Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (68)

66.

Излезе от тунела точно когато слънцето надникна над източната стена на кратера.

Беше преживяла нощта.

Хвърли се към езерото и се отпусна на колене до Лъки.

Жълтодрехият дракон лежеше в плиткото и стенеше от болка.

Трепна при появата на Си Джей — вероятно я взе за друг дракон, дошъл да я довърши — но после се отпусна, когато Си Джей започна да я гали по челото.

— Спокойно, момиче. Спокойно…

Видя голям разрез по дясното бедро на Лъки. Раната беше ужасна. Си Джей прегърна дракона и положи глава върху огромната му буза.

Лъки въздъхна болезнено.

— Бяла глава… бие господар…?

— Да — каза Си Джей. — Бяла глава бие господар. Бяла глава убива господар.

Лъки изсумтя.

— Лъки харесва Бяла глава…

И двете останаха просто да лежат заедно в плитките води на Кратерното езеро, докато първите лъчи на слънцето озаряваха хоризонта.

След известно време Си Джей се надигна да огледа по-добре раната на Лъки.

Беше ужасна, през цялата горна част на бедрото, но Си Джей реши, че ако успее да я зашие, раната ще попречи на Лъки само да ходи. Щеше да може да лети.

— Няма да е нито хубаво, нито много хигиенично — каза Си Джей, докато правеше игла от заострена пръчка и използва вървите на обувките си вместо конец. — И ще боли ужасно.

Болеше, и още как.

Лъки виеше през цялото време, но накрая Си Джей успя да зашие раната.

Лъки лежеше задъхана.

— Лъки стане? — попита Си Джей.

Драконът неуверено се изправи… и падна — кракът не понесе тежестта на тялото. Направи втори опит, като пазеше ранения крак, и успя да се задържи.

Си Джей се ухили.

— Кораво пиле си ти, Лъки.

— Лъки не разбира Бяла глава…

— Бяла глава харесва Лъки.

Драконът навря муцуна в лицето й.

— Лъки харесва Бяла глава…

Си Джей я накара да изпробва крилете си. Оказа се, че драконът е в състояние да лети. Или по-скоро да се рее, но това беше достатъчно.

И не след дълго двете се носеха над горите и скалите на Южен Китай, обратно към зоологическата градина.