Джесика Редмерски
Миг преди никога (25)

Двадесет и две

На следващата сутрин Камрин ме събужда, когато намества главата си върху скута ми на предната седалка на колата.

— Къде сме? — пита тя и се надига.

Слънчевите лъчи проникват през прозорците на колата и се събират в една точка от вътрешната страна на нейната врата.

— На около половин час от Ню Орлиънс — отговарям аз, протягам назад ръка и разтривам един мускул на гърба си.

Миналата нощ отново излязохме на магистралата, след като напуснахме полето и бяхме решили да караме до Ню Орлиънс, но бях толкова дяволски уморен, че за малко да заспя на волана. Тя беше заспала преди мен. Отбих встрани от пътя, облегнах се назад и моментално откъртих. Бих могъл да спя по-удобно сам на задната седалка, но бих предпочел да съм вдървен на сутринта, ако така ще съм до нея, когато се събудя.

Като говоря за вдър…

Разтривам очи и се размърдвам насам-натам, за да раздвижа няколко мускула. Както и да се уверя, че шортите ми са достатъчно отпуснати отпред, за да не стане очевидната ми ерекция тема за мръснишки разговор.

Камрин се протяга, прозява се, вдига крака и ги подпира в командното табло и с това шортите й се събират доста по-нагоре от бедрата.

Идеята не е добра като за първо нещо сутринта.

— Ще трябва наистина да си бил много изморен — казва тя, прекарва пръсти през косата си, за да развали плитката.

— Ами да, ако се бях опитал да карам още малко, можеше да се усучем около някое дърво.

— Трябва да започнеш да ми даваш по малко да карам, Андрю или…

— Или какво? — ухилвам се самодоволно. — Ще започнеш да хленчиш, ще положиш глава в скута ми и ще кажеш моля те, така ли?

— Снощи това свърши работа, не мислиш ли?

Права беше.

— Виж какво, нямам нищо против и ти да караш — поглеждам я и паля двигателя. — Обещавам след Ню Орлиънс, където и да тръгнем, да те оставя да покараш известно време. Става ли?

Усмихва ми се мило и се съгласява.

Излизам отново на магистралата, след като един джип профучава край нас, а Камрин се заема отново да оправя косата си с пръсти. След това започва да я събира отново в спретната плитка с такава бързина и без да гледа, че се чудя как може да го прави.

Въпреки това продължавам да поглеждам краката й.

Наистина трябва да спра да го правя.

Извръщам глава и поглеждам през прозореца до мен, а после очите ми продължават да шарят в пространството между него и предното стъкло.

— Скоро ще трябва да намерим и пералня на самообслужване — казва тя, като слага лентата около косата си. — Не ми останаха чиста дрехи.

Чаках да настъпи подходящ момент „да си го понаместя“ и когато тя започна да гледа нещо в чантичката си, го хванах.

— Вярно ли е? — пита Камрин и ме поглежда, като продължава да бърка с една ръка в чантичката си.

Бързо дърпам ръката си от скута и се правя, че просто само съм си оправял шортите, когато тя каза:

— Че мъжете получават силна ерекция сутрин?

Очите ми значително се разширяват, но продължавам да гледам право пред себе си.

— Не всяка сутрин — отвръщам аз и продължавам да се опитвам да не я гледам.

— А кога, може би, да речем, във вторник или в петък?

Знам, че се усмихва, но отказвам да потвърдя предположението й.

— Сега вторник ли е, или петък? — добавя тя, за да ме дразни.

— Петък — отговарям кратко аз.

Камрин тежко въздъхва.

— Не съм курва или нещо от сорта — казва, като сваля краката си от таблото, — и съм сигурна, че и ти не го мислиш, след като ме подтикваше да бъда по-откровена за моята сексуалност и за това какво искам…

Не довърши изреченото. Като че ли очаква да потвърдя казаното, защото продължава да се притеснява какво мога да си помисля за нея.

Поглеждам я право в очите.

— Не, никога не бих те помислил за курва, освен ако не отидеш и не изчукаш цял куп мъже, заради което след това ще трябва да ида в затвора, защото ще пребия всеки един от тях — но не, защо говориш така?

Изчервява се и съм готов да се закълна, че така свива рамене, че те стигат чак до бузите й.

— Просто си мислех… — още не е сигурна дали иска да го каже, каквото и да е то. Вдига нагоре брадичка и мило ме поглежда. — Тъй като ти направи нещо за мен, си помислих, че и аз бих могла да направя нещо за теб — след това бързо сменя тона, сякаш пак се тревожи какво мога да си помисля. — Искам да кажа, без ангажименти, разбира се. Ще е нещо, което като че ли никога не се е случвало.

Ох, мамка му! Защо не се усетих какво ще последва?

— Не — отвръщам моментално аз.

Тя трепва.

Изражението и гласът ми стават по-меки.

— Не мога да ти позволя да направиш нещо такова за мен.

Разбираш ли?

— Защо, по дяволите?

— Просто не мога… Боже господи, искам го, нямаш представа колко го искам, но просто не мога.

— Това е глупаво.

Започва да се ядосва.

— Я почакай… — поглежда ме изпитателно и после извърта встрани глава, — да не би да имаш някакъв проблем там долу?

Оставам с отворена уста.

— Ами, не — отвръщам аз с широко отворени очи. — Мамка му, ще отбия и ще ти покажа.

Тя отмята назад глава и се смее, а после става отново сериозна.

— Е, да, ама не искаш да правиш секс мен, не ми позволяваш да те облекча и трябваше насила да те накарам да ме целунеш.

— Не беше насила.

— Прав си — казва рязко тя, — успях да те прелъстя да го направиш.

— Целунах те, защото исках — казвам аз. — Искам да правя всичко с теб, Камрин. Повярвай ми! Само за няколко дена съм си представял повече пози с теб, отколкото има в Кама Сутра. Исках да… — забелязвам, че кокалчетата на пръстите ми са побелели от стискане на волана.

Изглежда обидена, но този път не отстъпвам.

— Казах ти — продължавам предпазливо аз, — не мога да направя нищо такова с теб, или…

— Или аз ще трябва да ти позволя да ме притежаваш — довършва ядосана изречението тя. — Да, помня какво каза, но какво точно означава това — да ти позволя да ме притежаваш.

Мисля, че Камрин знае точно какво означава, но иска да е сигурна в себе си.

Я почакай… тя си играе игрички с мен, или е това, още самата не знае какво иска, както сексуално, така и иначе също толкова объркана и колеблива, колкото съм и аз.