Кели Маккейн
Ягодово лято (9)

Глава 9

— Ал! Какво правиш тук!? — изненада се мама.

— Виж, Ким, знаех, че няма да се зарадваш да ме видиш… — започна татко.

Мама, изглежда, си спомни, че следващата й клиентка вече чака на лилавото канапе, защото, вместо да убие татко на място, каза хладно:

— Не съм очарована да те видя, меко казано.

После го поведе към кухничката, като пътьом изгледа убийствено мен и Саф.

Естествено, знам, че трябваше да я предупредим по телефона, но нито една от нас не се осмели да го направи, а и май и двете се надявахме татко да промени намерението си през нощта (МД, успяхме да се наспим на ужасното изтърбушено легло, не е за вярване!).

На сутринта обаче, когато татко ни поднесе чая, той все още беше твърдо решен да дойде с нас. На автобусната спирка все още се надявахме, че няма да има свободни места, но имаше.

Сигурна съм, че като видя израза на лицето на мама, татко вече дълбоко съжаляваше за решението си.

Снощи успяхме да си побъбрим с него и дори му разказахме за „Под дъгата“, включително и за ужасната статия и за проблемите, които ни притискаха. Не му споменах обаче за Голямата идея. Исках първо мама да се съгласи, но сега, като видях реакцията й, май нямаше да стане.

Тъкмо мама и татко влязоха в кухнята, когато Грейс се подаде от кабинката, олюлявайки се под тежестта на огромна купчина използвани хавлии.

— Привет, Саф! — извика тя иззад тях. — Как мина прослушването? О, Аби, добре ли си? Ужасно ли беше да видиш онзи човек? Сигурна съм, че си си пожелала никога… — Тя хвърли хавлиите в коша за пране и се озова лице в лице с онзи човек.

— О! — ахна сестра ми.

— Здравей, Грейс! — каза татко.

Грейс го изгледа със скръстени ръце.

— Какво правиш тук? — попита тя.

— Ъъм… дойдох да ви видя — заекна той. — Исках да ви кажа, че не ви се обаждах, защото си мислех, че не искате да ме видите. И… ами случилото се някак си ме обърка и аз загубих ориентация. Аби и Саф могат да ти разкажат. Бях много зле.

— Вярно е. Беше — потвърдих аз.

Грейс не обелваше и дума. Само го гледаше.

— Извинявай — каза тя накрая, взе коша с прането и излезе с него през вратата, за да го занесе в апартамента.

— Уф — въздъхна татко. — Май не мина добре.

— А ти какво очакваше, като се появяваш така изневиделица? — скастри го мама.

— Надявах се… Исках само да поговоря с теб и с Грейс — промърмори той, но не изглеждаше много уверен.

Мама погледна часовника на стената и въздъхна тежко.

— Отивам да обслужа следващата клиентка. Ще се видим в апартамента след час. Тогава можеш да кажеш каквото имаш да казваш и след това си тръгваш.

Татко стоеше безпомощно. Мама гушна набързо първо мен, а после Саф.

— Здравейте, момичета! Саф, миличка, съжалявам за прослушването ти. Ще ми разкажеш после всичко.

— Всичко е наред — сви рамене Саф. — Вече ми мина. Този идиот, продуцентът, не би разпознал таланта, дори да го удари по главата.

— Точно така! — каза мама и й се усмихна. А след това продължи: — Ще идеш ли да видиш как е Грейс, мила?

Саф кимна.

Мама покани клиентката в една от кабините, а Саф тръгна към апартамента. Татко също понечи да тръгне след нея, но аз го спрях и му казах, че е по-добре да дадем малко време на Грейс. Разведох го из салона. Разказах му всичко за продуктите, а после му направих един лилав сок с червено цвекло за сила (щеше да има нужда от сили, щом мама се заеме с него).

— Не мога да повярвам, че сте направили всичко това — каза той, като отпиваше от сока и се оглеждаше наоколо. — Много се гордея с вас!

Не можах да сдържа усмивката си. Каквото и да станеше от тук нататък, все пак се радвах, че татко се гордее с нас. Около десет минути, преди мама да свърши, заведох татко в апартамента.

Странно беше да го видя в нашата кухня. Саф сложи чайника, а Грейс подчертано го игнорираше (беше се свила на дивана и се правеше, че чете, щом влязохме, тя промърмори едно „здрасти“ само на мен).

Около трийсет секунди по-късно и мама дойде (и веднага попита защо Саф е дала на татко от нашето кафе).

— Виждам, че си свалила пръстените си — каза татко и посочи лявата ръка на мама. — Ние още сме женени, Ким…

— Теб какво те засяга? — сопна му се мама.

— Само така, мамо! — подкрепи я Саф.

Мама и татко започнаха да се карат кой какво е направил, за да се разделят, а аз дръпнах Саф настрана.

— Думите ти не помагат много в случая, не мислиш ли?

Саф сви рамене.

— Помагат, ако мама се чувства по-добре, като знае, че я подкрепям. Това, че си говоря с татко, не означава, че той ще се отърве без триене на сол по главата!

— Да, но… — и в този момент един сърцераздирателен вик процепи въздуха. Сякаш животно бе попаднало в капан. Обърнахме се.

Грейс беше замръзнала права, а по бузите й се стичаха сълзи.

Саф ахна, а татко изглеждаше ужасен.

Стомахът ми се сви.

— Грейси — прошепнах аз.

Мама изтича при нея.

— Успокой се, миличка, всичко е наред! — бъбреше тя. — Ние не смятахме да…

Но Грейс сякаш не виждаше никого и нищо. После внезапно се върна в реалността и хукна.

— Аз ще ида! — викнах и изхвърчах след нея.

— Грейс, почакай! Къде отиваш! — крещях и тичах по тротоара след нея.

Но сестра ми нито ми отговаряше, нито спираше да тича.

— Грейс, престани! — не спирах аз. — Никога не бих обула тези обувки, ако знаех, че ще участвам в маратон. Не искаш да си счупя някой глезен, нали?

Тя пак не каза нищо, но намали темпото, макар и без да се обръща. И на това бях доволна.

— Къде отиваш? — попитах задъхано, когато най-накрая успях да я догоня.

— Не знам… Където и да е, но да е далеч от него.

След около петнайсет минути много бързо ходене под палещото слънце и с неподходящи обувки, се озовахме пред замъка. На гишето за билети Грейс извади петарка, за да плати входната такса от два паунда и нещо.

— Аз нямам пари — казах смутено.

За момент си помислих, че сестра ми ще влезе и ще ме остави да стоя отвън, но тя бутна рестото на пазача и ми подаде билет.

Сред руините на замъка беше хладно и сенчесто. Грейс седна в една ниша и като че малко се поуспокои.

— Защо тук? — попитах аз и клекнах до нея.

— Харесва ми…

Огледах високите дебели стени на замъка. Виждаха се само тесни процепи за стрелците, един стръмен хълм и дълбок ров. Разбрах защо й харесва тук, дори самата тя да не го беше осъзнала.

— Тук се чувстваш в безопасност, нали?

— Да, струва ми се. — Грейс изненадано се засмя.

— От раздялата на мама и татко те боли повече, отколкото можеш да понесеш, нали? — Сестра ми мълчеше. — Правиш се, че не те е грижа за татко и че той получава това, което заслужава, но вътре в теб те боли… Може би повече, отколкото ни боли всички нас.

Тя все още не казваше нищо, но сълзите отново рукнаха по бузите й.

— О, Грейс, толкова съжалявам! — казах аз и я прегърнах. — Не исках да те разстройвам.

— Не ме разстрои — прошепна тя и ме прегърна. — Но си права. Аз наистина се чувствам добре тук или в моята стая, докато уча.

— Затова ли не излизаш с приятелите си? — попитах аз.

— Да — кимна тя. — Не мога да се преборя със страха си… ами ако те не ме харесват? Или ако ме харесват, но после, когато ме опознаят по-добре, ме изоставят, както направи татко? Искам да кажа, че аз не съм най-чаровната личност… — подсмръкна тя.

— Те те харесват такава, каквато си — уверих я аз.

— Няма да мога да понеса, ако и те ме отхвърлят — разхълца се Грейс. — Не и след като татко го направи…

— Татко не те е отхвърлил! — заявих твърдо аз. — Това, което се случи, е между него и мама. Макар да знам, че изглежда, сякаш ни е отхвърлил. Аз имах същото чувство. И все още го имам понякога.

— Май всяка от нас си издигна стена около себе си, за да се предпази. — Грейс не отлепяше очи от здравите стени на замъка.

— Предполагам, че си права… А защо не се върнем и не чуем какво ще каже татко? Може да се почувстваш по-добре. С мен така стана.

Грейс не каза нищо, но стана. Като минахме покрай билетната каса, мъжът отвътре ни извика:

— Хей, момичета, вие бяхте вътре само пет минути. Не мога да ви взема пари за това — и подаде на Грейс парите за входната такса.

Тя му се усмихна и му благодари. Аз също му се усмихнах — съмнявам се, че е разбрал колко важни бяха тези пари за нас.

— Най-малкото, което мога да направя, е да те почерпя един сладолед, след като те накарах да се катериш по този баир — каза Грейс, докато слизахме надолу.

— Най-малкото! — съгласих се аз. — Щях да получа инфаркт.

Тя се засмя и ме погледна в очите, а после изведнъж стана сериозна.

— Благодаря ти, Аби! Не знам какво щях да правя без теб, наистина не знам.

Аз й се усмихнах.

— Няма за какво да ми благодариш. Хайде, стига сме се бавили, моят карамелов сладолед ме чака!

 

 

Надявах се, като се върнем в апартамента, Грейс да е готова да говори с татко. Но като влязохме, тя изведнъж пребледня, като че ли щеше да припадне.

— Прекалено много шоколадово-ментов сладолед ли? — попитах аз.

Тя поклати глава.

— Съжалявам, Аби, но не мога да се изправя пред него… Просто не мога! — промълви тя и се мушна панически в стаята си, преди да успея да я спра.

Мама и татко изтърчаха да видят какво става.

— Моля те, излез, мила! — извика мама.

Тя изглеждаше много, много разтревожена.

— Не, няма, докато той е тук! — викна Грейс през вратата.

Май за по-сигурно я беше подпряла със стол, защото натиснахме дръжката, но тя не помръдна. Мама изгледа татко с поглед „видя ли какво направи“, но не каза нищо на глас.

— Няма автобус до утре сутринта, миличка — извика татко.

— Грейс, обещаваме да не се караме повече, ако излезеш и вечеряш с нас — добави мама. — Няма нужда да казваш нищо, само ела!

След около половин час, тъкмо бяхме седнали на масата, Грейс се появи на вратата. Не поглеждаше никого, дори и мен, седна и започна да се храни мълчаливо, забила поглед в чинията. Никой не говореше. Мисля, че мама и татко смятаха, че е по-добре да не казват нищо, вместо да рискуват отново да се скарат, а Саф беше просто изтощена.

Помислих си, че това е моят шанс да им споделя идеята си за спасяването на „Под дъгата“. Кога друг път щяхме да сме отново заедно, а и все пак някой трябваше да започне разговор.

— Ходенето до Лондон ми даде идея как можем да спасим „Под дъгата“ — започнах аз.

— Така ли, мила? — каза разсеяно мама.

— Ще направим серия от продукти — четири-пет за начало, и ще ги продаваме в луксозните малки магазинчета за козметика в богатите квартали — обясних аз. — С Ем и Зо влязохме в един такъв. И да ви кажа честно, с цените, на които продават продуктите там, бихме могли да имаме добра печалба.

— Много добра идея — оживи се Саф.

— Наистина хубава идея, Аби — подкрепи ме и татко.

Грейс понечи да каже нещо, но после се спря и зачопли храната в чинията си, втренчена в масата.

— Идеята наистина е хубава, мила — въздъхна мама, — но защо тези магазини ще искат да купуват от нас? Те не знаят нищо нито за нас, нито за продуктите ни.

— Точно затова трябва да им покажем кои сме, да им кажем защо нашите продукти са хубави… да ги убедим… — започнах аз. — Ще направим брошура и ще им дадем мостри от продуктите.

— Искаш да кажеш да ходим до Лондон? — попита мама.

— Естествено! — включи се Саф. — Иначе как ще оставим мострите в магазините, за да се убедят само колко добри продукти им предлагаме?

— И ще обясним как са направени от естествени съставки.

— Бихте могли да предложите подарък на магазина, който направи поръчка — предложи татко. — Аз бих направил това… искам да кажа, така правех, когато исках да насърча клиентите да изберат услугите на моята компания.

— Предполагам, че бихме могли, ако поръчката е за над трийсет паунда — замисли се мама.

— Не! — възрази татко. — Подарък трябва да има само за поръчки над сто паунда.

— Моля те! Бъди реалист! — скастри го мама малко нервно.

— Аз съм! — не се предаде татко. — Нали не искаш да се окаже, че си платила повече за безплатните мостри, отколкото си спечелила от поръчките? Ти винаги си била прекалено предпазлива, Ким.

— А ти винаги избираш твърде рискови стратегии и виж докъде стигна — сопна му се мама.

— Да, ама поне опитах — настръхна татко.

— Кхм-кхм! — прокашля се силно Саф, а аз се ококорих към двамата, а после погледнах към Грейс. Слава богу, мама и татко разбраха знака ми и спряха да се дърлят.

Татко се обърна към мен.

— Аби, ако направиш една серия от пет продукта, които се транспортират лесно и няма нужда да се съхраняват в хладилник, за магазините ще е по-лесно да ги вземат. И дори да удвоите цените, на които ги продавате в салона, в магазините продуктите все още ще са на прилична цена и тогава само от… два или три продукта може да се получи поръчка за сто паунда, не е ли така?

Погледнах Грейс с надеждата да се включи и да ми каже дали сметките на татко са верни, или не, но тя продължаваше да се взира в чинията си, така че трябваше да сметна сама.

— Вярно е — казах след малко.

— Признавам, че звучи реалистично — додаде и мама. — Но в момента това няма значение, защото нямаме никакви пари и не можем да покрием разходите.

— Бихме могли, ако изберем продукти, за които имаме съставки.

— И можем да си направим брошурата сами — каза Саф. — Самър ще снима продуктите. Свърши страхотна работа предишния път.

— Грейс — попитах директно, — мислиш ли, че можем да си позволим да направим това?

Всички погледнахме към нея и най-накрая тя вдигна очи. Бях сигурна, че няма да устои на изкушението на малко импровизирана математика.

— Мисля, че говорим за начален разход от около двеста паунда. Това включва допълнителни материали и опаковки за безплатните мостри и подаръци и печатането на брошурите, защото трябва да са с високо качество — каза тя. — Така че ако изчакаме последния срок за плащането на сметката за тока, вместо да платим сега, и ако не поръчваме нови съставки за маслата за тяло, както планирахме… вероятно ще можем да се справим, макар и едва-едва.

Мислех, че мама ще се зарадва, но вместо това тя се намръщи.

— Мисля, че имаме още един сериозен проблем. Някой трябва да обиколи магазините да им предложи продуктите, след това да достави поръчките, и ако се окаже, че този подход е успешен, да отиде пак и да им покаже и нови продукти. Няма смисъл да започваме нещо, ако не можем да го поддържаме. А в момента няма как да си позволим да плащаме на куриери и търговски агенти.

Сърцето ми лудо заби. Знаех, че мама няма да ме остави да ида, нямаше смисъл дори да го предлагам.

— Аз мога да обиколя магазините — намеси се Саф. — Поне в началото.

— В никакъв случай не и сама! — отсече мама. — А аз не мога да дойда с теб, защото не можем да рискуваме да загубим и последните си клиенти. А точно това ще стане, ако ме няма известно време.

— Ами, аз мислех… — започнах несигурно и погледнах мама, а после и татко.

И двамата за миг ме гледаха объркани. После лицето на мама се изпълни с ужас, много по-голям, отколкото когато видя плъха да притичва през стаята първия ден, когато се настанихме тук.

— О, не! — извика тя. — Не! Не и след милион години! Предпочитам да гладувам на улицата!

— Ако не го направим ние, ще се наложи да го направиш ти! — заявих аз.

— А? — Татко продължаваше да ме гледа объркано. Аз повдигнах вежди и той най-накрая схвана. — Какво, аз ли!? Аз да стана вашият търговски агент?

— Ами не каза ли, че би направил всичко за момичетата си? — напомних му аз.

— Бих направил всичко за вас — потвърди той. Опита се отново да улови погледа на Грейс, но тя демонстративно погледна настрани. Тогава той кимна към мама: — Обаче няма начин тя да се съгласи да работи с мен.

— Извинявай, но какво значи „тя“? — сопна се мама. — Аз съм тук, не ме ли виждаш? Но иначе си прав. Няма да ти дам и с пръст да докоснеш нашия бизнес. Вече обърка живота ни веднъж, няма да те оставя да го направиш втори път!

Татко пребледня така, сякаш щеше да припадне всеки миг.

— Отивам до магазина — изхриптя той и тръгна да излиза, на вратата се обърна и ме погледна. — Аби, наистина бих направил всичко, за да помогна.

— Мамо… — започнах аз, щом вратата се хлопна зад гърба на татко.

— Какво „мамо“! — викна тя. Беше ми бясна. — Не мога да повярвам, че предложи това, Аби! Знам, че ти е баща, и разбира се, че можеш да го виждаш когато искаш, но не искам този човек близо до себе си и определено не искам да е близо до нашия салон!

Коремът ми се сви. Изгледах Саф умолително, но тя каза само:

— Съгласна съм с мама.

— Аз също — вметна и Грейс, която беше решила, че щом татко го няма, може да говори.

Въздъхнах.

— Вижте, знам, че предложението ви изненадва, но това е единствената ни възможност. Това би могло да спаси салона ни. Става дума за това, а не да върнем татко в семейството. — Обърнах се към мама. — Той ще бъде твоят куриер, мамо, само това. И ще работи безплатно, естествено.

Мама се усмихна тъжно.

— Е, той ни е длъжник — промърмори тя. — Предполагам, че би могъл да разнесе продуктите, поне в началото. Но това не решава проблема със събирането на поръчки.

— Нямаш нищо против да посетя магазините, ако татко е с мен, нали? — попитах аз. Мама отново се ужаси, но аз бързо добавих: — Няма да го оставя да говори. Той ще бъде с мен само като отговорен възрастен. Добре де, като възрастен.

— Мисля, че това е по-приемливо — кимна мама. — Но само ако си мълчи.

— Ти непременно трябва да посетиш магазините и да представиш лично продуктите, беше жестока на градския панаир — каза и Грейс. — Продуктите направо се разграбваха, след като разказа на хората какви са.

Усмихнах й се. Тя също.

— Да, с твоето представяне ще продадем тонове — възкликна Саф.

Сигурно сте се сетили, че вече се бях изчервила.

— Благодаря!

— Смятам, че трябва да приемем помощта на татко — обърна се Саф към мама.

Мама погледна Грейс.

— И аз мисля така — промърмори тя.

— Но ти…

— Първо трябва да мислим за салона — каза твърдо сестра ми.

— Е, ще се съгласиш ли, мамо? — попитах аз.

— Ще помисля — отвърна тя. — Но не обещавам нищо. И Аби, да знаеш, че ако оставя баща ти да ни помогне, а той направи дори една крачка извън поставените граници…

Саф изимитира лорд Шугър, като посочи през масата и каза театрално:

— Алистър Грийн, уволнен си!

Дори Грейс се разсмя, но в миг притихна, като чу звънеца на вратата. Отидох да отворя.

— Взех ти един „Туърл“ — каза татко и се зарови в пазарската чанта, докато се качваше по стълбите след мен.

— О, благодаря!

В кухнята той подаде един „Рипъл“ на Саф и предложи шоколад с ментов пълнеж на мама.

— Ха! Не си ги купувам от години — измърмори тя, но все пак го взе.

— А за моята любима Грейс, както винаги, „Малтизъри“ — каза татко, извади една от големите опаковки и се опита да я даде на Грейс.

Тя я остави да се изплъзне от ръката й и да падне на пода.

— Не можеш да ме купиш! — отсече студено сестра ми и отиде в стаята си.

— Но, Грейси, аз не се опитвам… — започна татко.

После въздъхна дълбоко и се стовари върху отвратителния кафяв диван.

— Тя много ме мрази, нали?

— Мрази е твърде силна дума — каза мама.

— Става въпрос по-скоро за комбинация от отвращение и презрение — любезно предложи вариант Саф.

— Момичета, имате ли нещо против да ни оставите насаме с майка ви? — попита внезапно татко.

— Както искате — сви рамене Саф. — Аз и бездруго ще излизам с Емили — и тя се отправи към стаята си, за да се приготви.

А аз си взех книгата и отидох в моето малко оранжево кътче на спокойствие. Нямах намерение да подслушвам. Но стените в апартамента са много тънки. На всичко отгоре вечерта беше доста задушна и аз трябваше да оставя вратата отворена, иначе щях да умра от липса на въздух.

Е, добре де, признавам си — подслушвах.

— Защо накара момичетата да се махнат? — чух гласа на мама. — Какво искаш да ми сервираш? Не ми казвай, че има още лоши новини.

— Аз само… мислех, че трябва да поговорим за онова, което се случи между нас — измънка татко. — Сигурен съм… мислех, че искаш… да обсъдим нещата.

Представях си го как седи, втренчен в масата, прегърбен и очакващ мама да се разбеснее. И аз го очаквах, ако трябва да съм честна.

— Всъщност не искам — отвърна изненадващо мама. — Не виждам защо да се ровим в миналото. Това няма да промени нищо.

— Ами добре тогава. — Гласът на татко звучеше изненадано и леко подозрително, сякаш това спокойствие беше само някаква хитрина от страна на мама, за да има време да иде до тостера, да го вземе и да го метне по него.

— И е доста нахално от твоя страна, не мислиш ли? — сопна се внезапно тя. — Решаваш, че е време да сърбаш попарата, която си надробил, и се появяваш изневиделица, без покана.

— Знам — въздъхна татко. — Може ли обаче… може ли да ти кажа само едно нещо, Ким?

Представях си как мама стои изправена, със стиснати устни и скръстени ръце.

— Слушам те! — каза тя.

— Знам, че не е достатъчно. Знам, че никакви думи не могат да компенсират това, през което ви накарах да преминете. Но… искам да знаеш, че много съжалявам.

— Ал, моля те! — Гласът на мама беше напълно различен. Явно вече нямаше желание да мята тостери. Звучеше плахо и тъжно.

— Наистина съжалявам! — повтори татко. — Толкова, толкова съжалявам за всичко! Моля те, остави ме да ви помогна за салона! Поне заради момичетата, ако не за друго. Аз бях причината да загубят дома си веднъж, нека помогна да спасим този, който имат в момента. Не мога да променя миналото. Но мога да помогна да спасим бъдещето.

Сърцето ми туптеше.

Дълго, дълго никой не казваше нищо. После…

— Добре — чух гласа на мама.

— Ура! — извиках. — Еххааа!

— Аби, по-добре ела, и бездруго подслушваш — извика мама.

Така и направих.

— Благодаря! Много благодаря! — Бях толкова радостна, че гушнах татко, нищо че мама гледаше.

— Няма да съжалявате, честно! — обеща татко.

— Надявам се — промърмори мама мрачно, а после добави: — Нека ти обясня нещо, Ал. Сега аз съм ти шеф и ще правиш каквото кажа. Никакви предложения, никакви промени в плановете, ясно? Казвам какво да направиш, ти го правиш и след това ни оставяш на мира. Става ли?

— Сурово, но справедливо. — Татко сякаш се смали. — Съгласен съм.

Мама го изгледа със стоманен поглед.

— Е, тогава не виждам причина да оставаш още тук. Ще ти се обадя за следващата стъпка.

Татко я погледна.

— Никъде не мърдам, докато Грейс не се съгласи да говори с мен! — заяви той. — Ще седя пред вратата й, ако трябва цяла нощ.

— Не, няма! — тропна мама. — Няма да останеш тук през нощта!

— Много добре, ще седя на улицата тогава — каза татко предизвикателно.

— Чудесно!

— Чудесно, щом така искаш!

Тайно бях много впечатлена, че татко не се предава.

Разбира се, не преспа на улицата. Аз случайно надникнах у Лиъм и случайно му споменах, че ако случайно дойде у нас, би могъл да предложи на татко дивана си.

След половин час Лиъм дойде.

Татко обаче му отказа и обясни, че чакал да си поговори с Грейс. След това седна на противния космат килим пред вратата на Грейс. Дълго я умолява да поговорят, но тя не искаше да излезе.

— Остави я на мира — каза мама след около час. — Не всичко става така, както ти искаш и когато ти искаш.

Татко я послуша и се върна в кухнята, а мама дори му разреши да си направи кафе от нейното. От стаята на Грейс не се чу нито звук сума ти време.

След известно време отидох до вратата и я извиках, но тя не отговори. Тогава и мама, и татко дойдоха, но тя пак не отговори. Сериозно се разтревожихме дали Грейс е добре, затова татко натисна вратата, успя да отмести стола и всички нахлухме вътре. Намерихме Грейс дълбоко заспала, със слушалки в ушите, свила се около възглавницата, както когато беше малка. Имаше следи от сълзи по бузите й. И тримата тихичко се измъкнахме от стаята.

— Остави я да се наспи — обърна се мама към татко. — Появата ти днес беше истински шок за нея. Опитай отново утре. — Гласът й звучеше доста по-меко.

Татко въздъхна.

— Трябва да остана тук. Не искам като се събуди и види, че ме няма, да си помисли, че отново съм я изоставил и предал.

— Ако се събуди през нощта и пожелае да говори с теб, веднага ще те повикам — обеща мама.

— Обещаваш ли наистина? — погледна я татко сериозно.

Мама сви устни и присви очи по онзи начин, както когато е в настроение да мята тостери.

— Аз винаги спазвам обещанията си! — тросна се тя.

— Добре. Тогава отивам у Лиъм — въздъхна татко.

Аз го прегърнах и му пожелах лека нощ. Мама само скръсти ръце и му отправи убийствен поглед.

Татко облече сакото си.

— Лиъм преди малко ми предложи дивана си, защото ти е приятел, нали? Не мислиш, че си пада по мен или нещо такова? — рече той колебливо на вратата.

— Не ставай смешен! — изсъска мама. — Освен това Лиъм е много над твоята класа!