Валерий Панюшкин
Рубльовка (1) (Правилата на играчите)

Увод от издателя

„… човек е щастлив не когато живее върху планина от четири милиарда, а когато върви към върха на планината…“

Най-важното е да не сбъркаш в избора на планината! И той да е такъв, че не само изкачването, но и пребиваването на нея да оправдава часовете, прекарани в офиса, минутите, откраднати от семейството, отказа от част от ценностите ти, непрекъснатото напрежение и страха, че ще те заобиколят, а след това и ще те изпреварят…

Ако вашата планина е Рубльовка, този Олимп на руското общество, задължително трябва да прочетете какво ще получите като награда за старанията си. Ще бъдете ли щастливи? Има ли щастие в Рубльовка? Готови ли сте да вярвате и да се кланяте само на един бог, известен по тези места — на Парите?

Беше ми много интересно да прочета тази талантлива книга, изпълнена с кратки истории, скици и неизвестни до този момент подробности за хора, които е прието да се смятат за елит на нашето общество. С изненада (макар че от какво ли бих могъл да се изненадвам в този случай?) открих за себе си, че Рубльовка е квинтесенция на противоречивата руска култура, в която са смесени законите на престъпния свят и правилата на висшето общество, религиозността и свободната трактовка на божествената същност, усамотението и затвореността (иначе защо са оградите по три метра?) и непреходното желание да се покажеш и да се утвърдиш в чуждите очи.

Въпреки общоприетото мнение, че парите правят човека свободен, по-скоро е точно обратното — те диктуват как да се живее, а големите Пари категорично изискват хората да се прекланят пред тях и да им бъдат роби. Повечето обитатели в Рубльовка не са свободни и отиват на това заточение доброволно. Доброволно се тормозят в задръстванията и избират дрехите си, жена си (мъжа си), дома си и мястото за почивката си по общоприетия стандарт.

Щом е така, открийте своята планина и се изкачете на нея.