Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Great Zoo of China, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Венцислав Божилов, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 25 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Матю Райли
Заглавие: Великата китайска зоологическа градина
Преводач: Венцислав Божилов
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: Английски
Издание: Първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: Роман
Националност: Австралийска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Излязла от печат: 10.11.2014
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-531-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1951
История
- — Добавяне
56.
Си Джей поведе Лъки, Ли и Мини през тунела, който свързваше Центъра за гнездене с Люпилния център.
Излязоха в Люпилния център и го откриха пуст — разбира се, с изключение на крокодилите в ямата и масленозеления блатен дракон. След като беше приключил с червеногърдия принц, той бе разбил една от клетките и в момента поглъщаше крокодил.
Цифровият часовник на стената показваше 3:30 след полунощ.
„Нима е станало толкова късно?“ — помисли Си Джей. Беше ужасно уморена и караше само на адреналин.
В стаята за прегледи имаше метална маса с улеи и канал, както и няколко колички с хирургически инструменти. Приличаше на ветеринарната й клиника в зоопарка на Сан Франциско, само че беше по-голяма във всяко отношение, пригодена специално за дракони.
Тя накара Лъки да легне на масата върху дясната си страна и погледна раната й, като си светеше с фенерчето на каската.
Изглеждаше ужасно — страховит разрез, дълъг поне шейсет сантиметра. От оголената плът течеше кръв и лимфа.
Си Джей си сложи гумени ръкавици и предпазни очила и взе комплект за зашиване от една от количките. Започна да почиства раната. Ли намери фенерче в един шкаф, включи го и започна да свети над рамото й, за да може Си Джей да вижда по-добре.
Мини гледаше.
— Ти лекар ли си?
— Да, животински лекар — отвърна Си Джей, намери ампула с местна упойка в един шкаф и я инжектира близо до зейналата рана.
Намръщи се. Трябваше да зашие раната, но разрезът беше толкова широк, а кожата на Лъки така дебела, че конецът просто нямаше да й свърши работа. Трябваше да използва скоби.
А това щеше да боли въпреки упойката.
— Лъки, Бяла глава съжалява… голяма голяма болка… — каза тя и рязко заби първата скоба.
Лъки изпищя от болка.
След малко раната беше затворена с двайсет и четири скоби и Лъки лежеше задъхана и изтощена, отпуснала глава на металната маса.
Си Джей я погали по челото. Лъки я погледна жално.
— Това ще ти помогне да се почувстваш малко по-добре — каза Си Джей и й би инжекция ксилазин. Мускулният релаксант подейства бързо — драконът въздъхна и видимо се отпусна.
Си Джей докосна малката кутийка, закрепена за лявата страна на главата на Лъки, и се загледа в жиците, които влизаха в мозъка й.
Замисли се.
Имплантът на Лъки беше специален. Той правеше възможна комуникацията между нея и хората.
Но като всички други дракони Лъки имаше и стандартния чип в мозъка си — онзи, който активираше центъра за болка, когато докосва куполите, и в който имаше пластичен експлозив. Си Джей си спомни рентгеновите снимки на черепа на дракон, които беше видяла при обиколката и които показваха чипа зад лявото око на дракона.
Наведе се над главата на Лъки и погледна в лявото й око.
То беше с размерите на софтбол, огромно влажно кълбо с ирис на петна и зеница във формата на цепка.
Погледът на Си Джей се премести от окото към жълто-черния череп. С гребена и плочките главата на Лъки беше здраво бронирана още преди да се стигне до черепа. Поставянето на чипа би трябвало да е трудна задача.
— Освен ако не са го направили през окото… — каза тя на глас.
Взе още една ампула местна упойка и я би до веждата на Лъки. После взе подобни на ножици щипци и извит сребрист хирургически инструмент.
Лъки изсумтя уплашено.
— Бяла глава… нарани Лъки.
— Бяла глава харесва Лъки. Бяла глава помогне Лъки. Лъки трябва да се довери на Бяла глава — каза Си Джей.
Драконът не отговори. Си Джей не беше сигурна дали думата „доверие“ фигурира в речника му. Лъки обаче се отпусна и макар да въздъхна недоволно, изви глава така, че Си Джей да може да работи.
Доверяваше й се.
С помощта на щипците Си Джей задържа клепача й отворен, след което взе извития инструмент и…
… внимателно извади окото на Лъки!
Ли ахна.
Мини запуши устата си с длан, за да не повърне.
Окото висеше на оптичния нерв. Си Джей внимателно го постави върху муцуната на Лъки и без дори да забелязва неописуемата грубост на постъпката си, взе фенерче и надникна в черепа на Лъки.
— Ето го… — каза тя.
Виждаше го в предната част на мозъка, точно зад окото — малък метален чип с размерите на монета. Приличаше на паяк с осемте жици, които излизаха от него и се забиваха в мозъка.
Като цяло чипът бе доста груб. Имаше някакви електрически вериги по него и малък сребрист цилиндър, в който вероятно се намираше пластичният експлозив.
Си Джей взе дълги хирургически ножици.
— Не мърдай — каза на Лъки и бръкна с ножиците в очната кухина на дракона.
Ръката й влезе лесно — кухината беше достатъчно широка. С няколко ловки движения Си Джей сряза осемте жици. После взе форцепс и по-скоро като сапьор, отколкото като ветеринар, внимателно отдели чипа.
И го извади.
Постави го внимателно на една маса в другия край на помещението.
Върна се при Лъки и внимателно постави окото й в кухината, като най-напред вкара очния нерв. Огромното око се намести и се завъртя, след което Лъки примигна няколко пъти.
— Ти, жълта моя приятелко, вече не си уязвима за електромагнитните куполи — каза Си Джей. — И китайските мръсници няма да могат да ти пръснат главата.
Лъки само изпръхтя като много уморен кон.
Докато сваляше ръкавиците си, Си Джей се обърна към Ли.
— Така. Ли, имам нужда от лекция по електрозахранването на зоопарка.
Докато Лъки се възстановяваше в лечебницата, Си Джей и Ли седяха в съседния кабинет.
Беше 4:15 сутринта.
На светлината на фенерчетата Ли взе лист и нахвърля бърза скица на зоопарка и околностите му… към която добави няколко пунктирани линии.
— Това е зоологическата градина — каза той на мандарин, — заедно с военното летище долу вляво и градчето на работниците горе вдясно. Двете пунктирани линии, които влизат в картата от ъглите, са основните захранващи кабели.
— Ясно — каза Си Джей, също на мандарин. — Искам да знам едно. Ако драконите прекъснат основен кабел, той може ли да се поправи?!
— На теория да, ако имаш подръка подходящ кабел и комплект за поправка на изолацията — отвърна Ли. — Проблемът всъщност не е в поправянето на самия кабел, колкото на изолацията му.
— Как така?
— Основните захранващи кабели не са просто жици, които просто да запоиш. Те представляват проводници на прав ток с високо напрежение с дебела изолация от полиетилен. Поради високото напрежение кабелите силно се нагорещяват, поради което е нужна и изолацията. И именно тя трябва да бъде поправена правилно, без никакви въздушни джобове и дефекти. За целта е необходим комплектът за поправка, който поставя новата изолация върху кабела без никакви дефекти. Ако не го направиш правилно, няма ток.
— Имате ли нужните кабели и комплекти в зоопарка?
— Не, не и в зоопарка — каза Ли. — Както можете да си представите, подобни прекъсвания са рядкост, ако изобщо се случват. Все пак имаме напълно екипирани камиони в града на работниците и на летището. В тях има макари с кабел и комплекти за възстановяване на изолацията.
— Ясно. — Си Джей се замисли за момент. — По дяволите, трябват ми още хора…
И сякаш по даден знак захранваната от батерия радиостанция, окачена на една кука, изпращя.
— Катеричке, Мечока съм. Чуваш ли ме? Двайсет на двайсет. Опитах в три и двайсет, но не получих отговор. Чуваш ли ме?
Беше Хамиш.