Кели Маккейн
Ягодово лято (12)

Глава 12

На другия ден в „Под дъгата“ бях много разсеяна. В салона беше по-спокойно, отколкото би трябвало да е в събота, а когато мама беше заета с клиенти, аз се опитах да позвъня на Самър от рецепцията. Първите няколко пъти оставих съобщения, в които казвах, че се надявам да е добре и че я моля да ми се обади. Изпратих и четири съобщения от мобилния, но тя не отговори на ни едно. Самър се беше записала за педикюр при Саф в четири следобед и не бях сигурна дали ще дойде. Малко след три часа салонът беше съвсем празен, така че прекарах половин час в нареждане и пренареждане на нещата за педикюра и на лаковете, които мислех, че Самър може да хареса…

Почувствах облекчение, когато тя влезе в салона няколко минути преди четири, ослепителна в синя плажна рокля на дребни цветчета. По лицето й се виждаха съвсем леки следи от умора и сълзи. Но можеше да ги види само човек, който ги търси, така както правех аз. Толкова бях нервна, стомахът ми се беше свил — не знаех дали ми се сърди за случилото се снощи. Нямаше да я виня — толкова бях тъпа, че не забелязах, че Бен ме харесва. Но вместо това Самър ми се усмихна и тогава аз се хвърлих и я прегърнах.

— Ти знаеш, че аз не бих, искам да кажа, че никога… — забъбрих веднага щом се пуснахме.

— Естествено, че знам, Аби. Но знам, че и Бен не е виновен. Аз съм тази, която не разбра сигналите. Слава богу, че той не знае за чувствата ми — добави тя и потръпна. — Сега поне може да забравим за това и той никога няма да…

Аз изпъшках и Самър спря насред изречението.

— Аби? — погледна ме изпитателно тя. — Не си му казала, нали? О, моля те, кажи, че не си го направила!

Зарових глава в ръцете си.

— Съжалявам! Бях в шок и думите просто сами излязоха от устата ми.

— О, не! Сега вече няма да мога да го погледна — изохка тя с вид на човек, готов да се завре под земята и да заживее там завинаги.

Честно казано, при мисълта да видя Бен отново, бих предпочела до края на живота си да живея при Самър под земята.

— Ти харесваш ли го още? — попитах аз, когато тя малко се посъвзе от целия ужас.

— Не мога просто да изключа чувствата си, Аби. Но ако той не си пада по мен, ще трябва да го преодолея.

— В същото положение съм и аз с Марко. Надявах се, че той може би все още ме харесва и…

— Аби, защо не ми каза?

— Разбрах го едва на плажното парти.

— Ооо, знаех си, че това не е краят между вас двамата! Но съм удивена, че ти отне толкова време да разбереш!

— Краят е! Няма смисъл дори да говорим за това, тъй като той вече си пада по друга.

— Божичко, по кого? — впери очи в мен Самър.

Разказах й, че го видях на плажа с Лекси, след като тя си тръгна.

— Той видя ли те с Бен… нали знаеш…? — намръщи се приятелката ми.

— Да — казах аз и се сгърчих само при мисълта за случилото се.

— Тогава може би е тръгнал с нея, защото е помислил, че ти си тръгнала с Бен.

— Може би, но ако го е направил заради това, значи е още по-ревнив, вдетинен и егоистичен, отколкото мислех!

— О, стига, Аби! — отсече Самър. — Не казвам, че не е всички тези неща. Но очевидно все още е толкова луд по теб, за да вземе и да направи нещо толкова тъпо.

Малък сребрист фойерверк на щастие избухна в мен.

— Работата е, че той си е помислил, че мога да го направя пред очите му с най-добрия му приятел! — възмутих се аз. — Ако си мисли за мен подобни неща, може да върви по дяволите!

— Стига! Бъди разумна — въздъхна Самър. — Той те видя със собствените си очи. Или поне си мисли, че е видял това.

— Мисля, че това е предупреждение да не се забърквам с него отново. Всичко между нас е абсолютно, определено свършено!

Точно тогава влязоха Бен и Марко.

Толкова много неудобство изпълни стаята, че се уплаших прозорците да не се разхвърчат като в екшъните. След няколко секунди агонизираща тишина, си пожелах наистина да се случи.

Бен не поглеждаше нито мен, нито Самър, Самър не можеше да погледне Бен, Марко не можеше да погледне мен, а аз не можех да погледна нито него, нито Бен. Така че основно пристъпвахме от крак на крак и с огромен интерес разглеждахме стените и тавана.

Настъпи огромно облекчение, когато мама се появи от една кабина. Бен извади от голямата си чанта отпечатаните брошури за лондонските магазини и всички започнахме да ги разлистваме. После клиентката на мама излезе и тя трябваше да иде да й приготви сметката, а Саф извика Самър да изберат лак за педикюра й. Телефонът на Марко звънна и той излезе да говори навън. Останахме двамата с Бен.

— Извинявай за снощи! — казахме и двамата едновременно.

— Значи ти… — започнахме пак заедно.

— Първо ти — погледна ме Бен.

— О, надявам се, че не сте се скарали с Марко заради това? Не че е негова работа, поне вече не, но…

— Да, добре сме си.

— Просто му казах истината, че беше глупаво моментно нещо, което не означава нищо. Той разбра… Поне така си мисля… — Бен млъкна смутено.

Въздъхнах.

— Бен, съжалявам, но не изпитвам…

— Няма нищо — прекъсна ме той. — Ще ми мине. — После ме бутна и се ухили. — Не си толкова специална все пак.

— О, благодаря! — После казах шеговито: — Какво искаше да кажеш с това, че не съм специална?

Виждах, че му се иска подът да се разтвори и да го погълне. Бен погледна смутено встрани и попита:

— Добре ли сте със Самър?

— Разбира се. Тя знае, че никога не бих й причинила това, но е много притеснена, че ти разбра, че тя те харесва, така че моля те, не го споменавай.

— Разбира се. Аз съм истински джентълмен, ако искаш да знаеш. И верен приятел при това.

Усмихнах му се.

— Знам. Наистина знам.

Марко почука на прозореца и посочи корема си.

— Трябва да тръгвам — погледна ме Бен. — Отиваме за бургери. Решихме да пропуснем боя и да пристъпим направо към мъжкия вид сдобряване.

— Приятно прекарване — пожелах му аз.

Марко вече вървеше надолу по улицата.

На вратата Бен се обърна и ми каза, че не е имало нищо между Марко и Лекси.

— Не я е целунал или нещо такова — добави той.

— И защо да ми пука какво прави Марко? — попитах аз и повдигнах вежди.

— Само ти казвам, да знаеш — каза Бен и излезе.

— Ела да си говорим, докато ми правят ноктите — викна ме в този момент Самър и аз отидох при нея и Саф.

— Какво мислиш за този? — и тя размаха едно шишенце електриковосин лак за нокти. — Не е ли прекалено натрапчив за мен?

— Не, нищо не е прекалено за теб!

Прегърнахме се и се отправихме към кабината, която бях приготвила за нея.

— Знаеш ли, след тази каша мисля, че трябва да се откажем от момчетата завинаги — каза Самър.

— Напълно съм съгласна! — казах аз, но вътре в мен малкият сребърен фойерверк пламна отново и във въздуха се изписа „Марко“.

 

 

Нали си спомняте, че ви казах, че на Грейс й е нужно малко повече самочувствие, за да се реши да излезе с приятелите си? И знаете също, че Саф каза „Хм“? Тогава тя не каза нищо повече, но в понеделник сутринта разбрахме какво е имала предвид.

С мама и Грейс седяхме на кухненската маса и закусвахме, когато влезе Саф с по една закачалка във всяка ръка. На всяка висеше по един тоалет — карирана риза и клин с жесток колан и гуменки на едната, а на другата оранжева рокля с волани, със златни сандали и много гривни на една от дръжките.

— Грейс, коя от двете?

Грейс изгледа критично дрехите.

— Роклята е много къса и цял ден ще показваш гащите си, а ризата пък едва ще покрие задника ти, така че по-добре смени клина с дънки.

Саф се ухили.

— Не са за мен, а за теб, глупчо!

— Какво!? — скочи Грейс.

— Ще ти направим пълна промяна! — заяви Саф.

— Не, няма! — тропна Грейс.

— О, да — каза Саф, като че ли бяха в пантомима. — И Аби ще помага.

— Така ли? — изненадах се аз.

— Аха — каза тя и пак се обърна към Грейс: — Ще оправим косата ти, дрехите, грима, ноктите… всичко.

Грейс погледна към нас с мама.

— Искаме да си щастлива, миличка — каза мама простичко.

— И как очаквате това да ми помогне да съм щастлива? — сопна се Грейс. — Малко спирала не може ме накара магически да се почувствам по-добре, нали?

— По принцип действа максимата „изглеждаш добре — чувстваш се добре“ — заяви Саф. — Ще бъде стилно и ще съответства на твоето аз, обещавам ти.

Грейс се намръщи.

— Дано да е така. Не искам накрая да приличам на гадже на футболист.

— Не се безпокой, няма! — увери я Саф.

— О, благодаря, усещам как самочувствието ми вече се трупа — каза Грейс саркастично.

— Страхотно! — зарадва се Саф. — Видя ли? Казах ти, че това е добра идея.

След един час бяхме свършили с преобразяването и Саф най-накрая се съгласи да остави Грейс да слезе в „Под дъгата“ и да се види в голямото огледало. Искаше да й завърже очите, но мама каза, че е опасно по тесните стълби, така че се съгласихме да влезе през вратата заднешком и после аз да закрия очите й с ръце.

— Та-да-да! — извика Саф, когато махнах ръцете си.

За момент Грейс просто гледаше в огледалото, като че ли не познаваше човека, когото вижда там. Дори и ние едва я познахме. Саф беше сложила къдрици в правата й кестенява коса и ги беше хванала отпред така, че те небрежно се спускаха по раменете й. Грейс беше избрала риза, клин и ботуши, които очертаваха формата на краката й. Май досега не бях виждала как изглеждат краката й, защото тя постоянно се мъкне с торбести стари дънки.

Бях много внимателна с грима, защото знам, че Грейс не обича. Очертах очите й със светлокафяв молив и го смесих, за да му придам леко опушен вид. След това добавих няколко слоя кафяво-черен туш, от което цветът на очите й изпъкна, добавих и една идея цветен блясък за устни. Невероятно, но накрая Грейс се съгласи Саф да й сложи червен лак на ноктите.

— Изглеждаш прекрасно! — заяви мама.

— Удивителна си! — казах аз.

— Май наистина изглеждам добре — учуди се Грейс.

— Само добре ли? — извика Саф. — Я стига, ти изглеждаш страхотно!

Но за мен „добре“ беше достатъчно. Грейс да каже, че изглежда „добре“, беше голяма работа. Знам, че и мама мисли така, защото се спогледахме и си намигнахме.

— А сега да тръгваме! — каза Саф.

— Какво? Къде?

— Нали знаеш, че вчера говорихме, че ни е нужна реклама тук, както и в Лондон — каза Саф.

— Е, и? — Грейс ни погледна несигурно.

— Ще раздаваме брошури в града, ще обясняваме на хората какво предлагаме и ще се опитаме да направим повече резервации за през седмицата и за следващата събота.

— Няма начин! — ужаси се Грейс. — Знаеш, че не съм по разговорите. Особено пък с непознати.

— Това е част от моето обучение за изграждане на самочувствие — заяви Саф. — Колкото повече излизаш навън и говориш с хората, толкова по-лесно ще ти е следващия път.

Грейс не изглеждаше убедена, затова добавих:

— Правим го заради салона, Грейс.

Бях сигурна, че сестра ми ще направи всичко, за да оцелее „Под дъгата“.

— Добре, идвам, но ако е гадно, се връщам — измърмори тя.

Мама я убеди, че ще се справи сама в салона за няколко часа и, че по-важното в момента е да напълним графика за следващата седмица. Двете със Саф избутахме Грейс през вратата, докато не се беше отказала.

 

 

След малко вече бяхме на главната улица, раздавахме брошури с широки усмивки и обяснявахме на хората какво им предлагаме в нашия салон. Е, поне ние със Саф го правехме. Грейс седеше зад нас нацупена, зачервена и притеснена.

— Хайде, Грейси, не си говорила и с един човек. Следващата жена, която мине оттук, е твоя. Разкажи й за „Под дъгата“. Ето, това момиче със синята рокля идва насам. Усмихни й се и й подай брошурата, това е всичко.

— Не се притеснявай, така или иначе никога няма да я видиш отново — окуражи я Саф.

Не вярвахме, че Грейс ще го направи. Но когато момичето мина край нас, сестра ми се приближи до него и му подаде една брошурка.

— Благодаря — каза момичето и я погледна.

— Открихме нов козметичен салон — измънка Грейс. — Заповядайте някой път да опитате услугите ни.

— Непременно — кимна момичето и отмина.

— Направих го! — цъфна Грейс. — И дори казах нещо! Мислех, че никога, никога не мога да се справя, но после си рекох „Давай!“ и то стана!

— Браво, Грейс! — прегърнахме я двете със Саф.

— А сега го направи още два пъти, за да свикнеш — побутна я Саф.

Помислих, че Грейс ще откаже, но тя изправи гръб, усмихна се (макар и доста притеснено) и разговаря с две жени една след друга.

После видях момчето, което гледаше към нас. Саф също го видя.

— Вижте този как ме зяпа! — прошепна тя и автоматично отметна косата си и се фръцна.

Направих се, че не гледам към момчето, но тайно му хвърлих един поглед.

— Всъщност той гледа не теб, а Грейс — отбелязах аз.

— Мен ли!? — втрещи се Грейс и го стрелна изпод вежди. — Не го познавам. Не е от нашето училище.

— Иди и говори с него! — прошепна й Саф. — Отивай! Това е твоето следващо предизвикателство.

Грейс имаше вид на човек, който ей сега ще избяга.

— Но какво да му кажа? — паникьоса се тя. — Едва ли се интересува от масаж и коламаска.

— Той не, но може би майка му — предположих аз. — Или пък го питай дали има сестра.

— Или гадже — добави Саф.

И преди Грейс да успее да възрази, ние я избутахме към момчето.

Тя непрекъснато се обръщаше към Саф, като че ли искаше да я убие, но все пак отиде до момчето, каза нещо, подаде му брошура и бързо се върна при нас. Момчето тръгна по улицата с приятеля си, но непрекъснато се обръщаше да види Грейс и се усмихваше.

Двете със Саф едва изчакахме момчетата да влязат в някакъв магазин за компютърни игри и запрегръщахме Грейс.

— Не мога да повярвам, че го направи! — скачах около нея аз. — Моите уважения!

Грейс се изчерви, но лицето й светна. Мисля, че сама не вярваше, че го е направила.

— Трябваше да му поискаш телефонния номер — сръга я Саф.

— Глупости! — сряза я Грейс. — Това беше само на шега. — Тя въздъхна и поклати глава. — Все още не мога да повярвам!

Внезапно усмивката изчезна от лицето й и ние със Саф проследихме погледа й. Група момичета приближаваше към нас.

— О, не! Ришана и тайфата й от училище — паникьоса се Грейс. — Не искам да ме видят!

— Какво? Тормозят ли те? — наостри се Саф. — Ако го правят, ще си имат работа с мен…

— О, не, нищо подобно! Но знам, че мислят, че съм смотанячка. И когато мина край тях в училище, си шушукат зад гърба ми. Просто не искам да ме видят сега.

Сестра ми панически се оглеждаше къде може да се скрие.

— Точно заради това трябва да им дадеш брошурки — погледна я Саф.

— Какво!? — втрещи се Грейс. — Няма начин!

— Има! — настоя Саф. — Иди и го направи. Ти се справи чудесно тази сутрин, Грейси. Това е върховното предизвикателство. Те те притесняват, нали? Тогава се изправи срещу страховете си и говори с тях.

— А и ние сме тук — добавих аз. — Ако започнат да се държат гадно, ще се намесим, нали, Саф?

— Естествено! — заяви бойно Саф.

Ришана и двете й приятелки тъкмо щяха да ни подминат, когато Грейс застана пред тях.

— Здравейте! — каза тя бодро. — Наскоро отворихме козметичен салон и предлагаме различни процедури за лице, масажи… — заобяснява Грейс и бутна по една брошура в ръцете им.

— А правите ли маникюр? — попита едно от момичетата.

— Разбира се! — отвърна Грейс. — Луксозен маникюр и грижи за ръцете.

— Ще взема да дойда. Виж на какво приличат ноктите ми — каза момичето и протегна ръка към Грейс.

— Може да дойдете заедно — предложи Грейс. — Ще получите безплатен фреш или нектар по ваш избор, а и ще можете да разгледате нашите козметични продукти. Приготвяме ги лично с натурални съставки. Великолепни са.

— А правите ли ноктопластика? — попита Ритана и вдигна поглед от брошурата.

Грейс погледна към Саф.

— Да, както и апликации, и рисуване на нокти — каза Саф.

— Яко! — възкликна Ришана и се втренчи в Грейс. — Ти си от нашия випуск, нали? Новото момиче?

— Да — кимна Грейс.

— Знаех си, че съм те виждала някъде — каза една от приятелките на Ришана.

— Благодаря за брошурите — кимна Ришана. — Може скоро да наминем към салона ви.

Казахме си довиждане и те продължиха по улицата.

— Справи се страхотно, Грейс! — гушнах я аз.

— И не мисля, че тази Ришана има нещо против теб — каза Саф. — Тя дори не се сети коя си!

— Ако просто им се беше усмихнала или поговорила с тях в училище, може би дори щяхте да станете приятелки — усмихнах се аз.

— Като те знам каква си, сигурно си се държала надуто от нерви и затова те също не са ти обърнали внимание — вметна Саф.

— Хм! — изсумтя Грейс.

Почти виждах как колелцата се въртят в главата й.

— Грейс Грийн, ти официално премина обучителната програма по изграждане на самочувствие, първо ниво! — обяви тържествено Саф.

— Благодаря! — усмихна се Грейс. — Ще получа ли медал?

— Не, но получаваш награда — каза Саф със загадъчно лице и погледна часовника си. — Имаш среща с Арън и Мейзи на хълма, а после ще ходите на кино. — Тя извади една смачкана десетачка. — От мама. Каза да си вземеш и сандвич.

— Как успя да се свържеш с Арън и Мейзи? — ахна Грейс.

— Фейсбук — отвърна Саф самодоволно. — Арън си го бива, какво ще кажеш, а? Е, ако си падаш по смотаняшки шик, разбира се. Кажи на Мейзи, че съм на разположение, ако й е нужна промяна. Този бретон не й отива много. А сега тръгвай, нали не искаш да закъснееш!

— Ти направо си кошмар! Но ти благодаря, Саф! И на теб също, Аби!

Тръгнахме надолу по улицата и Грейс подскочи малко, за да изравним крачките си, както правехме като малки.

Леви, десни, леви, десни, леви, десни!

Оставихме Грейс при приятелите й, а когато се върнахме в салона, намерихме още едно писмо от татко. Явно, той не се предаваше. Надявах се Грейс също да не се е отказала от него.

 

 

Когато на другата сутрин със Саф слязохме в салона, Грейс вече беше там и подготвяше нещата за първата клиентка на мама. Писмото на татко не беше на масата. Не казах нищо, защото не исках да рискувам да я разстроя точно сега, когато беше започнала да излиза иззад дебелите стени.

— Здрасти! Добре ли прекарахте вчера? — попита Саф.

Грейс разказа за филма и колко бил смешен Арън, като се опитал да им покаже как се кара скейтборд, без самият той да има представа как се прави.

— Благодаря, че ме накара да изляза от черупката си, Саф — каза неочаквано сестра ми. — Трябваше ми някой, който… нали разбираш, да ме побутне малко. И Аби, мислих си за Лондон и реших да дойда с теб утре.

— Еха, чудесно! Ще запазя билети. Не купих досега, защото се надявах да дойдеш.

— А може ли да ми покажеш как да си слагам грим като вчерашния? Няма да се гримирам всеки ден, но е добре да знам как се прави.

— Разбира се, Грейс!

И когато сестра ми отиде да говори с мама в кухнята, намигнах на Саф.

— Добра работа, Саф! Ти наистина й помогна.

— Радвам се, че мислиш така, защото ти си следващата в списъка.

— Какво!?

Саф ме погледна загадъчно и каза:

— Вече е почти десет и той ще е тук всеки момент.

— Той!? Искаш да кажеш Марко?

— О, да!

— О, не! — изпищях аз. — Саф, какво си направила?

В този момент се появи Грейс и възкликна ликуващо:

— О, ти също си подложена на обработката на Саф? Фантастично!

— Не, вие не разбирате! Марко дори не ме харесва вече. Той се разхождаше по плажа с друго момиче… Саф, ако си го принудила да дойде тук… ще приличам на откачена преследвачка!

Но Саф ме изгледа със своя особен поглед и каза спокойно:

— Почакай и ще видиш.

Бях разбита. Надявах се Марко да не дойде, защото не исках да се излагам, но в същото време исках да дойде.

— Можеше поне да ме предупредиш — отчаях се аз.

В този момент камбанката над вратата звънна и Марко влезе. Добре че поривът да изтичам и да го прегърна бързо се замени от желание да се хвърля зад рецепцията и да се скрия там до края на живота си. Не направих нито едното, нито другото, а стоях като закована.

— Благодаря ти, че дойде, Марко — любезно го посрещна Саф. — Тъкмо обяснявах на Аби, че разработвам нова луксозна процедура за ръце и нокти за жени и мъже и че ти прие да бъдеш моето опитно зайче. Заповядай в кабината, всичко е готово.

Тя го хвана за ръка и го поведе към кабината, като ми правеше не особено деликатни знаци.

— И докато си тук, можеш да купиш нещо за новата си приятелка — добави тя високо.

— Нямам нова приятелка — погледна я объркано Марко.

Саф се обърна към мен и вдигна палец. Срам! Лицето ми пламна толкова силно, че се наведох зад рецепцията и се направих, че съм изпуснала нещо.

— О, писалката ми! — възкликнах театрално. А ето и достойнството ми, смачкано на пода до нея, помислих си наум.

— Аби, забравих да приготвя чисти кърпи, би ли ми донесла няколко, моля — обърна се към мен Саф със своя невъзмутимо професионален глас. След това буквално бутна Марко в кабината и затвори вратата.

— Какви ги върши!? — прошепнах на Грейс.

Тя ми се усмихна, а очите й светеха:

— Не знам, но умирам от желание да разбера!

Промърморих, че предпочитам да съм единствено дете и отидох за кърпи. Занесох ги до кабината. Саф излезе да ги вземе и затвори вратата зад гърба си.

— Едва сега си спомних, че трябва да изляза — каза тя. — Ти ще направиш процедурата. Всичко необходимо е на масата. Процедурата включва ексфолиране, масаж, подхранване и хидратиране на ръцете и почистване на ноктите, разбира се. Не е нужно да ми благодариш.

И се стрелна към вратата.

Да й благодаря? По-скоро исках да я удуша!

— Но аз не мога да го направя! Ние почти не си говорим. А освен това въобще не знам как се прави всичко това, което току-що изреди!

— Разбира се, че знаеш. Забавлявай се! — каза Саф, звънчето над вратата дрънна и тя изчезна.

Грейс се превиваше от смях зад рецепцията, а аз всеки миг щях да припадна.

Реших да вляза в кабината и да кажа на Марко, че Саф ни е погодила номер. Но щом влязох и очите ни се срещнаха, се чух да казвам:

— Здрасти…

— Здрасти — отвърна ми той.

Саф беше запалила свещи и беше пуснала тиха музика, а нежният аромат на бергамот изпълваше кабината. Не си спомнях тези екстри да са включени в процедурите за ръце. Марко седеше озадачен зад малката масичка.

— Ами… Саф трябваше спешно да излезе и ме помоли да я заместя — обясних притеснено. — Извинявай, знам, че ситуацията е много неудобна.

Очаквах Марко да измисли някакво извинение и да си тръгне, но вместо това той каза:

— Няма проблем!

— Наистина ли? — премигнах изненадано.

— Наистина!

Бях сигурна, че няма да ми се наложи да правя процедурата, защото Марко ще си тръгне, а аз ще изчакам Саф да се върне и ще я убия. Но какво пък, може би ще се справя. Включих малката ваничка да бълбука и сипах минерални соли във водата.

— Сложи ръцете си тук, ето така — хванах внимателно ръцете му и ги сложих в бълбукащата вода. Когато го докоснах, усетих познатата искра да прескача между нас и трябваше да положа усилия, за да го пусна.

— Странно е! — каза той, като мърдаше пръстите си във водата.

Не си говорихме много, освен за процедурата. Съсредоточих се, за да не сгафя и да го нараня, та да не може да свири… И въпреки всичко беше хубаво просто да сме заедно, без напрежение и спорове. По средата на процедурата за миг вдигнах очи към него и видях, че ме гледа. Усмихна ми се, аз също му се усмихнах и започнах да му обяснявам какво е състоянието на кожичките на ноктите му.

Но най-хубаво беше, когато трябваше да направя масаж на ръцете му. По принцип масажът продължава около десет минути, но аз го правих доста по-дълго. Ноктите му бяха много чисти като за момче — къси и грижливо изрязани на лявата ръка и по-дълги на дясната, за да дърпа струните, така че почти нямах работа с пилата. Накрая издухах няколко прашинки и казах:

— Готов си.

— Така ли? Жалко! — Марко ме изгледа продължително, сякаш не говореше за процедурата.

Не казах нищо, защото не исках да разваля момента с глупавата си голяма уста, в случай че е говорел само за ноктите.

Заведох го до рецепцията и го накарах да попълни нашата анкета за мнението му за процедурата. Опитах се да го направя съвсем професионално (добре че Грейс не беше тук, за да се разхили и да ме сконфузи още повече).

— Благодаря, че дойде — казах накрая.

— Няма проблем — отвърна Марко и… това беше.

В секундата, когато той си тръгна, Саф и Грейс изскочиха от кухнята.

— Е, как мина? — попита Грейс.

— Ще ме целунеш или ще ме убиеш? — попита Саф с дяволита усмивка.

Аз присвих очи.

— Не съм решила още.