Керелин Спаркс
Сърце на вампир (22)

Глава 22

След като взе решението си, Ема се приготви. Влезе във ваната, насапуниса се, след това изсипа студена вода върху главата си от кофата. Изпра бельото си и го просна на паравана, за да изсъхне. След това дръпна тънкия матрак от леглото и го завлече зад паравана. Разположи се до Ангъс.

Облечена само в ризата си, седна върху матрака и зачака последната слънчевата светлина да изчезне. Прокара пръсти през мократа си коса, за да я разреши. В стаята стана тъмно. Тихо спокойствие изпълни въздуха. Представи си как слънцето на западния хоризонт потъва все по-ниско, а духът й потъваше с него. Дали правеше ужасна грешка? Ами ако Ангъс напълно изгубеше контрол и я нападнеше като чудовището, което бе нападнало майка й?

Заля я вълна от паника. Изтича, за да вземе кола, след което се върна на матрака. Постави го на пода близо до себе си. Само в случай, че се окаже, че трябва да се бори с обезумяло създание, което има намерение да я убие. Със сигурност не. Със сигурност Ангъс щеше да бъде колкото е възможно по-нежен. Тя скочи, когато тялото му помръдна. Гърдите му се разшириха щом пое дълбоко дъх. Ема постави длан на сърцето му и усети силните удари през тънката памучна тениска. Колко удивително, че сърцето му можеше изведнъж да подскочи за живот със залеза на слънцето.

Той сграбчи китката й, заключвайки юмрук около нея. Тя трепна. Движеше се толкова бързо. Едва бе доловила размазаното движение, преди той да успее да я сграбчи. Ангъс отвори очи. Зелените ириси светеха, фокусирайки се върху нея като хищник.

— Ангъс? — Дали знаеше, че това е тя?

Той я притисна долу. Ръмжене буботеше дълбоко в гърлото му, когато се наведе над нея.

— Ангъс!

Той премигна. Свирепият поглед върху лицето му се превърна в чист ужас.

— Ема. — Той я пусна и седна. Тялото му се разтресе силно. Изкрещя, когато зъбите му се показаха.

О, боже, изглеждаха толкова остри. Ема стисна очи. Той извика отново, а звукът бе толкова пълен с болка, че тя знаеше, че той е ужасен колкото нея. Отвори очи и протегна ръка към него.

— Не! — Той се обърна на една страна, далеч от нея и впи зъби в ръката си. Тялото му трепереше.

Тя обви ръце около него и го прегърна отзад. Бавно тялото му престана да потръпва.

— Аз… аз се страхувах, че ще те убия — прошепна той.

Тя сгуши бузата си между плешките му.

— Мразя да гледам как се нараняваш.

— По-добре аз, отколкото ти. — Той се обърна към нея. Зъбите му бяха прибрани. — Само спечелих малко време. Толкова съм гладен.

Нуждата в очите му беше толкова силна, че тя не можеше да му откаже.

— Всичко е наред — успокои го тя и докосна бузата му. — Обичам те, Ангъс Маккей.

Учуден поглед премина през лицето му, след това се намръщи.

— Как би могла? Почти те нападнах като чудовище.

— Но не го направи. Дори и в най-силните болка и глад, ти ме защити. Ти си най-красивият мъж, когото познавам.

— Ема. — Той се подпря на лакът. Плъзна ръка по лицето й и се загледа в очите й. — И аз също те обичам. Толкова много. — Ръката му се разтрепери и той рухна по гръб. — Мамка му. Толкова съм слаб.

Ема се усмихна. Той може и да се чувстваше слаб, но неговото обяснение в любов я изпълваше с чувство за сила и задоволство. Тя седна и го погледна съблазнително.

— Вярвам, че имам точно това, което ти трябва. — Тя отметна косата си назад, за да разкрие шията си.

Погледът му се понесе към гърлото й.

— Миришеш много добре.

— Аз съм добре. — Тя разкопча ризата си. — Аз съм всичко, от което се нуждаеш — Разтвори ризата, за да разкрие гърдите си.

Погледът му се сниши.

— О, да — прошепна той.

Ема свали ризата си и я пусна да падне върху кола. Погледна го, той я наблюдаваше, а очите му светеха в червено.

Внезапно Ангъс се премести и я притисна върху матрака, навеждайки се над нея. Тя се усмихна на невероятния му прилив на енергия. Може и да бе слаб, но определено бе мотивиран.

Той се сгуши във врата й и прошепна в ухото й:

— Искам те, Ема. Искам да те вкуся. Искам да съм вътре в теб.

— Да. — Тя плъзна ръце по гърба му и хвана долния край на тениската му. Дръпна я нагоре. — Искам да почувствам кожата ти върху моята.

Той издърпа тениската през главата си.

— Чакай малко. — Седна до нея, за да свали обувките и чорапите си. Тогава най-накрая, дойде ред на килта.

Стаята беше тъмна, но кожата му беше достатъчно бледа, за да даде на Ема възможност да го огледа. Сърцето й прескочи удар. Красив мъж. Мускулест, слаб и грациозен. Той легна до нея и я придърпа в прегръдката си. Тя потръпна, когато голите й гърди докоснаха кожата му. Ангъс облиза врата й. Обичам те, Ема. Езикът му отново я помилва. Артерията под кожата й започна да пулсира.

— Ангъс. — Ема масажираше с пръсти голия му гръб. Кожата му беше гладка. Обичаше начина, по който мускулите му се свиваха. Той погъделичка шията й с езика си и предизвика тръпки надолу по ръцете и торса й.

Толкова съм гладен. Умът му звучеше отчаяно. С психичната връзка помежду им, тя усещаше борбата му да запази контрол.

Вземи това, от което се нуждаеш. Тя обърна глава, за да разкрие по-добре врата си. Вярвам ти. Тялото му се разтърси. Викът му бе заглушен от рамото й. Тя трепна, когато усети драскането на зъб. Езикът му се завъртя около чувствителната област на шията й. Тръпки се спуснаха надолу по тялото й в една еротична вълна. Зърната й се втвърдиха. Женствената й сърцевина болеше от празнотата и молеше да бъде запълнена. Обичай ме, Ангъс. Тя вплете пръсти в дългата му коса. Той обхвана гърдите й и подразни зърното с палец. Тя усети леко убождане във врата си в същото време, в което той леко подръпна зърното й.

— Ах! — Тя потръпна. О, небеса. Зъбите му бяха в нея. Чувстваше се странно еротично, сякаш той я изследваше между краката. Усети как влагата се събира между бедрата й, а гореща кръв се събираше във врата й. Всеки път, когато засмукваше, кръвта се движеше в нея като дълга, вкусна възбуда. Имаше нужда той да проникне в нея.

Имам нужда от теб. Заби пръсти във врата му, докато той плъзгаше ръка надолу към къдриците й, а после я обхвана. Толкова си влажна. Потопи пръста си в нея. Толкова гореща. Вътрешните й мускули стиснаха пръста му. Имам нужда… имам нужда… Остани с мен. Той добави втори пръст в нея и откри клитора й с палец. Всеки път, когато засмучеше врата й, я притискаше с пръстите и палеца си. Продължаваше да се храни и да я гали. Тя се гърчеше от удоволствие. Извика, когато настъпи кулминацията й. Премина като взрив през нея, после се успокои в поредица от прекрасни пулсации. Тя се почувства едновременно задоволена и изцедена. Не бе сигурна колко кръв е взел. Не й пукаше. Чувстваше се толкова дяволски добре, сякаш се носеше сред море от сладки вторични трусове. Забеляза отнесено, че той се е отдръпнал от врата й. Все още бе наведен над нея, но сега ръцете му бяха силни и устойчиви. Лицето му бе зачервено.

Той прибра зъбите си, но една капка кръв се отцеди от единия и се приземи върху гърдите й. Той се наведе да я оближе, след това прокара език по зърната й. Тялото й потръпна.

Тя въздъхна доволно, когато усети ерекцията му притисната до бедрото си. Погледна надолу, за да го види. Беше голям и розов от кръвта, която тя му бе дала. Настани се между краката й. Подскочи, когато той се заби дълбоко в нея. Уау. Без да се двоуми. Това бе мощната декларация на притежанието. И Бог да й помага, хареса й. Изпълни я. Ема. Наведе глава към гърдите й и пое едното зърно в устата си. Бе твърде слаба, за да направи нещо впечатляващо в замяна. Така че просто обви ръце и крака около него. О, небеса, съзнанието й може и да бе замъглено и объркано, но тялото й все още бе прекрасно чувствително. Той нежно я люлееше, докато накрая всеки нерв потръпваше от удоволствие. Тогава, изведнъж, това не беше достатъчно. За всеки от тях. Тялото й крещеше за повече и тя заби нокти в гърба му. Той отговори, а очите му пламтяха в червено. Тласъците му станаха силни и категорични.

Ти си моя, Ема, моя. Изправи се на колене и я сграбчи за бедрата. Потъна в нея. Тя извика. Заби се силно в нея, след това наклони глава назад и изстена. Кулминацията му се сля с нейната психически и двамата пулсираха в унисон, преди да се сринат върху матрака. Невероятно. Ема се усмихна, докато очите й се притваряха.

Той приглади косата й назад.

— Страхувам се, че пих твърде много. Направих те слаба.

— Направи ме щастлива. — Тя се унесе.

Ангъс започна да обикаля килията. Трябваше да намери изход. Снощи бе безполезен, обзет от глад. Но тази вечер бе силен, изпълнен с енергия и готов да се справи с врага. Спря до Ема. Тя все още спеше и бе бледа. Подръпна одеялото й и се заслуша в ударите на сърцето й. Равномерни, но слаби. Дявол да го вземе. Беше пил твърде много кръв. Как би могла да се бие в това състояние?

И само щеше да става по-лошо. Той възобнови обикалянето. Утре вечер, гладът му щеше да се завърне и ако се хранеше от нея, тя щеше да стане още по-слаба. В крайна сметка щеше да я убие. Нямаше съмнение, че Катя се надява точно това да се случи. Искаше убиеца мъртъв и копнееше да го принуди да стане палача на жената, която обича. Ако той и Ема не успееха да избягат скоро, злият план на Катя щеше да се осъществи.

Той погледна към прозореца. Беше пресечен от сребърни вериги, но ако успееше да ги разкъса, можеше ли да се телепортира през такъв малък отвор? Опитът му го предупреждаваше, че стените покрити със сребро, щяха да му попречат. Вратата бе по-безопасния избор. Ако някой я отвореше, той можеше да се телепортира, заедно с Ема. Нямаше съмнение, че това бе причината, никой никога да не идва през нощта.

За последно бе видял Катя и руските й вампири в нощта, когато бе парализиран с беладона. Бяха достатъчно умни, да не отворят вратата, докато бе в състояние да се движи. Смъртната охрана влизаше в килията през деня, когато бе неспособен на действия. И вероятно те докладваха на господарите си, че Ема още е жива.

Вратата все още беше най-добрият му шанс. Ако вдигнеше достатъчно шум, може би някой щеше да дойде да провери. Веднъж, след като се телепортираше, не би могъл да стигне далеч. Слънцето бе залязло само преди час, така че на местата, вградени в психичната му памет — Западна Европа и Северна Америка все още бе ден и преминаването в тях бе невъзможно. Най-добрият начин на действие бе да се телепортира заедно с Ема на близко разстояние и след това да се присъединят към приятелите му, които го търсеха.

Грабна бельото на Ема от горната част на паравана и коленичи до нея.

— Скъпа, трябва да се облечеш. Имам план.

Тя простена и извърна глава. Гледката на белезите върху шията й от зъбите му, го накара да трепне.

— Ела, ще ти помогна.

Той дръпна одеялото, което покриваше бедрата й и нахлузи бельото върху краката й.

Очите на Ема се отвориха.

— Гадост, все още са мокри.

— Знам, но трябва да сме готови.

— Готови за какво? — попита тя, седна и докосна челото си, след което затвори очи.

— Добре ли си?

— Черни точки — отвърна тя и се подпря на колене, така че той да може да издърпа бельото й до ханша. Сграбчи раменете му, за да запази равновесие.

Ангъс се наруга тихо:

— Пих твърде много.

— Ще се оправя — успокои го тя и сложи сутиена си.

Той намери панталоните й и й ги подаде.

— Планът ми е да примамя някой да отвори вратата и след това да ни телепортирам.

Ема напъха краката си в панталоните.

— Звучи ми добре. Веднага след като се измъкнеш от тази стая можеш да извикаш приятелите си. — Намести ризата на раменете си и я закопча. — Вече трябва да са близо. Последния път, когато говорих с Остин ни наближаваше.

— Чудесно. Само трябва да ги примамим тук… — Той млъкна, когато резето падна. — Оу, това беше лесно.

Ема грабна кола от пода, постави го в колана на панталоните си и го покри с ризата си. Изправи се на крака, но се олюля и Ангъс й помогна да запази равновесие.

— Веднага щом вратата се отвори, ние си тръгваме — каза той и я поведе към паравана.

Вратата се удари силно.

Движение от прозореца привлече вниманието му. Лунната светлина блестеше от цевите на две ловни пушки. Смъртни мъже седяха на земята, оръжията им пълзяха през прозореца, насочени към него и Ема.

— Сребърни куршуми — обяви гласът на Катя през отворената врата. — Ангъс, отстъпи от момичето или ще я застреляме.

Ангъс осъзна, че Катя държеше смъртните под толкова силен контрол на ума, че можеше да види, каквото те наблюдаваха през прозореца. Нямаше начин да я заблуди. Освободи Ема и отстъпи назад.

— Ангъс, създай ми някакви проблеми и ще те пробода с толкова много беладона, че ще мине една седмица преди да можеш да се движиш отново. Разбира се, по това време вече ще си умрял от глад.

Катя отвори вратата достатъчно широко, за да може да влезе в килията. Тръбичката й бе готова. Ангъс обмисляше възможността да профучи към нея с вампирска скорост и да пречупи врата й, но тя бе също толкова бърза, колкото него. Със сигурност щеше да го дрогира, тогава как щеше да защити Ема.

Алек влезе, следван от два вампира, руснаци с пистолети.

— Барин и Мирослав имат достатъчен запас от сребърни куршуми — похвали ги Катя. — Ще ги придружиш нагоре по стълбите.

Алек сграбчи Ема и притисна нож към шията й.

— И ако се телепортираш, ще прережа гърлото й.

— Ще се държа прилично — отвърна Ангъс и хвърли на Ема поглед, за който се надяваше да е успокоителен. — Е, решихте ли да ни освободите?

Катя изсумтя в отговор:

— Касимир идва да вземе теб и смъртната ти курва. Сигурна съм, че има прекрасни планове за вас двамата.

Алек задърпа Ема към вратата. Когато двамата изкачиха наполовина каменните стъпала, Барин даде знак на Ангъс да ги последва.

— Бавно — напомни му Катя, — или ще те застрелям с беладона.

Ангъс се изкачи по стълбите. Двамата смъртни бяха насочили ловните си пушки към Ема. Алек я бе освободил, но бе застанал от едната й страна с изваден меч. Галина бе от другата й страна и също с меч. Това правеше общо седем лоши момчета, преброи Ангъс, включително двамата смъртни. Все пак, ако се приближеше достатъчно до Ема, можеше да я телепортира далеч. Започна да се разхожда по покрития с трева двор, надявайки се, че няма да му обърнат внимание.

— Спри или тя умира — предупреди го Катя.

Ангъс спря. Ема изглеждаше твърде бледа на лунната светлина. Беше я оставил дяволски слаба.

И ако нещата не бяха достатъчно зле, три фигури затрептяха пред каменното имение, след което добиха форма. Дъхът на Ангъс замря. Не бе виждал Касимир от Великата вампирска война през 1710 година, но не можеше да сбърка това сурово лице и тези жестоки очи. Войната може и да го беше оставила слаб и ранен, но се появи напълно възстановен. Или само външно изглеждаше така. Лявата му ръка изглеждаше огъната под странен ъгъл и носеше една ръкавица. Тъмните му очи погледнаха всеки, лицето му бе безизразно, докато не забеляза Ангъс.

Повдигна брадичка и присви очите си:

— Генерал Маккей.

Ангъс кимна. Старият му враг бе с двама охранители. Разпозна Йедрек Янов отляво на Касимир, може би той защитаваше слабото му място. Така работеше Касимир, жертваше другите, за да пази себе си жив. Силна болка прониза Ангъс, когато осъзна, че бе постъпил по същия начин с Ема.

Катя пристъпи напред и се поклони.

— Господарю, присъствието ви е чест за нас.

Студеният поглед на Касимир се спря на Катя.

— Продължи да ме призоваваш и да досаждаш, докато не се съгласих да дойда.

Катя се поклони отново:

— Не исках да проявя неуважение. Копнеех да ви поднеса тези подаръци, в знак на моята благодарност и вярност.

— Беше ти наредено да предадеш Убиеца на Йедрек и все още не си го сторила. Така ли показваш верността си.

Катя притисна ръцете си една в друга.

— Исках лично да ви я предам, за да мога ви уверя в моята лоялност. И имам специален подарък за вас — генерал Маккей. Също така спестих на слугата ви Йедрек пътуване до Ню Йорк.

— Щедростта ти е изумителна — промърмори Касимир. — Кажи ми, как изрази предаността си към Иван Петровски?

Катя настръхна.

Ангъс знаеше, че тя е в голяма беда. Ако тези вампири бъдат заети с избиването помежду си, би имал шанса да се доближи до Ема и да я телепортира на безопасно място.

— Катя уби Петровски — извика Ангъс. — Видях го с очите си. Двете с Галина прободоха сърцето му, когато беше невъоръжен.

Катя му хвърли един отровен поглед и се обърна към Касимир:

— Маккей е предател на нашия вид. Помагаше на смъртната жена да убива моите хора.

Касимир погледна Ема с презрение и каза:

— Една обикновена хлебарка, лесна за унищожение. — Погледът му се върна на Ангъс, преди да продължи: — Но да получа генерала, който разгроми последната ми армия… Неговата смърт ще ми донесе голямо удовлетворение.

— Тогава не забравяй, че аз съм тази, която ти го предаде — настоя Катя. — Аз съм твой верен слуга.

Ангъс наклони глава. Беше ли това крясък на бухал в гората. Звучеше като сигнала, който Иън и Роби обичаха да използват.

— Не можеш да й се довериш, Касимир. Тя предаде веднъж господаря си, ще го направи отново.

Катя се обърна към Алек и заповяда:

— Убий го.

Касимир вдигна ръка и Алек замръзна.

— Катя, заповеди ли раздаваш без мое разрешение?

Тя трепна в отговор:

— Простете ми, лъжите на Маккей ме накараха да се забравя.

— Лъжи? — Тъмните очи на Касимир се прехвърлиха върху Ангъс. — Колкото и да мразя вида му, трябва да призная, че са отвратително честни.

Едно размазано движение привлече погледа на Ангъс. Дузина хора се изправиха върху високия близо метър каменен зид, който обграждаше двора. Облекчението го заля, когато разпозна своите приятели и служители — Иън, Роби, Джак от Венеция, Михаил от Москва, Остин и Дарси Ериксън, Жан-Люк Ешарп от Париж заедно с двама от неговото сборище, Золтан Заквар, господарят на сборището в Източна Европа, също с двама. Остин и Дарси бяха въоръжени с пистолети, а десетте вампира бяха извадили сабите си.

Жан-Люк размаха шпагата си във въздуха.

— Касимир, нека уредим въпроса сега.

Касимир пребледня и се втренчи в Катя.

— Предателка! Въвлече ме в капан.

— Не! — изкрещя Катя.

Касимир се придвижи бързо към нея и я сграбчи за гърлото.

— Ще запомня това предателство.

Йедрек се спусна напред и зашепна в ухото на господаря си. Касимир освободи Катя и тя падна на земята, а той отстъпи назад.

— Не съм те предала, кълна се, не съм го направила.

Приятелите на Ангъс скочиха от каменния зид и бавно напредваха към тях.

Касимир улесни телохранителите си и се втренчи в руските вампири.

— Вие ще умрете тази вечер. Заслужихте да умрете — каза той, докато фигурата му и тези на охранителите му затрептяха.

— Не! — извика Ангъс и се затича към Касимир, точно когато злият вампир изчезна. — По дяволите!

Искаше да убие Касимир тази вечер. Острие замахна близо до ухото на Ангъс и той отскочи назад. Алек се опитваше да го убие.

— Дайте ми меч.

Алек се хвърли със своята сабя, прицелвайки се в сърцето на Ангъс.

Шотландецът отскочи настрана и хвана меча, който му хвърли Иън. Барин замахна към по-младия мъж и Иън се наведе, изваждайки кинжала от чорапа си. Роби скочи, привличайки вниманието на Барин и защити Иън.

Ангъс парира удара на Алек, принуди го да отстъпи и след това прониза сърцето му. Наблюдаваше със задоволство как руснакът се превръща в прах. Копелето никога вече нямаше да може да забие нож в гърлото на Ема.

Ангъс се завъртя, търсейки Ема. Жан-Люк се биеше с Мирослав. Джак си губеше времето с Галина, без съмнение се чувстваше неудобно при мисълта да убие жена. Но къде, по дяволите, беше Ема. Барин извика, когато Роби прониза сърцето му. Двамата смъртни захвърлиха пушките си и се затичаха към гората. Золтан и хората му се втурнаха след тях. Галина изпищя. Явно Джак бе победил колебанието си.

Ангъс замръзна, когато забеляза Ема. Катя я влачеше към плевнята. Ема се бореше с нея, но бе твърде слаба, за да избяга. Той се хвърли към тях, но Катя го видя и изчезна, заедно с Ема.

— Не! — извика Ангъс и спря на мястото, където бяха изчезнали. Нищо не намекваше къде се бяха телепортирали. И Ема беше твърде, дяволски слаба, за да се бори. Всичко беше по негова вина, силата на която го преви на две.

Роби положи ръка на рамото му:

— Ще ги намерим.

Ангъс кимна, неспособен да говори.

— Разпръснете се и търсете! — извика Роби.

Вампирите затрептяха, когато изчезнаха около имота и гората в търсене на Ема.

Изминаха няколко минути, но се усещаха като часове. Роби и Иън изтичаха от плевнята, нямаше никой там, Жан-Люк и двама от хората му излязоха от имението, което също беше чисто. Останалите се бяха разпръснали в гората.

Ангъс скочи върху каменния зид и се заслуша внимателно. Обърна се на север. Това писък ли беше? Женски вик.

— Насам! — извика той и се втурна към гората. Приятелите му го последваха.

— Ема!

Ангъс не чу никакъв отговор. Господи, надяваше се да не е закъснял. Ако Катя продължеше да се телепортира, можеше да стигне твърде далеч.

Изтича по тясна поляна, която водеше към сечище, рязко спря на място, а сърцето му забави хода си. Иън спря зад него.

— Все още е жива — каза той.

Едва дишаше. Ангъс коленичи до нея. Сърцето му се сви при вида на разкъсванията по шията й. По дяволите Катя. Почти беше пресушила Ема.

Покриваше я голямо количество прах. Колът й лежеше в отпуснатата й ръка. Бе успяла да го използва, докато Катя се е хранила. Убиецът бе довършил поредния вампир. Ангъс благодареше на Бога, че й бе направил кола. Но също така самият той бе и причина за слабостта й.

— О, Ема. — Той свали тениската си и я притисна към кървящата рана. Очите му се напълниха със сълзи.

Клоните на дърветата и храстите прошумоляха, когато останалите се втурнаха към сечището.

— Как е тя? — попита Остин.

Дарси въздъхна:

— О, боже мой! Закъсняхме ли?

Роби клекна до Ангъс:

— Толкова съжалявам.

Ангъс стисна зъби.

— Тя все още не е мъртва. Можем да й прелеем кръв. — Погледна към Иън и Роби. — Имате ли бутилки кръв в спораните?

Роби го погледна тъжно.

— Нямаме необходимото оборудване, за да извършим кръвопреливане.

— Тогава ще я телепортираме — отвърна Ангъс. — Роман може да й помогне.

Жан-Люк коленичи от другата страна на Ема.

— В Ню Йорк е все още ден. Ангъс, има само един начин да я спасим и ти знаеш какъв е.

— Не! — Ангъс преглътна сълзите си. — Аз не мога да я трансформирам. Тя няма да понесе да съществува като вампир. Те са убили родителите й.

— Но промяната може да се върне обратно — намеси се Дарси. — Аз съм живото доказателство за това.

Ангъс премигна. Разбира се, беше твърде паникьосан, за да осъзнае, че има и друг вариант. Дали парченцето плат, напоено с кръвта й бе все още у нея. Ако не, би могъл да запази тениската си, беше напоена с кръвта й на смъртен.

— Тя умира — предупреди го Жан-Люк. — Ако загуби прекалено много кръв, ще бъде твърде късно да я трансформираш.

Ангъс потърка челото си. Какъв избор имаше. А и Роман можеше да върне промяната обратно.

— Всичко е по моя вина. Тя ще ме намрази.

— Ще разбере — намеси се Иън. — Аз винаги съм разбирал.

Ангъс погледна нагоре към него.

— Аз те вкарах в капана на петнайсетгодишно тяло за вечността.

— Ти ми спаси живота — усмихна му се Иън.

Ангъс си пое дълбоко дъх, след което разви ризата от шията на Ема. Той щеше да изцеди и последната капка кръв от нея. Трябваше да се направи от вампир, за да я вкара във вампирска кома. След това щеше да я нахрани със собствената си кръв. Ако тя я приеме и пие от него, ще се превърне в нежива. Ако отхвърли кръвта му, ще умре.

— Някой ще ми заеме ли кинжал? — Щеше да му потрябва, за да пореже ръката си и да я нахрани.

Иън му подаде ножа си.

Ангъс погледна всичките си приятели.

— Бихте ли ни оставили насаме.