Фабиан Ленк
Окото на Нефертити (10)

Находката

Юлиан и Ким бяха много изненадани, когато чуха разказа на Леон. Тутмос се бе почувствал отхвърлен и като творец, и като влюбен мъж — това бе отговорът на загадката!

Тримата седяха край запалена факла в едно ъгълче на вътрешния двор и размишляваха какво да предприемат от тук нататък. На няколко метра от тях двама от работниците на Тутмос играеха игра, напомняща табла. С шеметна бързина те местеха пуловете насам-натам. Приятелите бяха виждали вече тази игра, когато разнищваха загадката около смъртта на Тутанкамон.

Кия подскачаше край децата и се опитваше, или поне така си мислеше Юлиан, да ги склони да поиграят футбол. Само че приятелите сега имаха друга работа — да измислят какво да правят от тук нататък.

— Всъщност — тихо каза Ким — можем да се върнем вкъщи. Разрешихме загадката.

Чу се ядосано мяукане и Юлиан си помисли дали Кия не изразява така недоволството си от забележката на Ким. Но това не бе възможно…

— Кия май не е съгласна с теб — каза Леон и се засмя.

— Ами да, Египет е родината й — отвърна Ким. — И тя си я обича.

Юлиан се почеса по главата.

— Не мислите ли, че има и друга причина да останем тук…

Ким и Леон го погледнаха с любопитство.

— Спомняте ли си за сигналите, които видя Леон, преди Нефертити и Ехнатон да се появят на прозореца пред народа — продължи замислено Юлиан.

— Да — отвърна Ким. — И какво?

— Извършителите са най-малко двама — предположи Юлиан. — Или дори повече. Но само един от тях е в затвора: Паренеферу!

Момичето кимна.

— Имаш право. Докато другият или другите са на свобода, опасността не е отминала. Не бях помислила за това.

— Значи смяташ, че трябва да продължим с разследването, така ли? — попита Леон.

— Точно така. Освен това ме интересува как ще реагира Нефертити, когато види готовия бюст. И трето…

Юлиан не можа да довърши, защото някакъв дебел мъж се втурна в двора. Юлиан разпозна в него един от помощниците на Тутмос.

— Чухте ли вече новината? — извика той, останал без дъх, към двамата играчи.

— Откъде да я чуем? — изръмжа единият от тях, стискайки един от пуловете в ръка.

— Сигурно нямаш търпение да ни я кажеш — обърна се към дебелия вторият играч.

Дебелият си пое въздух, застанал между двамата седнали играчи.

— Той… е… избягал! — изрече най-после, като дишаше тежко.

Юлиан наостри уши — кого ли има предвид? Може би Паренеферу?

— Кой е избягал? — попита единият от играчите.

— Ами онзи тип, който се опита да убие фараона!

Юлиан хлъцна. Значи дебелият наистина говореше за ужасния жрец на Амон Ра!

— Само това липсваше — каза в този момент единият от играчите. — Как ли е успял? Винаги съм си мислел, че никой не може да се измъкне от тъмницата. Или поне не жив.

Дебелият сви рамене.

— Нямам представа — отвърна той. След това на тлъстото му лице заигра усмивка: — Само че негодникът не е успял да стигне далеч…

— Така ли? И какво се е случило?

„Казвай най-после!“, помисли си и Леон. Тримата с Ким и Юлиан си размениха погледи, изпълнени с очакване.

— Спипали са го по време на бягството! — съобщи им дебелият.

— Какъв късмет, в името на Атон! — извика вторият играч.

— Бил е убит, докато се е опитвал да открадне един кон. По всяка вероятност е искал да избяга с него. Чух го в една кръчма на пристанището — продължи дебелият.

Играчът, който бе на ход, премести пула си.

— Най-после ще имаме спокойствие — каза той.

Едва ли, помисли си Юлиан, не вярвам. След това послуша още известно време дебелия. Но той не каза нищо друго интересно.

Късно вечерта приятелите се върнаха в скромната си стаичка.

Легнал върху тръстиковата рогозка, Юлиан не можа да заспи. Ким и Леон бяха потънали в дълбок сън. В съзнанието му за пореден път изплува реакцията на Нефертити, когато видя незавършения бюст. Щеше ли Тутмос да завърши творбата си? Все още не бе изпълнил поръчката, така че бе на служба при царицата!

Кия се намести до момчето и започна да мърка. Юлиан я погали под брадичката и тя замърка още по-силно. Сгушен до нея, той най-после успя да заспи.

Но сънят му не продължи дълго. Малко след това Кия започна да го буди с присъщата си упоритост.

— О, не — измърмори момчето в просъница. — Още е тъмно, не е време за ставане.

Но Кия ни най-малко не се интересуваше от това. Тя не спря да го побутва с лапичката си, докато той не се събуди.

— Какво има? — сънено попита момчето.

Котката измяука тихо и се плъзна към вратата.

Юлиан въздъхна. Дали Кия не искаше да излезе навън, за да се поразходи или да отиде на лов за мишки?

Той се надигна и я пусна да излезе навън. Но когато понечи да се обърне и да се върне в леглото, котката отново измяука — настойчиво и очаквателно.

Сега вече Юлиан се събуди напълно. Кия нямаше намерение да ходи на лов, искаше той да я последва. Умната котка щеше да му покаже нещо!

Той се поколеба за секунда. Дали да не събуди Ким и Леон?

Кия не му даде възможност, защото се втурна към вътрешния двор.

Юлиан я последва и се озова почти до камарата с камъни, където той и приятелите му щяха да се трудят с настъпването на зората.

— Не бързай толкова — тихо извика момчето на котката и видя как тя се шмугна в коридора към ателието на скулптора.

При бюста ли ме води, помисли си Юлиан, когато влезе в коридора.

Коридорът бе пуст.

— Кия? — прошепна момчето.

Разнесе се мяукане, но откъде?

Момчето наостри уши и отвори широко очи. В коридора бе тъмно. Успя да долови обаче как нещо се размърда в самия му край.

Това трябва да е Кия! Момчето продължи да се придвижва опипом напред. Ето че мина покрай завесата, висяща пред входа на ателието.

Значи целта на котката не бе ателието. Но какво тогава?

Юлиан продължи напред и стигна до част от къщата, в която не бе влизал досега.

Коридорът минаваше покрай помещение, чиято врата бе отворена. Миришеше на дим, лук и бира и момчето се досети, че това е кухнята.

Само че и това не бе целта на Кия. Котката го поведе по друг коридор, свършващ пред една затворена врата.

Ами сега, помисли си Юлиан. Предположи, че се намира пред една от стаите, в които живее скулпторът.

Кия започна да драска с лапичка по вратата. По всяка вероятност искаше да влезе точно тук.

Сърцето на момчето заби бързо. Имаше силно развита фантазия и живо си представи как вратата пред него се отваря и в рамката й застава разяреният скулптор.

Но това, слава богу, не стана.

Юлиан въпросително погледна към среднощната си спътничка.

Разнесе се нетърпеливо мяукане, след това котката се обърна и Юлиан започна да се пита каква все пак бе целта на разходката им.

Кия обаче нямаше намерение да напуска коридора. Тя отстъпи половин метър назад, а след това скочи върху дръжката на вратата.

Вратата се отвори.

Юлиан преглътна и отстъпи назад, а котката изчезна в тъмното помещение.

Момчето почака няколко секунди, преди да се престраши да я последва. Тази стая бе с много тесни прозорци, но вътре все пак се прокрадваше слаба лунна светлина. Юлиан различи неясните контури на едно легло, няколко ракли, ниска масичка и два стола.

Той прикова поглед към леглото. Спеше ли там някой? Дали Тутмос няма да се събуди и да обезумее от ярост?

Юлиан затаи дъх. Очите му постепенно привикнаха към слабата светлина. Той се взря нататък.

В леглото нямаше никого! Както и в стаята. Скулпторът вероятно бе излязъл да се види с приятели и да се поразвлече. Или бе отишъл в някоя кръчма на пристанището да удави любовната си мъка.

Защо тогава го бе довела тук котката?

— Ела, Кия, да се махаме оттук! — прошепна Юлиан, който се страхуваше, че Тутмос може да се появи всеки момент и да го помисли за крадец.

В отговор чу недоволно мяукане. Котката се покатери върху леглото и после скочи върху капака на една ракла. Извади нокти и задраска по дървото.

Юлиан разбра какво иска да му каже умното животно. Трябва да погледне в раклата! С разтреперани ръце той вдигна капака.

Доколкото можеше да види на слабата лунна светлина, в раклата имаше сгънати чисти дрехи.

Изненадан, Юлиан бръкна в нея.

Страхотно, няма що, помисли си момчето. Ровя се в партакешите на Тутмос!

Усети мекотата на някакъв плат, след това здравия шев на дрехата и най-после… но какво е това?

Пръстите му напипаха нещо твърдо.

Катарамата на колан ли е, помисли си той за момент. Не, не, трябва да е нещо друго. Египтяните от това време не носеха нито панталони, нито палта…

Юлиан бавно издърпа предмета изпод дрехите. При това не можа да не забележи колко нервна е Кия.

Сега вече плячката бе в ръцете му. Някаква фигурка. Когато тръгна към прозореца, където имаше повече светлина, почти се досещаше какво е открил.

Кия скачаше в краката му, докато той разглеждаше находката си. Държеше изящна фигурка с висока корона на главата и жезъл в дясната ръка.

Амон Ра, забраненият бог! Бяха намерили подобна фигурка и у атентатора! Ето защо го бе довела тук Кия…

Мислите се стрелкаха в главата му. Беше ли скулпторът последовател на низвергнатия бог? Може би и той принадлежеше към групата на атентаторите? Беше ли съучастник на Паренеферу?

В такъв случай имаше дори два мотива да убие Ехнатон: религията и любовта към Нефертити.

Фигурката изгаряше ръката му и момчето побърза да я върне на мястото й.

След това затвори капака на раклата и двамата с Кия излязоха от стаята.