Керелин Спаркс
Сърце на вампир (17)

Глава 17

Ангъс пристигна на петия етаж в офиса на градската къща на Роман и бързо изключи алармата. Пусна спорана на бюрото и натисна бутона на интеркома.

— Иън, аз съм, пусни ме.

— Точно навреме — отговори Иън. — Почти се зазори. Конър иска да те види.

Ангъс погледна състоянието на килта си и трепна.

— Дайте ми две минути.

Той се втурна в спалнята си, изхлузи обувките си, свали пуловера и килта си. После се втренчи в оцапаната си дреха и нахлузи чифт дънки. Заради начина, по който бе загубил контрол, човек би си помислил, че е на шестнайсет вместо на петстотин двадесет и шест години. Но не можеше да си спомни нито една жена, която го бе възбудила така, както Ема. Или така да го е разочаровала.

Беше направо вбесяващо, че иска да го отхвърли. Съпругата му го беше направила преди векове, но Ема трябваше да знае по-добре. Беше твърде умна и модерна, за да се върже на старите суеверни страхове. По дяволите, беше твърде смела, за да се страхува от нещо. Беше воин като него. И беше идеална за него. И той нямаше да се откаже без борба. Нахлуването в съзнанието й тази вечер беше акт на отчаяние. Но дявол да го вземе, ако тя все пак го отхвърли, трябва да знае точно от какво се отказва.

Някой почука на вратата на офиса.

— Влез. — Беше Конър, обут в дългите си бели чорапи.

— Трябва да поговорим.

— Всичко наред ли е с „Роматех“?

— Да — отвърна Конър и затвори вратата. — Родилната стая е завършена в случай, че детето на Шана… има специални нужди.

Наполовина вампирско момченце. Ангъс въздъхна.

— Нещо друго?

— Вампирските доктори пристигат утре вечер и раждането е предвидено за петък вечер.

— Добре. — Ангъс заобиколи бюрото и седна.

Конър се приближи до него.

— Радвам се, че поиска повече охранители. Можем да ги използваме, когато пристигнат докторите, но Джак ми каза, че си изпратил него и Роби да пазят Сентрал парк?

— Да, Бунтовниците не бива да убиват повече смъртни. — Ангъс провери електронната си поща.

Конър остана мълчалив за малко.

— Забелязахме, че имаш нов приятел, д-р Фанг?

Ангъс се усмихна и изтри някои нежелани имейли.

— Името му е Финиъс Маккини. Как се приспособява?

— Изглежда нетърпелив да се хареса. Иън казва, че се е представил добре в първия си урок по фехтовка.

— Добре. — Нямаше съобщение от Михаил и Ангъс изключи компютъра си.

— Дневната смяна пристигна ли?

— Фил е тук. Хауърд трябва да пристигне всеки момент.

— Кажи на Фил, че днес искам той да пази госпожица Уолъс. — Ангъс написа адреса на апартамента на Остин на лист хартия.

Конър пристъпи по-близо, за да вземе листа и попита:

— Тя в опасност ли е?

— Беше с мен, когато открих Финиъс. Руснакът, Алек, беше там, и я позна като Убиеца.

— Мамка му — промърмори Конър. — Наясно си, че Катя няма да повярва, че не сме стояли зад убийствата през цялото време и не сме помагали на госпожица Уолъс?

— Това няма да помогне.

Конър се намръщи.

— Трябваше да я отпратиш в минутата, след като разбра коя е.

— Не ми чети лекция, Конър!

Той се отдалечи, като стисна ръцете си в юмруци.

— Това ли е истинската причина, поради която Джак и Роби охраняват парка? За да попречиш на госпожица Уолъс да отиде там?

— Това е най-добрият начин да я държа далеч от убийствата.

Конър се обърна към него.

— Разбрах, че си използвал всички видове убедителни техники върху нея.

Ангъс присви очи.

— Отиваш твърде далеч, стари приятелю.

Конър пристъпи към него.

— Страхувам се, че ти си отишъл твърде далеч. Нищо добро няма да излезе от това.

Ангъс удари с ръка по бюрото и се изправи.

— Заради това ли трябваше да оставиш бельото й в кухнята, където всеки може да го види? Защо не го остави тук, в офиса?

— Ти мислиш за нея на първо място.

— Е, и?

Конър го погледна натъжено.

— В твоята работа този начин на мислене може да те убие.

— Заклех се да я защитя. И няма да я изоставя сега. — Ангъс отиде до бара, грабна бутилка нулева кръв от хладилника и я пъхна в микровълновата.

— Искаш ли?

— Не.

— Значи сме приключили. — Ангъс изля синтетичната кръв в чаша. — Лека нощ.

Конър не си тръгна.

— Осъзнавам, че си ми шеф, но ти си като брат за мен и като баща за Иън.

Ангъс отпи от чашата си. Беше приятел с Конър от твърде много години, за да остане ядосан за дълго. Усети познатия пристъп на вина, когато името на Иън бе споменато, заедно с първите признаци на сънливост. Слънцето трябва да бе близо до хоризонта.

— Винаги съм ценял твоята честност, Конър. — Ангъс погледна към стария си приятел. — Мислиш ли, че беше грешка от моя страна да трансформирам Иън толкова млад?

Конър си пое дълбоко дъх.

— Иън щеше да умре, ако не го беше променил. Мисля, че е щастлив. Толкова щастлив, колкото всеки от нас може да бъде. — Той стигна до вратата и спря с ръка на дръжката. — Обичаш ли я?

Ангъс остави чашата.

— Да.

— Тогава ние ще направим всичко възможно да е в безопасност. — Конър погледна тъжно към Ангъс. — Да запазим и двама ви в безопасност.

 

 

Ема се събуди около два следобед. Взе бърз душ и се облече. Намръщено огледа мократа планина от кърпи, които бе използвала, за да подсуши езерото на пода на банята. Оказва се, че днес, нейният опасен и изпълнен с екшън живот, ще включва и пътуване до пералнята. Тя събра кърпите и ги замъкна до входната врата.

Чу гласове в коридора, затова надникна през шпионката. Имаше един млад мъж, застанал до вратата. Той беше висок и мускулест, облечен в панталони цвят каки и морскосиньо поло. Две блондинки си говореха с него. Мили боже, това бяха двете барбита, които мислеха, че Остин е гей. Линдзи и Тина. Те практически се предлагаха на горкия мъж в коридора. Чу се тупване, когато го притиснаха към вратата.

Ема отвори рязко вратата. Младият мъж едва не падна, но възвърна равновесието си.

— Горкото бебче. — По-високата русокоска, Линдзи, сграбчи ръката му, за да го стабилизира. — Нека ти помогна.

— Добре съм. — Той се опита да се отдалечи, но Линдзи заби дългите си розови нокти в ръката му.

Тина имаше розови ивици в косата си, вероятно, за да съответстват на розовата й мини пола и оскъден триъгълен потник. Тя присви очи нагоре към Ема.

— Ти трябва да си знаменитост, щом Фил ти е охрана.

— Фил? — Ема погледна към младия мъж. Великолепно. Той беше онзи, който е намерил червеното й бельо и го е дал на Конър.

Линдзи погали гърдите му с ноктите си.

— Толкова е страхотно да си бодигард. Обзалагам се, че си супер издръжлив.

— Познах, нали? — попита Тина и бухна косите си.

Фил погледна Ема косо.

— Ангъс ме изпрати да ви пазя днес.

— През целия ден? — Линдзи, която беше облечена в миниатюрни кафяви шорти и тюркоазен потник се сгуши близо до Фил. — Кога свършваш работа? Тина и аз живеем само две врати по-надолу.

По-нисичката се намръщи, докато разглеждаше Ема.

— Мислех, че само на богатите и известни хора са им нужни телохранители. Криеш се тук от папараците ли?

Ема сви едното си рамо.

— Нещо такова.

— Леле… — Линдзи пусна Фил и пристъпи по-близо до Ема. — Обзалагам се, че си… отвратително богата.

— И известна — добавя Тина. — Познаваме ли се?

Ема размени объркан поглед с Фил.

— Не, не мисля така. Аз не те познавам.

Линдзи се наведе към приятелката си.

— Чу ли начина, по който тя говори? Звучи доста смешно.

— Да, нали? — отвърна Тина шепнешком. — Не мисля, че английският е родният й език.

Ема зяпна. Фил се намръщи и поклати глава.

— Обзалагам се, че тя е чуждестранна филмова звезда — прошепна Линдзи.

Тина ахна.

— Не! Тя е чуждестранна принцеса!

— Извинете — намеси се Ема. — Аз съм тук и мога да ви чуя.

Двете блондинки подскочиха. Тина започна да говори на висок глас, изговаряше думите си много внимателно.

— Здравей. Казвам се Тина. Радвам се да се запознаем. — Тя направи реверанс.

— Моето име е Линдзи. — Високата направи колеблив поклон. — Добре дошли в Америка.

— Благодаря ви — отвърна Ема и погледна Фил колебливо.

Той пристъпи по-близо.

— Имаш ли нещо против, ако те охранявам вътре?

— Не, би било чудесно. Влизай. — Тя отвори широко вратата и той се вмъкна.

— Довиждане, Фил — извика Линдзи след него. — Не забравяй да наминеш след работа.

— Довиждане, Ваше Кралско Височество — каза Тина и отново направи реверанс.

— Чао — отвърна Ема, затвори вратата и врътна ключалките.

— Благодаря ти. — Фил се облегна на стената и въздъхна с облекчение. — Тези жени ми досаждат от часове.

— Горкичкият. — Ема влезе в кухнята и се усмихна. Извади две бутилки с вода от хладилника и му предложи едната. — Така, какво работи едно смъртно момче като теб за вампири?

Фил развинти капачката на бутилката.

— Работя за добрите вампири, госпожице Уолъс. За мен е чест, че ми вярват.

Ема седна на масата за закуска и му направи знак да се присъедини към нея.

— От колко време работиш за Ангъс?

— Шест години — отвърна Фил и седна срещу нея. — Чух, че си убила четирима Бунтовници, а сега те искат да те убият.

Тя сви рамене.

— Те не знаят коя съм аз, така че не мисля, че съм чак толкова застрашена, колкото вярва Ангъс. Наистина не е нужно да си наоколо, ако не искаш.

— Винаги съм се подчинявал на заповеди — отвърна той и отпи от водата.

— Дори когато Линдзи и Тина те очакват?

Той се намръщи.

— Предпочитам да се изправя срещу двадесет Бунтовници, отколкото срещу тези две глупачки, които сякаш са излезли от публичен дом.

Ема се засмя.

— Доста са страшни.

Фил кимна.

— От мен се очаква да остана с теб до вечерта, когато ще си в безопасност на работа.

— Тогава ми помогни да завлека това до обществената пералня. — Тя посочи към издутия чувал за боклук до вратата.

 

 

Фил прекара остатъка от деня като помагаше за прането и пазаруването на хранителни стоки. Ема сподели една пица с него в местния магазин за деликатеси, преди да се качат на метрото за Мидтаун. Ема искаше да му зададе един тон въпроси за Ангъс и вампирския свят, но Фил отказа да обсъждат тези неща на обществено място.

Той я придружи до федералната сграда, където работеше. На вратата й връчи визитна картичка.

— Написах номера на градска къща на Роман на гърба. Обади се, ако си в беда.

— Благодаря ти. — Тя разгледа визитката. Приличаше на една от тези, които Ангъс й беше дал. На гърба Фил беше надраскал телефонен номер.

— Ако се обадиш през деня, ще отговоря аз или Хауърд — продължи Фил. — Ако се обадиш през нощта, най-вероятно ще вдигне Иън.

— Добре. — Ема стисна ръката му. — Беше ми приятно да се запознаем, Фил. Благодаря ти за помощта с прането.

— Лека вечер. — Той изчака, докато тя е на сигурно място в сградата, преди да тръгне.

 

 

Срещата на екип „Колове“ определена за седем вечерта се проточи в продължение на час, защото Шон се опитваше да стигне до една основателна причина, заради която да затвори „Роматех Индъстрис“. Фактът, че компанията спасяваше милиони човешки животи всяка година със синтетична кръв, не беше важен за Шон. След като беше видял дъщеря си там, бе обсебен от идеята да унищожи мястото.

— Може би трябва да ги хванем в нарушение на Кодекса по здравеопазването — предложи Гарет. — Или в укриване на данъци.

Шон посочи Ема с пръст.

— Провери това.

— Да, сър. — Тя отбеляза в бележника си. Може би Ангъс беше прав и Шон губеше времето на всички. Но ако тя повдигнеше въпроса за Касимир и перспективата за световна война между вампирите, Шон щеше да се запита откъде се е сдобила с информацията. Вместо да я изслуша, той ще я постави в черния списък, както беше направил с Остин.

— Добре, приключихме — обяви Шон най-накрая. — Марш по задачите — нареди той и побърза да излезе от офиса.

Ема предположи, че ще тръгне от сградата на екипа право към градската къща на Роман. Алиса все още я нямаше и се опитваше да открие сборищата в околните градове. Сама в офиса, Ема се зае да работи по собствената си задача. Здравното министерство и данъчните служби щяха да бъдат затворени за целия ден, така че тя приготви няколко запитвания за „Роматех Индъстрис“ и ги изпрати по факса на подходящите институции. Трябваше да изчака за отговор до утре.

Ема се мотаеше в офиса. Напрежението бавно нарастваше вътре в нея. Нямаше съмнение, беше нервна, че ще прекара повече време насаме с Ангъс. Загледа се през прозореца към нощното небе и се запита какво прави. Дали щеше да дойде в апартамента й отново? Щеше ли да бъде в състояние да му устои?

Върна се до бюрото си и провери полицейските доклади от предната вечер. Няколко убийства и две нападения, но нямаше нито едно събитие в Сентрал парк. Роби и Джакомо вършеха чудесна работа. Но там се случи инцидента с Алек и жената, която той беше нападнал. Ема реши да се обади на номера, който Фил й беше дал, само за да провери какво е станало с горката жена. Тя посегна към мобилния си телефон, когато той иззвъня.

— Ало?

— Ема, безопасно ли е да говориш?

Сърцето й се сви, като чу гласа на Ангъс.

— Да, сама съм. Просто се чудех за жената, която намерихме в парка снощи. Тя добре ли е?

— Да. Беше добре, когато Конър я остави в апартамента й.

— Добре.

— Говорих с Фил по-рано — продължи Ангъс — и той ми каза, че денят е минал без проблеми. Не си преследвана или наблюдавана. Можем да предположим, че Бунтовниците все още не са открили скритата ти самоличност.

— И аз мисля така.

— Ще бъдеш в безопасност, докато останеш скрита в апартамента на Остин. При никакви обстоятелства не ходи към Сентрал парк. Бунтовниците ще бъдат там и ще те търсят.

— Разбирам.

— Джак и Роби са там и тази нощ, за да държат района в безопасност. — Ангъс направи пауза. — Бях изкушен да ги пратя да наглеждат теб вместо това.

— Не, недей. Ще се оправя. Моля те, не оставяй парка неохраняем. — Ема не можеше да понесе мисълта за смъртта на още невинни хора.

— Добре. Лекарите на Шана пристигнаха, ще ги настаня в градската къща, преди да отидем в „Роматех“. Можем да се срещнем в апартамента на Остин след около час.

— Добре. — Една мисъл за сцената снощи, във ваната, мина през съзнанието й. Нищо чудно, че се чувстваше напрегната.

— Пращам Финиъс и Грегори да те ескортират до вкъщи. Финиъс не е завършил обучението си все още, но може да се бие добре и знам, че и ти си страхотен боец.

— Ще се оправя. Ще се видим скоро. — Тя затвори, осъзнавайки колко много й харесва да се притесняват за нея. Това не беше необходимо, тъй като тя можеше да се грижи за себе си, но все пак й харесаше. Твърде много. И скоро щеше да бъде сама с него за цялата нощ. Колко далеч щеше да стигне? Щеше ли да приеме вампир за любовник?

Малко по-късно Ема получи обаждане от охраната на първия етаж. Финиъс Маккини я чакаше. Тя заключи офиса. Надяваше се, че Шон няма да има нищо против да си тръгне от работа по-рано. Ако той се оплачеше, тя щеше да се изкуши да го отреже. Винаги можеше да се върне на старата си работа в МИ6. Освен това, ако живееше в Лондон, щеше да бъде по-близо до Ангъс. Въздъхна. Защо правеше планове за бъдещето си? Двамата нямаха бъдеще заедно.

Тя излезе от асансьора и спря, когато видя Финиъс. Косата му беше късо постригана. Беше обръснат и носеше дрехи, които приличаха на тези, с които бе облечен Фил. Очевидно панталоните цвят каки и морско синьото поло беше униформата на Маккей за лицата, които не носят килтове. Финиъс дори носеше флотско яке, в горната лява част, на което беше изписано с релефни букви: „Маккей Секюрити енд Инвестигейшън“.

— Леле, Финиъс, едва те познах. — Ема го заобиколи, а той се ухили и изпъчи гърдите си. — Изглеждаш толкова официален.

— И съм. — Той размаха идентификационен бадж. — Яко, а? Ще получа дори разрешително за носене на патлак. — Той сниши гласа си до шепот. — Със сребърни куршуми.

Ема се усмихна.

— Радвам се, че харесваш новата си работа.

— Моята мисия за през нощта е да ви придружа безопасно до дома. — Той отдаде чест на служителя по сигурността, когато напускаха сградата.

Един черен лексус чакаше до тротоара и Финиъс отвори задната врата за нея. Тя се качи и бе посрещната от водача.

— Здравей, аз съм Грегори. — Той се изви от предната седалка с лице към нея. Усмихна се и протегна ръка.

— Как си? — Ема стисна ръката му, докато Финиъс се качи на предната пътническа седалка. Тя се ръкува с Грегори. Някак си той й изглеждаше много познат.

Мъжът се ухили.

— Значи ти си горещото маце, заради което Ангъс ни бъхти всички.

— Моля? — Ема примигна, когато признанието я зашемети. — Знам кой си. Ти беше водещият на риалити шоуто по ДВК.

— Да, аз съм. — Грегори намести вратовръзката си. — Но тази вечер съм твой шофьор. Накъде, скъпа?

Ема се усмихна и му даде адреса.

— Работиш ли за Ангъс?

Той изсумтя, като се включи в движението.

— Няма начин. Аз съм вицепрезидент на маркетинговия отдел на „Роматех“. Виждала ли си реклами за фюжън кухнята на Роман? Аз съм ги правил.

— О, разбирам.

— Бях се отправил към Сохо, за да проверя за имот, който можем да направим вампирски ресторант, когато Ангъс ме помоли да ви взема двамата с Финиъс на автостоп.

— Разбирам — кимна Ема. Вампирски ресторант? Несъмнено менюто ще бъде малко ограничено? Но със сигурност бе по-добре от това да се атакуват хората.

— Не се притеснявай за безопасността си — продължи Грегори. — Бил съм на някои курсове по карате и на уроци по фехтовка. Но ми писна и се уморих от държанието на Конър, който се отнасяше с мен като с някакъв слабак.

— Аз взех първия си урок по фехтовка снощи — каза Финиъс. — Беше страхотно. — Той настрои радиостанцията на някаква хип-хоп музика.

Грегори започна да барабани на волана в такт с музика, докато Финиъс се кършеше на мястото си.

Това бяха вампири? Ема гледаше невярващо. Те просто изглеждаха така… нормално.

Грегори спря пред апартамента на Остин и огледа улицата с ужас.

— Никога няма да намеря място за паркиране — каза той и заобиколи блока.

Ема се наведе напред.

— Няма нужда да оставаш, ако имаш работа другаде. Финиъс и аз ще се оправим.

Грегори спря, а след това я погледна и се намръщи.

— По-добре да остана тук, докато Ангъс дойде. Вие двамата влизайте, аз ще се присъединя към вас веднага след като паркирам този звяр.

Ема и Финиъс слязоха на тротоара. Тя се огледа, но никой не ги наблюдаваше. Бързо влезе в жилищната сграда, докато Грегори бавно се отдалечаваше.

В апартамента на Остин, Финиъс направи истинско представление с разглеждането на всяка стая внимателно. Той провери дори всички кухненски шкафове и хладилника. Ема прехапа устни, за да не се разсмее. Да не смяташе, че някой може да се крие в хладилника или може би в чекмеджето при приборите за хранене?

— Кухнята е обезопасена — заяви той, застана в карате поза и скочи в хола. — Яко, а? Научих това снощи.

— Прекрасно. — Ема влезе в обезопасената кухня, за да затопли малко китайска храна, останала от предишната вечер.

Финиъс проверяваше под възглавниците на дивана, след това продължи към спалнята. Пет минути по-късно се появи и се произнесе, че целият апартамент е сигурен.

— Какво облекчение. Благодаря ти. — Ема сложи чинията с китайска храна на масичката пред дивана.

— Отивам да проверя коридора. — Финиъс отвори вратата. — Заключи след мен.

— Добре. — Ема превъртя ключалките, след което се върна на дивана. Настани се с китайската храна и включи телевизора. Полицейското шоу беше към своя край, а извършителите бяха откарани в затвора. Погледна към видео рекордера, за да провери часа. Ангъс скоро щеше да бъде тук.

Телевизионното шоу беше внезапно прекъснато с най-новата новина от местните новинарски станции. Три мъртви тела току-що бяха открити в Хъдсън Ривър парк. Ема се наведе напред.

Репортерите обявиха, че пускат репортажа на сцената от улица Пиер №66. Ема остави настрани чинията с храна, когато картината се измести към парка. Тълпа от любопитни зяпачи бяха заобиколили репортерката. Светлини от паркирани полицейски коли осветяваха в червено и жълто нощното небе.

— Телата са били открити току-що — извика репортерката в микрофона си. — Чухме, че гърлата им са били прерязани, но все още чакаме потвърждение на информацията. Интересното обаче е, че и трите тела изглеждат сякаш са били преместени. Открити са в близост до хеликоптерната площадка. Можем само да предполагаме, че извършителят на това отвратително престъпление е искал телата бързо да бъдат намерени.

Ема скочи на крака. Това бяха Бунтовниците. Беше сигурна. Просто се бяха преместили в друг парк. Три убийства? По дяволите!

Трябваше да узнае повече. Да провери жертвите. Дори и с прерязани гърла, тя често откриваше следи от ухапвания. Разбира се, знаеше, къде да ги търси. И телата щяха да бъдат напълно изцедени.

По дяволите! Защо не може проклетите копелета да си вземат вечерята и да си тръгнат? Но не, те трябваше да убият жертвите си. Те се наслаждаваха да убиват.

Ема бръкна в чантата си за визитката, която Фил й беше дал, после набра номера.

— Ало?

— Иън ли е?

— Да. Госпожице Уолъс? В опасност ли сте?

— Не. Но исках да ви кажа, че Бунтовниците убиха отново. Три тела са били открити само на метри от площадката за хеликоптери в Хъдсън Ривър парк. Взимам Финиъс с мен и отиваме да проверим.

— Какво? Чакай! Ангъс ще иска да дойда с теб.

— Той може да ни се посрещне там. Аз ще бъда в пълна безопасност. Има множество полицаи…

— Туй не е добра идея…

— Ще се оправя — прекъсна го Ема. — Просто кажи на Ангъс къде сме. — Тя затвори, след това се отправи към входната врата. Чу гласове отвън и надникна през шпионката. О, не! Тина и Линдзи бяха отвън, и влачеха Финиъс към апартамента си. Той изглежда не се бореше.

Ема отключи ключалките и отвори вратата.

— Финиъс!

Блондинките се изкикотиха.

— Имаме си бодигард! — обяви Тина.

— Д-р Фанг. — Линдзи го дръпна надолу по коридора. — Той е толкова сладък.

Финиъс се ухили.

— Горещо е, по дяволите! Обичам тази работа.

— Финиъс — извика Ема. — Нуждая се от теб!

— Не толкова колкото ние. — Линдзи го издърпа вътре в апартамента си.

— Финиъс! — Ема тръгна към тях. — Важно е.

— Само пет минути. — Финиъс я изгледа с умолителен поглед. — Това е всичко, което ми трябва. — Той погледна към двете блондинки. — Нека да са десет.

— Чао. — Тина затвори вратата в лицето на Ема.

— Финиъс! — Ема удари вратата с юмрук, но само чу кикотене от другата страна.

Вбесена, тя тръгна обратно към апартамента си. Започна да се разхожда в хола. Колко време щеше да отнеме на Ангъс да стигне дотук? И докога щеше да чака мъжете да я защитят? Тя имаше черен колан, по дяволите. Беше убила четирима от Бунтовниците сама. И имаше един куп ченгета на местопрестъплението, заедно с репортер и куп минувачи. Нищо нямаше да й се случи.

Тя грабна пазарската чанта с коловете и заключи вратата след себе си. Нямаше да трепери в апартамента си от страх. Щеше да бъде в пълна безопасност.

В действителност тя почти си пожела да види Алек. Копелето трябваше да умре.

 

 

Двамата вампирски лекари пристигнаха в градска къща на Роман и като почетни гости и двамата очакваха някакво лично внимание от главния изпълнителен директор на „Маккей Секюрити енд Инвестигейшън“.

Ангъс ги увери, че ще бъдат в безопасност по време на престоя си и ги запозна с Конър и неговия екип по сигурността. Веднага след като лекарите бяха доволно настанени в стаите за гости, те пожелаха да направят обиколка на „Роматех“ и родилната стая, която Роман беше приготвил за съпругата си. И двамата бяха много развълнувани от честта да бъдат първите лекари, които ще изродят половин вампирско бебе, но вече спореха за процедурата. Ангъс започна да се замисля дали Роман не е направил голяма грешка, като повика двама лекари, вместо един.

Д-р Швайцер от Швейцария беше много доволен от родилната стая, но д-р Лий от Хюстън поиска повече оборудване да бъде на разположение за всеки случай. Роман усърдно правеше списък на всичко, което д-р Лий искаше, когато мобилният телефон на Ангъс иззвъня.

Той се извини и влезе в залата, като извади телефона от спорана си.

— Да?

— Ангъс. — Иън звучеше развълнуван. — Госпожица Уолъс се обади. Двамата с Финиъс отиват до площадката за хеликоптери в Хъдсън Ривър парк.

— Какво?

— Тя мисли, че Бунтовниците са убили някакви смъртни там.

— Дяволите да го вземат — промърмори Ангъс. Беше й казал да не излиза. — Грегори с нея ли е?

— Не знам. Тя ми се обади преди малко — продължи Иън бързо. — Ако побързаш, може да си в състояние да я спреш.

— Тръгвам. — Ангъс затвори телефона.

Конър открехна вратата на родилната стая и надникна навън.

— Има ли проблем?

— Може и да има. Ако не чуете нищо от мен в рамките на тридесет минути, изпрати Роби и Джакомо в Хъдсън Ривър парк.

— Какво става…

Думите на Конър останаха във въздуха, когато Ангъс изчезна. След няколко секунди, той беше в апартамента на Остин.

— Ема? — повика я той и отиде в спалнята, после провери в банята, след това изтича обратно в хола. Гадост. Беше закъснял.

Може би все още бяха в сградата. Той отключи вратата, изтича в коридора и се блъсна във Финиъс. Той го сграбчи за раменете.

— Благодаря на бога, че сте още тук.

Финиъс се тресеше.

— О, боже мой, човече, мисля, че я убих.

— Какво?

Лицето на Финиъс се сбръчка.

— Аз не исках. Тя беше толкова гореща. И загубих контрол. Не съм свикнал да бъде така…

Ангъс го разтърси.

— Какво си направил?

Сълзи се стичаха по лицето на Финиъс.

— Знам, че това е правило номер едно, но загубих контрол.

Ледена вълна заля Ангъс.

— Ухапал си я?

— Не исках! Боже, страхувам се, че я убих.

Ангъс го блъсна в стената.

— Убил си Ема?

Финиъс примигна.

— Не, човече. Мисля, че убих Тина.