Матю Райли
Великата китайска зоологическа градина (16)

14.

Ху я погледна като ударен с мокър парцал.

— Колко… какво? Колко хора са убили ли? Защо задавате такъв въпрос?

— Защото според всичко, което ни казахте досега, това животно е може би най-големият хищник, познат на света — каза Си Джей. — Всичко сочи, че е машина за убиване без равни на себе си, може би с изключение на голямата бяла акула.

Тя започна да брои на пръсти:

— Големи широки ноздри за надушване на жертвата. Ампулите на муцуната не просто надушват електричество, а са предназначени да долавят биоелектрическия сигнал за опасност от бързо биещото сърце на ранено животно. Криле за преследване на жертвата, нокти за хващането й, острите зъби за разкъсването. Еволюцията е чудесен майстор, господин Ху. В продължение на милиони години тя е сътворила това животно с една-единствена цел — да бъде върховният хищник. Те са създадени за три неща — лов, убиване и изяждане. Подобно на крокодилите и алигаторите. Те правят това. Съществуват за това. Освен това са умни — по дяволите, успели сте да дресирате някои от тях. Затова е и въпросът ми. Колко хора са убили досега?

Отначало Ху Тан не каза нищо. Накрая сви устни.

— Нито един. В зоологическата градина няма нито едно нараняване или смъртен случай, причинен от дракон. И възнамеряваме нещата да продължат по този начин.

— Наистина ли? — попита Си Джей и наклони глава настрани. — Господин Ху, поставянето на два електромагнитни купола над долината е много благоразумна идея. Но поставянето на малките звукови щитове по всички превозни средства, сгради и хора ме кара да си мисля, че вашите дракони са нападали въпросните превозни средства, сгради и хора. Всъщност, щом животните стоят настрана от куполите и щитовете, това по дефиниция означава, че са си патили от тях. Животните не се страхуват от електромагнитни куполи и звукови щитове, защото могат да ги видят. А защото са изпитали болка от тях. Сериозно ли твърдите, че драконите ви са атакували някой и друг камион или сграда, но не и човешко същество?

— Да, точно това ви казвам — с безизразно лице отвърна Ху.

Си Джей го изгледа.

— Ясно. Също като с китайския брутен вътрешен продукт.

— Моля?

— Няма значение.

 

 

След десерта се върнаха в кабината и продължиха въздушната обиколка на зоопарка.

След като излизаше от Драконовата планина, въжената линия продължаваше на изток, през по-малкия връх, който Си Джей бе гледала по-рано, а след това отново завиваше на север.

Хамиш побутна сестра си и посочи надясно. Там, на ръба на бездна, изсечена в източната стена на кратера, бе кацнал огромен манастир, построен в стила на старите таоистки манастири в Централен Китай.

Манастирът имаше три нива с островърхи покриви и широки балкони над пропастта. В него се беше настанила група жълтодрехи дракони — на широките балкони се излежаваха император, двама царе и двама принцове.

— Очевидно нашият манастир е реверанс към прочутия Храм на Пурпурния облак в планината Удан в провинция Хубей — каза Шан.

— Очевидно — промърмори Хамиш.

Кабината се отдалечи от страничната пропаст и започна постепенно да се спуска, докато не се озоваха над висок водопад.

Няколко големи скали стърчаха от ръба на водопада, а от падащата водна завеса се подаваха още няколко, с плоска повърхност. На тях се бяха настанили десетина масленозелени принцове.

— Зелени речни дракони — каза Шан. — Те обичат водата. Направо не можем да ги изкараме от нея.

 

 

Гласове по радиото от главната контролна зала:

— Северен водопад, бъдете готови. Гостите идват.

— Северен водопад на линия.

— Пригответе се за пускане на рибата. Три, две, едно…

 

 

Кабината мина пред водопада, на нивото на ръба, на около шест метра от масленозелените речни дракони на скалите, когато внезапно съществата видяха нещо във водата и се хвърлиха в нея, вдигайки пръски.

— Вижте само колко са бързи! — възкликна Пери.

Си Джей си мислеше същото. Драконите се движеха с изумителна скорост, много по-бързо от крокодили.

Кабината подмина водопада и започна отново да се издига. Си Джей зърна широкия околовръстен път около долината. Беше изкусно прикрит и често изчезваше в прокопаните в скалата тунели.

Малко след водопада кабината стигна до открита станция, обслужваща подобна на хотел сграда в северния край на долината. Посрещна ги мигащ надпис: Добре дошли в казино „Опашката на дракона“.

Сградата напомняше на Си Джей за „Беладжо“ в Лас Вегас — бежови стени, огромни колони и прозорци в италиански стил.

Кабината обаче не спря, само намали скорост, докато минаваше през станцията, след което продължи покрай северния край на езерото и още един широк водопад, където също имаше речни дракони, накацали по скални корнизи по ръба и стърчащи от водата скали.

Докато се отдалечаваха от водопада, Си Джей видя четири сребристи джипа „Рейндж Роувър“, които излязоха от един гараж в подножието на казиното и поеха по покрития с чакъл път успоредно на въжената линия.

Хамиш също ги забеляза.

— Хубави машинки. „Рейндж Роувър Спорт“.

Смътно различиха хората в колите — четиримата партийни величия с чисто новите туристически екипировки.

— Важните клечки — отбеляза Хамиш.

Сребристите джипове следваха известно време кабината, като вдигаха облак прах, след което пътят зави на север и те се отдалечиха. Си Джей видя, че пътят заобикаля драматично изглеждащи стени (покрити с дракони), които образуваха нещо като естествена преграда пред северозападния ъгъл на кратера.

Поправи се.

Не беше никаква естествена преграда. Цялата долина беше изваяна от хилядите китайски работници, създали тази туристическа атракция. Скалите — и преградата, която образуваха — бяха поставени тук с определена цел.

— Май важните клечки правят съвсем различна обиколка от нашата — каза тя.

Хамиш се обърна към Шан.

— Хей, приятел, накъде са тръгнали онези пичове?

Шан се усмихна.

— Видните ни партийни ръководители ще разгледат една много особена част на зоологическата градина, която ще видите по-късно. Простете, но засега няма да ви кажа какво има там. Не искам да развалям изненадата.

— Ами добре тогава. Супер — отвърна Хамиш.

Всички останали зяпаха драконите. Самите скали бяха добре проектирани, помисли си Си Джей — драконите лежаха по високи корнизи или бяха накацали по поразителни върхове. Гледката грабваше вниманието. Направо като пощенска картичка.

Междувременно кабината мина над обширно блато, обрасло с тръстика и пълно с множество крокодили.

— Защо има крокодили? — обърна се Си Джей към Шан.

— Те са единствените оцелели представители на архозаврите в съвременния свят — каза заместник-директорът. — Още през триаския период е имало големи крокодили. Решихме, че присъствието им тук ще се отрази добре на драконите. Ще им напомня за света, с който са свикнали.

— Тези са соленоводни — каза Си Джей. — Което означава, че водата в блатото е солена. Май казахте, че вашите дракони не обичат солена вода.

— Точно така.

— Но блатото е свързано с езерото, а там има дракони. Как се получава?

— Много сте наблюдателна, доктор Камерън — похвали я Шан. — Малко послъгахме. Не сте я видели, но точно под повърхността има плексигласова преграда, която отделя соленото блато от пресноводното езеро.

— Крокодилите навлизат ли в езерото? — попита Пери.

— По-големите да, но не и малките — отвърна Шан. — Драконите пък винаги избягват блатото. Ненавиждат го. По отношение на солената вода те са като котки, страшно се изнервят.

Когато стигна средата на блатото, кабината зави на юг и се понесе величествено над езерото, на около шест метра от повърхността на водата.

Връщаха се покрай западната стена на долината. Огромната главна сграда в южния край бе на десетина километра от тях.

По западната стена Си Джей видя двайсетина дракона с различни размери, но скупчени на малки групи с един и същи цвят.

 

 

Гласовете от контролната зала зашепнаха през малката слушалка в ухото на Ху Тан:

— Западна стена, бъдете готови. Гостите идват.

— Западна стена на линия.

— Пригответе се за пускането на конете. Пет, четири, три…

Ху Тан знаеше, че неговата зоологическа градина е чудо, което няма равно на себе си. Но тук имаше влиятелни американски журналисти и той не искаше да кажат, че драконите му само мързелуват и не правят нищо.

Понякога трябва да се погрижиш животните да направят представление.

 

 

Си Джей отново видя от кабината околовръстния път, който изчезваше и се появяваше от тунелите в склона.

А после забеляза нещо, от което замръзна.

Беше толкова добре замаскиран, че едва не го пропусна.

На отвесната черна скала над пътя имаше самотен дракон, червеногръд цар, присвит в много необичайна поза. Беше долепил корем до скалата и стоеше вертикално, но с главата надолу.

Създанието беше с размерите на вагон и не помръдваше. Просто си стоеше там, неестествено неподвижно.

Четири жълтодрехи принцове изскочиха от някакви дървета под околовръстния път — преследваха шест коня. Конете препускаха с всички сили между дърветата, за да спасят живота си. Драконите тичаха бързо, с хладнокръвната пъргавина на едри котки. С вдигнатите си опашки, отпуснати ниско глави и крака, преодоляващи с лекота препятствията, приличаха на уголемени леопарди.

Внезапно два от драконите полетяха, заобиколиха конете отстрани и ги насочиха надясно, където…

… други двама принцове изскочиха от някаква пещера и повалиха първите два коня със смазващи странични удари.

— Ау! — извика Хамиш.

Двата коня, които тежаха поне по осемстотин килограма, паднаха с цвилене и заритаха.

Издебналите ги от засада дракони се нахвърлиха върху тях, захапаха с грамадните си челюсти шиите им и смазаха трахеите. Конете спряха да се мятат и замряха.

Тогава пристигнаха и другите четири дракона, но не се включиха в бурното пиршество. Вместо това изчакаха на известно разстояние убийците да опитат първи повалените си жертви.

Си Джей гледаше като хипнотизирана.

— Като вълците са — каза тя. — Вълците спазват стриктна йерархия както по време на лова, така и при храненето. По-младите членове на глутницата вкарват плячката в засадата, където ги дебнат старшите. Старшите, алфа-мъжкарят и алфа-женската, нанасят смъртоносния удар. И винаги се хранят първи. След това идва ред на младите.

Си Джей видя как един от старшите дракони захапа трупа на единия кон и откъсна главата му с едно-единствено рязко движение.

Посланик Сайм — зяпаше потресен кървавата сцена — прошепна:

— Такова нещо не може да се види по „Нешънъл Джиографик“.