Джесика Редмерски
Миг преди никога (21)

Двадесет

Андрю

Буден съм от 8 сутринта. Обади се брат ми Ашър и аз се страхувах да отговоря, тъй като се боях, че ще чуя „новината“ за баща ми. Той ми се обаждаше обаче само за да ми каже, че Ейдън се е вкиснал, защото съм му взел китарата. Изобщо не ми пука какво ще направи: ще кара чак до Бирмингам, за да ме набие ли? Всъщност знам, че това няма нищо общо с китарата, Ейдън го е яд, защото напуснах Уайоминг, докато баща ни е все още жив.

Ашър се обади, за да разбере как съм.

— Добре ли си, брат? — попита той.

— Ами да, чудесно.

— Това сарказъм ли е?

— Не — казах аз. — Винаги съм бил откровен с теб, Аш.

Точно като сега не съм бил по-добре през живота си.

— Заради онова момиче ли? Камрин? Така ли се казваше?

— Да, така. Заради момичето.

Отвътре всичко в мен сияе. Разсеян съм от съвсем живия спомен за случилото се миналата нощ, но после наистина се усмихвам, докато мисля въобще за Камрин.

— Е, знаеш къде съм, ако имаш нужда от мен — каза Ашър и аз чувам негласното послание в гласа му, което той иска да ми предаде, но не смее да го изкаже по-открито, защото съм го предупредил никога повече да не го казва, ако не иска да го спукам от бой.

— Да, знам, благодаря брат ми… Ей, как е татко?

— Състоянието му е същото каквото беше, преди да заминеш.

— Предполагам, че това е по-добре от най-лошото.

— Е, да.

Той затвори и аз се обадих на майка ми, за да й кажа, че съм добре. Ако беше минал още един ден, тя щеше да се обади в полицията да ме издирват.

Ставам и напъхвам нещата си в сака. Когато минавам край телевизора, удрям по стената с длан мястото, където вероятно от другата страна лежи главата на Камрин върху възглавницата. Ако вече не е будна, това може да свърши работа. Е, добре де, може и да не свърши, тъй като спи много дълбоко като изключим, разбира се, когато свири музика. Бързо вземам душ, измивам си зъбите и докато си мисля как миналата нощ тя беше в устата ми, малко ме е срам, че изобщо си мия зъбите. Добре де, мога по-късно пак да го направя. Ако, разбира се, тя поиска. Мамка му, нямам абсолютно никакви проблеми с това, като изключим, че после трябва да се погрижа и за себе си, но и тук всичко е наред. Бих предпочел сам да го направя, вместо да рискувам, като позволя да ме пипа. Ужасно я желая, но ще я чукам само ако желанието е взаимно, а точно сега мога да кажа, че тя не знае какво иска.

Обличам се и обувам черните си маратонки на бос крах доволен, че вече са изсъхнали, след като бяха прогизнали от дъжда. Нарамвам и двата сака, вземам китарата на Ейдън, излизам в коридора и отивам до съседната врата, където е стаята на Камрин.

Чувам, че телевизорът работи, и разбирам, че ще трябва да е станала.

Питам се колко време ще й отнеме, преди да изгуби самообладание.