Лорън Сейнт Джон
Среща в Русия (3)

3.

— Статисти!? Брет Ейвъри не каза, че ще сме статисти. Каза, че ще ни направи звезди.

Калвин Редфърн сподави смеха си, наля чаша с какао и една с кафе и ги занесе на масата в кухнята, заобикаляйки Лоти, хрътката, която се припичаше пред радиатора.

— Добре дошла в Холивуд, Лора! Мистър Ейвъри се опита да каже същото и на мен, но се боя, че аз съм доста по-скептичен. Като го притиснах, каза, че Скай със сигурност ще има роля във филма, а вие двамата с Тарик ще бъдете статисти.

— Какво значи това?

— Че ще участвате в масовите сцени, а в надписите ще се появите като „Момиче с червена шапка“ и „Момче с количка“. Когато излезе филмът, ако мигнете в неподходящия момент, може и да не се видите…

— О! — въздъхна разочаровано Лора. Очакваше да види физиономиите на съучениците си, когато двамата с Тарик се върнат от лятната ваканция като прочути филмови звезди. „Не сте ли чули? — щеше да попита нехайно тя. — Откриха ни, след като моето хъски спаси живота на Ана-Мария Тайлър. Режисьорът каза, че сме родени таланти.“

— Не се муси! Откога те е грижа за слава и богатства? Доколкото знам, винаги си мечтала да станеш детектив като Мат Уокър от онези книги, които толкова обичаш. Не ми казвай, че това се е променило след едно кратко докосване до звездите!

Лора се усмихна смутено. Тя наистина харесваше детективите — както инспектор Уокър от романите, така и собствения си вуйчо, който пет години подред бил най-добрият детектив на Скотланд Ярд, преди да изгуби съпругата си, докато водел разследване срещу „Асовете“ — една от най-страховитите банди в света. Съкрушен и изпълнен с чувство на вина, чичо й напуснал работата си и избягал в Корнуол. Сега работеше под прикритие за Инспектората по риболова.

— Разбира се, че няма да се откажа от мечтата си. Просто актьорството ми прозвуча забавно, пък и щеше да е готино да видим имената си на екрана. Освен това Тарик беше толкова развълнуван, че ще види Русия, та без малко да започне да прави циганско колело. Сега сигурно няма да ни пуснеш да заминем.

— Напротив, ще се радвам да отидете.

— Шегуваш ли се?! — скочи радостно Лора.

Калвин Редфърн отряза две парчета от легендарния ябълков пай на домашната им помощница Роуина, намаза ги с яйчен крем и подаде купичката на Лора.

— Не, не се шегувам, всъщност и аз имам новини, но се опитвах да събера смелост да ти ги кажа.

— Какви новини?

Последните шест месеца в Сейнт Айвс с вуйчо й, когото обожаваше, и с любимото й хъски, бяха най-хубавите в живота на Лора! Беше просто вълшебно! А пък срещата й с Тарик се оказа черешката на тортата. Затова една малка част от Лора постоянно се страхуваше, че заровете на съдбата ще се обърнат и ще попадне отново в дома за момичета „Горски поляни“.

— Не се притеснявай, новината не е лоша, само моментът е неподходящ. Може би си чувала, че вицепремиерът на Великобритания, Едуард Лукас, заминава на среща в Русия за следващите няколко седмици. Той ще бъде в Москва, не в Санкт Петербург, където ще снимате вие. Двата града са на огромно разстояние един от друг, така че вероятно няма и да разбереш за присъствието му в страната, вероятно това не е лошо, защото покрай подобни събития винаги има голяма охрана.

— Не разбирам… Какво общо има визитата на Ед Лукас с теб?

Вуйчо й преглътна хапка пай.

— Както знаеш, докато работех в полицията, натрупах значителен опит в работата с престъпни банди като „Асовете“…

Лора мълчеше. Настръхваше само като чуеше името на бандата. „Асовете“ бяха гениални престъпници… В зависимост от гледната точка можеше да се каже, че бяха най-добрите сред добрите или най-лошите сред лошите — банкови обири, уреждане на конни надбягвания, робски труд и незаконна търговия със застрашени видове… Три пъти досега с Тарик бяха допуснали грешката да ги разсърдят и всеки път едва не бяха заплатили с живота си.

— Продължавай.

— Преди месец с мен се свързаха от разузнаването. Получили информация, че руската мафия планира атентат срещу Ед Лукас по време на посещението му. По дипломатически причини е важно пътуването да се осъществи, затова от Министерството на външните работи ме помолиха да им сътруднича като специалист по престъпните мрежи.

— Как планираш да заловиш потенциалния атентатор? — попита развълнувано Лора, забравила за миг за „Асовете“, защото обожаваше заплетените криминални случаи. — Ще трябва ли да ходиш в Москва?

— Не, не се налага. Но властите искат да съм в Лондон, докато Ед Лукас е в Русия, за да ръководя британската страна на операцията. Опитах се да откажа с обяснението, че всичко това вече е зад гърба ми, но те положиха много усилия и ми предложиха доста пари, за да ме убедят. Съжалявам, Лора, не знаех как да ти кажа, че ще отсъствам няколко седмици по средата на ваканцията ти. Знам, че ме мислиш за работохолик.

— Ами ти наистина си такъв…

Вуйчо й се усмихна горчиво.

— Но не мислиш ли, че ако двамата с Тарик решите да се включите във филма, това може да се окаже идеалното решение за всички? Проверих киностудиото — „Тайгър Пикчърс“, репутацията им е добра. Имали са финансови проблеми, но са се оправили. Брет Ейвъри е темпераментен човек, но като цяло го обичат и уважават. Освен това ми даде дума, че Кей Олбрайт, вашата приятелка сценаристка, ще отговаря лично за вас. Имахме дълъг разговор тази сутрин и тя ми изглежда прекрасен човек. И може би най-важното е, че Скай ще бъде с теб. Както Ана-Мария Тайлър установи, няма по-добър телохранител от него!

Хъскито тупкаше щастливо с опашка под масата и Лора го погали по ушите. Приемният баща на Тарик беше ветеринар и прегледа Скай обстойно след сто двайсет и седем метровия скок. Колкото и чудно да беше, Скай беше като нов. Героизмът му стана основна тема на разговорите в града, а местният вестник изпрати фотограф да го снима.

— Значи остава само един въпрос — заяви Калвин Редфърн.

— Какъв?

— Искаш ли да заминеш за Русия, или не? Искаш ли да прекараш десет дни в работа като статист в един от най-очарователните градове на света, с поети разходи, заедно със Скай и Тарик, или предпочиташ да прекараш цялото си лято на плажа в красивия Сейнт Айвс?

Лора погледна през прозореца. Валеше проливен дъжд. Ако й гарантират слънце, без съмнение щеше да избере да мързелува на плажа Портмиър. За жалост, този юни беше най-мокрият в историята на метеорологията, а прогнозите за юли изглеждаха по същия начин.

От друга страна, Санкт Петербург — град, пълнен с история и прекрасни паметници, вълшебни нощи и дълги разходки из Ермитажа — звучеше невероятно привлекателно. Също и участието във филмовата продукция, пък дори и в крайно неинтересните роли на „момиче с червена шапка“ и „момче с количка“.

— Много бих искала да замина за Санкт Петербург, но само ако и Тарик дойде.

Вуйчо й сложи още крем върху пая.

— О, не мисля, че трябва да се тревожиш за това. Приемните родители на Тарик са заети хора и смятат, че това е чудесна възможност да види Санкт Петербург безплатно и да натрупа незабравими спомени. Освен това знаят, че вие сте неразделни.

Настъпи миг тишина, в който и двамата се замислиха защо Роб и Рена са толкова спокойни по отношение приключенията на Тарик и Лора — и двамата тънеха в блажено неведение за срещите им с похитители на деца, банкови обирджии, вулкани, акули и други смъртни опасности, защото от съображения за национална сигурност всичко трябваше да се пази в тайна.

— Значи е решено — каза Лора.

Кой знае защо, стомахът й се сви, чувстваше се неспокойна още откакто тръгнаха от снимачната площадка предишния ден, но не можеше да разбере защо.

Вуйчо й отнесе чиниите и чашите в мивката и започна да ги мие.

— Да, решено е, но при едно условие.

— Знаех си, че има уловка.

— Няма уловка. Искам само да обещаеш, че няма да се забъркваш в неприятности. Всички чужди страни могат да бъдат опасни, но Русия държи първенството.

Лора скочи на крака и прояви неочакван интерес към подсушаването на чиниите. Как да му обещае такова нещо, след като неприятностите сами я намираха? Денят, който прекара на филмовата площадка, бе идеален пример за това — в един миг гледаше младата актриса да бере цветя, в следващия хъскито й беше въвлечено в драма на живот и смърт.

— Лора?

Трапчинките й се вдлъбнаха.

— О, вуйчо Калвин, няма да има никакви неприятности, ще снимаме холивудски филм и Кей ще се грижи денонощно за нас. Пък и както сам каза, Скай е най-добрият телохранител.

Вуйчо й се засмя и й подаде една чиния, силните му ръце бяха покрити със сапунена пяна.

— Сигурен съм, че си права. Поне ми обещай, че ще си почиваш и ще се забавляваш, а няма да търсиш загадки навсякъде.

Лора се успокои. Това вече можеше да обещае.