Лорън Сейнт Джон
Среща в Русия (2)

2.

Майката на Ана-Мария, доста емоционална колумбийка, припадна, а режисьорът се свлече на колене, сякаш се молеше. Ото, дресьорът на животни, толкова се ошашави, че изскуба поне половината от оставащите му двайсет и шест косъма на главата му.

Всички трепереха в паника и не беше чудно, че хъскито първо се окопити. Преди Лора да разбере какво става, Скай се отскубна от ръката й и направи три бързи скока към ръба на скалата.

— Не, Скай! — извика Лора, но беше късно.

Вдигна се висок стълб от пръски и океанът погълна хъскито също както и Ана-Мария и померана преди това.

— Скай! — запищя Лора, а около нея десетки гласове викаха Ана-Мария. Само един самотен вик отекна за Бритни.

— Скай! Някой да повика спасители! Трябва да сляза долу и да го спася — викаше Лора.

— Мисля, че е малко късно за това, дете — заяви мениджърът на продукцията Джефри. — Докато спасим Ана-Мария, кучето ти сигурно ще е станало храна за рибите. Съжалявам, но това е положението.

Тарик беше момче с мек характер, но изгледа Джефри с най-убийствения поглед, на който беше способен.

— Не му обръщай внимание, Лора — успокои я той. — Скай е най-умното куче на света! Нямаше да скочи, ако не мислеше, че ще успее!

— Лора, виж! — извика внезапно Кей.

На стотина метра под тях Скай се беше показал на повърхността и плуваше енергично. Беше захапал парче бял плат. Пяната от вълните беше толкова гъста, че им отне няколко секунди да разберат, че това е роклята на Ана-Мария и че Скай дърпа самата актриса. Борейки се с течението, хъскито стигна до скалите и изпълзя на брега. Ана-Мария остана да лежи на камъните като мъртва.

На върха на скалите се беше събрала тълпа, която окуражаваше Скай, докато той вече търсеше давещия се померан. Радостни възгласи посрещнаха измъкването на малкото кученце от водата. Хъскито внимателно положи животинчето на камъните до Ана-Мария. Точно тогава иззад скалите с рев се зададе спасителната лодка.

За броени секунди един набит, белобрад спасител пренесе Ана-Мария на борда, загърна я с топли одеяла и й даде чаша горещ подсладен чай. Друг, по-млад спасител, взе Скай и треперещата Бритни и също ги уви в одеяла. После лодката се отдалечи, следвана от ликуващите възгласи на насъбралото се множество.

Когато накрая всички се разотидоха, Брет Ейвъри попита с разтреперан глас:

— Откъде се взе това хъски? Чие е? Някой да намери стопанина му и да ми го доведе! Веднага!

Лора се сви зад Кей. Вече виждаше как осъждат вуйчо й и му вземат всичко, което притежава. Представи си как изгубват дома си на „Океански изглед“ №28 и напускат Сейнт Айвс, за да се заселят на някое по-евтино място. Социалните служби щяха да върнат Лора в дома за момичета „Горски поляни“ — отчайващо скучно сиропиталище, където тя прекара първите единайсет години от живота си.

— Хъскито е на тази млада дама — обясни Кей с усмивка и избута Лора напред. — Не беше ли чудесно? Човек не може да измисли подобно нещо, нали, Брет? Това само показва, че истинският живот винаги е по-невероятен от измислицата.

— С-с-съжалявам, че Скай обърка сцената и предизвика суматоха — заекна Лора. — Аз го държах, заклевам се, че го държах, но той е невероятно силен и като видя Бритни… Мистър Ейвъри, вуйчо ми няма много пари и не можем да ви платим… Може би ще мога да компенсирам загубите, като мия чиниите във фургона за кетъринг или нещо такова?

— Да ми платите ли? Да ми платите? Хлапе, аз трябва да ви платя! Имаш ли представа какъв подарък направи на студиото? — Брет се разсмя. — Идея си нямаш за какво говоря, нали? Нека ти обясня — и той махна с ръка на един работник. — Ей, Чад, направи ми услуга и донеси два от най-хубавите шейкове за нашите приятели.

След малко Лора и Тарик седяха на столовете, на които беше седяла не една легенда от света на киното, и си бъбреха с Кей Олбрайт и Брет Ейвъри — един от най-прочутите холивудски режисьори. Отпиваха от шейковете с манго и кокос и слушаха Брет с нарастващо удивление. Оказа се, че когато режисьорът извикал „Стоп!“, операторът не спрял камерата, а записал цялата драма.

— Знаете ли какво означава това? Това е злато! Чисто злато! С малко редакция ще използваме цялата сцена във филма, сякаш Кей я е написала.

Лора беше слисана.

— Ами Ана-Мария? Тя можеше да загине! Надали ще иска зрителите да видят всичко това.

Брет Ейвъри се разсмя.

— Напротив, рекламата много ще й хареса. Запомни думите ми: тя ще получи „Оскар“ за това изпълнение! — Брет сложи ръка върху ръката на Лора. — И тук стигаме до теб, скъпа. Твоето куче герой ми трябва за филма! Очевидно не бихме могли да използваме тези сцени, ако трябва да търсим ново куче. Може да намерим и друго хъски, но надали ще е трикрако. А и твоето куче е точно това, което търсех: куче с излъчване, куче, в което зрителите ще се влюбят! Искам да го купя. Колко искаш за него?

— Той не се продава! Не бих се разделила със Скай и за всичките пари на света!

— Разбира се — отвърна спокойно Брет, — но още не си чула предложението ми. Готов съм да платя хиляда лири за него.

Лора направи всичко по силите си да прикрие удивлението си.

— Не се продава. Независимо от цената!

— О, ето една дама, която се пазари сериозно! Пет хиляди. Ще ти дам пет хиляди за кучето!

Лора помисли за вуйчо си и колко добре биха му дошли тези пари, но Скай беше не по-малко важен за нея. Поклати глава.

Усмивката на режисьора се стопи.

— Очевидно обичаш кучето си и това е чудесно, но може би трябва да помислиш какво означават тези пари за другите. Спомена, че вуйчо ти няма много средства. Готов съм да ти платя десет хиляди лири за хъскито. Това е последното ми предложение и то може да промени живота на вуйчо ти.

— Скай означава за Лора толкова, колкото и вуйчо й — осведоми го Тарик в този момент. — Той е част от семейството! Човек не продава семейството си.

Брет Ейвъри изгуби търпение.

— Не говори глупости! Животните не са ценни колкото хората. Да, може да са сладки, но не могат да се сравняват…

— А какво мислите за наем? — прекъсна го бързо Кей. — Лора, какво ще кажеш да вземем Скай назаем за няколко седмици за снимките в Русия? Студиото ще ти плати добре, а ти ще получиш кучето си обратно, преди да се усетиш. А когато „Крадецът аристократ“ излезе по кината, ще можеш да се хвалиш пред всички с прочутото си хъски.

Преди Лора да успее да отговори, по хълма с подскачане се приближи джипът на спасителите и от него слезе Ана-Мария — бледа, крехка и разярена. Златистата й коса висеше на кичури като опашки на мокри плъхове.

— Опитахме се да я убедим да я закараме в болницата — каза спасителят на Брет Ейвъри, — но тя настоя да говори първо с вас.

Режисьорът прегърна актрисата, от която още се стичаше вода, дръпна я настрани, заговори й нещо настойчиво, но тихо. Лора се чудеше дали не й разказва как операторът е записал всяка подробност от падането и че тя без съмнение ще спечели „Оскар“ за това… Момичето изведнъж грейна, после се обърна и впери строго очи в Лора и Тарик.

Лора беше така погълната от сцената, че мокрият и покрит с пясък Скай, който скочи от джипа и се втурна към нея, едва не я събори. Тя приклекна и кучето сложи лявата си лапа на рамото й, а после започна да я ближе по лицето.

— Ти си абсолютен герой! Ти си най-доброто и най-смелото куче в света и аз не бих се разделила с теб за всичките пари на Холивуд!

— Внимавай, Лора — предупреди я Тарик, — Брет Ейвъри идва. Бас ловя, че ще се опита да те уговори.

— Нека се опита, нищо няма да получи!

Ухилен до уши, Брет Ейвъри побутна очилата си нагоре.

— Съжалявам, деца, трябваше да видя как е нашата звезда. Истински войник! Малко е насинена и намръзнала, но шоуто трябва да продължи. Излишно е да ви казвам, че се е влюбила в Скай. Ще се зарадвате да научите, че е напълно съгласна с вас. Не иска и да чуе за взимане на кучето, дори назаем.

— Наистина ли? — изненада се Лора. — Ами сцената със спасяването? Ще успеете ли да намерите друго трикрако хъски?

Брет Ейвъри ги поведе обратно към столовете и поръча сладолед за всички.

— Седнете, деца! Как ви бяха имената? Лора Марлин и Тарик Али, така ли? Деца, няма да повярвате, но въпреки травмата Ана-Мария обърна внимание на нещо, което аз трябваше веднага да забележа — и може би щях, ако ситуацията не беше толкова критична.

— Какво е то? — попита Тарик, като отказа сладоледа. Годините, които беше прекарал като роб в една кариера в Бангладеш, го бяха направили недоверчив към възрастните.

— Трябваше да забележа, че изглеждате страхотно! Ще бъдете идеални за филма. Хващате окото — Лора с прасковената си кожа и светлорусата си коса и Тарик с черната си коса и карамелената си кожа. Истински удар! Вие сте родени за актьори. Разбира се, ще трябва да поискаме разрешение от настойниците ви, но какво ще кажете да участвате във филма заедно със Скай? Утре приключваме снимките тук, в края на седмицата заминаваме за Санкт Петербург и ще ни трябвате за около десетина дни. Ще ви платим щедро, ще поемем всичките ви разходи и в крайна сметка ще си изкарате безплатна ваканция в един от най-красивите градове на света. А най-хубавото е, че Скай ще си остане с вас. Какво мислите?

През дългите години в сиропиталището, когато й се струваше, че ще остане завинаги в този мрачен сив град, Лора беше жадувала за вълнения и приключения, повече от всичко копнееше да види екзотични места, а малко страни изглеждаха по-загадъчни от Русия. Тя хвърли поглед към Тарик — колкото и да се стараеше да не го показва, очите на момчето блестяха от вълнение. Тарик бе имал още по-трудно детство от нейното и също мечтаеше да види света.

Лора прегърна Скай.

— Трябва да попитам вуйчо си, а Тарик — да говори с приемните си родители, но ще обмислим предложението ви, мистър Ейвъри.

— Брет! Казвайте ми Брет.

На връщане към „Океански изглед“ Лора сякаш летеше. Ясно помнеше мечтите си да стане детектив, когато порасне. За разлика от повечето й познати момичета, никога не бе имала желание да стане актриса. А ето че сега неочаквано й се отваряше такава възможност. Киното не беше сред мечтите й за кариера, размишляваше тя, но винаги е хубаво човек да опита различни неща.