Валерий Панюшкин
Рубльовка (2) (Правилата на играчите)

Увод от автора

Близо до всеки мегаполис на земята има предградие за богатите. В Лос Анжелис това е Бевърли Хилс, в Лондон — Аскот, в Париж — Ньой сюр Сен, в Берлин — Груневалд. С големи и красиви къщи, с добре поддържани градини, със скъпи коли, без никакви имигранти, с изискано общество. За тази елитна публика има дежурна серия легенди, които екскурзоводите разказват на провинциалните ученици, разплескали носове върху стъклата на автобусите, с оцъклени очи, вторачени в именията на богаташите и знаменитостите. А между собствениците на къщите и екскурзиантите в автобуса зее огромна имуществена пропаст.

Край Москва този резерват за милионери се нарича Рубльово-Успенското шосе или Рубльовка.

Само че там не водят екскурзианти. Къщите обикновено не могат да се видят зад високите огради. А пропастта между собствениците на имения на Рубльовка и обикновените хора е не само имуществена, но и културна. Когато цар Иван Грозни идвал тук на лов за соколи и когато царете Михаил Фьодорович и Алексей Михайлович ходели пеша по „царския“ път на поклонение в Савино-Сторожевския манастир, между богатите и бедните имало само икономически и съсловни различия. Но по времето на Петър I в обществото се появило още по-дълбоко разделение. Хората живеели различно, хранели се различно, пиели различни неща, забавлявали се по различен начин и дори не говорели на един и същ език. И когато след Петър Велики покрай този път се заселили шестнайсет княжески рода, включително Юсупови, Шувалови и Голицини, богатството и бедността в Русия вече се различавали не само аритметически. Същността на това разделение вече не била само в количеството на парите и в броя на хората според списъците на селското население, а в самия начин на живот. И оттогава досега нещата са си останали все така. Богатите и бедните в Русия са два различни народа. Те имат различни култури и дори религиите им са различни.

На вечеря френският аристократ яде приблизително същото, каквото яде и френският селянин, и това е най-вече вино и сирене. Разбира се, скъпо вино и скъпо сирене. Вероятно простолюдието във Франция, без да се замисли, ще каже как се нарича всяко блюдо на масата на милионера. Но ако един представител на руското простолюдие има късмета да се озове в рубльовски ресторант, той няма да разбере половината от наименованията в менюто. Какво е калкан? Какво е севиче^[1]? Нима трюфелът е гъба, а не бонбон? С какво се различава стридата от фин дьо клера^[2] и изобщо как се яде това?

През XIX век, когато тук живеела аристокрацията, включително и членовете на царското семейство, в домовете им се говорело на френски и английски език, а руския, който господарите често не разбирали, използвала само прислугата. В началото на XX век в рубльовските къщи живеели грамотни хора, а покрай тях — неграмотни. През втората половина на XX век живеели сити, а покрай тях — гладни, представителни, заобиколени от непредставителни. И всеки период на рубльовското благополучие неизменно завършвал с катастрофа за щастливите собственици на имения, на които до вчера завиждали абсолютно всички.

Изглежда, и сега поредният възход на Рубльовка върви към своя край. Богатите и известните вече доста видимо бягат от благословените места. А ние до ден-днешен дори не знаем какви са тези хора. Какво ядат, какво пият, в какво вярват, към какво се стремят, от какво се страхуват, на какво се надяват…

И в края на краищата откъде имат толкова пари?