Лорън Сейнт Джон
Среща в Русия (4)

4.

— Ще вали сняг или да си взема къси панталони? — попита Лора, загледана безпомощно в гардероба си. — Ами дънки? Два или три чифта? И как ще успея да побера купата за храна и кучешките лакомства на Скай в куфара? Още не съм прибрала и половината си багаж, а той вече тежи цял тон…

Тарик се беше изтегнал на леглото, с глава върху косматите хълбоци на хъскито вместо възглавница. Той вдигна поглед от страниците на руския пътеводител, който прелистваше.

— Според тази книжка Санкт Петербург е най-северният град в света. Ние ще бъдем там по време на прочутите бели нощи, когато е светло почти двайсет и четири часа в денонощието, а слънцето едва се скрива под хоризонта. Яко, нали? Някои хора въобще не си правят труда да си лягат. Разхождат се покрай река Нева и висят по кафенетата или в Ермитажа, един от най-големите музеи в света. В него има над три милиона произведения на изкуството.

— Звучи страхотно, но още повече се обърках. Наричат ги бели нощи, защото са мразовити, или защото е като лято по цяла нощ? Или нещо по средата?

— Според пътеводителя температурите могат да бъдат между 13 и 23 градуса. Аз си взех всички дрехи, които имам, макар да не са много, и ти трябва да направиш същото. Не мисля, че ще е достатъчно топло за къси панталони. И сигурно няма да ти трябват лакомства. И в Русия имат кучета все пак, не може да няма магазини за животни.

— Да, но тези са му любимите и…

Звънецът на вратата заглуши думите й, а гръмкият лай на Лоти отекна по стълбите.

Скай скочи от леглото и излетя от стаята, а Тарик седна на леглото.

— Очакваш ли някого?

Лора затвори куфара.

— Не. Вуйчо щеше да ми спомене, преди да тръгне за работа сутринта. Може би е пощальонът.

Лора бързо слезе долу, следвана от Тарик. Скай и Лоти ръмжаха и душеха пред предната врата. Лора надникна през шпионката. Видя само голям букет цветя, който скриваше приносителя.

Отстъпи назад. Последния път, когато някой дойде с доставка, се оказа клопка от бандата на „Асовете“, за да я отвлекат. Не беше от преживяванията, които й се искаше да се повторят.

Тарик също надникна през ключалката. Звънецът иззвъня отново и Лоти пак залая оглушително.

— Това е координаторът на каскадите от филма. Какво ли иска? — каза тихо Тарик.

— Не знам, но каквото и да е, явно е спешно.

Лора отключи вратата и отвори с усмивка. Мъжът вече слизаше обратно по стълбите. Когато го повика, той се обърна със странна неохота, сякаш беше размислил и се радваше, че няма никого в къщата.

— Извинете! Съжалявам, че толкова се забавих. С какво мога да ви помогна?

— Аз… това е за вас, мис Марлин. — Той й подаде цветята. — За благодарност. Не знам дали ме помните от снимачната площадка. Аз съм Андре Марч, каскадьорът.

Лора смаяно го гледаше над уханните макове, рози и метличини.

— Много мило от ваша страна, но не знам какво съм направила, за да го заслужа.

Мъжът погледна към Тарик, който стоеше на най-горното стъпало и държеше Скай за нашийника.

— Не толкова вие, колкото вашето хъски. То спаси живота на Ана-Мария. Ако не беше то, повече никога нямаше да мога да работя в киното. Животът ми щеше да бъде съсипан. И сега напускам. Брет Ейвъри не ме е уволнил, но ми показа ясно, че трябва да си вървя.

Сърцето на Лора се изпълни със състрадание към него.

— Много съжалявам! Разбирате ли, Скай — моето хъски, той всъщност причини инцидента, като се втурна след померана… Взе го за играчка. Аз съм виновна. Трябваше да го държа по-здраво…

Наближаваше буря, духаше остър, студен вятър, но по челото на Андре бяха избили капки пот. Той ги избърса с ръкава на ризата си и хвърли притеснен поглед към мисис Крабтрий — съседката на Лора, която излезе в градината си, за да събере прането от простора, и каза тихо:

— Може ли да влезем вътре и да поговорим насаме?

На върха на езика й бе да откаже, но каскадьорът добави:

— Приятелят ви и кучето могат да чуят това, което имам да ви кажа. Не ви мисля злото, искам само да ви върна услугата, която ми направихте.

— Прекрасни цветя, Лора! — извика мисис Крабтрий, облечена цялата в лилаво. — От киностудиото ли са? Не ми казвай, че вече се държат с теб като със звезда! И със статистите ли го правят? По мое време нямаше такива работи. Хората, които се снимаха в масовите сцени, се появяваха в надписите накрая като „Момиче, метящо улицата“ или „Куцащ джебчия“, не получаваха цветя и безплатни екскурзии до Санкт Петербург. Но може би това е твоята награда за героизма на Скай. Тази Ана-Мария не-знам-коя-си можеше да се убие…

По ръката на Лора закапа дъжд.

— Извинете ни, мисис Крабтрий — каза тя и буквално избута Андре нагоре по стълбите. — Имаме спешна среща с координатора на каскадите.

— Каскади ли? Надявам се, имаш застраховка…

Дъждът заплющя и принуди мисис Крабтрий да грабне прането си и да избяга. Лора и Андре Марч влязоха в къщата, следвани от Тарик и Скай, а Лоти ръмжеше и лаеше, докато Лора не я успокои. Обикновено не би й хрумнало да покани почти непознат вътре, докато вуйчо й го няма, но имаше доста защитници плюс съседката за свидетел.

— Да ви предложа нещо за пиене? Имаме чай, кафе и сок. Мисля, че е от манго.

Андре поклати енергично глава и остана до вратата.

— Нямам време. Исках само да… — Той млъкна. — Това е грешка. Трябва да си вървя.

— Няма нищо — успокои го Тарик, — кучетата няма да ви ухапят, ние също.

— Сигурен ли сте, че не искате чаша вода? — попита Лора. — Не изглеждате добре. Да нямате мигрена или нещо такова? Моля ви, не се притеснявайте, че трябва да връщате каквито и да било услуги. Радвам се, че Скай спаси положението, но той действаше по инстинкт. Това няма нищо общо с мен.

— Може би, но той е вашето куче. Задължен съм и на двамата. Само че… — Той отново избърса потта по челото си. — Не съм сигурен, че ще ми благодарите за това. Ще помислите, че съм луд, също като останалите.

Лора и Тарик се спогледаха. Тя вече съжаляваше, че е пуснала Андре вкъщи. Държеше се толкова странно, че не можеше да вини колегите му.

— Няма да ви помислим за луд — излъга Лора. — Какво искахте да ни кажете?

Андре си пое дълбоко въздух.

— Знаете ли, че има филми, за които се казва, че са прокълнати?

— Никога не съм чувал, но наскоро правих проект по египтология в училище и там имаше едно проклятие — отвърна Тарик. — Когато археологът Хауърд Картър отворил гробницата на Тутанкамон през 1923 година, се случили куп страхотии. Почти всички, които присъствали на отварянето, по-късно станали жертви на инциденти, необясними заболявания и смърт.

Андре не беше впечатлен.

— Работил съм върху един филм за Тутанкамон и знам историите за древното проклятие, изпратено да покоси всеки, който обезпокои гробницата на момчето фараон. Проучванията ни показаха, че почти всичко е било теория на конспирацията. Самият Картър умрял от старост. Единствената страшна история е тази на лорд Карнарвън — човека, който финансирал разкопките. При отварянето на гробницата го ухапал комар. Мястото се инфектирало и той се разболял тежко. В същия миг, в който починал в Египет, кучето му в Англия надало смразяващ вой и също паднало мъртво.

Скай, който гледаше Андре с яркосините си очи, наклони глава и изскимтя. Лора я побиха тръпки.

— Но какво общо има това с вашия филм? — попита Лора, решена да поддържа разговора в сферата на реалното. — Казвате, че „Крадецът аристократ“ е прокълнат, така ли?

— Не филмът, а снимките. Чувал съм истории за снимки, които привличат беда след беда. Повечето са свързани с филми на ужасите. Тъй като самият аз не съм техен фен, винаги съм приемал такива приказки с недоверие. Някои случаи звучат по-правдоподобно, но винаги съм бил убеден, че дори тези, които са истински, се дължат единствено на случайността. Когато снимаха „Гарванът“, се случиха множество странни неща, включително пожар и електрически удар, а Брандън Лий, синът на легендата в бойните изкуства Брус Лий, беше трагично застрелян с оръжие, което трябваше да бъде заредено с халосни патрони. По време на снимките на „Спектър на утехата“, от поредицата за Джеймс Бонд, главният актьор Даниел Крейг поряза лицето си и се наложи да му направят осем шева. Седмица по-късно отряза връхчето на пръста си по време на каскада, на площадката избухна пожар, а двама каскадьори бяха ранени в различни автомобилни катастрофи. Единият загадъчно влезе със спортен „Астън Мартин“ в езерото Гарда, в Италия. Сега стигам до главното — побърза да каже Марч, забелязал нетърпението на Лора. — Може би сте забелязали, че когато Ана-Мария падна от скалите вчера, аз изглеждах объркан. Уверявам ви, че не ми е присъщо. Моята работа е да запазвам самообладание в критични моменти, всеки ден надзиравам каскадьори и актьори, които се палят, блъскат се с коли и се хвърлят от скали.

— Но нали тези неща не се случват наистина? — озадачи се Тарик. — Всичко това са ефекти.

— Така е, но много от каскадите могат да бъдат опасни за живота, ако не се изпълнят както трябва.

— Какво се обърка вчера? — попита Лора.

Лека усмивка разсея мрачното изражение на Андре.

— Искате да кажете, освен това, че хъскито ви взе Бритни за вкусна закуска?

— Да, освен това.

— Три неща, и трите — потенциално смъртоносни. — Той ги преброи на пръсти. — Първо, въжетата на осигуровката ми бяха прерязани.

Кръвта кипна във вените на Лора. Ето че най-после стигнаха до същественото.

— Нарочно? Искам да кажа, не са били износени или нещо такова?

Той я изгледа язвително, сякаш искаше да каже: „Хайде стига. Все пак съм професионалист“.

— Бяха срязани с нож нарочно. По-нарочно от това няма накъде. Второ, когато се спуснах по-късно по скалата, за да се опитам да разбера защо каскадата се оказа такъв проблем, открих, че площадката, на която стоеше Ана-Мария и която аз сам бях монтирал, е развинтена на две места. Това значи, че не е можела да издържи тежестта й. И трето, средата на обезопасителната мрежа беше внимателно протрита с бръснач. Дори да я беше уцелила, щеше да пропадне.

Тарик беше смаян.

— Някой се е опитвал да я убие?

— Ако това бяха единствените неща, които са се объркали от началото на снимките, и аз щях да си направя същия извод. Но не са. Имаше толкова много странни инциденти, че не знам откъде да започна. Вечерта преди заминаването ни от Лос Анджелис петима членове на екипа получиха хранително отравяне и се наложи да ги оставим. И нещата не свършиха дотам. Първата вечер в Сейнт Айвс главният оператор се спъна в някакъв обърнат стол в тъмен коридор и счупи и двете си китки. Вчера пък неидентифициран автомобил засече с голяма скорост камиона с оборудването ни и той се обърна. За щастие, шофьорът се отърва само с дребни наранявания, но беше унищожена апаратура за хиляди лири.

— Имате ли някаква представа кой или какво стои зад всичко това? — попита Лора. — Казвате, че продукцията е прокълната. Мислите, че са духове ли?

Андре глухо се засмя.

— Мис Марлин, аз не вярвам в призраци, зли духове или други свръхестествени и фантастични неща. Вярвам обаче, че някой — човешко същество — иска продукцията да бъде спряна, и е готов на всичко, за да го постигне.

— Но кой би предприел такива крайни мерки? — попита Тарик.

— И защо? — добави Лора.

— Не знам и не възнамерявам да остана, за да разбера. — Андре Марч погледна притеснено часовника си. — Заминавам с влака в 2:33 часа за Нюкей. Не мога да го изпусна. Колкото по-скоро се върна в Лос Анджелис, толкова по-добре. Но не можех да тръгна, без да ви предупредя. Вие и хъскито трябва веднага да се откажете от филма. Ако заминете за Русия, сигурен съм, че ще се случи нещо лошо.

— Не можем. Вече подписахме договор — отвърна Лора.

— Филмовата компания е купила самолетните билети и е резервирала стаи в хотел — додаде Тарик. — Утре ще ни вземе кола, която да ни закара до летището, всичко вече е организирано.

— Тогава го анулирайте. Животът ви може да зависи от това! Вие сте само статисти. Никой няма да усети липсата ви.

— Хм, мерси — отвърна сухо Лора, — но не забравяте ли нещо?

Тя сложи ръка на главата на Скай. Той гледаше лицата им, сякаш разбираше всяка дума.

— Ние може и да не им липсваме, но Скай ще им липсва. Брет Ейвъри плати цяло състояние за визи и транспорт само заради него. Съмнявам се, че ще му върнат и стотинка. Дори да искахме да се откажем от договора, което ние не искаме, той вероятно би съдил вуйчо ми. Няма да допусна това само заради няколко странни случки, които може дори да нямат връзка помежду си.

— Аз също — заяви твърдо Тарик.

— Благодаря ви, че дойдохте, Андре. Ще заминем за Санкт Петербург, но не се тревожете, ще бъдем внимателни. Как беше пословицата? „Предупреден значи въоръжен.“ Ще бъдем нащрек — обеща с усмивка Лора.

Андре стисна устни.

— Така да бъде. Никой да не ме обвинява после, че не съм изпълнил дълга си. Тръгвам си с чиста съвест, но ви предупреждавам, че правите сериозна грешка. Има много начини да се измъкнете от договора. Може да се престорите на болни или да увиете бинт върху лапата на кучето и да кажете, че е счупена. Ако ви се случи нещо лошо, сами сте си виновни.

Той отвори вратата с изражение, близко до ужаса.

— Желая ви късмет, мис Марлин! Ще имате нужда от него.