Валерий Панюшкин
Рубльовка (9) (Правилата на играчите)

42. Това е! Не разполагам с никакви други смислени неща, които да ви разкажа за Голямата Рубльовска Игра, защото не разбирам как е организирана по-нататък. Седя в ресторанта „Веранда край вилата“, над Жуковка се свечерява и аз си поръчвам вино и домати от Баку със сладък лук. Но в действителност приличам на Вергилий, който завел Данте до вратите на ада, само че по-нататък пътят бил забранен за него. В действителност, читателю, ако искате да знаете истината за правилата и перипетиите на Играта на по-високите нива, ще ви трябва друг водач. Както на Данте му е била нужна Беатриче, за да пътешества из небесните сфери. Намерете си такъв, ако можете. А пък аз ще седя на верандата, ще ми донесат домати с лук, босилек, зехтин и балсамико. И чаша вино. Ресторантът ще е пълен. Посетителите ще бъдат предимно обикновени обитатели на Рубльовка. Но там ще има и трендсетъри. И дори двама-трима души, които имат собствени проекти. А аз ще се огледам наоколо и ще видя, че май няма нито един човек, който да е проект в личен план. Освен мен. Да, аз наистина смятам, че макар никога да не съм играл целенасочено в Голямата Рубльовска Игра, да не съм събирал реликви, да не съм спазвал правилата, да не съм следвал трендовете и да не съм ги създавал, все пак съм се превърнал в проект с наименованието „Валерий Панюшкин“. Само че съм кух проект, който не е получил нито благословия, нито проклятие от властта. И в този смисъл приличам на ялово яйце, което може да бъде изядено, но от него никога няма да се излюпи пиленце.

Седя в ъгъла край една малка маса и наблюдавам хората наоколо. Наблизо вечеря семейство. Главата на семейството е към петдесетгодишен мъж с грозна и простовата физиономия. Обикновено парвеню, което въпреки това е успяло да събере няколко реликви. Например има Нова Съпруга. Срещу него седи една към двайсет и пет годишна жена. Блондинка. Както се казва, с външност на манекенка. Браво, пич! За един човек, който случайно е спечелил пари в структурите на „Газпром“ или „Роснефт“, такава Нова Съпруга е добър резултат. Освен това има и дъщеря. Момиченцето е към петгодишно, прилича на майка си и е облечено скромно, но все пак с рокля на принцеса. То е с дълги разпуснати коси с цвят на лен. Страшно хубава реликва. Такъв изрод изобщо не би трябвало да има красива дъщеря. Но има. А до съпругата му седи още една млада жена, за която не е ясно каква е — или е приятелка на съпругата му, или му е втора жена, или е бедна роднина от Когалим, която вече са успели да издокарат и да срешат във фризьорския салон „Алдо Копола“. Тя също е хубава реликва. Защото е хубаво да имаш жена, за която не се знае каква е и против чието присъствие съпругата ти не протестира, демонстрирайки дружелюбие и покорство.

Този към петдесетгодишен мъж дори се старае да следва някои трендове. Например не е оставил дъщеря си вкъщи с гледачката, а я е довел в ресторанта. Правилно, любовта към децата е на мода. Правилно е и това, че не карат детето да седи край масата и да държи гърба си изправен. Хубаво е, че са го пуснали да рисува на съседната маса заедно със специалното момиче аниматор, което работи в ресторанта, с цел да се появи, когато някой от клиентите прояви любов към децата. Само че този човек яде плов^[1]. Тъй че можем да забравим за него, защото, ако искаш плов, няма защо да ходиш на ресторант, а трябва да поканиш в дома си Сталик Ханкишиев. Понеже в ресторанта не можеш да ядеш ястие, за чието приготвяне са нужни четири часа. И затова губим интерес към парвенюто, неговата съпруга, неговата не-съпруга и дъщеря му. С тях никога повече няма да се случи нещо интересно. И в най-добрия случай той ще събере още няколко реликви.

По-добре ще е да погледнем към масата до прозореца. Там седят двама души. Мъже. В момента е време за вечеря, но те не приличат на гейове, а това означава, че не са на среща, а на преговори. Говорят тихо. И двамата имат хубав и добре поддържан маникюр. Копчетата на ръкава на сакото на единия са разкопчани, тоест сакото е шито, а не купено от магазин за конфекция. Тези двама души май че могат да стартират някакъв тренд, че дори и проект, само че ние не чуваме за какво си говорят и ще разберем как се казват само ако проектът бъде успешен.

Малко по-нататък край една малка маса седят млад мъж и млада жена, които се карат. Мъжът е накичен с реликви като коледна елха. С нужния часовник, с нужната вратовръзка, с нужното сако, с нужните обувки. По жената има по-малко реликви, но всичко необходимо е налице, например прическата, направена в „Алдо Копола“. И един пръстен, който седналият срещу нея мъж не би могъл да й подари. Понеже е прекалено скъп и прекалено екстравагантен, тъй че този роб на трендовете просто няма как да го избере. Те май се карат точно заради този пръстен. Мъжът се старае да говори шепнешком, но въпреки това го прави доста високо. Казва, че полага огромни усилия, че работи от тъмно до тъмно, че се опитва да стане олигарх. И че много скоро ще стане. И сигурно вече би станал, ако жената, която седи срещу него, му създава комфортни условия и тих домашен уют, а не обикаля от купон на купон и не приема безумно скъпи подаръци дявол знае от кого. А освен това казва, че когато стане олигарх, тя ще съжалява, но вече ще е късно…

Бягай от него, момиче. Стани и си тръгни веднага. Защото той никога няма да стане олигарх. Защото в Голямата Рубльовска Игра няма начин да станеш олигарх, както няма начин да станеш гениален поет или да си изработиш перфектен музикален слух. В Голямата Рубльовска Игра олигарх, истински богаташ и милиардер не става онзи, който работи по петнайсет часа на денонощие в инвестиционна банка, пък дори и на много важен пост. Олигарх става онзи, който е целунал по темето Великия Бог на Парите. Това го зная дори аз, макар умът ми да не побира рубльовската религия. Дори и аз зная, че проблемът не е в количеството пари, а в качеството им. Парите, които печеля аз, никога няма да ме направят богат, защото винаги зная за какво точно ми плащат. Докато големите пари не се печелят, а се изсипват върху човека като златен дъжд. Не като заплащане за труда, а защото човекът е Избран. Тъй че стани, момиче, напусни своя механизиран балък и иди при онзи, който ти е подарил пръстена.

А пък аз ще си доям доматите, ще си допия виното, ще изчакам да ми се обадят и ще отида на гости тук, наблизо, при истинския Жрец на Великия Бог на Парите — Пьотър Авен. Ние ще се изтягаме на фотьойлите и ще си бърборим, защото Жрецът ме смята за интересен проект. И ще ми разкаже какво ли не — за живописта, за литературата, за пътешествията…

Но за нищо на света няма да ми разкаже за Великия Бог на Парите.