Лорън Сейнт Джон
Среща в Русия (6)

6.

— Не трябваше да идваме — каза Лора на Тарик на закуска, когато Кей стана от масата и отиде до бюфета. — Трябваше да послушаме Андре и да измислим някакво оправдание — например, че Скай е болен или ранен. В Русия има хиляди сибирски хъскита. Сигурно все на някое му липсва един преден крак.

Тя замълча, защото сервитьорката дойде с две чинии, отрупани със златисти палачинки, които тук наричаха блини. Усмивката на Тарик можеше да освети цялата зала. Момчето веднага поля с мед и сметана порцията си, а Лора съжали, че е поръчала и за себе си. Гадеше се й се от умора и притеснение.

— Можехме да измислим някаква история и да се измъкнем от договора — съгласи се Тарик, — но нямаше да е почтено. Освен това се вълнувахме от екскурзията. Каза, че ще е приключение.

— Да, но преди да разбера, че „Асовете“ ни чакат в засада. Сега искам просто да си хвана следващия самолет за дома.

Вилицата на Тарик замръзна във въздуха.

— Лора Марлин, не мога да повярвам, че го каза! Така ли щеше да постъпи Мат Уокър на твое място — да избяга?

Лора се вторачи в една прашинка на покривката.

— Това не е бягство, а… благоразумие.

Тарик сложи ръка на челото й.

— Топла си, сигурно се разболяваш. Или е това, или някое руско извънземно е обсебило най-добрата ми приятелка.

Лора блъсна ръката му.

— Сериозно, Тарик! Помисли си на какво ни подложиха „Асовете“ до момента. Заради тях два пъти ни отвличаха, едва не се удавихме и почти бяхме изпържени от вулкан.

Той взе вилицата и ножа и отново се залови с блините.

— Да, но благодарение на теб оцеляхме. Ти си удивителен детектив — поне колкото Мат Уокър. Добре, да кажем, че картата е била послание за теб. Калвин Редфърн казва, че „Асовете“ оставят жокера на шега. Така показват на полицията или другите, които се опитват да ги хванат, че са планирали нещо голямо и са сигурни, че ще им се размине.

— И какво по-точно искаш да кажеш? — попита Лора и потопи едно парченце блин в купичките с мед и сметана, а после предпазливо го сложи в устата си. Съчетанието на вкусовете се оказа неочаквано добро.

— Какво би направил Мат Уокър в тази ситуация?

Лора хапна още няколко залъка, преди да отговори. Нейният герой, детективът Уокър, често се хващаше на работа, която му позволяваше да държи под око заподозрения, докато направи важен ход. И едва тогава отвръщаше на удара.

— Сигурно това, което правим и ние. Би започнал работа, която ще му позволи да се слее с тълпата, и да наблюдава, без да наблюдават него. Би станал например статист във филм. Междувременно щеше да помисли и за поредицата от инциденти, за да установи дали зад тях стои някой или нещо. Предполагам, че хубавото на нашите невзрачни роли във филма е, че ще имаме много време да се разхождаме из Санкт Петербург и да разберем какво са намислили „Асовете“. За съжаление жокер означава, че „Асовете“ вече ни наблюдават. Това ни отнема елемента на изненада. Освен ако…

— Освен ако не се престорим, че не си я получила?

— Именно! Ако сме весели и се държим така, сякаш нищо не се е случило, най-вероятно ще свалят гарда. Досега са се опитвали да ни навредят само когато сме навлизали в тяхна територия. Може да се преструваме, че сме толкова увлечени от филма и чудесата на Санкт Петербург, та дори сме изгубили интерес към решаването на загадки.

— Значи ли това, че все пак няма да се качиш на следващия самолет за Англия? — подразни я Тарик.

— Кой? Аз? Няма, разбира се! Добре де, мина ми през ума, но после си спомних, че Мат Уокър никога не бяга. Вуйчо също. Но наистина трябва да сме внимателни, Тарик. Ако видим нещо подозрително, в никакъв случай няма да се замесваме. Веднага ще се обадим на вуйчо Калвин, за да предупреди властите.

— Да, капитане! — отдаде чест момчето.

— На какво се хилите вие двамата? — Кей седна при тях с табла, пълна със здравословни храни — кисело мляко, плодове и мюсли. — Изглеждате палави, какво сте намислили?

Лора я дари с ангелска усмивка.

— Палави ли? Изключено! Просто се подготвяме за новите си роли. Може да сме само статисти, но ще бъдем най-добрите статисти! Ще видиш.

* * *

Лора не можа да повярва на очите си, когато излезе от хотела и видя, че обикновената улица от предната вечер е преобразена в историческа сцена за филма. Имаше дилижанси и мъже с елеци и бричове. Една жена с дълга червена рокля говореше по мобилния си телефон и пиеше кафе пред фургона на кетъринга. Наблизо друг актьор с цилиндър на главата играеше на айпада си.

— Сцени като тази ми носят особено удоволствие, когато работя върху драми от отминали епохи — каза Кей. — Забавлявам се, като гледам актьори с костюми от деветнайсети век да правят неща от двайсет и първи, например да ядат хамбургери, да пият кока-кола или да играят на телефоните си.

— Какво ще снимате днес? — поинтересува се Тарик.

— Сцената, в която Оскар де Хавиер, крадецът аристократ, среща сирачето Вайълет и трикракото й хъски Флаш. Както вече знаете, Ана-Мария играе момичето, а Скай ще бъде Флаш. В тази сцена Вайълет за малко да попадне под колелата на каретата на Оскар. Следва конфликт.

Кей сниши глас.

— Това е Уилям Рейвън — актьорът, когото избраха за Оскар де Хавиер. Спорен избор според мен.

Лора проследи погледа й. Мъж с прошарена коса, дълго черно палто и лъснати до блясък обувки, разговаряше с режисьора. Брет Ейвъри държеше бележник в ръка и драскаше трескаво. На теория той беше шефът, но високият ръст на актьора и красивото му надменно лице му придаваха излъчване, пред което Брет изглеждаше направо задръстен.

Режисьорът вдигна очи и ги видя. Или по-точно, видя хъскито.

— Деца! Деца! Доведете Скай тука!

— Всички актьори, участващи в следващата сцена, вече са гримирани, но Скай си е достатъчно хубав и така — засмя се Кей. — Вървете да се запознаете с Уилям Рейвън, ще ми е интересно да чуя впечатленията ви.

„Няма да са хубави“ — помисли си Лора, като се приближиха. Мъжът ги огледа с хладен поглед, пронизващ като прожектор в стая за разпит.

— Това е кучето, за което ти разказвах. — Брет Ейвъри говореше с момчешки ентусиазъм. — А това са прекрасните деца, неговите собственици. Чудесни млади актьори. Деца, запознайте се със звездата на нашия филм, Уилям Рейвън — бъдеща холивудска легенда, ако все пак и аз имам нещо общо.

Тъй като никога не ги бе виждал в роля, Лора реши, че режисьорът преувеличава, за да прикрие факта, че явно е забравил имената им.

Брет погали предпазливо Скай по главата.

— Как ти се струва, Уилям? Страхотна находка е. Публиката ще се стича на тълпи, за да го види. Той спаси живота на Ана-Мария, скочи от една скала и я извади от бушуващото море. Беше изключително!

Актьорът се усмихна със заучена усмивка.

— Чух за това. Не бях разбрал, че е инвалид…

Лора избухна.

— Скай не е инвалид! Когато бил малък, го блъснала кола и не успели да спасят крачето му, но е петдесет пъти по-енергичен, силен и бърз от повечето кучета с четири крака! И много по-полезен от всички хора, които съм виждала, били те известни, или не!

Брет Ейвъри се притесни.

— Разбира се, разбира се, нали това казвам и аз? Хм, не видях колко късно е станало. Ще ни извиниш ли, Уилям? Сигурен съм, че Лора не искаше да засегне никого. Съжалявам, извинявай, ще се видим след малко!

Той избута децата настрани и стисна Лора за рамото. Щом се отдалечиха достатъчно, така че актьорът да не ги вижда, Брет спря и ги изгледа убийствено. Намести очилата на кривия си нос и още повече заприлича на сърдит гарван.

— Вие сте нови в екипа, така че ще ви се размине с предупреждение. Ако още веднъж дръзнете да говорите така на главния ми актьор, ще накарам охраната да ви изведе от площадката и да ви качи на първия самолет за Англия. Ясен ли съм?

— Но той обиди Скай! — възмути се Лора. — Аз не съм го обидила. Той обиди нас.

— Не ми пука, ако ще да каже, че пралеля ти Бърта прилича на кит. Усмихваш се и си траеш! Уилям Рейвън ни плаща заплатите. Или поне брат му, който е продуцент на филма. Мистър Рейвън е човек с… как да го кажа… с голяма чувствителност. Сега ще трябва много бързо да го убедя да не ви уволнява. Ако отново го разстроите и той си тръгне, с филма е свършено и сто и шейсет актьори, статисти и екип остават без работа. Разбрахте ли?

— Да — измърмориха децата.

— Съжалявам! — добави Лора.

— Добре, да го забравим. Ако мистър Рейвън ви каже да скачате, единственият ви въпрос трябва да бъде „Колко високо?“. — Брет погледна часовника си. — Веднага заведете Скай при Ото, нашия дресьор. Ще ни трябва за следващата сцена.

— Ами ние? — попита Тарик. — Ние ще ви трябваме ли?

— Определено не. Имате късмет, че не ви изхвърлих. Стойте далеч от екипа и актьорите и не казвайте нищо, ако не ви питат.