Андерш де ла Моте
Тръпката (38)

38. Online games

Форум Крепителите на обществото

Публикувано на: 29 декември, 18:41

 

От: MayBey

Малкият Хенрик се спотайва в мизерен ергенски хотел в Сьодермалм. Мисли си, че е на сигурно място. Но ние знаем, че не е така, нали?

 

публикацията има 29 коментара

* * *

Goodboy.821 says: Там ли си?

Farook says: Радвам се да те чуя, братко. Long time no C… ;)

Goodboy.821 says: Твърде много време мина, old friend — my bad…

Farook says: Did U miss me??

Goodboy.821 says: Еби се в гъза, Манге!!!!

Goodboy.821 says: Получи ли мейла ми?

Farook says: Мда, но ми отне известно време да го декриптна. Почнал си да страдаш от повече интернет параноя и от моя милост.

Goodboy.821 says: Както може би си схванал, има причини за това…

Farook says: Да, чатнах. Изчетох всичко.

Goodboy.821 says: И?

Farook says: Напълно съм съгласен с теб, братко. Това, с което се занимава Аргос, е грешно по повече начини, отколкото мога да си представя. Противоречи на цялата идея, която стои зад интернет. Сещам се за доста хора, които с радост биха изкарали тия тролове на светло. Един троянец няма да е проблем, мога да го скалъпя за няколко дни дори от тук, долу… Въпросът е как да се вкара в системата…

Farook says: Може, разбира се, да ги хакнем. Познавам няколко души, които със сигурност биха се справили, но вероятно би отнело поне два месеца. Освен това не се знае колко ефективно би било, има доста голям шанс атаката да бъде открита, а тогава ефектът ще бъде ограничен. Същата работа и ако се опитаме да им пратим троянеца по мейла като скрит файл…

Goodboy.821 says: Ок, не е точно отговорът, на който се надявах…

Farook says: Разбираемо…

Goodboy.821 says: Други идеи?

Farook says: Ами, ако не може да се прати отвън, остава да се вкара ръчно…

Goodboy.821 says: Go on!

Farook says: Хмм, просто мисля на глас, но ако избереш този начин, трябва да си осигуриш достъп до компютър, който има full access. Обикновен workstation няма да свърши работа. Ти сам каза, че са дизейбнали USB-портовете на обикновените консерви, така че трябва да избереш правилната машина. Най-добре да проникнеш в сървърното помещение и да пъхнеш флашката in the mainframe, do you copy?

Goodboy.821 says: Copy!

Farook says: Но тая маневра, естествено, е значително по-опасна, нали се досещаш?

Goodboy.821 says: Само направи троянеца and leave the rest with me…

* * *

Тя превърташе клипа напред и назад.

Кадрите имаха много шум, вероятно бяха от камера на телефон, но въпреки това не беше трудно да види какво представляваха. Червената пръст, хората с дрипави дрехи, а насред тях черните коли. Чу се гърмене от изстрели и камерата се затресе бясно, показвайки ту земя, ту небе. Целият сценарий изглеждаше нереален. Като че тя сънуваше едно и също отново и отново, но този път сънят вървеше на монитора вместо в главата й.

После отстъпващият автомобил се приближи толкова много, че операторът трябваше да отскочи встрани. За кратко се мерна тъмнокоса жена, която висеше на вратата. И изведнъж той беше там.

Право срещу колата и макар камерата да го беше уловила само за секунда, тя беше повече от достатъчна. Ако картината се паузираше, можеха да се различат предостатъчно подробности. Дрехите му, които бяха прекалено здрави и чисти, за да се впише сред останалите, а под единия крачол се мяркаше и нещо, което приличаше на добре излъскан войнишки ботуш. Жълтата найлонова торба висеше от свободната му ръка.

И накрая грамадният лъскав револвер, насочен право към колата им.

„Изпратено чрез анонимен мейл до прокурора вчера“, беше й съобщил адвокатът й.

Видеото беше изпратено за анализ, но ако беше автентично, можеше да разчита, че след Нова година ще е отново на служба.

С други думи, чичо Таге беше удържал на обещанието си.

Най-малкото, което можеше да направи, беше да му угоди.

Тя взе предплатения мобилен телефон и натисна бутона със слушалката.

— Да — гласът му звучеше студен, когато заговори.

Шумът от автомобилите на заден фон издаваше, че той беше навън.

— „Монюментет“ — каза тя кратко.

— К’во?!

— Хотел „Монюментет“, там си се настанил, нали?

В слушалката настана тишина.

— Там ли си още?

— Да. Кой ти каза?

Той се опита да звучи хладнокръвно, но тя без проблеми долови тревогата му.

— Чувал ли си някога да се говори за човек, който се нарича MayBey?

— MayBey, имаш предвид онзи, дето се преструва на ченге?

— Как така се преструва? Познаваш ли го?

— Не баш, порових малко из компютъра ти онзи ден, докато беше навън. Видях, че си скалъпила документ с цитати, и влязох във форума. Самият аз се занимавах с такива неща, докато работех за Филип…

Изсвири клаксон на кола, микрофонът отряза звука и за няколко мига тя помисли, че разговорът е прекъснал.

После чу стъпките му. Звучеше почти като че подтичва.

— Занимавал си се с какво, Хенке? — каза тя раздразнено. — Точно сега не ми е до малките ти игрички…

— Тролване.

— Както казах…

— Да се втурнеш да пишеш анонимно из различни форуми и да преебаваш дискусиите или да се опитваш да ги насочиш в правилната посока, така да се каже. Не слушатели какво ти разказах последния път, когато говорихме?

Тя въздъхна.

— Ти наговори доста неща, Хенке, и повечето не бяха особено приятни…

— Все тая — отряза той. — Този MayBey при всички положения демонстрира всички симптоми на тролската болест.

— Които са?

— Прихваща думи и жаргон от другите във форума. Старае се да бъде приет. После започва да разпалва малки огнища и всички погледи се насочват към него. Изглежда не е нападателен трол, защото тогава щеше да заговори грозно и да създаде голяма суматоха, така че вероятно има някаква цел.

— Но как можеш да си толкова сигурен, че не е полицай?

— Е, полицейският му жаргон сам по себе си изглежда верен. Но на едно истинско ченге едва ли ще му се налага да използва куп филмови цитати.

— Какво!

Тя почти го чу как се ухилва.

— Значи не си забелязала? Както казах, не проверих супер внимателно, но там има цитати както от Де Ниро, така и от Клинт, в това съм сигурен. Например онова за дъжд, който ще отмие цялата помия от улиците е от „Шофьор на такси“…

Той направи пауза, но тя все още чуваше бързите му крачки.

— Освен това и самият псевдоним — продължи той. — Във форумите псевдонимите почти винаги означават нещо, дори и тези на троловете… Можеш да се покажеш колко си умен, като размахваш следи под носа на хората, без никой да ги разбере.

— А MayBey?

— Ами най-напред най-очевидното е, че думата Maybey означава „може би“ или „вероятно“. Но също така това е името на заклетия архивраг на Съдия Дред. Сериен убиец, който обича да си играе различни игрички с полицията… Но ако това не стига, имаш и номера с анаграмата. Intemetjockeys love anagrams. MayBey — Abyme?

Той замълча нарочно и тя нямаше друг избор, освен да играе по свирката му.

— И?

— Mise en Abyme е филмов термин и означава буквално пускане в бездна. Това го научих в Комвукс^[1]…

За миг гласът му прозвуча напрегнато и той прочисти гърло.

— Идеята е горе-долу като да поставиш две огледала едно срещу друго. Копие на копие и така до безкрай. Двойно нереално, разбираш ли? Малко като сън в…

— Съня… — прекъсна го тя.

* * *

По дяволите, бяха по петите му!

Най-разумно беше да отпише хотела, да зареже нещата си и да потърси друго скривалище на часа. Но не можеше да остави телефона. Той беше единствената му връзка с Играта и докато беше в него, поне имаше някакво физическо доказателство за съществуването й.

Той подаде предпазливо глава над стената откъм задната страна на хотела.

Всичко беше спокойно.

Малкото парче дърво, което беше напъхал в резето на аварийния изход над пожарната стълба, си беше на мястото и нямаше проблеми да се качи до нужния етаж. Коридорът беше празен, но за всеки случай изчака няколко минути, преди да се осмели да отиде до вратата си.

Той долепи едното си ухо до нея и се заслуша.

Нито звук.

Не разполагаше с много време.

Ако Бека беше права и някой беше пуснал информация в нета за местонахождението му, нямаше да мине дълго, преди да пристигнат тук. Но защо онзи полицейски трол беше публикувал информация точно за него? И как го беше намерил?

Трябваше да се заеме с тези въпроси веднага, щом си набавеше по-сигурно скривалище.

Той пъхна картата в ключалката и отвори вратата. Вътре беше тъмно. Направи внимателно крачка напред, но се въздържа да светне лампата. Очите му привикнаха бързо. Стаята беше празна, същото важеше и за тоалетната. Извади куфара на колелца и бързо нахвърля вътре вещите си.

Телефонът беше последен. Не го беше пипал, откакто си го взе обратно от Нокс. Всъщност имаше да мисли за толкова неща, че почти го беше забравил.

Но сега отново почувства, че той бе едва ли не от жизнена важност.

Така — готово!

Затвори куфара и направи две крачки към вратата. Но вместо да я отвори и да се насочи към аварийния изход в края на коридора, се спря. Не знаеше откъде се появи това усещане, но имаше нещо, което не беше наред. Той се наведе към вратата и погледна предпазливо през шпионката. Първо видя просто част от коридора. После зърна движение до асансьора. Две фигури със скиорски маски и тъмни дрехи идваха право към него.

Той светкавично окачи предпазната верига и придърпа към себе си малкия крив стол на бюрото и го вклини здраво под дръжката на вратата.

После отвори прозореца, доколкото му позволяваше предпазителят, и се покатери на перваза.

В мига, в който бравата щракна зад него, нанесе стабилен ритник на прозореца, от който предпазителят се разхлаби.

Чу се шумоленето на дръжката, после удар, щом някой блъсна вратата.

Хвърли куфара навън, целейки се в пряспата сняг няколко метра по-долу.

Столът падна на пода, вратата се отвори, но след десетина сантиметра веригата я задържа.

— Там! — изрева глас.

В следващата секунда той скочи.