Лидия Джойс
Музиката на нощта (15)

14

Настроението на Сара се промени. Тя пристъпи плахо към него и спря в нерешителност.

— Миналата нощ ви нямаше. Помислих, че сте променили решението си и вече не ме искате тук.

— Трябваше да се погрижа за някои неща и когато се върнах, вече си бяхте, легнали. Като се има предвид, че сте прекарали безсънна нощ, не исках да смущавам съня ви — обясни Себастиян.

— Значи сте ме оставили сама… от грижа за мен? — Въпросът прозвуча така, сякаш тази мисъл безкрайно я учудваше.

— Не очаквайте, че ще остане така — пошегува се той. После смръщи чело. — Ако знаех какво е искал да ви причини Дьо Линт, решението щеше да бъде по-лесно. Да дойда при вас толкова скоро, след като той се е опитал да… — Той замлъкна, защото му бе хрумнала нова мисъл. — Вие изпитвате отвращение от него, толкова силно, че сте предпочели да се откажете от мястото си на компаньонка, вместо да му дадете онова, което е искал. Още на следващия ден обаче приехте моето предложение. Защо?

Сара го погледна изненадано.

— Вие не сте мистър Дьо Линт. Освен това ме попитахте, а това е много важно.

Облекчението от очевидното й нежелание да го сравнява със смъртния му враг го улучи като удар. Въпреки това все още не беше съвсем сигурен.

— Не ви е причинил болка, нали?

— Да не би вече да сте говорили с него? — попита стреснато Сара.

Себастиян само я погледна. След известно време тя кимна кратко, прие мълчанието му и отговори на въпроса.

— Остави ми само няколко драскотини. Много скоро ще изчезнат. — Несъзнателно поднесе ръка към дясното око и той видя, че под пудрата се крие лека подутина. — Във всеки случай не успя да си пъхне онази работа между краката ми или нещо от този род. — Едва произнесла тези думи, тя се изчерви като рак. Очевидно се ужаси от себе си. Погледна го, сякаш се боеше, че той моментално ще я изхвърли на улицата заради това подхлъзване. Себастиян не се удържа и избухна в смях. Опасенията й бяха наистина преувеличени. Очите й се разшириха още повече.

— Понякога — обясни засмяно той — неприличните думи имат неоспоримото преимущество да са еднозначни. А сега се опитайте да ми дадете обяснение с езика на училището за млади дами.

— В него няма такива думи — призна тя, но лицето й си остана пламтящочервено. — С течение на годините успях да заменя повечето думи от неприличния си речник с подходящи деликатни формулировки, но понякога не намирам учтиви обяснения и тогава ми е много трудно да не се изразя вулгарно.

Себастиян едва успя да удържи нов пристъп на смях.

— Съмнявам се, че „онази работа“ е подходящ израз за висшето общество, но може би вие или някоя от съученичките ви е попитала учителката каква дума да използва.

Сара се изкиска задавено и споменът, който се появи пред вътрешния й взор, я накара да се отпусне.

— Извинете, мис — изрече тя с превзет ученически глас, — ще ни кажете ли как да наричаме коректно онази работа на мъжа. А има ли различни названия в зависимост от това дали е корав или отпуснат? — Дяволитите искри в очите й изобличаваха в лъжа невинното изражение на лицето и моментално го възбудиха.

Себастиян избухна в тих смях и я привлече към себе си.

— Досега не знаех, че зад плахостта и сдържаността се крие едно малко зверче.

Очите й засвяткаха весело и тя го изгледа дръзко.

— Почакайте и ще видите.

— Снощи успях да се въздържа, но няма гаранция, че и сега ще успея — предупреди я той. — Особено ако продължавате да ме дразните с неприличните си обяснения за мъжките органи. Не разбирате ли какво ми причинявате?

— О, мисля, че разбирам. — Тя хвърли плах поглед надолу, към мястото, където телата им се срещаха и ерекцията му се притискаше към полата й. — Нали няма да се разсърдите, ако изразя благодарността си за великодушието ви? — Погледът й беше топъл и тя стоеше съвсем близо до него, ала той усещаше в тялото й напрежение, което му показа, че тя съвсем не е толкова безгрижна, колкото се прави.

Решението му да я държи на разстояние отдавна се клатеше, но напрежението, което усети в нея, събуди в сърцето му чувството за вина. Изохка и затвори очи.

— Защо го правите, Сара?

Въпросът я смая и тя вдигна глава към него. Опита се да прочете по лицето му, ала мрачното изражение й подсказа само, че е разтревожен.

— Защото го искам. Освен това съм ваша метреса…

— Моля ви, кажете ми, че го правите не само заради това — пошепна той, отвори очи и я прониза с мрачен поглед.

— Не ме ли… не ме ли искате повече? — Попита тихо тя. Очевидно се страхуваше от отговора му, макар че доказателството за възбудата му все още се притискаше в полата й. Може би бе променил решението си. Сега, на дневна светлина, виждаше лицето й по-ясно и желанието му гаснеше…

— Разбира се, че ви искам. Не ставайте глупава. — Себастиян поклати глава. — Трябва ли всеки ден да ви го повтарям?

Не би било лошо, ако го правите. — Сара се усмихна едва-едва. — Аз правя това, защото го искам. Искам вас. Ала се държа глупаво, защото никога досега не съм се опитвала да прелъстя някой мъж.

Себастиян издаде неразбираем звук и Сара не можа да определи дали беше смях или охкане.

— Откровено казано, имам впечатлението, че се справяте добре.

Тя усети как по лицето й пропълзя горещина, смесица от смущение и гордост. Усмивката й стана по-широка.

— Ами тогава ме пуснете, за да мога да продължа.

— Малко зверче — измърмори той и се подчини.

— Лошо момче — отвърна тя и решително разкопча жакета му. Той стоеше неподвижен, докато тя свали връхната дреха и жилетката, а после развърза връзката му. Ала когато се зае с ризата, я изгледа пронизващо и тя се изчерви до корените на косата. Сведе глава и продължи да разкопчава ризата с треперещи пръсти. Това продължи доста време — докато Себастиян се наведе към нея и я целуна.

Тя протестира тихо, но по тялото й се разля топла вълна. За няколко дълги мига забрави всичко около себе си и се отдаде на насладата да усеща нежната му, влажна уста върху своята.

— През цялото време исках да го направя — пошепна той до устните й.

Тя пусна ризата, която несъзнателно беше стиснала в юмруци, посегна към колана му и го отвори, преди той да е успял да реагира. Отвори копчетата на панталона и решително посегна към реагиралия член, който опъваше меката материя на бельото. Погали горещата, копринено гладка кожа и потрепери от наслада.

После вдигна глава към лицето му. Ясните линии бяха напрегнати от възбуда. Спомни си как бе реагирал на малката й игра и се усмихна. Колко просто. Много пъти се беше превъплъщавала в една или друга роля. Толкова беше лесно да скрие собствената си несръчност, като се престори на друг човек. Коленичи пред него, без да дръпне полите си и отново плъзна ръка по гордо щръкналия член.

— Знаете ли, мис Стеблър, мисля, че този мъжки орган е много корав — заговори с писклив гласец и отвори широко очи, изразявайки момичешко възхищение. — Как мислите, какво трябва да направя с него? — Потърка главичката с палец и размаза капчиците, които се бяха образували по върха. Себастиян простена тихо, сложи ръце на раменете й и я стисна здраво. Сара се изкиска доволно.

— О, струва ми се, че той ми говори! — извика зарадвано тя. — Мисля си, че е редно да му кажа учтиво добър ден.

Извади възбудения член от бельото и продължи:

— Наистина изглежда много добре. — Този път имитираше мис Стеблър.

Себастиян извика задавено, но викът му замря, когато тя се наведе и въпреки че корсетът се заби болезнено в корема й, пое члена му в устата си.

В миналото си беше правила това за пари. Тогава се беше опитвала да изключи главата си и да не мисли за онова, което върши. Бързо се научи да го прави както трябва, но след това напразно се опитваше да забрави, колкото и да гонеше картините от главата си.

Сега установи, че усещането за контрол върху мъжа е опияняващо. Докато езикът й кръжеше около главичката, усещаше как той реагира с цялото си тяло. Сара се наслаждаваше на усещането за сила, следваше ерекцията му чак до корена и се радваше на всяка тръпка, която разтърсваше могъщото мъжко тяло. Движеше се бавно напред и назад, като се опитваше да прецени реакцията му — как премества тежестта си, как дъхът му спира, колко е силен натискът на ръцете му върху раменете й. Всяка реакция я възбуждаше. Миризмата и соленият вкус на кожата му изпращаха горещи вълни по тялото й.

Скоро намери ритъма и силните му ръце се вкопчиха в раменете й. Сара се засмя доволно, концентрира се и ускори движенията на устата си, докато той загуби контрол над дишането си. От устата му се изтръгна дрезгав стон, той я бутна настрана и се изпразни в ризата си.

Сара седна на пети и го погледна. Очите му бяха тъмни от наслада, мускулите на брадичката потръпваха.

— Вие сте безкрайно опасна жена, Сара — изрече дрезгаво, той.

Тя го погледна невярващо и избухна в тих смях.

— Само ако беше истина…

Той я издърпа да стане и се усмихна обещаващо.

— Но аз също съм опасен мъж.

Сара потрепери — от несигурност или от радостно очакване? — и отговори задъхано:

— Какво можете да направите, след като ви изтощих до крайност?

Себастиян вдигна вежди и в очите му светна смях.

— Май ме подценявате, скъпа. Не знаете с кого си имате работа.

С бързо движение вдигна полите й и ги бутна в ръцете й. Сара ги прихвана и инстинктивно ги притисна до гърдите си. Преди да разбере какво става, той развърза шнура на кринолина и го смъкна от хълбоците й. Сложната конструкция падна със скърцане в краката й.

Тя отвори уста да извика, но той протегна ръка и я бутна назад. Тя политна й едва успя да запази равновесие. Той направи крачка към нея и похотливото му изражение предизвика сладостни тръпки в корема й.

Хълбоците й се удариха в писалището. Себастиян сложи ръце на талията й, вдигна я и я настани върху гладката повърхност. Хартия за писма, пера и мастилници — всичко напада шумно на пода и Сара се обърна стреснато в ръцете му.

— Ей сега ще дойде някой!

— Защото ще си помисли, че искате да ме убиете, нали? — Себастиян избухна в смях. — Не вярвам. Легнете, Сара.

Тя се поколеба за миг и се подчини. Раменете й увиснаха над ръба, кръвта се стече в главата й. Нямаше представа какво е намислил Себастиян. Ала усети хълбоците му между краката си, усети как членът му се пъхна между бедрата й. Вдигнатите поли й пречеха да вижда и някакъв малък, но много твърд предмет се заби в гърба й между пръчките на корсажа.

— Почакайте — помоли тя и се премести малко настрана. Посегна назад и извади предмета. Оказа се перо за писане и тя понечи да го захвърли на пода, но Себастиян я спря.

— Дайте ми го! — заповяда той и взе перото от ръката й.

— Какво ще правите с него? — попита изненадано тя и се надигна, за да види нещо.

— Легнете, Сара — заповяда отново той и се наведе над нея. Ръцете му бяха празни. Помилва нежно бузите й и проследи очертанията на шията към високата яка на роклята. Отвори бавно най-горното копче и се наведе над нея, за да целуне разголената кожа. После отвори следващото копче. Устата му следваше ръцете мъчително бавно, сладостно и нежно и оставяше по тялото й гореща, влажна следа.

Сара усети как възбудата се разлива като вълна към корема й, как пулсира в кръвта й и стига чак до пръстите на ръцете и краката. Корсетът й беше непоносимо корав и тесен, дрехите дразнеха кожата й. Устата му все още се движеше — облизваше, хапеше, вкусваше… Да вижда напрегнатото му, съсредоточено лице, докато той постепенно се спуска надолу, беше невероятно възбуждащо. Милувките му запалиха огън в тялото й. По гърба й непрекъснато пробягваха горещи тръпки, а отворът между краката й тръпнеше в очакване.

Той свали роклята и горещите му устни минаха по ръба на корсета. Обхвана гърдите й, извади ги от корсета и впи устни в нейните. Сара усещаше болезнена празнота между краката си и се опита да се притисне към хълбоците му, но корсетът и неговата тежест не й позволяваха да се движи.

Когато Себастиян се отдели от нея, тя установи, че гърдите й са извадени от модерния, дълбоко изрязан корсет. Той вече не се виждаше и тя усети как се освобождава от вкопчените й крака. Уплашена, направи опит да седне.

— Легнете, Сара — заповяда за трети път Себастиян.

Дрезгавият му глас я разтрепери. Аз ли причиних това, запита се учудено и се подчини. Чу как той се раздвижи и вдигна нещо от пода. После отново усети тялото му и разтвори крака.

— Знаете ли, че в полинезийската култура и мъжете, и жените носят татуировки? — попита той с нарочна небрежност. — Това са примитивни знаци за притежание. Наричат го племенна принадлежност.

— Какво правите там? — попита напрегнато Сара и Себастиян се засмя.

— Аз не съм садист, скъпа. Нямам намерение да ви направя татуировка. — Наведе се над нея, за да й даде възможност да види лицето му. В ръката си стискаше перото.

Сара го гледаше като замаяна. Вече не беше в състояние да мисли разумно. Перото беше от цизелирано злато с елегантен сребърен писец, на чийто връх блестеше капчица черно мастило.

Себастиян се усмихна, очите му блеснаха дръзко, великолепната уста беше невероятно чувствена.

— Няма да съжалявате — обеща той и насочи перото към дясната й гърда. Сара потрепери, когато студеният метал докосна кожата й, и автоматично вдигна ръце към гърдите си.

— Ако се наложи, ще ви вържа ръцете със собствените ви чорапи — обеща Себастиян.

Сара бързо отпусна ръце и се вкопчи в полата си, за да не мърда. Себастиян огледа изпитателно лицето й и тя затвори очи, за да избегне погледа му, макар да съзнаваше, че това е глупава постъпка.

Със затворени очи усещането на лекия натиск на перото върху голата й кожа стана още по-интензивно. Писецът беше студен и чужд — и дяволски възбуждащ. Много бързо й стана ясно, че не е в състояние да контролира движенията му.

Перото се плъзна бавно по кожата й и мастилото остави влажна следа. Отначало Себастиян рисуваше някаква фигура, после започна да описва кръгове, дразнещо леко и бързо, и скърцането, на перото възбуди всички нерви до последния. В тялото й лумнаха пламъци. Внезапно той се върна към фигурата, която рисуваше, и отново започна да плъзга перото по тялото й. Постоянните смени я извадиха напълно от равновесие и я доведоха до състояние на извънредна чувствителност.

Перото танцуваше по кожата й, дразнеше гърдите й и обещаваше така дълго отлаганото удовлетворение. Когато писецът се приближи към зърното на дясната й гърда, Сара се подготви за докосването. Копнееше да изпита усещането за острота и гладкост. Междувременно кожата й бе станала свръхчувствителна. Ала перото описа дъга и тя извика разочаровано. Писецът се насочи към другата гърда, описа няколко кръга около зърното и изведнъж спря. Себастиян го потопи отново в мастилницата. Всеки път, когато перото изсъхваше, Сара събираше цялото си самообладание, ала когато освобождаването най-после дойде, тя се оказа неподготвена.

Една-единствена капчица мастило капна върху зърното на гърдата й. Последва я втора капка върху другото зърно и от гърдите й се изтръгна дълбок стон. Преди да е успяла да реагира, връхчето на перото се притисна върху зърното, а Себастиян обхвана второто с палец и показалец. Гладкото топче описваше кръгове, а пръстите му, мокри от мастилото, милваха другата и гърда. Двете усещания бяха абсолютно противоположни и вероятно тъкмо поради това я възбудиха толкова силно. Желанието й стана нетърпимо. Утробата й запулсира и тя вдигна крака, за да ги увие около хълбоците му. Привлече го към себе си с все сила и ерекцията му намери самия център на женствеността й. Отри се подканващо в него, но той се отдръпна.

— Още не — промърмори Себастиян, повече на себе си, отколкото на нея. Когато се отдели от нея, тя отвори очи и през мъглата на насладата го вадя да изчезва от полезрението й. След миг усети теглене в бельото си — и пак перото, този път по вътрешната страна на бедрата й. Докосването беше толкова нежно, толкова сладостно, толкова… ужасяващо. Тя захапа устни, докато той си проби път между фините кичурчета и навлезе навътре…

— О, божичко — изохка тя, когато връхчето на перото докосна чувствителната пъпка. Той задвижи перото — Сара не знаеше как, но тялото й реагира с радостни тръпки, толкова интензивни, че граничеха с болка. Отново и отново предизвикваше в тялото й буря от чувства и я довеждаше до ръба на екстаза.

После изведнъж престана, мушна перото по-навътре, докато Сара усети острия му ръб в гънките на плътта си. Искаше го и се боеше от него…

— Вярвайте ми, Сара — помоли Себастиян, сякаш бе прочел мислите й.

Натисна и мушна перото още по-навътре. Ръбовете застъргаха възбуждащо по кожата във вътрешността й. Сара изпъшка. Усети как утробата й обхвана чуждото тяло, навлязло в нея. Поиска още, поиска да вкуси от обещанието, което съдържаше жестът. Себастиян извади перото, бавно, мъчително, после отново го пъхна навътре. Сара усети как в нея се отвори черна дупка, празнота, произтичаща от дивото й желание. Искаше той да я изпълни… Трябваше да го направи веднага.

— Моля — пошепна с пресекващ глас тя. — Моля те!

Себастиян веднага извади перото, сякаш беше чакал само тези думи, и тя усети как членът му се притисна между краката й. В следващата секунда вече се беше забил в нея, разпъна я, изпълни я с толкова прекрасно съвършенство, че викът й прозвуча почти като хълцане.

Той ускори ритъма и Сара едва намери време да го сграбчи за ризата и да го привлече върху себе си. Протегна глава, впи устни в неговите, впи се в него с ръце и тяло. Той намери инстинктивно ритъма, който я поведе към ръба на пропастта и отвъд нея — и точно в момента, когато я завладя екстазът, палецът му намери чувствителната пъпка между краката й и я изпрати в буря от емоции, които я направиха глуха и сляпа за целия свят. Всички нерви атакуваха едновременно разума й, докато вече не можеше да различава отделните части на тялото си и изпадна в тотално, пълно опиянение. Пренесе се отвъд удоволствието и болката, в място, където владееше чистото чувство, толкова интензивно, че беше готова да умре, за да го задържи.

Бавно, много бавно Сара се върна отново в действителността. Себастиян Лежеше тежко върху нея, пъшкаше до рамото й. Собственият й дъх излизаше на неравномерни тласъци. След малко той се надигна и й предложи ръката си. Тя се хвана за него й се изправи, олюлявайки се. Огледа се, примигна и се опита да разбере каква бъркотия бяха натворили.

Писалището беше царство на хаоса. По пода бяха нападали листове хартия и неща за писане. Ризата на Себастиян беше цялата в мастилени петна, да не говорим за нейното бельо. Сара се погледна и извика ужасено. Гърдите й бяха изрисувани с абстрактни шарки и сигурно нямаше да може да ги отстрани с малко лимонов сок. Би трябвало да се изчерви, но след онова, което се бе случило, не беше в състояние да реагира по този начин.

— Прекрасно беше — изрече решително тя.

Себастиян се усмихна меланхолично.

— Наистина беше прекрасно — кимна той. — Истинско, неподправено късче красота.

Сара избухна в безгрижен смях.