Андерш де ла Моте
Тръпката (8)

8. Redrum^[1]?

 

Форум Крепителите на обществото

Публикувано на: 13 ноември, 08:11

 

От: MayBey

Кой може да извърши престъпление? Всеки.

Следователно всички са заподозрени.

 

публикацията има 41 коментара

* * *

— Имаме голям проблем, г-н Петершон.

No fucking kidding — на това му се вика understatement of the year! През последното денонощие HP бе успял да мине през всички фази на криза, че и по два пъти.

Отрицание, отчаяние, паника, насиране, апатия и после право в затвора, без да минеш през „Старт“^[2].

Направо не беше истина!

Но колкото и претовареният му мозък да се опитваше да се справи със ситуацията, той не можеше да подмине няколко сурови факта.

Всичко беше наистина, bloody serious — буквално!

Анна Аргос беше изчезнала, погълната от пустинната нощ и според ченгетата той беше главният заподозрян.

Все още имаше само накъсани спомени от вечерта. Това не беше кой знае колко учудващо — комбото от бира, трева и гадене от пътуването накрая беше дошло в повече на и без това изтощения му мозък.

— Както казах, голям проблем, г-н Петершон — повтори Азиз и прекъсна мислите му.

HP погледна нагоре и срещна загрижения поглед на полицая.

— Има съвпадения между кръвта от ризата ви и ДНК, което открихме в хотелската стая на г-жа Аргос, а преди два часа хеликоптерът намери останки на около половин миля от лагера. Става дума главно за окървавени дрехи и остатъци от кожа. Птиците и пустинните лисици не са си губили времето. За жалост, много пъти сме виждали такива случаи, когато някой се загуби в пустинята, но първоначалните тестове съвпадат с профила на г-жа Аргос.

Той направи вял жест към света отвъд стените.

— За момента не знаем дали тялото е било преместено, или това са просто останки, пренесени от животните. Затова продължаваме издирването както в близост до лагера, така и по-далеч.

Той се надвеси над масата.

— Всичко това, естествено, може да е трагична злополука. Разправия на закътано място, няколко мига на ярост, сдобили се с ужасни последствия. Може би въпреки кръвопролитието г-жа Аргос е била само наранена. Оставена сама с убеждението, че е способна да потърси помощ? Но вместо това в замаяното си състояние се е отправила в грешна посока — право в пустинята…

Полицаят изгледа HP продължително.

— Ако случаят е бил такъв, съдията вероятно ще прояви известно снизхождение.

Той направи пауза и изглежда очакваше отговор.

HP напразно се опитваше да овладее вихрушката в главата си.

Имаше обяснение за всичко, беше сигурен в това. Съвсем естествено обяснение, което щеше да покаже, че е невинен. Теоретично погледнато, можеше да се въргалял из лагера и в даден момент да е решил да се отърве от идиотската тениска и да изрови скъпата си копринена риза от кошчето. Малко петна от повръщано съвсем не бяха нещо, за което да те е грижа, когато си напушен…

Но след това?

Убиецът, естествено, е изтичал в тоалетната. Опитал се е да отмие кръвта от себе си възможно най-бързо и е намерил ризата му в кошчето.

Вярно, звучеше адски пресилено, но всъщност и по-странни неща се бяха случвали!

Прехвърли набързо сценария още веднъж в главата си. Беше крехък — но не и немислим.

И все пак не можеше да спре една неприятна мисъл, която се прокрадваше в ума му.

Ами ако Азиз имаше право!

За момент там в лагера на него наистина му идваше да удуши Анна Аргос — да стисне здраво врата й и да задави шибаната й надменна усмивчица…

— А-ами другите? Венсан и приятелите му?

Той сам долови колебливия тон в гласа си.

Като че подозираше какво ще отговори полицаят.

— Да, разбира се, за малко да забравя за мистичния французин…

Азиз си сложи очилата за четене и запрелиства из папката пред себе си.

Това, което установихме, е, че вие и г-жа Аргос сте пристигнали в лагера заедно. Видели са ви да вечеряте на една маса, а по-късно вечерта свидетел ви е видял да се карате съвсем близо до отвора в оградата при тоалетните. Свидетелят описва караницата като осезаема и освен това казва, че г-жа Аргос е изглеждала ужасена.

Той спря, за да прелисти, и HP преглътна няколко пъти в опит да навлажни пресъхналото си гърло.

— Френските ви спътници, за жалост, бяха напуснали лагера, когато ние пристигнахме, но ги разпитахме на следващия ден в хотела им. Всички разказват единодушно, че сте били разгневен, защото г-жа Аргос ви се е подигравала заради малката ви „злополука“ в колата и по-късно тя — може би именно заради това — изглежда е предпочела чужда компания пред вашата.

Той прелисти страницата и продължи.

— Французите наистина потвърждават разказа ви, че сте се срещали по-рано в Индия, но казват, че срещата тук в Дубай и пустинното сафари са били ваша идея.

Полицаят спря и изгледа HP над ръба на очилата си.

На него му трябваха няколко секунди, за да възприеме информацията.

— Н-но всичко беше тяхна идея, Венсан ми позвъни в хотела, те ни взеха. Питайте шофьорите, те знаят!

— За съжаление, не можем да се свържем с шофьорите Емир и Башид. Според шефа им обаче това не е нещо необичайно. Те работят почасово и извън сезона се прибират при родата си в Йемен. Шефът казва, че колите са запазени от вашия хотел на името Санклер и една от кредитните карти, които намерихме в портфейла ви, е била използвана за потвърждаване на резервацията. „Мастър-Кард“, издадена на името на Жером Санклер. Жером Венсан Санклер.

* * *

Добре дошли в Крепителите на обществото — ние сме тези, които поддържат цялата кочина!

Всъщност идеята не беше особено забележителна, нито пък нова. Дискусионен форум, отворен за всякакви оплаквания, клюки и самоуверени твърдения — с разликата, че тъкмо този форум изглежда бе насочен към полицаите или във всеки случай хората с униформени професии. Доста свежо…

Но след като прочете няколко теми, тя започна да разбира защо хората говореха за форума. Един от най-активните потребители, човек, който очевидно се наричаше MayBey, беше добър — страшно добър всъщност. За разлика от останалите той или тя не се оплакваше от дефектно оборудване или от качествата на последния набор стажанти. Езикът на MayBey беше специален — кратки изречения, много мрачни, вместо помпозните излияния, изпълнени с чиновнически шведски, които полицаите иначе обичаха.

Заловихме няколко крадци на коли снощи. Почти двайсет минути гоненица.

Трима бандити, които зарязаха колата при Юнкстакоршет^[3]. Кучето за разнообразие беше добре — веднага надуши следа. Спипахме и тримата под един смърч след десет минути!

Ама че хубаво!

После четири часа в управлението, за да запишем и разпитаме всички. Дотук много добра нощ. На дежурния прокурор Вендкорш^[4] обаче му трябваше само една минута. После всички бяха свободни.

Всичката ни работа за нищо, а той отиде да си доспи.

Ще ми се само и аз да можех да спя добре като него…

Всички полицаи бяха преживявали преследвания и MayBey — който и да е — беше успял да улови всичко само в няколко реда: напрежението по време на гонитбата, радостта при залавянето, тегавата бумащина и накрая гнева, когато бандитите просто са си тръгнали, сякаш напускат хотел.

В темата имаше петдесет и осем коментара, пет пъти повече, отколкото получаваха повечето от другите пишещи, и всички те споделяха фрустрацията на MayBey.

Другото, което правеше темата интересна, беше познатото звучене. Юнкстакоршет можеше спокойно да бъде Юлстакоршет, а тя знаеше, че в лена^[5] имаше прокурор, който се казваше Стиернкрюс или нещо такова.

От чисто любопитство отвори интернет страницата на стокхолмската полиция, но не намери новина, която да отговаря на описаното в блога. Какво означаваше това?

На практика нищо.

MayBey може би беше от друг лен или пък той или тя описваше стара случка. Но по някаква причина. Ребека беше сигурна, че се имаше предвид Стокхолм.

Във всеки случай тя разпознаваше карикатурите в по-старите публикации на MayBey. Началникът на полицията Тефлон, чиято бяла риза никога не се лекьосваше, комисар Мекотело^[6], който никога не беше на разположение, когато трябваше да се взимат важни решения, или криминален инспектор Сабо, който сновеше по коридорите, изцяло зает с опитите да се скатае от работа.

Тя беше сигурна, че е работила с всеки един от тях — но от друга страна, със сигурност не беше единствената…

Последната публикация на MayBey обаче бе тази, която наистина събуди интереса й…

* * *

Полицаят го погледна, сякаш очакваше реакция, но като никога HP не знаеше какво да каже. Отчаяно се опитваше да съживи образа на Венсан в главата си, но по някаква причина чертите на мъжа внезапно бяха станали неясни — почти размазани.

Той отваряше и затваряше уста, без да може да произведе членоразделна дума.

— Бяхме много внимателни, г-н Петершон. Убийствата са необичайни тук, в Дубай, затова търсим под всеки камък. Хората ми провериха всички отпечатъци, които можахме да намерим, както в колата, така и на масата ви, и намерихме вашите, тези на г-жа Аргос, както и на всички останали от компанията ви. Дори се свързахме с полицейските власти в съответните ви родни страни и всички замесени имат чисти досиета. Всички с изключение на вас, г-н Петершон…

Азиз хвърли още един продължителен поглед на HP иззад купчината документи.

— Всички отпечатъци съвпадат, няма излишни. С други думи, няма никакви следи от този така наречен Венсан…

Още един поглед, който отговаряше на интонацията, но HP едва ли го забеляза.

Като се замислеше, всъщност не можеше да си спомни Венсан да е разказвал нещо за себе си.

Веднъж, докато той седеше в някакъв бар, потънал в мрачно настроение, французинът просто се беше появил.

Беше го почерпил трева и бира, беше някой, с когото да разговаря и който го накара да се почувства малко по-добре.

Та кой беше Жером Сашслер? Портфейлът му беше пълен с различни кредитни карти — роли, които му помагаха да се справи със странстващия си сомнамбулски живот. Спомняше си само някои от тях:

Джим Шутър

Уил Парчър

Тайлър Дърдан^[7]

Беше избрал имената главно на шега — или поне така си беше втълпил. Банда въображаеми дружки от филмовата история. Хора, съществували само в главата на главните герои.

Струваше му се, че има единствено блед спомен за Жером Санклер като ред щамповани букви върху пластмасова карта.

Жером и Венсан един и същи човек ли бяха в действителност?

Някой, който всъщност не съществуваше освен в собствената му глава?

Полицаят остави настрана документите си и се наведе над масата.

— Нека тогава да обобщя ситуацията, г-н Петершон. Вие — в миналото осъден убиец — пристигате в страната с фалшив паспорт. Срещате г-жа Аргос в хотела, сваляте я и уреждате пустинно сафари заедно с няколко случайни познати. Тя обаче подигравателно отблъсква набезите ви, което съвсем разбираемо ви ядосва. Все пак вие сте организирали всичко, може би дори единствено заради нея, а сега тя ви отхвърля. И така, по някое време вечерта г-жа Аргос изчезва, а вас ви намират под силно влияние на наркотични вещества и с нейната кръв по цялата ви риза. Единствената ви защита е да обвините мистериозен мъж, чието съществуване нищо и никой не може да потвърди.

Той направи кратка пауза, за да остави думите си да направят нужното впечатление.

— Както казах, убийствата са необичайни в Дубай, може би защото убийците се наказват строго. Много строго, г-н Петершон…

Още една пауза, така че HP да не пропусне какво искаше да му каже.

— Но ако човек ни съдейства, съдията обикновено проявява разбиране. Животът ви е буквално в собствените ви ръце, така че ви съветвам да помислите внимателно, преди да отговорите на следващия ми въпрос.

Трета пауза, този път съвсем ненужна.

— Вие ли убихте г-жа Аргос?

Пред очите на HP на мига започнаха да проблясват скрийншоти — всички съдържащи различна и адски притеснителна информация.

Да не би измъченият му мозък най-накрая да беше вдигнал бунт?

BLINK

Да му показваше неща, които не съществуват?

BLINK

Да беше смесил фантазия и реалност?

BLINK

Yes?

BLINK

No?

МАМИЦАТА МУ!

Той стисна очи и закри лице с ръцете си, за да спре святкащите картини в главата си. Но образите продължиха да проблясват върху ретината му.

Shooter

Parcher

Durdan

All work and no play makes Jack a dull boy!

Redrum, redrum, redrum…

Не беше ли възможно наистина да е пребил една bitchy мацка? Да й е дал да се разбере?

По дяволите, той дори си беше представял какво би било чувството…

Време беше да реши.

Червено или синьо?

* * *

Най-добрият охранител на света, Регина Ретроди^[8], си има малко проблеми. Очевидно е получила слънчев удар долу в Африка и са й се привидели неща, които ги няма.

Или е имало други причини за халюцинациите й? Възможно ли е заради това да е отстранена? Някой да знае нещо?

 

публикацията има 17 коментара

Регина Ретроди, готино име и точно както Нина й беше казала, едва ли можеше да се сбърка кого се има предвид…

Освен това имаше и седемнайсет коментара, на практика само отрицателни.

Какво друго да се очаква от една УВ^[9]?

Така става, като пускат квоти за жени…

Тя още в Академията си беше чепата

Сигурно е взела твърде много успокоителни, WBUP for sure…

Тя трябваше да гугълне това последното. WBUP — Will Break Under Pressure. Значи така гледаха останалите на нея. Като на човек, който не се справя с напрежението…

* * *

— Н-не — изхриптя той и отново прочисти гърло. — Не съм го направил аз — продължи, този път малко по-високо, като че се опитваше да убеди самия себе си.

Азиз въздъхна дълбоко. Събра документите си, изправи се, след което почука два пъти по стоманената врата.

— За съжаление, вече не мога да ви помота, г-н Петершон — каза Азиз почти натъжено.

Той отстъпи встрани, докато Мусад и четирима потни пазачи тролове се напъхаха в стаята.

В следващия миг бяха върху него.

Той викаше, бореше се панически и всъщност успя да нанесе няколко прилични удара, преди орките да го свалят на земята.

Щеше да умре, сега го разбра. Или Скарфейс и приятелчетата му щяха да го удавят, или значително по-вероятно — щеше да си признае всичко. Някой съдия, който служи само за декор, щеше да го осъди на смърт и щяха да го откарат в пустинята, да го застрелят в тила и да пратят фактура на сестра му. А после — вечно членство в тайния клуб на Шибаняците заедно с Даге и бащата!

Hello, ту name is Henrik and I am a ladykiiler!

Беше свършен, преебан, заминал!

Внезапно един синапс в изплашения му до смърт мозък направи връзка.

— Ч-чакайте извика той на Азиз, тъкмо когато се канеха да го изнесат от стаята.

— Чакайте, по дяволите, има следа от Венсан. Дайте ми сам…

Мусад му заби шамар, който му затвори устата, но само временно. Беше се добрал до спасителния пояс и не мислеше да го пусне.

— В единия ми джоб има златна запалка. Негова е. На Венсан. Проверете я за отпечатъци, ДНК, к’вотоще…

Още един шамар, този път достатъчно здрав, че да усети вкус на кръв в устата си. Той чу първо Азиз — той изстреля няколко изречения на арабски на пазачите, после Мусад, който изглежда им даде противоположни заповеди.

Потните орки около него се размърдаха и си размениха притеснени погледи, сякаш не знаеха точно какво да направят. Двамата началници избарабаниха нови заповеди. Все още никаква реакция. HP успя да извърта глава и видя как Мусад и Азиз застанаха един срещу друг — толкова близо, че ги разделяха едва няколко педи.

Мусад беше почервенял, юмруците му се отваряха и свиваха. Той беше една глава по-висок от Азиз и от жабешката перспектива на HP мъжът изглеждаше още по-едър и ужасен, ако това беше възможно.

Но Азиз не се остави да бъде сплашен — вместо това той направи още половин крачка напред, така че униформените ризи на двамата почти се допряха.

За няколко мига изглеждаше, сякаш ще се сбият.

HP и пазачите затаиха дъх.

После Мусад бавно отстъпи една крачка.

Азиз отново изрева, този път по-високо и секунди по-късно стовариха HP на стола за разпит, а един от пазачите неохотно разкопча белезниците му.

— Разкажете повече — каза Азиз лаконично, когато вратата на килията се тръшна и те останаха сами.