Клайв Къслър, Пол Кемпрекос
Навигаторът (29)

28

Остин се събуди от дълбок сън и грабна от нощната масичка бръмчащия мобилен телефон. Предпазливо стана от леглото, като уви чаршаф около мускулестото си тяло. Когато погледна към гарвановочерната коса на Карина, разпиляна на възглавницата, на загорялото му лице трепна топла усмивка.

Той излезе на балкона и долепи телефона до ухото си.

— Орелът кацна на летището в Далиран — оповести Дзавала. — Ремаркето на подводницата е свалено и е готово за път.

— Добра работа, Джо! — похвали го Остин. — Ще се срещнем след час и половина.

Той даде на Дзавала инструкции как да стигне до мястото, откъдето трябваше да спуснат подводницата.

— Може да отнеме повече време, Кърт. В момента съм на пътя и търся товарен камион, за да закача ремаркето. На летището дават под наем само малки коли. Трябва да тръгвам. Мисля, че виждам човека, който ще ми свърши работа.

Остин не се усъмни нито за секунда, че Дзавала ще се справи. Чаровникът Джо с благия глас много го биваше да постига невъзможното.

От банята се разнесе шум на течаща вода. Събудена от телефона, Карина тихо бе станала от леглото. Остин я чу как си пее под душа.

— Ела да ми изтъркаш гърба — провикна се тя.

Остин не се нуждаеше от втора подкана. Импровизираната му тога излетя във въздуха. След душа двамата се избърсаха един друг и се облякоха. Остин носеше жълто-кафяви шорти и хавайска риза, с която Дон Хо^[1] би се гордял. Карина навлече свободна яркожълта рокля над черните си бикини. След като си поръчаха континентална закуска от кифлички, твърдо сварени яйца и кафе, двамата потеглиха към яхтклуба.

Остин беше откровен с капитан Мустафа: преди да се разделят предишната вечер му каза, че с Карина търсят древен артефакт без разрешение от турското правителство. Ако го откриеха, не възнамеряваха да го задържат, но искаше Мустафа да е наясно в какво се забърква. Разбира се, щяха да платят добре на капитана за услугите му.

Мустафа го увери, че правилата на правителството не го интересуват. Остин нае лодката. Мустафа обеща да ги заведе, където пожелаят. Какво щяха да правят там, си беше тяхна работа.

Остин му каза, че ще му трябва уединено място с рампа за спускане. Мустафа му описа една изоставена работилница за лодки, чийто собственик бил фалирал. Намирала се от другата страна на пристанището, срещу яхтклуба. Карина щеше да тръгне с Мустафа и да се срещне с Остин там.

До работилницата се стигаше по черен път, в който зееха повече кратери, отколкото по неосветената страна на Луната. Остин се разходи сред дървените скелети на недовършени лодки и огледа рампата. Краищата на асфалтовата настилка бяха започнали да се ронят, но главната част беше в сравнително добро състояние.

Дзавала закъсняваше с петнайсет минути. Остин застана на пътя и се запита дали изобретателността на приятеля му този път не се е провалила. Ръмженето на двигател го накара да наостри уши. В далечината се показа облак прах. През дупките на пътя се люшкаше камион и амортисьорите скърцаха негодуващо, а двигателят се давеше като кашлящ астматик. Камионът спря сред облак пурпурен дим и какофония от кудкудякания от клетките с пилета, струпани доста нестабилно зад кабината.

Дзавала слезе от камиона.

— Добро утро, Кърт! — поздрави той. — Запознай се с приятеля ми Ахмед.

Мускулестият турчин се усмихна и показа няколкото си златни коронки. На брадясалите му бузи се появиха чаровни трапчинки.

Остин се ръкува с шофьора и мина зад камиона. Подводницата беше покрита със зелен брезент, пристегнат с въжета. Дзавала беше прибягнал до допълнителни въжета, за да импровизира осигурителна система за древния теглич.

— Наложи се да импровизирам система за теглене — обясни Дзавала и погледна с гордост творението си. — Не е зле като за правителствен чиновник.

— Изобщо не е зле — съгласи се Остин. Тази саморъчно измайсторена система навярно бе притеснила и Дзавала, и Ахмед не един и два пъти по тесните завои на крайбрежния път. Зачуди се какво ли щяха да си помислят стиснатите бюрократи от НАМПД, ако знаеха, че многомилионната им подводница е била завързана за един камион с пилета.

Ахмед даде на заден и качи камиона на рампата. Механични ролки свалиха платформата за спускане от камиона и я избутаха във водата, където тя заплава върху два дълги понтона.

В този момент се появиха Мустафа и Карина с моторницата. Турчинът хвърли едно въже на Дзавала, който го завърза за платформата за спускане. Остин извади пачка турски лири, даде ги на шофьора на камиона и му благодари за помощта.

Преди да потегли да достави пилетата си, Ахмед прибра ремаркето в един ъгъл на работилницата. Остин и Дзавала се качиха в малката лодка, за да стигнат до моторницата. Щом се качиха на борда, Мустафа натисна газта и моторницата излезе от пристанището сред облак пара и навлезе в залива, като влачеше подводницата след себе си.

Рибарските лодки и круизните съдове започнаха да намаляват. Накрая само в далечината се виждаха няколко платна. Остин събра приятелите си под сянката на тентата на кърмата. Докато отпиваха от силното кафе, Остин разказа на Дзавала за бягството им от изоставеното село и за пътуването с Мустафа предишния ден.

— Доста неща сте преживели за краткото време, в което ви оставих без надзор — подкачи го Дзавала.

— Номерът е в това да организираш времето както трябва — отвърна Остин.

Мустафа намали скоростта, когато приближиха сиво-кафявата отчупена скала. Капитанът хвърли котва близо до подножието й. Остин и Дзавала се качиха в малката лодка и загребаха към плаващата платформа. Качиха се на нея и свалиха брезента.

Остин плъзна поглед по блестящото фибростъкло на подводницата. Дзавала бе копирал всяка подробност от своя корвет, освен цвета и бе добавил модификациите, които позволяваха на съда да се движи под водата.

Остин поклати удивено глава.

— Изглежда така, сякаш е излязла от фабриката на „Шевролет“, Джо. Какво ще кажеш за петминутен урок по спускане на това нещо?

— И една ти стига. Това „нещо“, както ти го нарече, се спуска със средство за спускане, връщане и транспортиране, или ССВТ, което има своя собствена мощност и външни контроли от десния борд. Наводняваш понтоните и когато платформата достигне до ниво за потапяне, изпомпваш водата, за да постигнеш неутрална плаваемост. Даваш фини настройки на позицията с подрулващото устройство на ССВТ. Освобождаваш осигурителните скоби. Аз потеглям. Ти можеш да останеш под водата или да качиш ССВТ на повърхността.

— Ами връщането?

— Процедурата е същата, само че наобратно. Аз идвам като самолет, който каца на самолетоносач. Ти ме прикрепяш на платформата и се качваме.

— Ти си гений! — промълви Остин. — Може да си луд, но си гений.

— Благодаря за доверието. Притесних се, че някои хора може да сметнат този проект за лекомислено харчене на парите на НАМПД.

— Не е точно „АЛВИН“ — призна Остин. Имаше предвид тумбестата подводница, която се бе гмурнала до „Титаник“, — но съм сигурен, че Пит ще одобри проекта ти.

Директорът на НАМПД Дърк Пит беше страстен колекционер на стари модели коли.

— Хайде да вземем последното попълнение към подводната флотилия на НАМПД за една бърза разходка.

Двамата загребаха обратно към моторницата и си сложиха екипите за гмуркане. Остин бе помолил Дзавала да донесе екипировка, която да включва и устройства за комуникация под водата. Към ремъците на маските за лице бяха прикрепени приематели, разработени от Океански технологични системи.

Мустафа ги закара с малката гребна лодка до платформата на подводницата. Двамата се качиха и си сложиха кислородните бутилки. Дзавала седна зад кормилото на подводницата. Беше модифицирал седалките, за да има място за бутилките. Остин зае мястото си на сгъваема седалка, вградена от дясната страна на транспортното средство. Натисна един бутон на контролното табло и включи задвижваните от акумулаторна батерия помпи. Понтоните се наводниха и платформата и подводницата бавно потънаха под повърхността на водата.

На дълбочина от тринайсет метра Остин реверсира помпите, за да стабилизира платформата в това състояние. Други контроли му позволиха да откачи металните скоби, които държаха подводницата за ССВТ. Предните прожектори на подводницата се включиха. Вертикалните подрулващи устройства избръмчаха, подводницата се издигна над платформата и започна да се полюшва над нея.

Остин се оттласна от платформата и зае седяща позиция във водата над подводницата. Изпусна въздух от компенсатора си за плаваемост и бавно се смъкна на мястото до Дзавала. Джо бе проектирал в кабината допълнително място за крака, за да побира плавници.

Тъй като знаеше, че не е възможно да натиска педали с плавници на краката, той бе разположил управлението на двигателите на руля за управление.

Дзавала обърна подводницата към сушата. Два еднакви конуса светлина от високоинтензивните прожектори на подводницата осветиха назъбеното лице на скално свлачище, смъкнало се до дъното под ъгъл от четирийсет и пет градуса. Рухналата скала се бе разбила на парчета, чиято големина варираше от не по-едри от зелка камъни до огромни скални късове, в сравнение с които подводницата изглеждаше джудже.

— Твоят Навигатор трябва да е много корав, приятелю, ако е успял да оцелее в този хаос — отбеляза Дзавала. — По-вероятно е да се е натрошил или смачкал като кутия бира.

— Щом е оцелял цели три хиляди години, можеш да си сигурен, че това старче не е някой женчо — отвърна Остин.

В слушалките му отекна подигравателният смях на Дзавала.

— С нелогичния и неоправдан оптимизъм не може да се спори. Какво са няколкостотин хиляди тона скала? Откъде да започнем да търсим нашия упорит приятел?

На няколко метра встрани от подножието на свлачището лежеше плосък скален къс с големината и формата на заседателна маса.

— Можем да използваме този камък за отправна точка — предложи Остин. — Ще тръгнем надясно и ще се движим нагоре успоредно на него, докато се приближим към повърхността. После ще слезем от лявата страна и пак ще търсим. Оглеждай се за колони, портал или фронтон — всичко, което ти се стори създадено от човешка ръка.

Дзавала приближи подводницата до подножието на свлачището. Стреснати от приближаването й, пасажи риби се стрелнаха в дупките и пукнатините. Щом подводницата стигна до края на свлачището, Дзавала бавно започна да я издига нагоре. Продължи да я насочва така, сякаш косеше морава, напред и назад по повърхността на свлачището. От време на време спираше при някой привлякъл вниманието им обект и завърташе подводницата, за да го осветят прожекторите.

Тъмносинята вода стана блестящо зелена, когато се приближиха до повърхността.

Подводницата отново се гмурна и заобиколи подножието на свлачището, за да мине отляво. Остин зърна на дъното предмет, заровен почти целия под камъните, с изключение на един извит край. Помоли Дзавала да издуха утайките от повърхността на обекта с тласъци от двигателите на подводницата. Търсачите на съкровища често използваха тази техника, за да изровят потънал кораб. Облаците от утайките най-накрая се разнесоха и разкриха цилиндричната форма на каменна колона.

— Опитай да минеш право нагоре от колоната — посъветва Остин.

Дзавала стабилизира хоризонталното движение и подводницата се заизкачва нагоре. При едно превключване прожекторите се плъзнаха по триъгълен фронтон, подпрян под изкривен ъгъл на части от колони. Изпитателният поглед на Остин се прикова в една сянка. Той се изтласка вън от подводницата и заплува към подобния на пещера отвор. Насочи към кухината лъча на фенерчето си.

Секунда по-късно Дзавала чу смеха му.

— Ей, Джо, случайно да имаш котешки бисквитки?

— Говоренето на безсмислици е симптом на азотна наркоза, приятелю.

— Не, не съм в екстаз, предизвикан от дълбочината. В момента гледам към една бронзова финикийска котка.

В слушалките им отекна въодушевен женски писък. Карина беше проследила разговора им.

— Открил си я!

Остин плъзна лъча във вътрешността на пещерата. Статуята лежеше с лицето нагоре, като труп, изложен за поклонение. Кухината беше около три метра широка и три дълбока и около метър — метър и двайсет висока от пода до тавана. Остин се провря през отвора. Островърхата шапка на статуята беше назъбена, а ръцете — отчупени. За разлика от оригиналната статуя, носът на тази беше невредим.

Остин предпазливо се измъкна обратно и сви палец и показалец в разбираемия по цял свят знак, че всичко е наред.

— За смачкана кутия от бира е в добра форма. Да го издърпаме.

— В отделението отляво има въже и подемни торби^[2] — каза Дзавала.

Остин доплува до подводницата и взе найлоновото въже. Завърза единия му край за кърмата на подводницата, прикрепи към въжето четири подемни торби без дъно, а после се върна и уви свободния край на въжето около основата на статуята.

С част от кислорода от бутилката наду торбите, а после махна на Дзавала, който включи двигателите. Въжето се обтегна като струна на цигулка. Остин направи движение, сякаш прерязва гърлото на някого, и се върна обратно в кухината. Бронзовата котка, прикрепена към краката на статуята, се беше заклещила в една скална неравност.

Остин се провря покрай статуята и се вмъкна в пещерата. Кислородните му бутилки едва минаха край скалите, почти нямаше място да се обърне. Той натисна статуята с цялата си тежест и каза на Дзавала да започва да тегли.

Статуята се премести към отвора и отново спря. Назъбеният остатък от лявата ръка се бе закачил в някакви камъни. Остин извади ножа си, пъхна острието му между камъните и статуята и я освободи.

Дзавала отново затегли, а Остин я насочваше през отвора, запънал крака в дъното на пещерата. Статуята бавно изплува от затвора си… но когато Остин се опита да я последва, установи, че не може да помръдне десния си крак. Част от стената на пещерата се бе срутила и бе затиснала плавника му.

Дребни камъчета заваляха от тавана като градушка. Остин бързо преряза ремъка на плавника си. По краката му се посипаха падащи камъни. Той се пресегна напред и сграбчи главата на статуята. Ако се беше забавил само секунда, статуята щеше да излезе без него.

Подводницата изтегли Остин и Навигатора от пещерата точно преди таванът да се срути.

Дзавала видя, че Остин е излязъл, и включи двигателите. Отворът на пещерата изчезна под рухващите скали.

Остин беше вдигнал ръка към главата си, към мястото, където го бе ударил един камък, голям колкото юмрук.

— Кърт, добре ли си?

— Ако черепът ми беше бронзов, щях да съм по-добре.

Без да обръща внимание на туптенето в главата си, Остин заплува към статуята. Навигатора висеше под ъгъл, отчасти поддържан от подемните торби. Дзавала увеличи мощността, докато статуята се издигна над ССВР.

Остин се плъзна зад уредите за управление и се подготви да издигне платформата по-близо до повърхността. Пръстите му бяха над контролния панел, когато острият му слух долови пронизителния вой на мотор, усилен от водата.

— Карина! — провикна се той по комуникатора. — Виждаш ли някакви лодки?

— Една, идва право към нас. Много бързо.

Със спокоен глас Остин нареди:

— Слушай ме внимателно! Кажи на капитан Мустафа да вдигне котва и веднага да потегли.

— Не можем да ви оставим! — възрази Карина.

— Ще се оправим. Действайте!

Острата нотка в гласа му не оставяше място за спорове. Карина предаде съобщението на Мустафа и Остин чу приглушения отговор на капитана. Думите на Мустафа обаче бяха заглушени от крясъци. А после се разнесе пукот на автоматично оръжие.

Връзката прекъсна.

Остин заплува обратно към подводницата.

— Угаси прожекторите! — нареди той на Джо.

Тревожеше се за Карина, но и той, и Дзавала знаеха, че не бива да избързват. Пасивността обаче беше непозната и на двамата.

— Сега какво? — осведоми се Дзавала.

— Върни ни горе, за да видим неканените си гости.

Дзавала вдигна дългия нос на подводницата и даде минимална газ. Остин видя на повърхността до лодката на Мустафа друг, по-малък силует, и даде знак на Дзавала да спре. Комуникаторът изщрака. Отново бяха във връзка с лодката.

По комуникатора се разнесе глас с провлечен южняшки акцент:

— Как сте, момчета? Виждам мехурите ви. Що не дойдете и вие да се повеселите?

— Не приемам покани от непознати! — отсече Остин. — Кой сте вие?

— Приятел на госпожица Мечади. Хайде, качвайте се. Рано или късно ще ви свърши кислородът.

Дзавала извади от жилетката си плочица за писане и надраска отгоре й въпросителен знак.

За миг Остин се замисли. Ако постъпеха така, както искаше непознатият, щяха да ги гръмнат в главата в мига, в който се покажат на повърхността.

Той взе плочицата и написа с големи печатни букви: „МОБИ ДИК?“

Дзавала схвана какво предлага и навярно го заболя коремът. Той изтри предишното съобщение и написа: „ОООХ!“

Остин взе плочицата и попита: „ПРЕДЛОЖЕНИЯ?“

Дзавала поклати глава и написа: „АХАВ, ЕТО НИ И НАС“.

Остави плочицата настрана и потопи подводницата на дъното. После я завъртя и насочи носа нагоре под остър ъгъл. С яростно бръмчене на двигателите подводницата се заизкачва нагоре, набирайки скорост с всеки изминат сантиметър.

Дзавала и Остин се хванаха здраво за седалките, подготвяйки се за това, което предстоеше.