Лорън Сейнт Джон
Среща в Русия (21)

21.

Лора Марлин лежеше на топлите камъни и гледаше небето. Изглеждаше примамливо, като че ли я кани да се гмурне в него.

— Странно, нали? — рече тихо тя.

— Кое? — попита Тарик.

Той се беше изтегнал от едната й страна, загледан в океана, а от другата лежеше Скай с щръкнала мокра козина. Хъскито не можеше да отдели поглед от пикника, който бяха наредили до скалите — корнуолско сирене, домашно изпечен хляб, тапас от кафенето „Портмиър“ и шоколадови сладки, приготвени от Роуина. Естествено, и джинджифилова бира.

— Странно е, че минаха само две седмици, откакто едва не ме отвлякоха с руска подводница. Сякаш се е случило с някой друг, в друг живот. Изглежда ми като насън.

— Знам какво имаш предвид. Като на филм.

— Ще бъде филм, само че ние няма да участваме в него. Е, Скай ще участва, но ние не. И честно казано, много се радвам за това.

Тарик се подпря на лакът и се усмихна хитро.

— Значи вече не искаш да бъдеш прочута актриса?

Лора седна и отвори бутилка джинджифилова бира.

— Тарик, ако някога изразя какъвто и да било интерес към актьорската професия, имаш разрешението ми да ме удариш по главата с голям чук.

— О, не бих го направил! Може би с възглавница… Освен това мисля, че повечето хора са съгласни, че от теб става добър детектив. Щом успя да спреш мистър А., вероятно можеш да спреш всекиго.

— Аз не съм спряла мистър А. Усилията бяха общи. Скай го спря, скочи в лодката и нахапа него и другия противен тип, Хлъзгавия. Ти го спря, защото убеди Уилям Рейвън да постъпи почтено. Именно той накара Ед Лукас да излезе от подводницата, а вуйчо Калвин и агентите бяха страхотни, след като мистър А. и другарчето му се озоваха в реката. И руснаците бяха фантастични. Благодарение на светкавичната реакция на военноморските им сили подводницата беше засечена, преди да напусне руски води. Мистър А. и останалите членове на бандата ще се върнат във Великобритания, за да ги осъдят, но първо ще прекарат няколко години в размишления в някой руски затвор.

— Нищо чудно, че Брет и Кей размислиха и решиха да направят филм за заснемането на „Крадецът аристократ“, вместо да довършат самия него. Истината определено е по-невероятна и от измислицата.

Лора отпи от джинджифиловата бира и закри очи от слънцето. Във вълните се плискаше един тюлен.

— Нямам търпение да видя какво ще направят. Кей каза, че ще пресъздадат сцената с подводницата, както и онзи епизод, когато ти спря каретата. Пита ме дали искаме да изберат актьори, които да приличат на нас, но вуйчо Калвин каза, че не могат да го направят от съображения за сигурност. Ти сигурно ще се окажеш сладко русо момченце, а аз ще имам огненочервена коса или нещо такова.

— Но може би Скай ще си бъде Скай?

— Ще се наложи. Той е уникален! Ще го гледаме на кино и ще обере много лаври, но никой не бива да знае какво се е случило. Ще трябва да го пазим в тайна до края на живота си.

— Нямам нищо против — отвърна Тарик. — Май ми харесва да бъда човек, когото никой не забелязва. Така е по-лесно да наблюдаваш другите, освен това вече знам, че когато порасна, искам да работя с животни. Бих предпочел да съм неизвестен ветеринар, отколкото прочут актьор.

— Добър избор — съгласи се Лора. — Тази сутрин съседката ни, мисис Крабтрий, го каза добре. Нейната теория е, че славата е като сапунен мехур, изглежда приказно отвън, сякаш е нарисуван с красиви цветове, но когато се спука, нищо не остава. Каза, че важното са животът, любовта и приятелството, както и че онова, което правиш, е по-важно от това, което показваш. Вуйчо ми е съгласен.

Лора се излегна отново. Всеки път, когато си спомнеше как се наведе над мокрия злощастен шеф на „Асовете“, вече с белезници на ръцете, и му каза: „Този път спечелиха добрите“, й идваше да избухне в смях.

Протегна ръка и погали кадифените уши на Скай.

— Лора Марлин, познавам този поглед. Какви ги замисляш? — смушка я Тарик.

— Мисля си, че цялото лято е пред нас, като лист, на който няма нищо написано. Мисля си, че всичко може да се случи… И сигурно ще се случи.