Фабиан Ленк
Окото на Нефертити (11)

Скорпионът

На следващия ден, още предобед, беше толкова горещо, че Атон сякаш бе забравил за съществуването на своя град. Както обикновено, приятелите трошаха камъни. Ким бе сложила на челото и върху раменете си кърпа, намокрена в студена вода, и като Леон и Юлиан размахваше чука.

Докато работеше, тя не спираше да мисли за това, което Юлиан им разказа още през нощта.

Тутмос, оказва се, бе последовател на Амон Ра. Той нямаше как да не знае, че това застрашава живота му. Въпреки това обаче държеше фигурката у дома. Твърде рисковано… Дали Нефертити знае за това?

Капки пот започнаха да се стичат от челото към носа й. Ким се изправи, за да отиде до коритото, в което се събираше вода, довеждана по канал от Нил. Искаше да пие и да донесе вода на приятелите си. Когато потопи дървената кофа в коритото, чу силни нервни гласове, които идваха от ателието.

Момичето остави кофата и влезе в къщата.

Насреща й се зададе някакъв слуга, който ръкомахаше изплашено:

— Височайше посещение! — извика той. — Дошли са Ехнатон и майка му. Искат да посетят ателието и да видят как върви работата по бюстовете им.

— Да посетят ателието ли?

— Оказват ни голяма чест, дребосъко!

— Как ме нарече?

— Добре, добре, нямаме време да се обясняваме сега — отвърна слугата. — Предай новината на останалите. Да се държат по подобаващ начин и да не мързелуват!

— Тук никой не мързелува — не се сдържа да не отбележи Ким и се втурна обратно към двора, за да извести останалите за пристигането на фараона и майка му.

Не бяха изминали и две минути, когато високопоставените гости, съпровождани от Тутмос, влязоха в двора. Всички паднаха на колене пред фараона и майка му.

Скулпторът обясняваше нещо на фараона. След това тръгнаха към къщата.

— Елате, момчета — прошепна Ким на Леон и Юлиан и също се запъти към къщата.

Никой не ги спря, когато влязоха в ателието заедно с гостите и скулптора.

— А, ето ви и вас — рече Тутмос, когато ги видя. — Трябва ми още малко гипс!

Приятелите се втурнаха да изпълнят поръчката му. Когато се върнаха с гипса, завариха Ехнатон и Тий, застанали пред бюста на Нефертити.

— Къде е едното око? — попита фараонът.

Скулпторът си пое дълбоко въздух, но не каза нищо.

Ядосан, Ехнатон повтори въпроса си.

— Ами… — не бързаше да отговори скулпторът. — Има само едно око…

— Не го казваш сериозно, нали! — извика фараонът. — Какво означава тази небрежност? Да не би да се опитваш да я загрозиш така?

Ким тихо сложи кофата с гипс на пода. По всичко изглеждаше, че никой не се притесняваше от присъствието им. Това я зарадва, защото искаше да разбере какво ще отговори скулпторът.

— Не е небрежност. Направено е с умисъл!

— Какво си позволяваш, нищожество такова? — изкрещя Ехнатон. — Ще те отстраня от длъжност и ще заповядам публично да те бичуват!

Скулпторът се отпусна на колене и се поклони толкова ниско на фараона, че челото му докосна пода.

— Все ми е едно — изхлипа той. — Това е нищо в сравнение с болката, която Нефертити ми причини.

— Какво искаш да кажеш? — малко по-меко попита Ехнатон.

Ким прехапа долната си устна — какво му става на Тутмос, да не е откачил?

— Аз… аз я обичам — промълви той.

Неочаквано за Ким Ехнатон се засмя.

— Всички я обичат! — извика той. — Целият народ!

— Но аз я обичам по различен начин, обичам я, както мъж може да обича жена. И тя ме обича.

Фараонът и майка му го гледаха смаяно.

Ким не знаеше какво да мисли. Защо лъже Тутмос? Нали Нефертити ясно и недвусмислено му бе заявила, че не трябва да си прави илюзии. Дали скулпторът не се опитва да си придаде важност? Или наистина му е все едно, нали и без това не иска да живее…

— Какво каза? — попита фараонът и в гласа му се долавяше заплаха.

Тутмос простена:

— Да, аз я обичам. Нефертити също ме обича. Но снощи ме отблъсна…

Скулпторът се надигна. Лицето му, покрито със сълзи, придоби сурово изражение.

— Затова обезобразих лицето й на бюста. Освен това…

— Достатъчно, в името на Атон! — отекна гласът на Ехнатон.

След това фараонът започна да ругае като обезумял. Но гневът му бе насочен не към скулптора, както очакваше Ким, а към Нефертити. По всичко изглежда, че бе повярвал на историята, която Тутмос си съчини. Бе ослепял от ревност.

— Не мога да повярвам! — беснееше той. — Тя злоупотреби с доверието ми!

Тий сложи ръка на рамото му.

— Успокой се. Можеш да имаш всяка красива жена на света. Ти си фараон. Всяка жена копнее да е на твоите услуги.

Но това ни най-малко не успокои Ехнатон.

— Нефертити не е коя да е жена, тя е най-красивата от всички!

— Щом мислиш така — отвърна майка му. — Но какво ще правиш? Ще я изгониш от двореца ли?

— Не знам — отвърна Ехнатон. — Трябва да го обмисля. След малко ще има аудиенция. Нефертити също ще присъства както обикновено. Така че ще видим. А сега ни покажи нашите бюстове, Тутмос. Много се надявам да не им липсва нос или някое око!

Като по предварително зададен сигнал, приятелите се изнизаха в коридора.

— Каква побъркана история — тихо възкликна Ким.

— Не беше много трудно да бъде разклатено доверието на Ехнатон към Нефертити — забеляза Юлиан. — Колко тъжно.

Те излязоха в двора, където мъжете продължаваха работата си, както и преди.

Приятелите с въздишка се наведоха над камъните.

Само след минута обаче Ким остави чука си настрана.

— Какво ще кажете да отидем на аудиенцията по време на обедната почивка? Всеки има право да е там, нали? — каза тя.

— Нищо не ни пречи да се опитаме да влезем — отвърна Леон. — Но какво очакваш да стане?

— Ще се опитам да говоря с Нефертити — каза Ким. — Намирам за несправедливо, че Ехнатон я подозира и че смята, че е имала връзка с Тутмос. Може дори да я изгонят от двореца! А ние знаем, че Тутмос излъга. Вероятно, за да й отмъсти. Трябва да предотвратим това!

Леон подръпна крайчето на ухото си. След това енергично кимна.

— Абсолютно си права!

Така че те пропуснаха обяда си и се втурнаха към палата.

— За аудиенцията ли сте? — мрачно ги попита един от стражите пред входа. — Много сте подранили. Елате по-късно!

Ким се чудеше какво да правят. Търпението не бе сред най-силните й черти.

— Трябва да се видим с Нефертити!

Войникът изви очи.

— Всички така казват.

— Имаме да й казваме нещо важно — не се предаде момичето. — Изпраща ни Тутмос, главният скулптор. Ние сме от помагачите му.

Войникът се поколеба за кратко, но ги пусна в палата. Съпроводени от други двама стражи, приятелите стигнаха до вратата на тронната зала.

— Почакайте тук! — разпореди им единият страж и изчезна в една от съседните стаи.

Появи се отново след минута и ги въведе в стаята.

Нефертити бе седнала на един стол. Няколко слугини се суетяха край роклята й — семпла, снежнобяла, извезана със златни конци. На шията си носеше диск от чисто злато с изображението на Атон, а върху сандалите й блестяха скъпоценни камъни.

Още не бяха сложили перуката й и приятелите видяха, че катраненочерната й коса е късо подстригана. Ким намираше за много практично това, че тя можеше да сменя прическите си бързо и лесно.

— А, това сте вие! — поздрави ги царицата, а те й се поклониха дълбоко. — Погледнете ме, не обичам, когато пълзят пред мен — рече с усмивка Нефертити.

Приятелите с удоволствие се подчиниха. Кия изтича при царицата и скочи в скута й.

— Кия, ела тук! — извика Ким.

— Остави я — меко каза Нефертити. — Защо сте дошли? Чух, че ми носите съобщение от Тутмос. Да не би да е завършил бюста ми?

— Ами… не е това — заекна Ким. — Идваме по съвсем друга причина.

Царицата вдигна нагоре изящно извитите си черни вежди и развеселено махна с ръка.

— Така ли?

— Става въпрос за… един слух… — каза Ким. — За един доста неприятен слух.

След това обясни какво има предвид.

Когато момичето свърши, царицата звънко се разсмя.

— Каква долна история! Какво си въобразява този Тутмос? Ще трябва да му поискам обяснение и най-вероятно ще го изгоня. Най-добре ще е обаче изобщо да не му обръщам внимание. Ще видим. Не се безпокойте за Ехнатон. Ще говоря с него след аудиенцията. Във всеки случай съм ви благодарна, че дойдохте.

Приятелите се спогледаха с облекчение.

Една от слугините донесе огледало^[1] и го обърна към царицата. Тя кимна одобрително.

— Много добре!

В този момент се разнесоха детски викове и Нефертити се обърна. Четири момиченца, Ким предположи, че са на възраст между две и шест години, се втурнаха в стаята. Съпровождаха ги две слугини.

— Дъщерите ми Меритатон, Макетатон, Анхсенпаатон и Нефернеферура — гордо ги представи царицата.

Децата се скупчиха около нея и поискаха тя да дойде заедно с тях в близкия парк.

— По-късно — отвърна Нефертити и отново се засмя. — Трябва да поуправлявам малко…

Протестирайки, децата продължиха нататък, водени от слугините.

— Хм — промълви царицата, хвърляйки изпитателен поглед към огледалото. — Остава само перуката. Къде се е дянал този Рамос?

— Слугата по перуките ли?

— Точно той. Извикай го!

— Имате слуга специално за перуките? — попита Ким, когато слугинята излезе.

— Разбира се — отвърна Нефертити. — Имам шестстотин слуги и слугини. На някои от тях знам имената, като на Рамос например. Той отговаря за това да ми слага перуките. Изработил я е, разбира се, друг слуга. Специалист по изработването на перуки. Перуката, която избрах за днешния ден, е много специална. Направена е от сто хиляди сплетени и залепени с пчелен восък косъма.

Ким бе изумена. Какво невероятно разточителство!

— Идвам! — разнесе се глас и се появи закръглен мъж с възглавничка, върху която бе положена великолепната перука. — Извинете ме, божествена царице, но един кичур се бе разхлабил — раболепно занарежда той. — Позволих си да го закрепя собственоръчно, защото перукерът Хея го нямаше никакъв, така че аз…

Царицата му махна нетърпеливо с ръка.

— Стига приказки, няма време! Залавяй се за работа, Рамос!

— Ей, сега! — припряно отвърна слугата.

В този момент Кия, която все още седеше в скута на Нефертити, започна да проявява признаци на нервност. Тя вдигна глава и изсъска срещу Рамос.

— Ти си една ужасно невъзпитана котана — превзето започна да нарежда слугата и фалшиво се засмя.

— Тя е котка — поправи го Ким, която мразеше някой да говори така за Кия. — И изобщо не е невъзпитана.

Рамос пусна край ушите си тази забележка, което още повече ядоса Ким.

Слугата застана зад царицата и сложи възглавничката върху една помощна масичка.

Кия скочи от скута на Нефертити. Козината й бе настръхнала и тя отново изсъска.

Какво й става, зачуди се Ким. Дали не е усетила някаква заплаха?

Ядът й се изпари също така бързо, както се бе появил. Вместо това усети как нервността на котката обхвана и нея. Погледът й се плъзна наоколо. Възможно ли е наоколо да дебне някой неприятел?

С бързо движение Рамос взе великолепната перука от възглавничката и също така бързо я постави върху главата на царицата. След това отстъпи крачка назад. Ким видя, че устните му трепереха. Очите му бяха вперени в гърба на Нефертити.

Ким стана още по нервна. Нещо не беше както трябва.

Кия отново скочи в скута на царицата и се опита да дръпне с лапа една от къдриците на перуката.

Нефертити се засмя.

— Не, не, не си играй с това! — опита се тя да я спре.

Рамос отстъпи още една крачка назад.

Странното поведение на котката, перуката, слугата… внезапно Ким бе обзета от ужасно предчувствие.

— Внимавайте! — извика тя.

В същата секунда царицата вдигна ръка към главата си.

— Какво е това? Нещо лази по главата ми…

С един скок Ким се озова до Нефертити, дръпна перуката от главата й и я хвърли на пода.

Къдриците се разпръснаха по мраморния под, покрит с красиви мозайки. Изпод тях изпълзя малко, черно насекомо, чиято вдигната нагоре опашка завършваше с остро жило.

— Скорпион! — изпищя Нефертити. — Някой се опитва да ме убие!

В първия момент Ким бе като парализирана. Знаеше, че отровата на скорпиона е смъртоносна. Едно-единствено убождане може да убие човек!

Слугините започнаха да крещят. Една от тях загуби съзнание. В стаята се втурнаха слуги и стражи и всички крещяха един през друг.

Скорпионът бързо пропълзя зад една висока ваза.

Ким имаше само една мисъл в главата — къде е Рамос? Защото бе повече от очевидно, че е замесен в това покушение.

Но слугата бе изчезнал. Вероятно бе използвал суматохата, за да избяга.

— Хайде, момчета! — извика Ким. — Да го пипнем!

И приятелите се втурнаха по петите му.