Джесика Редмерски
Миг преди никога (47)

Допълнение:

А сега внимание!

Драги читателю,

За много хора „Миг преди никога“ свърши със сърцераздирателен емоционален момент и си признавам, че когато го написах, бях така развълнувана като всеки друг. Почувствах, че ако бях прибавила каквото и да било, то не само ще удължи прекалено тази история, но едно допълнение ще намали изживяването, което много хора са почувствали. Категорично не исках да направя това. Обаче, след като книгата беше издадена, получих куп имейли и коментари от хора от цял свят, които ме молеха за едно:

— Бихте ли описала сцената в болницата от гледна точка на Андрю, ако обичате?

Как бих могла да кажа „не“?

Така че трябваше веднага да започна работа по нея и да я свърша за един ден. Обаче после изчаках. Дълго време възнамерявах да я пусна в блога си и да я оставя на разположение на всеки да я прочете оттам, но по онова време все още се надявах някой друг издател да прояви интерес към книгата ми. Започнах да си представям как сцената е включена в самата книга, а не като част от историята, като нещо малко по-специално, вмъкнато отзад за онези, които са ме помолили да я напиша.

И после мечтата ми стана реалност, защото един издател прояви интерес и сега вие ще трябва да прочетете тази специална „допълнителна“ глава от Андрю. Читателите най-после ще влязат в главата му и ще разберат какво е мислил, когато е лежал в болничното легло с Камрин, сгушила се до него. Ще разберете какво се е случило, когато той и Камрин са се разделили и сестрата го е извела в инвалидната количка от стаята.

Искам също да се възползвам от тази възможност да благодаря на всички почитатели, които направиха историята на Камрин и Андрю такава, каквато е, за това че я подкрепиха и я разпространиха така безрезервно, че книгата стана бестселър на „Ню Йорк Таймс“! Без всички вас това изобщо нямаше да е възможно. Огромни благодарности на супер агента Джейн Дистъл, която ме избави от някои наистина неприятни моменти, както и на агента ми за чуждестранни права Лорън Абрамо, която като че ли всеки ден сключва нови и нови споразумения с чуждестранни издателства. И, разбира се, на издателство „Grand Central Publishing/ Forever Romance“ и на моята редакторка Меха Пеърх, която хареса много „Миг преди никога“ и повярва достатъчно в нея, за да я приюти във Forever Romance (Вечни любовни истории).

И така, ето я допълнителната сцена в болницата от гледна точка на Андрю. Много бих искала да науча от вас какво мислите за нея, като я коментирате в страницата ми във фейсбук.

Facebook.com/J.A.Redmerski,

Twitter@Redmerski,

Goodreads

или в моя уебсайт:

www.jessicaredmerski.com

Отново благодаря и приятно четене!

Дж. А. Редмерски