Андерш де ла Моте
Тръпката (29)

29. I’m out!

Гласове.

Разтревожени.

— … чу ли какво каза?

— Гураб Ал-Баин?

— … никога не сме чували за такава група…

— … международни връзки…

— Това може да застраши цялата операция…

— Ще отложим срещата с няколко часа, докато научим повече. Връщам се след няколко минути…

Той умишлено задържа очите си затворени, докато направи бърза проверка на функциите. Зрение, слух, ръце и крака изглеждаха що-годе ок. Чаталът му трябваше да е един голям център на болка, но мозъкът му по някое време изглежда беше решил чисто и просто да прекъсне връзката със слабините, защото не усещаше почти нищо.

Чу външната врата да се затваря, последвана от стъпки, които се върнаха към спалнята. Но този път звуците като че ли идваха само от един човек и той открехна едното си око, за да потвърди теорията си.

Съвсем вярно, Елрой беше застанал на стража, докато шефът беше отишъл да провери новата притеснителна информация. Няколко минути от най-добрия му умиращ лебед^[1] явно свършиха работа, защото той чу стъпки в хола, а после шуртене от кранчето в кухнята.

Отвори предпазливо очи.

Стаята беше празна.

Копринените панделки около ръцете му, които още преди бяха започнали да дават признаци, че се разхлабват, не бяха издържали на конвулсиите и му трябваха само няколко секунди, за да освободи едната си ръка. Тази от момичетата скаути, която се бе заела с ръцете му, трябваше да върне значката си за правене на възли, защото той успя да освободи другата си ръка още по-бързо, но лентите около краката му бяха доста по-здраво вързани.

Елрой тропаше в кухнята, звучеше като че се занимава с кафеварката.

С известни усилия, HP развърза третия възел. Оставаше му само един крак, въпросът беше щеше ли да успее да докуцука до хола и да излезе през външната врата, без червенокосата горила да го спипа?

* * *

Два часа наблюдение без никакъв резултат. Но тя поне беше измислила как да проведе срещата утре. Щеше да има само един шанс, ако се колебаеше или изглеждаше дори леко несигурна, той просто щеше да продължи, щеше да си помисли, че тя ще се разкае точно както бе направила и по-рано. Но разликата беше, че този път тя наистина искаше да се отърве от него.

Завинаги!

Телефонът й изписка.

Мислим, че открихме интернет доставчика му.

MayBey май се подвизава западно от града.

Прегръдки,

Мике

* * *

Той дръпна копринената лента, но последният възел отказваше да се предаде. За щастие, момичетата бяха използвали по една панделка, така че краката му бяха вързани с двата края на една и съща лента, прокарана през таблата на леглото. И макар възелът все още да беше здраво омотан около пищяла му, поне беше свободен от леглото.

Той уви панделката няколко пъти около крака си и я закрепи с небрежен възел, така че да не я настъпва.

После се измъкна с мъка от леглото и направи две залитащи крачки по пода на спалнята. Връзката между мозъка и диафрагмата му постепенно отново се задействаше и трябваше да прехапе устни, за да не изпъшка от болка.

Подаде глава в малкия хол, но бързо я прибра обратно. Апартаментът беше доста по-малък, отколкото беше сметнал първоначално, и гърбът на Елрой беше само на два метра от него. Никакъв шанс да стигне до входната врата, не и в състоянието, в което се намираше.

Върна се обратно в спалнята, заобиколи двойното легло и с усилия се добра до прозореца със спуснати щори.

Той ги отмести предпазливо и видя, че вместо прозорец зад тях всъщност имаше стъклена врата, която водеше към малка тераса. Пробва внимателно дръжката.

Заключено!

Fuck!

Но тогава забеляза предпазното заключване за деца в горната част на дръжката. Натисна малкото копче и опита пак.

YES!

Дръжката поддаде и той отвори вратата толкова внимателно, колкото можа. Сантиметър по сантиметър, докато отворът стана достатъчно голям, за да го пропусне.

По дяволите, ама че студено!

Почти беше пренебрегнал факта, че все още беше гол. Навън сигурно беше минус пет-десет градуса, а освен това духаше. Той погледна бързо през рамо, но засега бягството му беше незабелязано. Надзърна над парапета на терасата.

Деба че високо! Пет етажа до улицата и никаква следа от човешки живот там, долу. Скапаният Йостермалм! Мнозинството от жителите тук бяха вече с единия крак в гроба, а останалите вероятно празнуваха Коледа „извън града“, което означаваше малък замък в Сьормланд или имение в архипелага…

И къде беше полицията, когато за разнообразие ти потрябваше?

Вратата на терасата внезапно се удари с трясък зад него.

* * *

Новините от Мике звучаха обещаващо, но точно сега имаше да мисли за неща от по-практичен характер. Пикаеше й се от доста време и сега мехурът така я стягаше, че вече не можеше да стои мирно. Нямаше отворени магазини наблизо, а мисълта да клечи в канавката на минус шест градуса не я привличаше особено.

Значи трябваше да напусне поста си поне за петнайсетина минути. Не беше най-благоприятното решение, но нуждата не признаваше закони.

Тя запали двигателя, превключи на скорост и подкара бавно, слизайки от тротоара. Продължи покрай неправилно паркирания мерцедес на червенокосия и тъкмо щеше да завие надясно към „Страндвеген“, когато изведнъж промени решението си.

Вместо това направи широк обратен завой и спря точно зад големия мерджан. Може би беше полицейски инстинкт или който както иска да го нарече, но нещо й каза, че беше добра идея да се приближи малко повече до онази кола, преди да отмине.

Тя дръпна ръчната спирачка и извади мобилния си телефон.

* * *

Елрой се втурна през вратата право към него.

Без да се замисли, HP се прехвърли през парапета. Два метра по-надолу малко по диагонал имаше балкон и ако се провесеше от едно от перилата, може би щеше да успее да се смъкне дотам.

Обърна се с лице към терасата, пребори се със страха и отпусна хватката около парапета и в мига, в който Елрой се хвърли към него, направи лек скок и остави тялото си да падне право надолу.

Но не беше преценил скоростта. Студените му пръсти не успяха да се задържат и вместо да увисне на ръце от долния край на перилата, той падна почти директно.

Приземи се върху малка пряспа, но ударът все пак беше достатъчно силен, че да му изкара въздуха. Трябваха му няколко секунди да се съвземе и когато отново погледна към горната тераса, там вече не се виждаше никой.

Сега бързо да се маха оттук!

Балконът беше продълговат и минаваше покрай по-голямата част от фасадата на сградата. Той тръгна по него, минавайки покрай няколко прозореца, докато стигна до голямата врата. Студът щипеше кожата му, тялото го болеше както от приземяването, така и от по-ранната електрическа обработка и той се хвърли към стъклото, блъскайки по него с две ръце.

Изплашено лелчесто лице изникна от вътрешната страна.

— Отвори! — извика той. — Отваряй, по дяволите, проклета бабичка!

Лелката не се помръдна.

Той самият би ли отворил вратата на чисто гол мъж, приземил се върху балкона му?

— Отворете, моля ви, госпожо… — пробва той.

Изведнъж лелята изчезна. Той направи две крачки назад и погледна през ръба.

Два етажа по-надолу имаше подобен балкон. Щеше ли…

Той се върна обратно до прозореца, притисна лице към стъклото и вдигна ръка, за да заблъска отново. Но вместо това отстъпи бързо назад към парапета, след като Филип Аргос ненадейно се взря в него през вратата.

— Не прави глупости, Хенрик — извика Филип, докато ръчкаше дръжката.

Появи се лицето на лелката, тя показваше как работа предпазното заключване за деца. Зад нея се мерна още един тъмен силует. Сигурно Елрой.

HP прехвърли напрегнато крак през парапета. Тялото му се вдървяваше все повече и той усети, че сетивността беше напът да изчезне от пръстите му.

— Замисли се, Хенрик… — призова го заглушеният глас на Филип от другата страна на вратата.

Той имаше право, никога нямаше да се получи. До долу имаше шест-седем метра и дори ако противно на логиката този път успееше да се провеси на ръце, пак му оставаше солидно падане.

Филип и лелката изглежда почти се биеха кой да се добере до дръжката. Имаше максимум две секунди време за размисъл.

Изведнъж той забеляза копринената лента около единия си прасец. Наведе се, за да я освободи. Странно, но успя почти с лекота да я издърпа покрай стъпалото. Сигурно се дължеше на студа.

Пъхна лентата между летвите и омота двата края около ръцете си. После прекрачи парапета и приклекна.

Вратата се отвори с трясък.

Тела се запрепъваха навън в студа. Хлъзгащи се крака, псувни, ръце, протегнати към него.

Той скочи…

* * *

Някакво трополене я накара да погледне нагоре, но видимостта през предното стъкло беше ограничена и всичко, което видя, беше малко сняг, който се срина надолу.

Тя току-що бе говорила с централата. Проверката на номера на автомобила не даде особен резултат. Фирмена кола, регистрирана на ArgosEye АД с адрес една от Хьотори сградите. Оставаше да види дали самата кола ще й даде някакви следи. Отвори вратата и слезе от шофьорското място.

На тротоара на няколко метра встрани от нея падна още сняг, но тя не му обърна внимание.

* * *

Разтърсването беше тежко и тънката коприна се вряза в замръзналите му ръце. Той усети как някой дърпа лентата, погледна нагоре и видя Елрой да виси превит над парапета няколко метра нагоре. Няколко секунди се олюляваше покрай фасадата като шибана гола кукла на конци, докато те се опитваха да го изтеглят.

После успя да освободи ръцете си и прелетя последните метри надолу към балкона. Приземяването беше значително по-меко от предното, но до този момент краката му вече бяха толкова вкочанени от студ, че едва забеляза разликата. Не прахоса време в блъскане по прозорци. Преследвачите му не бяха идиоти и дори ако противно на очакванията някой го пуснеше в апартамента си, те щяха да го пресрещнат на входната врата.

Улицата беше на около още шест метра под него, но балконът, на който се намираше, беше най-долният. Той тръгна, залитайки покрай фасадата, опитвайки се напразно да намери изход.

И тогава видя навеса на ресторанта на първия етаж.

* * *

Тя се опита да надзърне през затъмнените прозорци на задната седалка, но въпреки че сви ръце около очите си, това беше почти невъзможно. Предните седалки не бяха проблем, но там, за съжаление, нямаше нищо, което да представлява интерес. Две хартиени чаши за кафе и вчерашните вечерни вестници, това беше всичко.

От студа й се приходи още повече до тоалетна и тя реши да потегля.

В следващия миг върху покрива на колата се изтърси тяло.