Фабиан Ленк
Окото на Нефертити (16)

Краткият разцвет на Ахетатон

Египетският фараон Аменхотеп IV (Аменофис IV) управлявал от около 1353 до 1336 г. преди новата ера. Той останал в историята с религиозната реформа, която разтърсила страната. Причините за дълбоките религиозни промени и до момента са обект на дискусии сред историците. Според някои Аменхотеп IV се стремял да ограничи влиянието на жреците на Амон в Тива, които придобили огромни богатства и все повече се намесвали в управлението на страната. Според други младият фараон се стремял да обедини държавата, в която всеки град почитал различни божества.

Фараонът заменил почитането на много богове, сред които и върховния бог Амон, с вяра в един-единствен бог — бога на слънчевия диск Атон. Той забранил традиционното почитане на старите богове в цялата страна. Името на Амон било заличено от всички надписи. Огромните богатства на храмовете на Амон били конфискувани, жреците — прогонени. Самият фараон се обявил за върховен жрец на новия бог и сменил името си от Аменхотеп на Ехнатон („Слуга на Атон“).

За да утвърди новата религия, фараонът заповядал да бъде построен нов град, на север от Тива, който превърнал в своя резиденция и столица. Новият град, наречен Ахетатон („Хоризонтът на Атон“), се издигнал на мястото на днешния град Тел ел Амарна. По името му учените наричат периода на управление на Ехнатон и Амарнски период.

Ахетатон бил построен само за няколко години на пустия бряг на река Нил. Били издигнати храмове, дворци, административни сгради, жилища за гражданите. Вероятно около 1346 г. преди новата ера Ехнатон напуснал старата столица Тива и се преместил в Ахетатон заедно със своето семейство, воини, жреци, слуги. Тук се преместила и цялата администрация, както и работници, занаятчии, художници и скулптори, които продължавали да работят върху сградите на новостроящия се град.

Дворцовият комплекс се състоял от три двореца, разположени терасовидно от север на юг по протежение на река Нил. Най-южният, с езеро и красива градина, служел за отмора на фараонското семейство. При най-северния имало обширна градина със зоологическа градина и изкуствено езеро. Главният дворец в средата на комплекса посредством мост се свързвал с издигнатия на възвишенията дом на фараона. Централно място в града заемал големият храм на Атон. Грандиозната постройка, дълга 800 метра и широка почти 300 метра, представлявала комплекс от открити дворове, свързани помежду си с портици. Дори светилището било изложено на слънчевите лъчи, тоест осигурявало съприкосновение със слънчевия бог, за разлика от традиционните египетски храмове, в които светилището било затворено сумрачно помещение.

Ехнатон бил изцяло подкрепян в реформите от своята съпруга Нефертити, чието име означава „красавицата, която е дошла“, или „красивата дойде“. За царицата не са известни много неща. Според една от версиите тя била дъщеря на съветника Ейя, а според друга е Тадугепа, принцеса на страната Митани, дошла в Египет, за да бъде омъжена за бащата на Ехнатон фараон Аменхотеп III. Загадка остава и внезапното й изчезване от обществения живот още преди смъртта на съпруга й.

Безспорно е обаче, че тя била известна с красотата си. Наричали я „съвършена“, а лицето й красяло храмовете в цялата страна. Нефертити, за разлика от всички други царици в египетската история, играела важна роля в управлението и в религиозния живот на държавата.

Царската двойка насърчила развитието на нов художествен стил. Предишните строги, идеализирани и неподвижни изображения в скулптурите и стенописите били заменени от по-реалистични образи, с изящни форми и внимание към детайлите и движението. Сменила се и тематиката — изобразявани били сцени от семейния живот на царската двойка: фараонът и Нефертити в нежна прегръдка или как играят с децата си — нещо немислимо за предходния период.

Именно по това време бил създаден и прочутият бюст на Нефертити, който се смята за едно от най-изящните произведения на амарнското изкуство. Смята се, че е дело на придворния скулптор Тутмос, тъй като е намерена в неговото ателие в Ахетатон. Бюстът е изработен от варовик, покрит с оцветена щукатура (смес от вар, пясък и вода). За ирис на дясното око е инкрустиран кварц. Лявото око обаче е оставено неоцветено и без кварц. Историците и до момента продължават да търсят обяснение за липсващото око на царицата. Според някои то е било повредено от времето. Други са на мнение, че бюстът е служел като модел за рисуването на портрети на Нефертити, както и за обучение на учениците на Тутмос и затова лявото око е оставено нарочно недовършено, за да могат да видят как се изработва.

Свои привърженици има и предположението, че Тутмос е бил влюбен в царицата, но тя отхвърлила любовта му и затова той оставил бюста недовършен. Това предположение е възприел и авторът на тази книга.

Бюстът бил открит на 6 декември 1912 г. от германска експедиция, ръководена от археолога Лудвиг Борхарт, при разкопки в ателието на придворния скулптор Тутмос. Въпреки щателните търсения липсващото ляво око на Нефертити не било намерено. Бюстът бил показан за пръв път през 1924 г. като част от експозицията на Берлинския музей, където се съхранява и днес.

След смъртта на фараон Ехнатон наследниците му възстановили старата религия, столицата отново била върната в Тива, градът постепенно започнал да запустява, а около 1319 г. преди новата ера по заповед на фараон Хоремхеб, който се опитвал изцяло да изтрие спомена за Ехнатон и неговите реформи, Ахетатон бил разрушен. Пясъците постепенно покрили останките му и до края на XIX в. никой не подозирал за съществуването му, когато местна селянка случайно открила няколко глинени таблички с някакви надписи. Благодарение на тези таблички десетина години по-късно започнали планомерни разкопки около днешния град Амарна, които довели до удивителни находки и разкрили за човечеството един от най-любопитните и непознати периоди от историята на Древен Египет.