Кели Маккейн
Ягодово лято (2)

Глава 2

В понеделник сутринта, след първата ми истинска среща с Марко, бях на седмото небе. Снощи побързах да разкажа на мама и на сестрите си, че ние с Марко ходим официално. Ако можехте да ги видите, щяхте да помислите, че съм се сгодила. Дори Грейс се усмихна.

Сутринта се измъкнах от леглото и слязох в салона. Мама вече имаше клиентка, затова започнах да пренареждам нашата съкровищница от ароматни масла и кремове по рафтовете. Разполагахме с всичко необходимо, за да поглезим клиентките си от главата до петите — като се започне от подхранващата маска за лице от морски водорасли и мед и се стигне до бомбичките за вана от роза и здравец, авокадовото масло за тяло и ревитализиращия скраб от маслинови костилки. Да не забравяме и страхотния балсам за устни „Ментова целувка“.

За перфектни устни (само за целувка)!

Отново потънах в мисли за Марко. Саф и Грейс забелязаха, че се рея из облаците, и понеже веднага се сетиха защо, зарязаха всичко, което правеха, и започнаха да ме дразнят.

В този момент обаче от кабината за масаж излезе Джейни, която беше дошла за масаж на лицето, врата и раменете, и ние веднага престанахме. Докато мама приготвяше сметката на Джейни, Грейс позвъни на една дама, която беше оставила съобщение, Саф пренареди хладилната витрина, а аз подредих списанията.

— Ще се запишете ли за другата седмица? — обърна се мама към Джейни, докато я изпращаше.

— Много бих искала — отвърна Джейни, — но е по-добре да остане за следващия месец. В момента сме намалили разходите и…

— Значи, да ви запиша за началото на септември? Понеделник устройва ли ви? — усмихна й се мама.

И така Джейни си записа час за септември, а ние всички се усмихнахме и й казахме довиждане, но след като вратата се затвори, се впуснахме в обичайния си бурен танц с прегръдки.

— Процедурата й хареса!

— Но не достатъчно, за да дойде и другата седмица — намръщи се Грейс.

— Не става дума дали й харесва, или не — възрази Саф. — Миналата седмица всички много харесаха процедурите, но когато се опитах да ги запиша отново…

— Казаха, че ще се обадят, когато могат да си го позволят, или пък се записаха за след месец. Същото е и при мен — довърши Грейс.

— А аз си мислех, че ако направим всичко перфектно, хората ще идват всяка седмица — въздъхнах аз.

Спогледахме се. Знам, че всички мислехме за едно и също — щеше да ни е доста трудно да направим нашия салон печеливш. По-трудно, отколкото си представяхме в началото.

Ако „Под дъгата“ не започнеше да носи приходи, щяхме да загубим всичко, включително и апартамента, който сега беше наш дом. Така беше и преди два месеца, когато мама и татко се разделиха, защото той имаше връзка с друга жена. Мама разбра за това, а по-късно и бизнесът му се провали и загубихме къщата и всичко, което не успяхме да пъхнем в куфарите си. Оттогава страхът да останем без дом, пари и бъдеще беше постоянно с нас.

— Може би сме малко наивни — каза мама. — При тази криза трябваше да се сетим, че посещенията в салона ще са по-скоро единични, отколкото редовни. До момента имаме само четири записани часа за следващата събота. А би трябвало да е най-пълният ни ден.

— Трябват ни повече клиенти — заявих аз. — Тогава ще е без значение, че идват по-рядко.

— Не е толкова просто — промълви мама.

— Всъщност може би е просто — намеси се Грейс. — Въпросът е как да го направим?

Сетих се за панаира на занаятите, където имахме щанд и записахме много хора за процедури.

— Нуждаем се от нов маркетингов тласък, нещо като панаира, за да привлечем нови хора.

— Не мисля, че скоро ще има панаир.

— Не е нужно да има специално събитие, може да е всяко нещо, което ни рекламира.

И тогава се сетих, че преди малко, като подреждах списанията на масичката, видях нещо. Прехвърлих ги отново и измъкнах последния брой на „Тотнес на фокус“, местното списание.

— Можем да рекламираме тук. Списанието се разпространява безплатно във всички пощенски кутии на всеки две седмици.

— Жестоко! — възкликна Саф. — Бихме могли да се опитаме да поместим статия за „Под дъгата“ с много снимки.

— Самър може да ги направи — грейнах аз, заразена от ентусиазма на Саф.

— И да включим интересни предложения, за да привлечем клиенти — добави мама. — Браво, Аби!

— Трябва да измислим неустоим пакет с много безплатни екстри! — викна Саф възторжено.

— Но не може да предлагаме много безплатни неща — предупреди Грейс. — Нали не искаме да банкрутираме?

— Трябва да сме предпазливи, момичета. О, и трябва да измислим заглавие, което да изпъква… Нещо лятно…

— Хм, кое е лятно? — зачуди се Саф.

Веднага ми хрумна нещо, с което си бях поиграла в тетрадката си с идеи.

— Има една маска за лице, която може да се прави с пресни ягоди и сметана — това е лятно.

— Ммм, звучи вкусно — най-после и Грейс се усмихна.

— И бихме могли да добавим масло от семки на ягоди, то е страхотно за възстановяване на суха и увредена кожа. А може и екстракт от ягоди за намаляване на зачервяването и за затваряне на порите.

— Много добра идея! Бихме могли да я комбинираме с процедурата за тяло с розово масло и да създадем пакет. Поръчайте това и ще получите безплатно специалната маска за лице от ягоди и сметана на стойност 25 лири!

— Чудесно, трябва ни име. Какво ще кажете за… ягодово лято?

— Великолепно е! — извика мама, а Саф и Грейс също се съгласиха.

— Нека добавим и един безплатен ягодов нектар и подаръчна опаковка ягодов овлажняващ лосион — предложи Саф.

— Я чакайте… — намръщи се Грейс.

— Мисля, че е добра идея, Грейс — намеси се мама. — По този начин се получава пълен комплект. Приготвянето на един малък овлажняващ лосион няма да струва много, нали?

— Предполагам, че не — начумери се Грейс. — Но нека първо да пресметна разходите.

— И сега даваме на всички безплатна напитка — изтъкнах аз. — Защо тогава да не го разгласим?

— А и след като клиентките вече са тук, аз бих могла да им предложа маникюр в апетитен червен и розов ягодов нюанс — добави Саф. — А бихме могли да поръчаме и малки татуировки с ягодки и розички!

— Ще трябва да внимаваме колко резервации правим за тези пакети — предупреди Грейс. — Не можем да си позволим да предлагаме прекалено много.

— Добре де, ще поставим срок на ваучера и ще посочим, че е само за един клиент — предложих аз. — Ще направим и големи опаковки ягодов овлажняващ лосион, така че ако харесат безплатната мостра, да могат да дойдат и да си купят още. Как ви се струва?

Грейс ме погледна така, както Алан Шугър гледа новия си стажант.

— Учиш се, сестричке! Нека все пак да направим сметките тази вечер. Трябва да сме сигурни, че е осъществимо, преди да хвърлим парите си в списанието. Последните ни пари!

Времето като че ли спря. Сърцето ми пропусна един удар, а мама пое дълбоко дъх. Грейс гледаше стената, а Саф май всеки момент щеше да се разплаче. Страхът „Под дъгата“ да се провали ни завладя.

— Всичко ще е наред! — уверих ги аз. — Ще дойдат нови клиенти. Тази промоция ще даде резултат.

— Аз ще позирам за фотосесията, естествено — обяви Саф.

Не можахме да не се разсмеем въпреки напрежението.

— Какво?! — тропна с крак сестра ми. — Хората ще обърнат много по-голямо внимание на статията, ако аз съм на снимките и разглеждам продуктите.

Никой не го оспори. Знаехме, че е права.

Мама разлисти списанието и намери страницата с контактите, наведе се над плота на рецепцията и вдигна слушалката. След това приглади косата си, пооправи униформата си, като че ли от другата страна на телефона човекът можеше да я види. Всички се бяхме изправили и я гледахме, но тя просъска, че я отвличаме, и ни изпрати да оправим кабините.

След няколко минути затвори.

— Влязохме! Ще ни дадат цяла страница!

Е, изтанцувахме нашия малък танц, съпроводен с писъци и прегръдки.

След това се обадих на Самър и й разказах за плановете ни, а тя каза, че звучат страхотно и разбира се, ще направи снимките.

— Аз ще напиша текста — започна мама. — Напомнете ми да не забравя да спомена, че всеки може да надникне и да изпие един сок или да си купи от продуктите за вкъщи. Хората може да не са разбрали. И всъщност… О, тъй като нямам клиент в момента, мисля, че е най-добре да започна веднага!

Саф също нямаше клиенти за маникюр, затова реши да излезе с Емили в града.

— Ти няма ли да излезеш също, миличка? — обърна се мама към Грейс. — Спомням си, че каза нещо такова.

— Не сега — промърмори сестра ми.

— Но ти каза на Мейзи и Арън, че ще се срещнете, не беше ли така? Не можеш просто ей така да не идеш — скастри я Саф.

— Казах, че може да ида — изпухтя Грейс.

— О, стига, можеш да тръгнеш с мен. Те мислеха да обядват в онова вегетарианско ресторантче, нали? После може да се срещнем в три и половина и ще се върнем тук заедно.

— Не съм гладна! — отсече Грейс.

— О, недей така, миличка, ваканция е, а ти изобщо не си излизала с приятелите си — погледна я мама. — Излез поне за няколко часа. Сигурна съм, че ще ти е приятно.

— Но вие имате нужда от мен тук — не отстъпваше Грейс.

— Нямаме! — заяви твърдо мама. — Ние с Аби можем да направим етикетите и опаковките.

— Значи от мен няма полза, така ли?

— О, стига, знаеш, че нямах предвид това — въздъхна мама.

— Щом можете да минете без мен, ще порешавам малко задачи по математика — промърмори Грейс и се изнесе.

— Грейси, върни се! — извика мама.

— Аз бих я оставила — каза Саф, докато гледахме как сестра ми се качва по стълбите към апартамента. — В момента тя преминава през трудна фаза. Все едно е в постоянен мензис — и Саф си грабна чантата и грациозно излезе през вратата.

— За втори път подвежда новите си приятели — въздъхна мама. — Ако не внимава, ще спрат да я канят да излиза с тях.

— Знаеш каква е Грейс. Отнема й години да се сприятели с някого — опитах се да успокоя мама.

— Може и да си права. Винаги си е била домошарка. Ще трябва да продължим да я насърчаваме да излиза.

Съгласих се с мама, но тайничко ми се струваше, че има и друго. Мисля, че Грейс наистина беше нещастна. Не го казах на мама, защото щеше да се почувства зле, въпреки че вината не беше нейна.

— Ще си поговориш ли с нея, мила? — попита ме мама. — Тя те слуша.

— Не мисля, че ме слуша, но ще се опитам.

Мама ме погледна с надежда.

— Но не сега — казах аз. — Ще избера по-подходящ момент.

 

 

Вечерта направихме мостри от маската за лице с ягоди и сметана и от овлажняващия лосион „Ягодово лято“. Грейс (която вече беше излязла от лошото си настроение) пресметна колко ще струват и се съгласи да направим малки дози в стъклени розови шишенца, а след това в целофанови торбички (100% биоразграждащи се, естествено!), с по една шепичка розови пъпчици на дъното и вързани с панделка в два цвята розово, така че наистина изглеждаха специално летни. Мама написа статията за списанието и ни я прочете, когато седнахме на по чаша чай с препечени филийки. Текстът беше станал много добре, но добавихме още някои неща и накрая зазвуча перфектно. Самър беше на сватба на техни семейни приятели и затова щеше да направи снимките утре, но всичко останало беше готово. Трябваше само да занесем статията и снимките в списанието до три часа на следващия ден. Крайният срок е малко кратък, но решихме, че ще се справим.

Когато на следващия ден погледнах дневника с резервациите, видях, че мога да изляза за няколко часа и моментално пратих съобщение на Марко. След обичайната четирийсет и пет минутна гардеробна криза и помощ от Саф за косата и грима тръгнах за срещата. Този път краката ми не трепереха толкова силно и дори трябваше да спра за миг, за да не заподскачам по улицата.

— Привет! — прегърна ме Марко, като стигнах улица „Фере“.

А аз го прегърнах толкова силно, че едва не му счупих ребрата, и толкова дълго, че трябваше да се заставя да се отдръпна. Исках и да го разцелувам, но няколко възрастни дами ни гледаха от пейката наблизо и се усмихваха весело, така че вместо да го целуна, си умрях от неудобство и забързахме нагоре по улицата.

— Имаш ли представа къде можем да идем? — попитах аз.

— Да, тука — каза той с великолепната си ленива усмивка.

— Къде тука? — огледах се неразбиращо.

Дали няма предвид магазина за дрехи отсреща? Или пък магазина за мобилни телефони? Ясно е, че всички момчета са обсебени от мобилните телефони, но дори Марко би трябвало да знае, че не е много романтично да води момиче там. Може би имаше предвид музея на кралица Елизабет? Аз наистина исках да го видя, но не беше много в негов стил…

— Ето тук — каза той, хвана ме за ръка и ме дръпна в един тесен пасаж зад нас.

Там имаше симпатично кафене с фотографии по стените. Марко поръча кафета на бара и си побъбри с бармана, докато той ги приготвяше.

Изглежда, познаваше повечето хора по масите и като отивахме да седнем, той непрекъснато поздравяваше някого с онзи особен ритуал с ръка, характерен за момчетата, който започва с дай пет и после продължава с поредица от объркващи движения. Разпознах няколко момчета от училище, но мисля, че повечето бяха или по-малки от нас, или пък вече колежани. Седнах и се усмихнах. Нямаше начин да опитам това с ръката — сто на сто щях да го объркам и да приличам на абсолютен идиот.

— Тук ми харесва — казах аз, когато Марко най-после седна.

Той изглеждаше много доволен, като че ли кафенето беше негова собственост.

— Идвам често тук с Деклан, Тей и Шаз. Когато Тей пише нова песен, си носи нещата тук и всички помагаме с текста.

Бандата на Марко „Шемет“ свиреше и кавъри, но аз най-много харесвах авторските им песни, особено някои текстове.

— Нямах представа, че ти си писал някои от тях — погледнах го изненадано аз.

— Тей сигурно ще ме убие, че го казвам, но всички имаме принос — засмя се Марко.

Думите му ме накараха да го видя в друга светлина. Като че току-що бях открила, че той е по-задълбочен и талантлив, отколкото си мислех.

После ми разказа подробно за бандата и върху какво работят в момента и колко много искат да запишат демо версия на няколко песни и да ги изпратят на някой продуцент. Шаз, техният барабанист, сега правел интернет и фейсбук страница, така че хората да могат да слушат песните им онлайн. Когато Марко се наведе над масата, долових аромата на канела, кедър и мускус и мигновено се върнах в деня, когато се запознахме и когато той ме спаси от бурята… А сега, ето ни тук.

— Интернет страницата е добра идея — казах аз. — А ще имате ли концерти скоро? Можете и тях да обявите там.

— Може би още един в Дартингтън хол, но ни трябва нещо по-голямо — отвърна Марко. — Например да сме подгряваща група на някой известен певец. Тогава повече хора ще ни чуят, а може и да ни забележи някой продуцент.

Харесваше ми да седя в уютното кафене с голи тухлени стени и да слушам Марко. Досега не си бях дала сметка, че това, което той изпитва към бандата си, е същото, което аз изпитвах към моите козметични продукти. Това беше неговата страст, неговият начин да се изяви, неговото важно нещо.

Когато на свой ред той ме попита как вървят нещата в „Под дъгата“, аз му казах за нашите планове за промоцията и за овлажняващия лосион „Ягодово лято“, който измислихме предишната вечер. Разказах му какво се продава най-добре и какво планирам да направя в бъдеще. Никога не си бях представяла, че Марко ще се интересува от тези неща, но той ме слушаше усмихнато, кимаше и задаваше все повече въпроси. Прииска ми се да му разкажа как татко не ни се е обаждал от деня на откриването на салона и че ми е тъжно, защото толкова ми се иска да го чуя и дори да го видя. Как ни изпрати картичка с пожелание за успех, за която сестрите ми решиха, че е незначителен жест, и само се ядосаха. Как постоянно се тревожа за него и се чудя къде живее и какво прави. Но тъй като не исках да развалям този перфектен ден, реших да не говоря за това. Марко изглеждаше толкова заинтересуван от новините за салона, че накрая се чух да казвам:

— Ела да ни помогнеш със снимките утре, ако искаш. Самър ще ги прави.

— О, утре ли? Имаме репетиция. Съжалявам!

— Няма проблем! — промърморих аз. — Знам колко е важно да запишете демото. Бен ще дойде да помогне на Самър с осветлението, а ти, ако свършиш по-рано, може да минеш и после всички ще идем някъде.

Малко по-късно телефонът на Марко бипна. Той го погледна, намръщи се и каза:

— Аби, извинявай, но трябва да тръгвам. Дек е успял да намери място за репетиция, тъй като тези, които са го ангажирали, не са дошли.

Огромна вълна от разочарование мина през мен и ми се прииска да се хвърля през масата и да се вкопча в него като луда, но вместо това се насилих да кажа:

— Няма проблем!

В края на краищата аз бях тази, която винаги бърза да си тръгне.

Повървяхме заедно до главната улица и когато стигнахме до пресечката, където той трябваше да завие, аз го прегърнах силно. Старите дами все още седяха на пейката и ни зяпаха, но този път той се засмя и ме целуна. И аз го целунах и не ми пукаше дали ни гледа цяла армия от баби.

 

 

На другия ден сутринта мама имаше клиентка за масаж, но след това нямаше записани часове чак до ранния следобед, така че можехме да започнем с фотосесията. Самър пристигна около десет, а след нея дойде и Бен.

— Привет на всички! — извика той, като се мъчеше да вкара през вратата два огромни рефлектора — сребърен и златен.

Когато Бен най-сетне успя да се вмъкне с цялото оборудване, седнахме на меките кушетки и обсъдихме какви снимки ще правим. Първо решихме да направим снимка на Саф, облечена с един от нашите прекрасни пухкави халати, да почива върху кушетката за масаж, с маска на лицето и кръгчета краставица на очите.

Запалих свещи, а Бен използва златния рефлектор, за да отрази светлината на пламъка върху лицето на Саф, така че да изпъкнат чудесната топлина и уют. Горкото момче! Виждах го как притеснено отклонява поглед от сестра ми, а всеки път, когато се налагаше да я погледне, придобиваше едно сериозно изражение „аз съм просто професионалист, разбирате, нали“. Не че си падаше по нея, но просто Саф въздействаше така на всички момчета — не можеха да не я гледат, при това с отворена уста.

Самър направи около двайсет снимки, от които избрахме най-добрите.

— Изглеждат удивително! — възхити се мама и Самър почервеня от удоволствие.

— Чудесно! А сега да направим няколко, на които се вижда и лицето ми — заяви Саф, а Грейс завъртя очи.

Саф наистина трябва да е манекенка или филмова звезда. Чувстваше се като риба във вода, докато я снимаха и докато мама я гримираше.

Мама приличаше на истинска гримьорка — държеше няколко четки едновременно и смесваше сенки и червила върху китката на ръката си. Саф изглеждаше зашеметяващо, когато мама свърши, и Бен отново трябваше да направи физиономията „аз определено не те зяпам, а просто си върша работата“.

Планът беше да снимаме как Саф седи на едно от удобните канапета и разглежда списание с чаша фреш на масичката пред себе си.

— Ако направим широк план, ще хванем рецепцията и бара — предложи Самър.

— Добра идея — съгласи се мама. — Но не бива салонът да е празен. Аз ще застана на рецепцията, а Грейс и Аби може да седнат на бара.

— Какво!? Аз не искам да съм на снимката! — изписка панически Грейс.

— Само част от главата ти — успокои я мама.

— Аз пък няма да седя там сама — казах аз и буквално я издърпах на бара.

— Нека сложа малко руж на бузите ти, че си бледичка — приближи се мама до Грейс, но сестра ми скочи като пантера.

— Няма начин! Аз не си слагам грим!

Наложи се да й припомня, че правим всичко това, за да спасим салона, и тя накрая се съгласи мама да й сложи малко руж и спирала.

Самър дълго обяснява на Бен как да държи рефлектора, но той все не го правеше както трябва, затова тя отиде при него и нагласи краката и ръцете му, все едно беше гигантска кукла.

— Добър претекст! — засмя се той. — Ти просто не можеш да не ме докосваш, нали?

— Мечтай си! — повдигна вежди Самър.

Направихме доста добри снимки и точно когато привършвахме, телефонът на Бен бипна.

— Съобщение от мама — каза той, като погледна екрана. — Иска да й позвъня, когато свършим. Баща ми го няма и тя е сама с Гейб.

Гейб е очарователното малко братче на Бен.

— Няма проблем, можеш да й звъннеш веднага — каза Самър.

— Мислех, че още ви трябвам — смотолеви той.

— Не, просто подпри рефлектора на канапето. Точно така! Малко по-нагоре. Готово!

— Значи досега играех ролята на канапе — измърмори недоволно Бен.

— Не съвсем — засмя се Самър. — Канапето например не може да ни направи чай. Би ли могъл да сложиш чайника на котлона, докато звъниш на майка си?

— Очарователно! — изръмжа Бен. Но все пак попита дали още някой иска чай и се замъкна в кухничката.

— За мен с по-малко мляко! — викна Самър.

— Малко си заядлива днес — отбелязах аз.

— О, Бен знае, че се шегувам — махна с ръка тя. Но изведнъж се разтревожи. — Поне се надявам, че знае… — и ми подаде фотоапарата. — Само ще надникна и… — и изтърча към кухнята.

Самър беше запазила от сватбата торбичка с розови листенца, които й бяха дали за хвърляне вместо конфети, така че докато всички си почиваха, аз наредих на масичката ягоди и рози, заедно с мостри от овлажняващия лосион „Ягодово лято“ както и кремовете и маслата, които щяхме да използваме за процедурите. Направих и ягодов фреш. Бях наредила продуктите върху няколко пухкави хавлии, върху които поръсих и розови листенца. Накрая взех от хладилника маската за лице от ягоди и сметана, сложих я в купичка за сладолед и я украсих с пресни ягоди. След това добавих една картичка, на която на ръка изписах нашето предложение.

От кухнята долитаха силен смях и писъци и след малко Самър се показа с таблата с чай. След нея излезе и Бен, като слагаше телефона в джоба си.

— Леле, невероятно е! — извика Самър, като видя какво съм подредила на масичката.

Веднага грабна фотоапарата и направи няколко чудесни снимки. След това излезе, за да снима салона и отвън.

— Мисля, че снимките на Саф на масажната маса и вашите на рецепцията ще изглеждат страхотно като големи плакати на витрините — каза Самър, щом влезе в салона. — Ако хората видят колко е красиво това място, със сигурност ще поискат да влязат.

— Великолепна идея! — възкликна Саф, ентусиазирана от мисълта, че огромни плакати с нейната снимка ще бъдат на показ.

— Така е — съгласи се мама. — Трябва да проверя колко ще струва отпечатването, но предполагам, че ще можем да си го позволим.

Разгледахме фотографиите на лаптопа на Самър и гласувахме кои да използваме, а после мама го взе, за да напечата статията. Благодарение на бързия интернет на съседа ни Лиъм (новият НДПЗ на мама) изпратихме статията в списанието само няколко минути преди да дойде следващата ни клиентка Самира.

Когато камбанката над вратата иззвъня, си помислих, че е тя, но като погледнах, видях, че е Марко. Широка усмивка се разля по лицето ми и аз изтичах при него, преди дори да имам време да се престоря на равнодушна.

— Не очаквах да те видя днес — казах аз.

След това Саф окончателно ме смути, като грабна шепичка розови листенца от масата и ги хвърли върху нас, тананикайки сватбения марш. И както си му е редът, Самър и Грейс също се присъединиха. Аз се изчервих и им показах с очи „ще ви убия!“, а на Марко измърморих:

— Не им обръщай внимание!

Той изгледа изпод вежди физиономията на Саф и изтърси листенцата от рамото си.

— Ти каза да намина и понеже свършихме по-рано…

— Чудесно, брато! — прекъсна го Бен, като го тупна по рамото и двамата направиха онзи сложен поздрав с ръцете, който всички момчета, изглежда, задължително правят.

— Все още ли искате да идем до центъра? Самър също може да дойде — каза Бен.

— Супер! — отвърна Марко. — И ти можеш да излезеш, нали, Аби? Може да идем на кино или да хапнем бургери — и като ми се усмихна съзаклятнически, добави: — Но не в „Ракетата“!

Стомахът ми се преобърна, като се сетих как вилняхме там. А след това се преобърна още два пъти, като си спомних целувката. Добре че разумът ми се включи, и аз се върнах в реалността.

— Много искам да дойда — казах, — но с Грейс трябва да проверим сроковете на годност на наличните продукти и да решим кое можем да намалим. Не искаме да изхвърляме продукти заради изтекъл срок. След това трябва да започна да приготвям нова партида от нашия овлажняващ лосион „Ягодово лято“.

— Сега ли трябва да го направи? — обърна се Марко към Саф.

Това малко ме ядоса. В крайна сметка сама мога да отговарям за себе си и знам колко съм заета. Слава богу, Саф само се усмихна и отплува да подготви кабините за масаж.

— Ами щом имаш работа… — започна Марко.

Начинът, по който го каза, прозвуча малко безгрижно и аз се чух да казвам:

— Важна работа! Трябва да намалим загубите. В момента всяко пени е от значение за нас. А и трябва да се приготвим за промоцията. Няма смисъл да правим всичко това, ако…

Погледнах го и се усмихнахме. Нямаше защо да се караме за глупости.

— Виж, знаеш, че отчаяно искам да съм с теб — казах аз и се изчервих (цялото ми семейство беше наоколо, без татко, разбира се).

— Разбира се, извинявай — погледна ме топло Марко. — Вършиш страхотна работа. Знам колко много ти струва това. Само исках да съм с теб, това е.

— О! Това е страхотно — извика Саф.

— Аз също искам да съм с теб — казах аз, като се опитвах да говоря така, като че ли сестра ми не е там.

— Ще дойдеш ли на вечеря утре у нас? — попита внезапно той. — Мама ще готви и много иска да се запознае с теб.

Помислих си, че маските за лице от ягоди и сметана няма да се направят сами, но после си казах „Покана да се запозная с майка му като негова приятелка. И специална вечеря“. И бързо изстрелях „да“.

Преди приятелите ми да си тръгнат, гушнах Самър и Бен, а после гушнах и Марко по най-обикновен начин, така че да не се строполя на пода с разтреперани крака. Но никакви целувки! Мама, Саф и Грейс ни гледаха. Всички си казахме чао и в този момент влезе Самира. Веднага се превърнахме в професионалистки — поздравихме я, взехме сакото й и й предложихме напитка.

Мама се отправи със Самира към кабината за масаж, Саф започна да разчиства, а ние с Грейс се заехме с преглеждането на продуктите. В този момент телефонът иззвъня. Аз бях най-близо до рецепцията и вдигнах слушалката.

— Добър ден, „Под дъгата“! — поздравих приветливо. — С какво мога да ви помогна?

— Привет…

Мъжки глас. И за момент си помислих, че е татко. Като видяха смразения и шокиран израз на лицето ми, разбрах, че и сестрите ми си бяха помислили същото. Чух мъжа да казва:

— Искам да запиша процедура за съпругата си, изненада за рождения й ден. Какво ще препоръчате?

— О, да, разбира се! Веднага… — заекнах аз. След това се стегнах и започнах да изброявам услугите.

Спряхме се на масаж на тяло и лице и педикюр. Записах час за петък. Когато затворих телефона, Грейс и Саф продължиха работата си, все едно нищо не се беше случило, но мълчанието тежеше като камък. Реших да хвана бика за рогата.

— Вижте, знам, че всички очаквахме татко да се обади и да попита как мина откриването…

— Така е! Толкова е гадно от негова страна, че не го прави! — ядоса се Саф. — Как мога да му кажа, че все още не говоря с него, щом не се обажда?

— Аз пък не очаквах да се обади! — отсече Грейс и се пресегна към едно шише ароматна пяна за вана, но без да иска, бутна рафта и шишето се разби с трясък на пода.

И трите скочихме, но Грейс продължи невъзмутимо:

— Виж, Аби, той вече не се интересува от нас. Забрави го!

Думите й ме удариха като юмрук в корема. Въздухът излезе от дробовете ми и за секунда не можех да дишам.

— Сигурно има причина да не се обажда — едва успях да кажа дрезгаво. — Никоя от вас ли не се тревожи за него?

— Не! — заяви Грейс. — На каквото си е постлал, на това ще лежи.

Погледнах към Саф, но тя само сви рамене и започна да бърше гранитния плот.

— Бихме могли да му позвъним — предложих тихо аз. — Имам номера му.

И двете се втренчиха в мен.

— Какво? — извика Грейс.

— Той ми го даде, когато се обади последния път.

— Да не си посмяла! — отряза ме Саф. — Той трябва да ни се обади!

И бездруго исках да му се обадя — бях пъхнала номера му в дневника с резервациите и сега се протегнах да го взема, но Грейс изглеждаше много разстроена.

— Аби, недей, моля те! — тихичко каза тя. — Не мога да понеса това точно сега. Нека се съсредоточим, имаме толкова много работа в момента.

Стори ми се толкова мъничка, крехка и чуплива, като че ли всеки момент щеше да се пръсне на парчета като счупеното шише в краката й.

Така че не се обадих на татко.

Вместо това започнах да сгъвам кърпи и да се тревожа за Грейс.