Лорън Сейнт Джон
Среща в Русия (16)

16.

— Дали някой в училище ще ни повярва, ако му разкажем как тече животът на снимачната площадка? — попита Тарик, докато с Лора вървяха след режисьора и сценаристката към залата на Леонардо да Винчи на първия етаж.

— Не. А дори да повярват, може би трябва да избягваме истината, за да не им се наложи после цял срок да ходят на психотерапия. Може да се престорим, че пишем статия за списание и да им представим по-розова версия на събитията. Например, че Уилям Рейвън е мил и скромен, Себастиян не е тщеславен, а майката на Ана-Мария никога не се държи като луда…

Тарик се разсмя.

— Добре си е мисис Тайлър. Всеки родител би откачил, ако види детето си да пада от скала или да участва в престрелка.

— Прав си — призна Лора, — просто…

— Вие двамата ще работите ли тази вечер, или предпочитате да стоите и да си бъбрите? — попита мениджърът. — Ако е второто, по-добре да наредя да ви изпратят до хотела.

— Ще оставиш ли на мира горките деца, Джефри? — скара му се Кей. — Имат право да се позабавляват, а не само да спасяват живота на звездите. Май забравяш, че са тук по покана на вицепремиера на Великобритания! Би ли донесъл един стол за Ед Лукас, ако обичаш? Той ще седи до Брет и ще гледа как заснемаме сцената с обира.

При споменаването на Ед Лукас Лора настръхна. Нямаше желание да го среща отново, но в същото време не искаше да изпусне заснемането на най-вълнуващите кадри от филма. Не разбираше защо човек с неговия пост се занимава с нещо толкова несериозно. Та това е само филм. Със сигурност има и по-важни грижи, като мира по света например.

От друга страна, дори и политиците имаха право да си почиват от време на време. Според Кей министрите рядко се интересуват от изкуство, така че този беше истинска находка. Въпреки това Лора се дразнеше, че вицепремиерът създава толкова проблеми на вуйчо й по време на посещението си в Русия.

Притесненията й за новата среща с Ед Лукас се оказаха напразни. Той влезе в залата, заобиколен от странна компания — рекламния агент на филма, един бодигард и неколцина зяпачи. Отиде право на мястото си до Брет Ейвъри, а Лора и Тарик бяха заточени в другия край на залата от Джефри, който използва, че Кей се обърна с гръб, и им каза, че според него децата на снимачната площадка трябва да бъдат „невидими и безгласни“.

— Не съм сигурна, че имате предвид това, което казвате — отвърна Лора. — Странно се изразявате.

Той обаче я изгледа свирепо и повтори заплахата, че ако не се подчинят, ще ги изпрати в хотела.

В този момент на площадката настъпи суматоха и мениджърът трябваше да тича, за да реши проблема, възникнал заради някаква липсваща батерия за камера.

Отделени от останалата част от залата зад високите кашони на оборудването, Лора и Тарик навиваха кабели по нареждане на Джефри и надничаха през пролуките, докато екипът включваше осветлението на сцената. На мястото на оригиналната картина на Леонардо, до прозореца, висеше фалшификатът на Рикардо. Повечето от останалите творби в залата също бяха заменени с копия и по-малко ценни произведения, за да не бъдат повредени по време на снимките.

Старият Игор влезе в залата, кимаше и бършеше с парцала си.

— Извинете — обърна се към него Лора, — видях какво стана долу. Имам предвид охраната, която се отнесе толкова зле с вас. Добре ли сте? Искате ли да седнете при нас и да гледате снимките?

Главата му рязко се вдигна, напомняше стресната костенурка, а в очите му проблесна нещо неразбираемо. Докато той мърмореше несвързано, Джефри му се нахвърли:

— Не, не, не! Игор, тук ще снимаме филм, трябва веднага да си тръгнеш! Когато свършим, ще бъдем благодарни за услугите ти, но не и сега.

Вратата се затвори след Игор и Брет извика познатото:

— Камера, начало!

* * *

Лора и Тарик отместиха малко кашоните, за да виждат по-добре, но камерите, екипът, Брет Ейвъри и Ед Лукас леко закриваха гледката. Лора се надяваше вицепремиерът да не се разтопи в сакото си — сценичното осветление беше толкова силно, че залата стана като пещ. Минаваше девет и половина вечерта, но навън продължаваше да грее слънце.

Уилям Рейвън, облечен като аристократа Оскар де Хавиер, влезе небрежно в залата. Закрачи бавно от картина на картина, преструвайки се, че им се възхищава. Стигна до „Мадона Беноа“ и спря да я разгледа. Покрай него мина двойка с непослушно момченце на седем или осем години, което мрънкаше, че му е скучно. Като го видя, Лора се сети за буйното дете, което се спъна в дръжката на парцала на Игор, само че това беше по-голямо.

Рошавото и разглезено момче ядоса охраната, защото пипна статуя с надпис: „НЕ ПИПАЙ!“.

Застанал до прозореца, Оскар де Хавиер се смръщи неодобрително, но това не направи впечатление на детето. То продължи да хленчи и мрънка. Майка му се скара, но то изобщо не й обърна внимание, мушна с пръст една маслена картина и задейства алармената система.

При оглушителния звън на алармата в залата се стекоха дузина охранители. Аха да арестуват родителите на момчето, но аристократът се намеси и обясни, че те не са виновни. Направили всичко по силите си да удържат момчето, но то явно било решено да направи някоя пакост. За щастие, нищо лошо не се е случило, въпреки това може би е добре семейството да напусне галерията, преди да се озоват затънали в дългове, изплащайки реставрацията на някой Рембранд или Леонардо.

Охраната изведе смутените родители от залата. Другите посетители бяха избягали от притеснение или от страх от охраната. Докато охранителите се опитваха да разберат какво се е случило, алармата беше изключена.

Накрая Оскар де Хавиер остана сам в залата и на лицето му се плъзна лукава усмивка. Отвори прозореца и размаха бяла кърпичка. От покрива на Ермитажа се спусна фигура с маска, облечена в черно, и застана на перваза, на гърба си имаше навито руло. Оскар взе рулото и разгъна платното, което трябваше да е копие на картината на Леонардо. Кей обясни на Лора и Тарик, че това всъщност е бяло платно, а по-късно ще монтират върху него образа на картината. Оскар трябваше да извади „оригинала“ от рамката и да сложи на негово място фалшификата. За целта му бяха дали и допълнителна рамка. После нави „истинската картина“ и я подаде на маскирания съучастник, който я грабна и се спусна надолу.

В мига, в който Оскар де Хавиер затвори прозореца, вратата на залата се отвори с трясък и вътре нахлу един охранител.

— Какво става тук? Чух някакъв шум!

— Не се и съмнявам — отвърна спокойно аристократът. — Алармата се задейства, едва не ми спука тъпанчетата. Някакво непослушно момче беше решило, че трябва да пипне онзи Рубенс, ей там.

— Нямам предвид алармата. Беше подозрителен звук… стържене… сякаш се отваря прозорец.

— Така беше. Когато хората се насъбраха, за да видят какво прави ужасното дете, стана толкова задушно, че започна да ми призлява. Боя се, че отворих прозорец, за да влезе малко въздух. Извинявам се, ако не е разрешено.

— По принцип не е, но за вас няма проблем, господин Хавиер. Простете резкия ми тон, нервите на всички ни са опънати тази вечер. Гордеем се, че успяваме да опазим тези съкровища.

— Няма нищо, драги, напълно разбирам. Сега, ако ме извините, трябва да тръгвам. Лека вечер.

И той излезе от залата със злостна усмивка на лицето.

— Стоп! — извика Брет Ейвъри и скочи от мястото си. — Чудесна работа, Уилям! Блестящо изпълнение!

— Съгласен съм — каза Ед Лукас и направи няколко крачки напред с протегната ръка. — Не знам за другите, но мен успяхте да убедите, че сте гениален крадец.

— Благодаря, мистър Лукас, това е голям комплимент за мен.

— Не съм мислил, че ще го кажа, но беше идеално изпълнена сцена — прекъсна ги Брет Ейвъри. — Ще я заснемем още веднъж, за всеки случай, но много ми хареса как мина.

Той бутна очилата си нагоре.

— Мистър Лукас, много съм ви задължен, присъствието ви кара актьорите да играят още по-добре. Те просто надминаха себе си.

— Удоволствието е изцяло мое, мистър Ейвъри. Никога няма да забравя тази вечер.

Лора и Тарик бяха излезли иззад кашоните и старателно навиваха кабели, за да могат да слушат, без никой да ги забележи. За тяхна изненада обаче, вицепремиерът се приближи към тях.

— Как ви се стори сцената? — попита той весело. — Хареса ли ви? Видя ли ви се достатъчно хитра? Или също като Мат Уокър щяхте да разгадаете плана и да го осуетите? Лично аз си мисля, че бихте могли. — И Ед Лукас им смигна.