Валерий Панюшкин
Рубльовка (13) (Правилата на играчите)

59. И настъпва нощта. Ако не пътувате по шосето, ако насреща ви не препуска блондинка с ревяща спортна кола и с напудрени от кокаин ноздри, ако имате пропуск, за да влезете през плътно затворения портал на елитното селище, ако можете да се движите някъде другаде, освен по самото шосе, тогава разбирате, че Рубльовка изобщо не е толкова уютно и толкова приятно място, както ви е изглеждало на дневна светлина.

Първо, пускат кучетата. По тъмните алеи на елитните селища вървят въоръжени охранители с кучета на каишка. Те се движат на двойки, като че очакват нападение. Не съм съвсем наясно как постъпват, ако ви хрумне да се разходите из селището през нощта, дори в случай че сте местен.

Второ, бодигардовете излизат извън къщите. Не от всички къщи, но от големите и мрачните излизат навън. Застават като безмълвни сенки до порталите и стоят до сутринта, сложили ръце върху автоматите, които висят на вратовете им с предвидливо свалени предпазители.

Трето, децата напускат. Зрелите синове и дъщери се обаждат (това е в най-добрия случай, защото могат и да не се обадят) и казват, че не желаят да живеят в родителския Елсинор^[1]. Не искат да контактуват с корумпираните приятели на баща си дори ако той не е някакъв съмнителен тип, а филмовият продуцент Александър Роднянски, изключително умен човек и ерудиран кинематографист.

Четвърто, светват самотни прозорци в холовете на къщите, където разочаровани от рубльовското щастие съпруги чакат разочарованите от въпросните съпруги мъже. Понякога до тези неспящи къщи пристигат куриери и донасят писмо в плик от хотел „Барвиха“ с текст: „Не ме чакай, лягай да спиш, ще се забавя“. Пликът като че ли намирисва на парфюм. Глупавата рубльовска съпруга разбира, че съпругът й изневерява в „Барвиха“ с някаква кучка. Гласи се да вдигне скандал и неблагоразумно не се подготвя да бъде изхвърлена навън. Умната рубльовска съпруга разбира, че съпругът й изневерява в „Барвиха“. А това означава, че трябва да легне да спи и на сутринта да го посрещне свежа и усмихната, като по този начин му показва, че може да й изневерява. В същото време се подготвя да бъде и изхвърлена навън. Тоест събира пръстените с диаманти в пудриерата си. Той не би й взел пудриерата, но подаръците, които й е направил по време на съвместния им живот, ще й ги вземе. Понеже един господ знае какъв е бил сексът му там…

Да, нека надникнем през прозореца на хотела… Какъв ли е сексът на Рубльовка в хотелите и в специално наетите или купени за блудстване къщи? Налага се да констатираме, че сексът по принцип е жалък.

Сексът е жалък не защото голямата Игра прави хората импотентни или изтребва нежността (макар че и това е вярно). Не защото (според хапливата забележка на Ксения Собчак) мъжете пият твърде много, за да могат дори и около четирийсетте да запазят нормалните функции на ерекцията и еякулацията си (макар че и това е вярно). Проблемът е друг.

Блестящата журналистка Ксения Соколова веднъж написа цяло есе, в което откровено и злобно разказа романтичните си приключения с чиновници. (Истински подарък! Иначе откъде щях да науча!) Ксения твърдеше, че сексът на Рубльовка е жалък заради завишените очаквания. Всеки чиновник (а ние ще добавим — и всеки открехнат рубльовски Играч) се смята за Батман и за супер герой. Парите и Властта завъртат главите на рубльовския мъж. Затова нещастникът си мисли, че и сексът му трябва да бъде също толкова луксозен, колкото колата, с която се вози, часовника, който носи, или виното, което пие. Мъжът на Рубльовка смята, че е достоен за невероятни сексуални преживявания и е способен на тях. Докато жената е настроена в точно обратната посока. Когато свързва живота си (пък макар и само за една нощ) с някакъв богаташ и още повече с някакъв чиновник, тя прави циничен компромис. Отказва се от моминските си мечти за принцове на бели коне и дори от обикновеното физиологично влечение към треньора във фитнес клуба. Настройва се за кротък, но за сметка на това изключително комфортен живот в рубльовското имение с мъжа си, който няма да я обича (стига да се държи прилично, да няма венерически болести и ако се разделят, да плаща доста голяма издръжка на децата). Така си мисли тя — колкото по-кротък е сексът, толкова по-добре.

А любовникът е Батман. Мачка своята партньорка в обятията си, ръмжи от страст, надава нечовешки крясъци и иска да възпроизведе всички известни пози от „Камасутра“, както и всичко, което някога е видял в порнографските филми.

Трогателната подробност е в това, че порноактьорите не правят любов така, както е удобно на хората, а както е удобно на оператора. Те работят за камерата. И нашият Батман също прави любов така, все едно че го снима камера. Всъщност в много случаи камерата наистина снима и записите с любовните похождения на въпросния Батман влизат в архива на някаква държавна или частна специална служба, та в нужния момент този запис да може да бъде изтъргуван.

След като вече са се увлекли в играта на Батман, сред тези мъже много рядко се намира някой, който да осъзнае, че се е превърнал в роб на Голямата Игра и че Парите са го разрушили. Че вече дори не може да прави секс просто за собствено удоволствие, а не само заради Играта и Парите. Онези, които осъзнават това, преминават на последното, най-висше ниво. Не че излизат от Играта (от нея не можеш да излезеш жив), но с благодарност чакат деня, когато Играта ще ги сдъвче и ще ги изплюе. И се опитват да спасят поне нещо. Поне любимите и близките си хора, които са до тях от времето, когато способността им да изпитват любов и близост все още не е била атрофирана.