихна на обърканото изражение на лицето й, протегна се и добави: — Да пийнем по едно кафе?

— Късно е. Не трябва ли да си ходя?

— Засега не. Ти ме нае като твой учител и урокът още не е свършил.

— Искаш да кажеш, че ще го направим отново?

Лицето на Йорк помръкна. Той седна на ръба на леглото и я придърпа малко грубо в обятията си.

— Не искаш ли? Да не би да съм те отвратил с нещо, мила? — тихо попита той. — Кажи ми истината!

— Не! — отвърна тя и подобно на котка отърка лице о неговото, усмихвайки му се. — Сигурно го направи много добре и вероятно е ужасно хубаво, когато човек свикне с него.

— Но… нима не те шокира първия път?

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

— По дяволите, и аз не разбирам — промърмори той намръщен. — Явно при жените е така.

Като въздъхна леко, Йорк стана, отвори шкафа, откъдето извади везана копринена роба. Облече я, завърза я с колана и нахлузи домашните чехли. След това затършува в гардероба и след миг се върна с горнище на копринена пижама.

— Нагъни ръкавите, ако ти е голяма.

Когато Нони влезе във всекидневната, кафето димеше в две чашки до едното кресло. Йорк включи грамофона, защото я видя силно да се прозява. Тя стоеше на вратата и се протегна като котка, на което той закачливо каза:

— Всичко виждам.

— И какво от това? — отвърна тя. — Преди малко ме видя гола и вероятно сега ще ме видиш пак, така че разлика няма.

Смеейки се, Йорк я взе в ръце и седна в голямото кресло, а тя се сгуши удобно в скута му.

— Или това е сън — отбеляза той, — или ти просто си невероятна, Нони!

— Защо?

— Очевидно за теб всичко е непознато в тези неща — отговори той след миг на размишление. — И все пак си абсолютно естествена. Ако не бях се убедил в противното, щях да си помисля, че си имала дузина любовници. Наистина ли всичко е ново за теб, Нони? Нима никога не си правила патинг^[1]?

— Не! — отвърна тя сънено. — Познавах няколко момчета, които все искаха да ме опипват. Ръцете им бяха едни такива влажни, а да не говорим за устните им — отвратителни — Нони сбърчи нос с отвращение. — След първите няколко целувки бе винаги лесно да ги отблъсна — очите й се затваряха за сън. Тя усети Йорк да взема чашата кафе от ръката й. После заспа.

Нони нямаше представа колко е часът, когато почти будна разбра, че той я отнася обратно в спалнята. Положи я внимателно на леглото и я зави. Тя долови леките му движения: шума от падането на халата му върху края на леглото, отварянето на прозореца и спускането на щорите. После Йорк изгаси осветлението и тихо се мушна при нея, без да я докосва.

Нони с усилие каза:

— Ще го направим ли пак?

— Не исках да те събудя, мила.

— О — тя протегна търсеща ръка под чаршафа и след миг пръстите й се вплетоха в неговите, — почти съм будна — промърмори Нони и усети как ръката му плътно я обгърна.

— Добре — рязко рече Йорк, като отметна назад завивките и посегна да светне отново лампата.

Тя доверчиво примижа срещу него, като се опитваше да свикне със светлината, и разтвори крака, за да може той да коленичи между тях.

— Ох, Нони, любов моя! — простена Йорк и пое дълбоко въздух. — До този момент всичко за теб бе болка, но сега ще изпиташ и удоволствие.

— Не беше болезнено — запротестира искрено тя, — нали ти казах, а и накрая бе божествено да те чувствам в обятията си.

— Сега ще последва повторение на всичко това, но и още нещо — каза той с лека усмивка.

— Второ действие?

Йорк кимна и придърпа краката й около кръста си.

— Боже, надявам се да не си много разранена — неясно изрече той, обезпокоен. — Не се движи, Нони. Не прави нищо, просто се опитай да го почувстваш, разбираш ли? За мен не се притеснявай. Затвори очи и се концентрирай.

Нони послушно затвори очи и остана неподвижна. Мислеше само за Йорк — за пръстите му, за тялото, за желанието му да я научи.

— Какво чувстваш? — попита той.

— Тялото ти, ръцете…

Ръцете му зашариха нежно и възбуждащо по тялото й. Те мъчително пробягнаха по гърдите й, по корема, за да се оплетат в косъмчетата под него и да погалят бедрата й от вътрешната страна. Нони въртеше глава, стенейки. Ръката му сякаш въобще не докосваше болезненото място, което изведнъж отново бе обхванато като че от огън. Беше й казал да не прави нищо…

— Не мога да не правя нищо — прошепна тя, като започна бясно да се върти, за да могат ръцете му да намерят вярното място. Накрая отвори очи: — По-зле е от първия път — жално каза тя. — Ох, хайде, хайде…

— Зная — отвърна той, — но само след минута ще стане по-добре. Ох, Нони, да знаеш как ме възбуждаш!

Както първия път Йорк я разтвори и нежно влезе в нея. За миг усети разраненото място, но Нони само въздъхна с облекчение. Беше хубаво да го чувства вътре дълбоко в себе си, да чува тихите му стонове на върховно удоволствие. Тя протегна ръце, но той мълчаливо поклати с глава: „Още не!“

Пръстите му все още се движеха бързи и нежни, като увеличаваха все повече темпото, а лицето му бе съсредоточено. „Ох, ами ако не мога да го направя?“ — каза си той разтревожен.

— Нони, затвори очи, отпусни се и го усети! — възбудено заповяда Йорк. — Мисли върху това, което правим! Усещането! Дай му воля, мила, хайде!

Наистина беше съвсем лесно, защото сега пръстите му се бяха спрели на болезнено чувствителната точка. Последва момент на почти непоносимо напрежение, също както когато човек иска да кихне, но не може и после изведнъж — приказно облекчение. Без да иска, Нони изпищя леко и отпусна ръцете си встрани, притискайки с бедра Йорк към себе си, отдадена единствено на конвулсивните гърчове, които идваха неконтролируемо отвътре, преминаваха на вълни по цялото й тяло, за да отстъпят място на нови, предизвикани от неговите силни тласъци, докато накрая той проникна дълбоко за последен път, замря и се отпусна, дишайки тежко в лицето й.

Нони лежеше изтощена, но го бе прегърнала силно. „Значи това е — мислеше си тя. — Беше прекрасно! Дали винаги е така? Не се учудвам, че има нимфоманки!“

Йорк неразбираемо промърмори нещо и се размърда, за да може да намести главата си върху гърдите й. Нони се взря в тавана и си каза: „Единственият начин да направя разлика е да опитам с някой друг.“ Ала някак си в този миг идеята й се стори неподходяща. Вероятно след време щеше да има друг, но сега Йорк й бе достатъчен. Той вдигна глава и я погледна:

— Е, сега вече знаеш как става.

— Това ли беше второ действие? — попита тя и след като той й кимна, допълни: — А третото действие?

Йорк се отдръпна в своята половина на леглото.

— Третото действие зависи от това, как ще използваш сюжетното развитие на второ действие, мила моя — той се претърколи към края на леглото и стана. — Кажи ми истината, Нони. За миг си помислих, че ще се изложа. Беше ли ти хубаво?

— Ами аз просто не зная какво трябва да е усещането — отвърна наивно тя, — но ако е нещо по-хубаво от това, което изпитах, то тогава не мога да си го представя.

Нони бе почти заспала, когато той се върна от банята и легна до нея.

— Йорк — сънливо изрече тя, като с ръка потърси неговата.

— Ммм?

— Ами аз… ще бъда ли добра в леглото?

Той не отговори веднага.

— Нони, скъпа — дълбокият му глас скриваше желанието му да се засмее, — ако някога бъдеш по-добра от това, което си сега, то тогава ти си истинска Венера — Йорк се усмихна, опря се на лакът, за да я погледне отгоре, и изведнъж стана сериозен. — Ти си най-скъпото нещо в живота ми, нещо, което въобще не заслужавам, любов моя! — целуна я леко. — Хайде, заспивай! — като все още й държеше ръката, Йорк се обърна, протегна се и угаси лампата. През това време Нони бе вече заспала.

Тя се събуди от дрънкането на шишета за мляко. Като се взираше в утринния здрач, успя да различи стрелките на луминесцентния часовник — пет часът. Йорк спеше дълбоко, ръката му бе отметната встрани, а главата — леко извърната. Нони стана от леглото, тиха като котка, и на пръсти стигна до вратата. Спря се за миг да го погледне. Дори в съня си Йорк бе невероятно красив с прекрасните очи, скрити под затворените клепачите изваяния профил, който се открояваше на фона на бялата възглавница.

„Нищо чудно, че жените са луди по него“ — спокойно си каза тя. Йорк можеше да има всяка една жена, защото с възрастта ставаше все по-хубав.

Докато му се любуваше, Нони изведнъж се сети за една известна картина. Беше ли я виждала в действителност, или я бе срещала в книга или списание? Психе, надвесена, да се любува на Купидон…

Тя бързо избяга във всекидневната, за да не се изсмее на глас, защото бе по-неуловима от Психе, а Йорк определено нямаше крила, за да я настигне.

След като се облече, Нони погледна портрета на Катрин Остенд. „Щастливка — помисли си тя. — От години той е само твой.“ На главния вход тя се осведоми как да стигне до вкъщи. Ако бе позвънила за такси, щеше да събуди Йорк, а и щеше да се разбере, че е спала при него. Реши, че няма смисъл. Щеше да стигне пеша до Уисконсин. Там имаше малко денонощно заведение, откъдето можеше да се обади за такси или да вземе автобус.

С автобуса й провървя — само след двадесет минути си бе вкъщи. Ослуша се, но не чу нищо. Угаси нощната лампа, събу си обувките и тихо се запромъква нагоре по стълбите към стаята си. Там тя се съблече и застана гола пред дългото огледало.

Промяна нямаше, но като прокарваше ръце по гърдите и бедрата си, Нони усети все пак, че това тяло не е същото. Имаше усещането, че кожата й е станала по-гладка, плътта й сякаш вибрираше, нямаше го неприятното чувство на болка вътре в нея и тя се усмихна на себе си.

Това бе странна, загадъчна и разбираща усмивка — усмивка, която по-ясно от думите казваше: „Мммм, добре! Искам пак да го направя!“

„Ох, бедничкият ми Йорк — мислеше си Нони, готова всеки момент да се засмее. — Уви, бедният ми Йорк! Дните ти на женкар са преброени, момчето ми, защото аз съм най-малката вещица. Аз станах твоя, но сега ти ще станеш мой.“

Тя се люлееше напред-назад, щастливо прегърнала себе си. После се обърна, дръпна безмилостно завивките на леглото, за да се хвърли на него, и се сгуши сред възглавниците с дълбока въздишка.

Преди да заспи, си каза: „Утре, утре ще определя тактиката.“